№ 247
гр. гр.Велинград, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20225210100166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 26 от ГПК
Предявен е от Д. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ракитово, ул.
“Странджа” № 20, против З. Ж. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ракитово,
ул. “Странджа” № 20, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, с който се иска да бъде
прекратен бракът между страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да
се произнася по вината.
В исковата молба ищецът Д. Г. твърди, че с ответницата са съпрузи от 21.01.2019
г., съгласно удостоверение от 21.01.2019г. на Община Ракитово, като от брака си имат
родено едно дете - К.Д. Г., родена на 16.04.2019 г. Излага, че първоначално брака им
вървял добре и се разбирали, живеели в жилището на родители му. Твърди, че от месец
април 2014г. са във фактическа раздяла, като съпругата е напуснала жилището и
повече не се е върнала, като опитите да се свърже с нея са неуспешни. Излага, че по
информация на нейни роднини е заминала в чужбина при нейната майка. Поддържа се,
че от момента на заминаването си ответницата не се интересува от детето си. Твърди,
че в отглеждането на детето му помагат родители му. С оглед гореизложеното моли
искът му да бъде уважен, като съдът постанови решение, по силата на което да му
предостави родителските права върху малолетното дете К.Д. Г., с ЕЕН: **********,
като местоживеенето му бъде определено на неговия адрес, при режим за контакти с
ответницата, както следва: майката да има право да взема детето при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа събота до 18.00 часа неделя и
един месец през годината, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Да бъде
1
осъдена ответницата да заплаща издръжка на малолетното дете от брака ни К.Д. Г., с
ЕЕН: ********** в размер на 200 /двеста/ лева месечно, считано от предявяване на
исковата претенция с лихви за всяка закъсняла вноска до окончателното им изплащане.
Семейното жилище с адрес гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20, да бъде предоставено за
ползване на ищеца. Не претендира издръжка между съпрузите. Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК назначения особен представител на
ответницата счита иска за допустим, но го оспорва по размер относно търсената
издръжка. Излага, че няма връзка с представляваното от нея лице и не може да посочи
доказателства относно това дали работи, какви доходи получава, и че ще се ползва от
доказателствата представени от ищцовата страна. Счита, че е основателно
родителските права да се предоставят на бащата. Счита, че с оглед възрастта на детето
следва да се опреди минимален размер на издръжката.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
От представено по делото копие на удостоверение за сключен граждански брак
се установява, че страните са сключили граждански брак в гр.Велинград, на 21.01.2019
г., за което е съставен акт за граждански брак № 0005/21.01.2019 г. Видно от същото
ищцата е променила фамилното си име от Мемова на Г..
От представените по делото копие на удостоверения за раждане, се установява,
че от брака си страните имат родено едно дете: К.Д. Г., ЕГН **********, родена на
16.04.2019 г..
От социалния доклад на отдел „Закрила на децата“ при ДСП гр. Ракитово, приет
по делото, се установява, че на 01.04.2021 г. майката З. Г. е напуснала дома на съпруга
си Д. Г. и оттогава не се е върнала. Основни грижи за детето откакто майката е
напуснала дома полага бащата. В момента са задоволени базисните потребности на
малолетното дете, за него е осигурена сигурна и безопасна среда, полагат се
необходимите грижи. Бащата е изразил готовност да продължи да се грижи за детето,
като същият има подкрепата и на неговите родители.
Установи се от разпита на свидетеля З.С.И., съседка на ищеца, че ответницата З.
Г. е напуснала съпруга и детето си преди година и половина и оттогава не поддържа
връзка с тях. От показанията й става ясно още, че З. не праща нищо на детето си, нито
за празници, нито по други лични поводи. Свидетелката е категорична, че семейното
жилище е собственост на бащата на ищеца. Съдът изцяло кредитира свидетелските
показания, като обективни, последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви и
събрани въз основа на лични впечатления.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка се установява
безспорно, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните,
поради което той следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно състояние на
брачната им връзка - брачният съюз е лишен от нормалното си съдържание, липсват
взаимната любов, уважение, доверие, взаимопомощ, привързаност, взаимното
разбирателство и общи усилия за обезпечаване на благополучието на семейството.
Фактическата раздяла, датираща от м.април 2021 г., напълно и окончателно е
разрушила съпружеската общност, липсва минималната наличност на изискваното от
морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Тези отношения и
чувства са заменени с отношения на отчужденост, неразбирателство, липса моралните
и правни съпружески задължения.
Формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното
дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. От брака е
останала само формално юридическата връзка. Продължаване съществуването на
брака би било безсмислено и неоправдано за съпрузите и обществото. Бракът не следва
да се превръща в задължение за съпрузите, когато липсва взаимност в любовта,
хармония в отношенията и съпричастност към проблемите на съпруга. Дълбоко
разстройство е и непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност
за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения.
По делото не е установена причината за фактическата раздяла между съпрузите,
но и същата не следва да бъде изследвана, тъй като никоя от страните не е направила
искане съдът да се произнесе по причината, довела за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Поради изложеното бракът между страните следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
По отношение правните последици от прекратяването на брака:
По делото е установено, че между страните няма постигнато съгласие по
смисъла на чл. 59, ал. 1 СК относно всички въпроси, касаещи отглеждането и
възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете от брака, режима на личните
отношения между детето и родителите и издръжката на детето. При това положение
съдът е задължен да постанови служебно при кого от родителите да живее детето, на
кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, да определи мерките
относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между
детето и родителите и издръжката на детето (чл. 59, ал. 2 СК). Съдът разрешава тези
въпроси след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като:
3
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола
и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности (чл. 59, ал. 4 СК).
