О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, ……....2020г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД
IV – ти състав, в закрито заседание на тридесети ноември през
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
2. АДЕЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно
наказателно частно дело номер 563
по описа за 2020
година за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на Глава 22 НПК.
С определение на 16 - ти
състав на СНС от 13.11.2020г. постановено в
разпоредително заседание по
НОХД №2885/2020г., съдът се произнесъл по въпросите включени в ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК, като по реда на чл.248 ал.1
т.3 НПК са направени възражения от адв. Д. Л. защитник на подсъдимия Г. Н. Д., на адв. Г. М., защитник на подсъдимия
Б.
Л. П., от адв. В., защитник на подсъдимия В.П.П., адв. М.Х., защитник на подсъдимия Д. Д.К., от адв. В., защитник на подсъдимия Д.А.Д., адв. К.,
защитник на подсъдимия И. В. И., от адв. К., защитник на подсъдимия К. В. И.,
от адв. Й., защитник на подсъдимия М.Г.В., от адв. Ж. защитник на подсъдимия Т.Б.Б.,
с които са поискали прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на СП, за отстраняване на допуснати според защитата съществени и отстраними
процесуални нарушения в досъдебната фаза на наказателното производство, които
съдът мотивирано оставил без уважение.
Съдът се е произнесъл и по искания на подсъдимите Г. Н. Д., Б. Л. П., В.П.П., Д.А.Д., М.Г.В. и Т.Б.Б. и техните защитници за
изменение на прилаганите мерки за неотклонение от „Задържане под стража“ в
по-леки по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК, както и отношение на подсъдимите Д.Д.К. и К. В. И. за изменение на мярката за неотклонение от
„Домашен арест“ в по – лека, като всички искания оставил без уважение и потвърдил
мерките на всички подсъдими, включително и взетите „гаранция в пари“ по отношение на В. И. Б. в размер на 4000лв, а
по отношение на И.В.И. в размер на 5000 лв, които не са жалбоподатели в
настоящото производство.
Недоволните от така постановения съдебен акт по въпросите
по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК са обжалвали пред въззивната съдебна инстанция
определението на СНС, в частта му по чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК с искане съдът
да се произнесе в обратен смисъл и да отмени първоинстанционното определение,
да прекрати съдебното производство и да постанови връщане на делото на СП, за
отстраняване на допуснати според защитата съществени и отстраними процесуални
нарушения в досъдебната фаза на наказателното производство, както и да смекчи
изпълняваните до момента мерки за процесуална принуда, по отношение на техните
подзащитни, като това са подсъдимите Т.Б.Б., чрез защитника
му адв.Ж.Г.Ж., М.Г.В., чрез адв.Е.Й., Д.А.Д.,
чрез адв.В., Д.
Д.К., чрез адв.М.Х. и подсъдимия В.П.П. чрез адв.И.В..
Апелативният специализиран наказателен съд, като се
запозна с жалбите и доводите на защитниците изложени пред
първостепенния съд, с материалите по делото, с протокола от заседанието на 13.11.2020г.
и атакуваното определение на СНС, намира следното:
Жалбите са процесуално допустими, доколкото е подадени от лица
с правен интерес пред съответния съд. Постъпили са в изискуемия от закона
седмодневен срок. Разгледани по същество въззивните частни жалби са неоснователни,
по следните съображения.
Наказателното
производство по д. п. №53/2018г. по описа на СО-СП,
пр.пр. №171/2017г. по описа на СП с внесеният обвинителен акт на 07.10.2020г. е преминало
в съдебната си фаза с образуването на НОХД №2885/2020г. на СНС. С обвинителния
акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите лица за следните
престъпления:
Г. Н. Д. - по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.1 вр. ал.1 от НК
и по чл. 354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 пр.4 НК
Б. Л. П. - по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 от НК
и по чл.354а ал.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 изр.1 т.4 НК;
В.П.П. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а
ал.2 т.1 вр. ал.1 НК;
В. И. Б. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК;
Д. Д.К. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а
ал.2 т.1 вр. ал.1 НК ;
Д.А.Д. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК
И. В. И.- по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а
ал.2 т.l вр. ал.1 НК.
