С атакуваното в производството,решение ,Кърджалийският районен съд е прекратил производството пред себе си по отношение на Министерство на отбраната. Признал е за незаконно уволнението на Катя Райчева Войводова от гр. Ардино,с ЕГН **********,със Заповед № 147/30.06.2003 г. на Началника на Военно окръжие, област Кърджали, и го е отменил. Възстановил е същата на заеманата от нея длъжност преди уволнението “старши специалист” във Военен отдел Ардино към Военно окръжие ,област Кърджали. Постановил е настъпилата промяна да бъде вписана в трудовата книжка на Войводова.Съдът е отхвърлил предявения от Катя Райчева Войводова ,иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ,във вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето ,през което е останала без работа поради незаконно уволнение за сумата от 1637.88 лв.,като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил Военно окръжие, обл. Кърджали да заплати на Войводова,сумата в размер на 100 лв.,представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита. Военно окръжие, обл.Кърджали е осъдено да заплати и по сметка на РС – Кърджали държавна такса в общ размер от 40.00 лв.,за двата неоценяеми, уважени в производството,иска. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Военно окръжие – Стара Загора, представлявано от ю.к. Владиславова, който го обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че атакуваното решение се явявало такова,защото било постановено при непълнота на доказателствения материал и при наличие на неизяснени релевантни за спорното право,факти и обстоятелства. Излага съображения,които се осланят на разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация,и невъзможността да ангажира такива доказателства в производството. Моли настоящата въззивна инстанция да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. В основата на настоящото производство стои и депозираната от ищцата в първоинстанционното производство,Катя Войводова,чрез адв.Дедева,въззивна жалба. Същата е насочена срещу първоинстанционното решение в частта му ,с която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за времето през което е била без работа . Моли настоящата въззивна инстанция да го отмени в тази му част и постанови друго,с което да уважи предявения иск в размер на сумата 1 637.88 лв. Излага съображения в тази насока. Претендира разноски. В съдебно заседание, въззивникът Военно окръжие ,гр. Стара Загора,в качеството му на правоприемник на Военно окръжие,област Кърджали, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Владиславова,поддържа жалбата си по изложените в същата съображения. По повод на депозираната от ищцата жалба прави възражение за прихващане на сумите по чл.220 и чл.222 от КТ. Представя нови писмени доказателства. В съдебно заседание, въззивникът Войводова, чрез процесуалния си представител ,поддържа жалбата си по изложените в същата съображения. Намира за неоснователна жалбата на въззивника Военно окръжие ,гр. Стара Загора. Представя писмени доказателства. Окръжният съд ,действуващ в настоящото производство в качеството си на въззивен, при извършената проверка на обжалваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени в депозираните въззивни жалби,прие за установено следното : Жалбите като подадени в срок и от лица,имащи правен интерес от предприетото обжалване, са допустима,поради което следва да бъдат разгледани по същество. От представеното като доказателство по делото лично трудово досие на Катя Райчева Войводова се установява, че за времето от 11.09.1989 г. до 02.06.2003 г. същата е заемала длъжността “старши специалист” във Военно окръжие, обл. Кърджали,с място на работа Военен отдел - Ардино. В личното трудово досие на ищцата в първоинстанционното производство , Войводова ,е приложено заверено от Началника на РВС ,обл. Кърджали ,копие от Заповед № 147 с дата 30.05.2003 г. ,с която на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ и Заповед № ОХ-0013/07.03.2003 г. на Министъра на отбраната на РБ,Началникът на Военно окръжие,област Кърджали, е прекратил трудовото правоотношение на ищцата с Военно окръжие, обл. Кърджали. По делото е представено и заверено копие от Войводова, на Заповед № 147 с дата 30.06.2003 г. ,с която на основание чл.328,ал.1,т.2,пр.2 от КТ и Заповед № ОХ-0013/07.03.2003 г. на Министъра на отбраната на РБ, е прекратено трудовото й правоотношение с Военно окръжие, обл. Кърджали.