Съдът, като взе предвид възрастта на детето, неговите потребности и факта, че
то продължава да живее в дома, в който е отраснало- след периода на фактическата
раздяла, където се чувства добре и сигурно, приема, че в най- добър негов интерес е то
да продължи да живее при бащата, като грижите за неговото отглеждане и възпитание
следва да се предоставят на ищеца, като по този начин нe се променя изградения
стереотип на живот и дневният му режим. Установи се по делото, че той се грижи
добре за детето, като разполага с необходимия родителски капацитет да го отглежда,
което се потвърждава и от изготвения по делото социален доклад, а и от събраните
гласни доказателства. Същият може да разчита и на подкрепата на роднините си при
отглеждането на детето. Отделно от това ответницата не изразява желание да полага
грижа за детето, което е допълнителен довод да бъде предпочетен ищецът. При
съобразяване изложеното съдът намира, че в интерес на детето е да се отглежда от
бащата, поради което счита, че упражняването на родителските права над детето К.Д.
Г. следва да бъдат предоставени на ищеца, при когото се определя местоживеенето му.
На основание чл. 59, ал. 3 СК съдът е оправомощен да определи режима на
личните отношения между родителите и детето.
На майката следва да се определи следния режим на виждане с детето К., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя с преспиване, и един месец през годината, когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
При изменение на обстоятелствата, законът предвижда постановените мерки
относно режима на упражняване на родителските права и режима на лични отношения
да бъдат променени по искане на страните.
Роденото от брака малолетно дете К., на 3 години и 5 месеца към датата на
устните състезания, има право на издръжка от своите родители по силата на чл. 143,
ал.2 СК, независимо дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на
децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно дете е
равна на 1/4 от минималната работна заплата за страната - чл. 142, ал.2 от СК (177.50
лева).
С оглед възрастта на малолетното дете К. и събраните доказателства, при
съобразяване с индивидуалните личностни и възрастовите особености, и нуждите на
детето, съдът приема, че месечно са необходими и достатъчни средства за издръжката
му в размер на 350 лв., като от така определената издръжка майката следва да бъде
4
осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лв. месечно, а
останалата следва да бъде поета от бащата, при когото живее детето и осъществява
непосредствени грижи по отглеждането му. Присъдената издръжка се дължи до
настъпване на законна причина, водеща до нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242 ГПК, съдът служебно следва да допусне предварително
изпълнение върху решението, в частта му досежно присъдената издръжка.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните-елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. Когато
страните имат ненавършили пълнолетие деца, съдът е длъжен служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище (чл. 56, ал.1, изр. 2-ро СК).
Съгласно §1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В настоящия случай
семейното жилище е собственост на родителите на ищеца, ответницата няма
претенции относно предоставянето му, а от друга страна упражняването на
родителските права е предоставено на ищеца, поради което и на него то следва да бъде
предоставено за ползване.
По иска с правна квалификация чл. 53 СК
Не е предявен иск по чл. 53 СК от ответницата, поради което съдът не следва да
се произнася по него, доколкото това е нейно лично право, с което ищецът не може да
се разполага. Съпрузите не претендират издръжка помежду си, поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос
По разноските
Съдът определя окончателна държавна такса за прекратяването на брака в
размер на 80 лева, която при този изход на делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК
следва да се заплати от двамата съпрузи по равно. Тъй като при завеждане на иска
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, държавната такса следва да се
заплати от ответницата изцяло на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и за сумата от 600
лв., представляваща възнаграждение за назначения й особен представител. На
основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК и предвид, че по делото не е постигнатото споразумение, ответницата З. Ж. Г.
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Велинград държавна такса за определената издръжка в размер на 288 (двеста осемдесет
и осем) лева. На основание чл. 11 ТДССГПК ответницата следва да заплати и такса в
размер на 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист за присъдената в полза на съда
сума.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал.1 СК, с развод брака, сключен с Акт за
граждански брак № 5/21.01.2019 г., съставен в гр. Ракитово, Община Ракитово, между
Д. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20, и З.
Ж. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20, поради
настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака дете – К.Д. Г.,
ЕГН **********, родена на 16.04.2019 г, се предоставят за упражняване на бащата- Д.
П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал.2 СК детето К.Д. Г., ЕГН **********,
да живее при бащата Д. П. Г., ЕГН **********, а именно на адрес- гр. Ракитово, ул.
“Странджа” № 20.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения с майката: З. Ж. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20, ще има право да се
среща с детето си К.Д. Г., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 08:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, и един месец през
годината, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 СК майката З. Ж. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20, да заплаща на малолетното си
дете К.Д. Г., ЕГН **********, чрез законния му представител - Д. П. Г., ЕГН
**********, издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда- 24.02.2022 г., до навършване на пълнолетие на детето или
настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК, СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ –
находящо се в гр. Ракитово, ул. “Странджа” № 20, след прекратяване на брака за
ползване на Д. П. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА З. Ж. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ракитово, ул.
“Странджа” № 20,, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Велинград сумата от 80.00 лева, представляваща държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, сумата от 288.00 лв., представляваща държавна
такса за определената издръжка, както и сумата от 600 лв. възнаграждение за
назначения й особен представител или общо сума в размер на 968 лв..
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7