К. В.И. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК;
М.Г.В. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК
Т.Б.Б. - по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.354а
ал.2 т.1 вр. ал.1 НК.
След внасянето на обвинителния акт и образуването на
настоящото съдебно производство, на 20.10.2020г. е проведено разпоредително
заседание, на което страните са изразили възраженията си по реда на ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК, като са изразили
оплакванията си при обжалването на протоколното определение пред АСНС.
В
определение от 03.11.2020г. състав на АСНС е взел отношение по всички
възражения от защитата и подсъдимите срещу постановеното определение на СНС, с
което съдът по същество е отказал да постанови прекратяване на съдебното
производство и връщане
на делото на прокурора за отстраняване на претендираните от защитниците и подсъдимите съществени
процесуални нарушения, както и
да изменени прилаганите спрямо тях мерки за неотклонение,
като е потвърдил първоинстанционното определение.
Поради
настъпила промяна в съдебния състав на СНС, доколкото в съдебния състав
заседателя М. С. е сменена с К. А., новоформирания съдебния състав на
13.11.2020г. сам е отменил на основание чл.258 и чл.344 НПК предходното определение
за даване ход на разпоредително заседание и е провел ново (второ) такова, на
което повторно са обсъдени същите въпросите
по
реда на ал.1 т.1 - т.8 на чл.248 НПК, като страните по същия обвинителен акт са повторили направените вече възражения,
пред предходния състав, по които по същество състав на АСНС вече е взел
отношение с определение по ВНЧД 520/2020г., като ги оставил без уважение.
Настоящият състав на АСНС, след като се
запозна с материалите по делото и протоколното определение от 13.11.2020г.
на СНС, със
защитните доводите и исканията на защитниците и подсъдимите в жалбите и
възраженията пред първостепенния съд, намира следното:
По възражения по реда на чл.248 ал.1 т.2 НПК
Изложените възражения по т.2 на чл.248 ал.1 НПК от адв.В. защитник
на подсъдимия Д.Д. и направените въз основа на тях искания за прекратяване на
наказателното производство, с доводи за нарушена психична годност на подзащитния
и да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, проявена в конкретен отминал времеви период, имат процесуално
значение, но по тях съдът се произнася когато решава въпросите от кръга на
чл.301 НПК с крайния си съдебен акт.
В тази връзка съдът се запозна със заключението на
приетата комплексна психолого – психиатрична експертиза (л.239 – 250 от
съдебното производство), което установява, че актуалното психично състояние на Д.,
не се явява пречка за участието му в наказателния процес.
В този смисъл исканията по т.2 на чл.248 ал.1 НПК и
въззивната жалба на адв.В. защитник на подсъдимия Д.Д. е процесуално
недопустима, доколкото въпросите по т.2 не подлежат на обжалване, поради което
правилно първостепенният съд ги оставил без разглеждане, а в този смисъл и
АСНС ги оставя без разглеждане, като процесуално недопустими.
По
възраженията по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК, предварителни бележки:
Според тълкувателната практика на ВКС,
критерия за обхват на фактическото попълване на обстоятелствената част е
подчинен на принципите посочени в чл.249
ал.4 т.1 НПК и ТР №2/2002г. Законодателят в чл.249 ал.4 НПК е предвидил, че
само съществените недостатъци в обвинителния акт, са основания за връщането на
делото, доколкото е налице възможност за тяхното отстраняване, чрез връщане
делото на прокурора. Съобразно посоченото в т.1 на
чл.249 ал.4 НПК, съществени са онези нарушения, които засягат правото на
обвиняемия да научи в какво престъпление е обвинен. В пункт 4.2 на ТР
№2/2002г. е посочено, че „...в обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъпленията, както и пълните данни за личността на обвиняемия...“. т.е.
изискуемите от чл.246 НПК минимални процесуални стандарти, на които следва да
съответства обвинителния акт.