В личното трудово досие е приложен и оригинал на цитираните заповеди №147,който обаче е с подправена цифра за месец без съответна бележка – и понастоящем се чете като 30.06.2003 г. С така цитираните три екземпляра от тазизаповед № 147,е постановено на Войводова да бъдат изплатени обезщетения по чл.220 от КТ и чл.15 от КТД, за неспазения срок на предизвестие , по чл. 224 от КТ за неизползуван платен годишен отпуск и по чл.222, ал.1 от КТ и чл.65 от КТ. С писмо изх. № 347/16.05.2003 г. ,Началникът на Военно окръжие, област Кърджали,е изискал съгласие от синдикалния съвет за уволнение на синдикални членове ,поради ликвидиране на поделение 14590 /поради закриване на част от предприятието в системата на МО/. Във връзка с това искане,Синдикалният съвет при Военно окръжие, област Кърджали с писмо изх. № 352/17.05.2003 г.,е изразил съгласие по отношение на 38 синдикални членове,между които и под № 30 е вписана Катя Войводова. От представените в настоящото съдебно въззивно производство,писмени доказателства и направени справки се установява следното : От представеното пред въззивната инстанция удостоверение изх. № 102-2139/28.05.2004 г. на Началника на Управление “Личен състав” – ГЩ ,се установява, че на основание заповед № ОХ-0013/07.032003 г. на Министъра на отбраната, считано от 01.06.2003 г. Военно окръжие, област Кърджали се разформирова и се закрива военнопощенския номер. Със същата заповед се формира Военно окръжие – Стара Загора с регионални военни сектори област Стара Загора, област Хасково и област Кърджали, като Военно окръжие – Стара Загора е приемник на дейността, извършвана от Военно окръжие ,област Кърджали. От направената от настоящия съд справка по Заповедна книга на Военно окръжие ,област Кърджали, се констатира,че на стр.78 от същата е отразена заповед № 153/17.07.2003 г., със съдържание относно обявяване и ликвидацията (разформироване) на Военно окръжие, област Кърджали с ВП № 14 590,в изпълнение на заповед № ОХ-0013/07.03.2003 г. на Министъра на отбраната на РБ,с която е обявено закриването на ВО,обл. Кърджали с ВП № 14590,считано от 17.07.2003 г. От представената Заповед № К-119/13.04.97 г. на Министъра на отбраната и на Началника на ГЩ на БА,се определя,че трудовите договори ,допълнителните споразумения,заповедите за прекратяването на тези правоотношения с военните служители от подчинените им поделения се подписват от съответните началници на военни окръжия. От представения като доказателства по делото Колективен трудов договор ,сключен на 28.12.2001 г.,между МО на РБ,в качеството му на работодател и ФНС от отбраната “Българска армия” / ФНСО “БА”/ към КНСБ и НС “Отбрана” /НС “О”/ към КТ “Подкрепа”, / обявен с приложена по делото Заповед № ОХ-1162/28.12.2001 г. на Министъра на отбраната на РБ /,се установява,че същият е в сила от 01.01.2002 г. /с последващо изм. от 28.12.2002 г./ ,и с него се уреждат трудовите и осигурителни отношения и въпроси на жизненото равнище за гражданските лица от системата на МО. А от представеното като доказателства по делото Споразумение , сключено на 10.05.2002 г. между МО на РБ и ФНС от отбраната “Българска армия” към КНСБ и НС “Отбрана” към КТ “Подкрепа”,/което е обявено със приложената по делото Заповед № ОХ-353/10.05.2002 г. на Министъра на отбраната на РБ /,се установява,че със същото се определят реда и условията за прекратяване на трудовите правоотношения с граждански лица при извършване на организационно-щатни промени в структурите от системата на МО в съответствие с плана за организационното изграждане на въоръжените сили на РБ. В т.