№ 21445
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110125470 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от А. П. Н., с която
е предявил срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не
му дължи сумата от 4983.11 евро, представляващи главница, ведно със
законната лихва считано от 14.12.2009 г., сумата от 1026.62 евро,
представляваща договор на лихва за периода от 10.11.2008 г. до 30.11.2009 г.,
както и сумата от 1255.08 лв. разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2009 г.
по ч.гр.д. № 55504/2009г. по описа на СРС, поради погасяването й по давност.
Ищецът твърди, че на 29.11.2009 г. по ч.гр.д. № 55504/2009г. по описа на
СРС състав срещу него бил издаден изпълнителен лист за непогасени
задължения за топлинна енергия. Било образувано изп. дело №
************** по описа на ЧСИ М.М. за процесните суми. Поддържа, че
последните изпълнителни действия били извършени през 2019 г., като била
настъпила перемпция и вземанията били погасени по давност. Моли съда да
уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Посочва, че изп. дело ************** по описа на ЧСИ М.М. било
прекратено, за което длъжникът бил уведомен. Пред съда страната не изпраща
процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.11.2009 г.
по ч.гр.д. № 55504/2009г. по описа на СРС; по издадения изпълнителен лист
срещу ищеца е образувано изп. д. № ************** по описа на ЧСИ М.М.,
за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ************** по описа на
ЧСИ М.М., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ЮЛ на 29.09.2010 г., като с молбата на съдебният изпълнител му е
възложено да предприеме конкретни действия срещу длъжника. Към молбата
за образуване е приложен изпълнителен лист от 29.12.2009 г. по гр.д. №
55504/2009 г. по описа на СРС, 67 състав.
С молба от 25.05.2011 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на
длъжника А. П. Н..
На 20.10.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до А. П. Н.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 25.03.2011 г. са изпратени седемнадесет броя запорни съобщения до
търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника
А. П. Н. открити в банките. От представените доказателства се установява, че
на 31.10.2011 г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице/ е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в
банките.
Със запорно съобщение от 22.11.2012 г. изпратено до ЮЛ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на А. П. Н..
С молба от 18.02.2013 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши описа на движими вещи
собственост на длъжника А. П. Н., както и налагането на запор върху
банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжника.
С молба от 10.02.2015 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши описа на движими вещи
собственост на длъжника А. П. Н., както и налагането на запор върху
банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжника.
С молба от 30.01.2017 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши описа на движими вещи
собственост на длъжника А. П. Н., както и налагането на запор върху
банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжника.
С молба от 28.01.2019 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното
изпълнително дело е поискано да се извърши описа на движими вещи
собственост на длъжника А. П. Н., както и налагането на запор върху
банковите сметки и трудови възнаграждения на длъжника.
На 09.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „ЮЛ, с които е
наложен запор върху всички сметки на длъжника А. П. Н. открити в банката.
От представеното доказателство се установява, че на 11.03.2019 г. /датата на
2
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в банката.
Със запорно съобщение от 09.03.2019 г. изпратено до ЮЛ е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на А. П. Н..
На 11.04.2019 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот собственост на А. П. Н., а именно 1/32 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор **************, находящ се в ************“, с площ 1234 кв.
м. От извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в
Служба по вписванията – гр. София на 19.04.2019 г.
На 19.06.2023 г. е подадена молба от длъжника А. П. Н., с която моли да
не се предприемали изпълнителни действия спрямо него, тъй като се
задължавал всеки месец да внасял по 400 лв. до пълното погасяване на
задължението.
С постановление от 07.05.2024 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК изпълнителното дело.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл
давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право
на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на
сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
3
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г.
на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 55504/2009 г. по описа на СРС, 67 състав е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ************** по описа
на ЧСИ М.М., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело – на 29.09.2010 г. В разглеждания случай от представения по делото
препис на изпълнително дело № **************, се установява, че същото е
било образувано въз основа на подадена молба на 29.09.2010 г. с приложен
към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес,
4
представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не
важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е и молбата, съдържаща овластяване, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане,
поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността.
Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по
отношение на А. П. Н. са молба от 25.05.2011 г. от взискателя ЮЛ съдържащо
изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно
налагане на запор върху банкови сметки, запор от 31.10.2011 г. /датата на
получаване на запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника в
седемнадесет банки, запор от 22.11.2012 върху трудовото възнаграждение от
ЮЛ, молба от 18.02.2013 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за
предприемане на изпълнителни действия, а именно запор върху банковите
сметки и трудови възнаграждения на длъжника, молба от 10.02.2015 г. от
взискателя ЮЛ, молба от 30.01.2017 г. от взискателя ЮЛ, молба от 28.01.2019
г. от взискателя ЮЛ, запор от 09.03.2019 г. върху трудовото възнаграждение от
ЮЛ, запор от 11.03.2019 г. /датата на получаване на запорното съобщение/
върху всички сметки на длъжника в „ЮЛ, налагане на възбрана върху
недвижим имот от 19.04.2019 г. /датата на налагане възбраната/, молба от
19.06.2023 г. подадена от длъжника А. П. Н., с която същият е признал
задължението.
Настоящият състав намира, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да
настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми,
или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона.
В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се
изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема
различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е
постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се
прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало
същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо,
освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба
за това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
5
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес/, погасителната давност е спряла. Такова разрешение се даде и с
тълкувателно решение № 3от 28.03.2023 г. постановено по тълк. д. № 3/2020 г.
съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата
на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в
този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е
относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи /според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/. Ако е налице осъществен състав
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/ срок, като при съдебно
установено вземане срокът е всякога пет години /чл. 117, ал. 2 ГПК/ в този
смисъл решение № 252 от 17.02.2020 г. постановено по гр. д. № 1609/2019 г.
по описа ма ВКС.
В случая настоящият състав намира, че между изпълнителните действия
по изп. д. № ************** по описа на ЧСИ М.М., а именно в хипотезата на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, молба за изпълнителни действия, запор върху
вземания по договорни правоотношения, запор върху банкови сметки, запор
върху банкови сметки, запор върху трудово възнаграждение, молби от
взискателя за възлагане на изпълнителни действия, запор върху вземания по
договорни правоотношения, запор върху банкови сметки, налагането на
възбрани върху недвижим имот, молба от длъжника за признаване на дълга не
е изтекъл по отношение и ищцата петгодишната давност за погасяване на
задълженията. Следва да се посочи, че с подадената молба от 19.06.2023 г. от
длъжника А. П. Н., с която моли да не се предприемали изпълнителни
действия спрямо него по изп. д. № **************, тъй като се задължавал
всеки месец да внасял по 400 лв. до пълното погасяване на задължението, е
осъществено признание на дълга, което е извършено преди давността да е
била изтекла и в този смисъл се пораждат предвидените в чл. 116, ал. 1, б. „а“
от ЗЗД последици, в който смисъл са и мотивите изложени в тълкувателно
решение № 4 от 14.10.2022 г., по тълк. д. № 4/2019 г. ОСГТК, в което е
посочено, че признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД
следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната
давност и преди нейното изтичане, какъвто се явява и настоящият случай.
6
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че до края на устните състезания пред настоящия състав по
отношение на вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекла
петгодишната давност за погасяване на задълженията, поради което
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед на неоснователността на предявения иск претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде оставена без
уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от
ГПК ответникът бил имал право на разноски, но такива не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. П. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес
***********, чрез адв. Е. Л. срещу ЮЛ, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: *****************, иск с правна квалификация чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че А. П. Н. не дължи на ЮЛ сумата от
4983.11 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва считано от
14.12.2009 г., сумата от 1026.62 евро, представляваща договор на лихва за
периода от 10.11.2008 г. до 30.11.2009 г., както и сумата от 1255.08 лв.
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 29.11.2009 г. по ч.гр.д. № 55504/2009г. по описа
на СРС, поради погасяването й по давност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7