По
възраженията по реда на чл.248 ал.1 т.6 НПК, предварителни бележки:
Настоящия състав констатира, че не е налице формалното
основание за всички подсъдими за отмяна на мерките за неотклонение, на
основание максималния лимитиран в разпоредбата на чл.
63, ал. 4 НПК срок на задържане в
досъдебната фаза от осем месеца. Този срок не е надвишен за нито един от
подсъдимите жалбоподатели, доколкото до момента
на внасяне на първия обвинителен акт в съда - 27.07.2020 г., срокът на
задържане на подсъдимите лица е бил 7
месеца и 26 дни. При последвалото връщане на делото на прокурора, досъдебната фаза на процеса
е била възобновена за срок от два дни, а именно за времевия период от 05.10.2020 г. 07.10.2020г., с което спрямо всички подсъдими - жалбоподатели, действителния срок на задържане на досъдебната фаза е
продължил 7 месеца и 28 дни, след което наказателното производство отново е влязло
в съдебна фаза, с което защитните доводи за процесуално нарушение за задържане над максималния разрешен срок на
фазата на досъдебното производство е лишен от
доказателствена основа, поради
което правилно първостепенния съд е оставил без уважение направените искания за
смекчаване на прилаганите мерки за неотклонение.
По жалбата на подсъдимия Т.Б.Б., чрез защитника му адв.Ж..
Всред обсъдените и претендирани от защитата нарушения са,
че обвинението е неразбираемо за подзащитния му, доколкото липсвало описание в обстоятелствената
част на обвинителния акт на фактически обстоятелства относно време, място и конкретните участници, при които е взето решение и е изразена обща воля от подсъдимите и в частност на подсъдимия
Б. за участие в организирана престъпна
група, че на
стр. 3 от обвинителния акт подсъдимият Т.Б. неправилно е бил посочен като полицейски
служител, каквото обстоятелство липсвало в диспозитива.
Въззивният състав констатира, че първостепенният съд
мотивирано се е произнесъл по защитните доводи за наличие на съществен
фактически дефицит, както по отношение на изискуемия минимален стандарт за
фактическо попълване на обвинението, като обосновано и правилно е отхвърлил
направените възражения. В
тази насока правилно е посочил, че доводите на защитата
са неоснователни, доколкото в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния
акт изчерпателно са
посочени както фактически данни
относно съставомерните обективни и субективни признаци на материалния състав на обвинение, мотивирано е разяснил,
че действителния смисъл на словесно, лексикално и граматически изразено
описание за фактите не поражда твърдяното от защитата затруднение да разбере
обвинението, дори да е налице пунктуационна непрецизност. Не може само на това основание да се приеме, че е
допуснато съществено нарушение и поради това, че не са налице
данни подсъдимия Б. да
е притежавал такова длъжностно качество, за което е привлечен към наказателна отговорност, което
изключва на това основание възможността от увреждане правото му на защита.
Според защитата по въпросите по чл.248 ал.1 т.6 НПК, на
19.09.2020 г. мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ на досъдебното производство липсват опасностите от укриване и
извършване на престъпление от подс. Б.. В тази насока се акцентира върху чистото съдебно минало,
семейното му положение и младата възраст.
Моли за отмяна на обжалваното определение в атакуваните части, връщане на
делото на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения и отмяна на мярката за неотклонение на подс. Б..
Въззивният състав счита,
че от данните по делото продължава да е налице обосновано подозрение, че
подсъдимия е вероятно съпричастен към евентуалното извършване на
инкриминираните му деяния, очертани с така внесения обвинителен акт. Обоснована е и вероятността да е съпричастен
към описаната съучастническа престъпна деятелност с организация за целите на
облагодетелстването на участниците с неправомерно получени парични средства от
наркоразпространение. Налице е обосновано подозрението за вероятна
съпричастност на множество лица в нея, включително и на такива с длъжностно
качество, което вероятно е ползвано с оглед субективните цели на престъпните
посегателства.
Рискът от извършване на
престъпление не е отпаднал за въззивния жалбоподател, поради което изпълняваната
момента мярка продължава да е съответна на актуалната оценка на риска от
извършване на престъпление. Този извод произтича от анализа на фактите и
доказателствата, преценени при техния общ преглед, от данните за вероятна продължителност на извършеното и
периода от време, от наличието на обосновано подозрение за вероятно
осъществените вторични престъпни посегателства и свързаните с това обществено
опасни отрицателни последици. В този смисъл настоящият състав, намира все още
за адекватни по вид и тежест и съответни на целите по чл.57 НПК прилаганата мярка
за неотклонение, поради което атакуваното протоколно определение от
13.11.2020г. намира за правилно.
По жалбата на подсъдимия М.Г.В., чрез защитника му адв.Е.Й..
Настоящия състав на АСНС, намира, че обвинителният акт
изцяло отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като в него прокурорът е включил описание за време, териториален обхват което е направил в началото
на фактическото описание в обвинението, като в последствие е описал и
конкретните обвинителни факти за всеки един от подсъдимите. Така конкретно за
подс. В. това е направено на л.5 в абзац 3 и 4 от обвинителния акт, а така също и при описание на обстоятелства,
за които е приел, че се отнасят до всички подсъдими. Относно конкретното
участие на подсъдимия В. в престъпното сдружение, прокурорът е посочил обвинителни факти, че подсъдимия В. е
съдействал за безпроблемно държане и разпространение на
наркотични вещества описано на стр.
5, абзац 3 и 4, стр. 6, абзац 2, което
покрива изискванията за наличие на фактическо описание, в степен, която да
позволи подсъдимият В. да разбере фактическите
основания за привличането му
към наказателна отговорност и да
обезпечи адекватната си защита по фактите и обвинителните твърдения срещу
него.
Обосновано и правилно
първостепенният съд е оставил без уважение искането за промяна на този
етап на прилаганата мярка за процесуална принуда, доколкото и според въззивната
инстанция от данните по делото продължава да е налице обосновано подозрение, че
подсъдимия е вероятно съпричастен към евентуалното извършване на
инкриминираните му деяния, очертани с така внесения обвинителен акт, както и
риск от извършване на престъпление, независимо от чистото съдебно минало,
поради белезите на инкриминираната му деятелност, твърдяна
от обвинението, към която
вероятно е съпричастен, за която е налице обосновано подозрение, че съдържа
белезите на многопластова престъпна структура, с множество участници (от 10 лица), координирани с
престъпна цел при условията
на реална съвкупност и при
продължителен период на действие с наличието
на два квалифициращи признака по ал. 3, чл. 321 НК и с особеностите на длъжностното качество на подс.
В. – служител от системата на МВР, сектор „Охранителна полиция“, за опазване на обществения ред, включително и от
престъпни посегателства, включително и такива, които съвпадат с целите
за които е създадена ОПГ, което определя на този процесуален етап наличието на
значителен и непосредствен риск от извършване на престъпление, доколкото съдът
не е приобщил все още нито едно от доказателствата установени в досъдебната
фаза, върху които, ще формира вътрешното си убеждение при постановяването на
крайния съдебен акт. Не са налице аргументи от
здравословен характер, не е налице и нарушение, свързано със спазването на
разумния и законосъобразен срок на задържане.
По жалбата на подсъдимия В.П.П., чрез защитника му адв. адв.И.В., срещу определението
на СНС, в частта му по т. 3 ал. 1, чл. 248 НПК, се излагат общи доводи за допуснати
процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, като без конкретизиране се твърди, че в
обстоятелствената му част, не
са описани времето, мястото, начина на извършване на деянията, че действията за които е обвинен подсъдимия не ясно описани, което затруднява подзащитния и да се
разбере обвинението и да се защитава срещу него. Според защитата схематичното
описание на фактически данни, следва да бъде коригирано от обвинението и това
налага връщането на делото за изготвяне на нов обвинителен акт.
По жалбата в частта на т.6 на ал.1 чл.248 НПК се иска на
основание изтеклият период на задържане на подс. П. промяна на прилагане на най-тежката
мярка за неотклонение, като следва
да се съобрази и чистото съдебно минало на подсъдимия. Иска се отмяна на
първоинстационното определение и изменение
в по-лека на мярката за неотклонение на подс. П..
Настоящия състав намира, че правилно първостепенния съд е
съобразил, че продължава да е налице обосновано подозрение относно вероятната
инкриминирана деятелност евентуално осъществявана от подс.
П., като наличието на риск от
извършване на престъпление основателно е възприет като наличен от данните за
вероятната му конкретна роля в ОПГ по зареждане на сочените
за дилъри с наркотични вещества подробно
описана на стр. 4, абзац 1 и 2, фактическите обстоятелства на
обвинението по чл. 354а от НК са описани на стр. 9 от ОА.
От друга страна обвинителните твърдения за факти и
обстоятелства, върху които обвинението е изградило обвинителната си теза са
ясно очертани с посочването на времето, мястото и начина на упражняване на
фактическата власт върху обектите, поставени под специален режим, които са се намирали у подсъдимия с оглед целите на престъпното сдружение, което обективно му позволява да
организира и да упражни ефективно своето право на защита.
Тяхната съвкупна оценка, както и обстоятелството, че
независимо от чистото съдебно минало, вероятната му съпричастност към
инкриминираната му усложнена
престъпна деятелност – престъпни деяния, твърдяни за реализирани при условията
на реална съвкупност, продължителен период на действие на предполагаемата
престъпна структура, значителен брой, от 10 лица, участници в престъпното
образувание, което обективно извежда данни за наличие на продължаващата интензивност на риска от извършване на
престъпление и към настоящия процесуален момент, както и доколкото съдът все още не
е приобщил все още нито едно от доказателствата установени в досъдебната фаза
върху които, ще формира вътрешното си убеждение при постановяването на крайния
съдебен акт формират данни за реален риск от извършване на престъпление, ако
бъде смекчена прилаганата мярка за неотклонение. Не
са налице аргументи от здравословен характер, не е налице и нарушение, свързано
със спазването на разумния и
законосъобразен срок на задържане.
По жалбата на подсъдимия Д.А.Д., чрез защитника му адв. В.,
по възражение направено по смисъла на
т.3 на ал.1 на чл.248 НПК, правилно първостепенният
съдебен състав е съобразил, че в обвиненията по изчерпателен начин са отразени
относимите към съставомерните признаци фактически обстоятелства. Според
въззивният състав, обвинението в достатъчна степен и в изискуемия
обобщен вид е описало съществените и относимите към съставомерните
признаци на съставите на престъпление факти и обстоятелства. Това е направено при
спазване на изискуемите стандарти за обстоятелствено описание на фактите по
смисъла на чл.246 НПК. В закона няма изискване за осъществяване на детайлен
анализ в обстоятелствената част на обвинението, чрез подробен анализ
съдържанието на доказателствата и съдържащата се в тях доказателствената
информация. Прокурорът е длъжен единствено да обезпечи ясно и общо посочване на
относимите факти и обстоятелства, да изведе
съществените признаци на съставите на престъпления и съставомерните последици,
за квалифициращите обстоятелства, за които подсъдимия е привлечен към
наказателна отговорност, което е сторил с внесения обвинителен акт.
По възраженията свързани с искането по т.6 на ал.1 на
чл.248 НПК, предвид срока на действие на
процесуалната принуда, в каквато насока е искането, съдът правилно е съобразил, че продължава да е
налице риск от извършване на престъпление, поради което и
по основния довод на защитата, че риска може да бъде обезпечен с по – лека мярка за
неотклонение на този етап, правилно са преценени от СНС като неоснователни. Приключването
на подготвителната досъдебна фаза на наказателния процес, не се отразява на това основание намаляване риска от
извършване на престъпление. Същия следва да бъде преценен с оглед цялостната
оценка на данните по делото, което първостепенният съд е сторил и обезпечил целите
на мерките за неотклонение, като
е отказал да ги замени с по-леки. Защитните твърдения за необходимостта от специално
третиране на подзащитния и, не установява доказателствена подкрепа в приетата
комплексна психиатрична експертиза.
По жалбата на подсъдимия Д. Д.К., чрез защитника му адв.М.Х. по възражението по
смисъла на т.3 на ал.1 на чл.248 НПК,
защитата твърди, че са нарушени основни стандарти в описанието на фактите и
обстоятелствата релевантни към съставомерните признаци на съставите на
престъпления за които подс.К. е привлечен към
наказателна отговорност. Настоящият състав е обсъдил възражения със същия
характер поставени от останалите защитници, като прецени, че първостепенният
съд правилно е съобразил, че
обвинителните факти са ясно описани на л.2-7 от обвинението по чл.321 НК и на
л.12-13 по отношение на вторичното обвинение по чл.354а НК, поради което в тази
част, не намира основание да повтаря изложени вече по – горе съображения.
По възраженията свързани с искането по т.6 на ал.1 на
чл.248 НПК. На подс. К. процесуалната принуда била смекчена в „Домашен арест“ с
определение от 24.03.2020 г. ВНЧД №135/20
г. АСНС. Настоящия състав
споделя изцяло мотивите на СНС, че и към настоящия момент срока на задържане,
при условията на „домашен арест“ е съобразен с
критериите по чл.5 ЕСПЧ, че необходимостта
от прилагането на мярка за процесуална принуда, ограничаваща свободното
придвижване на подсъдимия К., произтича
от наличието на реален риск от извършване на
престъпление, като с оглед целите
на мярката за неотклонение, предвидени в чл. 57 от НПК тази мярка следва да продължи и към настоящия момент,
доколкото се явява адекватна на изискванията на закона.
В случая, следва да бъде обобщено, че
първостепенният съдебен състав правилно е съобразил, че в обвиненията по
изчерпателен начин са отразени относимите към съставомерните признаци
фактически обстоятелства, като обвинението
в достатъчна степен и в изискуемия обобщен вид е описало съществените и
относимите към съставомерните признаци на съставите
на престъпление факти и обстоятелства. Това е направено при спазване на
изискуемите стандарти за обстоятелствено описание на фактите по смисъла на
чл.246 НПК. Изложени от част от защитниците искания и
съображения, които са по същество, съдът може да обсъжда едва
когато решава въпросите по смисъла на
чл.301 НПК. В тези случаи, доколкото доводите в жалбите са извън предмета на
настоящото производство по чл.249 НПК то и настоящият състав ги оставя без
разглеждане.
Рискът от извършване на
престъпление не е отпаднал изцяло за всеки един от въззивните жалбоподатели,
поради което изпълняваните до момента мерки са съответни на оценката на риска
от извършване на престъпление за всеки един от тях. Този извод произтича от
анализа на фактите и доказателствата, преценени при техния общ преглед, от
данните за вероятна продължителност на
извършеното и периода от време, от наличието на обосновано подозрение за
осъществявани разнообразни престъпни посегателства, за вероятните вредни
последици и свързаните с това възможни негативни последици. В съдебната фаза на процеса, прилаганата мярка за
неотклонение следва да бъде преценявана субсидиарно по правилата на чл.270 ал.1 НПК, като бъде съобразявана всяка промяна в обстоятелствата за прилагането на
мярката за процесуална принуда. Нова преценка може да бъде правена по искане на
подсъдимия и/или неговия защитник.
В този смисъл настоящият
състав, намира все още за адекватни по вид и тежест и съответни на целите по
чл.57 НПК потвърдените мерки за неотклонение на всички подсъдими и въззивни
жалбоподатели.
В заключение, въззивната съдебна инстанция доколкото не установява, наличие на твърдените във
въззивните жалби съществени процесуални нарушения от
кръга на включените
в чл.249, ал.4 НПК, а и при служебна
проверка не открива такива, на основание чл.341 ал.2 и чл.345 ал.
3, вр. чл. 249, ал. 3, предложение първо НПК, IV състав на АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение на 16 - ти
състав на СНС от 13.11.2020г. постановено в
разпоредително заседание по
НОХД №2885/2020г.,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.