ІІІ-1 недвусмислено е отразено,че тези процедури се осъществяват при стриктното спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и КТД на МО. В т.ІV-1 недвусмислено е предвидено процедурата по извършване на подбор в съответната структура между гражданските лица,работещи по трудов договор,да се извършва от комисия,назначена със заповед на работодателя,като в следващите разпоредби /т. VІ /са установени критериите за извършвания подбор. В т.VІІ-1 недвусмислено е отразено,че на гражданските лица,определени за освобождаване по реда на чл.328,ал.1,т.2 от КТ,се връчват предизвестия по реда на чл.326,ал.2 от КТ,не по-рано от датата на влизане в сила на новия щат.В аспекта на изложеното до тук по делото са представени и Разпореждане на Началника на Управление “ Личен състав” –ГЩ от 17.04.2003 г.,писмо на Зам.министъра на отбраната Соня Янкулова и писмо изх.№ Л- 2789/15.05.2003 г. Началника на Управление “ Личен състав” –ГЩ . Представени са по делото Удостоверение № 1279/24.06.2003 г. , ведно с извлечение от щат на ВО,обл. Кърджали /изх. № 275/30.07.2003 г./, от които се установява,че в щата на ВО,обл. Кърджали,считано от 01.09.98 г. и до 30.05.2003 г. ,за длъжност “старши специалист”,ш.40-05 във всеки Военен отдел /3/-Ардино,Кирково,Крумовград са предвидени 2 бройки граждански лица ,а считано от 01.06.2003 г. в мирновременен щат № Т- 3860 за правоприемника ВО-Стара Загора,за Регионален военен сектор-обл. Кърджали,за длъжност “старши специалист”,ш. 40-05, във всеки Военен отдел /3/ - Ардино,Кирково,Крумовград ,е предвидена 1 бройка граждански лица. С декларация по чл.333 от КТ, с дата 17.04.2003 г. въззиваемата е декларирала, че не боледува от болестите, изброени в Наредба № 5/20.02.1987 г. на Министъра на здравеопазването, че е член на синдикална организация,но не е член на синдикалното ръководство, не е бременна, майка с дете до 3 годишна възраст или съпруга на лице, което отбива наборна военна служба. Жалбодателката Войводова в настоящото въззивно производство е представила декларация от 13.04.2004 г.,от която се установява ,че след прекратяване на трудовия й договор не е работила по трудови или граждански договори,и не е получавала трудови или други възнаграждения. Представеното от Дирекция “Бюро по труда” гр. Ардино,удостоверение,се установява,че регистрацията на същата е направена,считано от 01.08.2003 г. В този аспект е представено и удостоверение изх.№ 541-1225/21.06.2004 г. на ВО –Стара Загора,от което се установява,че на жалбодателката Войводова са изплатени по чл. чл.220 и чл.224 от КТ сумата в размер на 1084.74 лв.,а по чл. 222 ,ал.1 от КТ и чл.65 от КТД в МО ,м.06.2004 г. –сумата в размер на 338.98 лв. и м.07.2004 г. –сумата в размер на 338.98 лв. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище : Прекратяването на трудовия договор с правно основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ е безвиновно.Цитирания чл.328,ал.1,т.2 от КТ съдържа две хипотези-закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.Обективния характер на отговорността съобразно приложената разпоредба,предпоставя задължение заповедта да е мотивирана чрез една от двете възможни хипотези.С обжалваÝата Заповед № 147 от дата 30.05.2003 г. или 30.06.2003 г. /неустановено безспорно по делото/ на началникът на ВО,обл.Кърджали ,е прекратено трудовото правоотношение с жалбодателката Войводова ,без мотив само с цифрово изписване на разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ,и без да е посочено коя от двете хипотези е миродавната ,а именно дали “закриване на част от предприятието” или “съкращаване в щата”.В тази рамка на изложения мотив съдът следва да извърши преценка за законност,като провери съществуването на фактите в обективната действителност,както и правилното им квалифициране.От своя страна първата хипотеза предполага закриване,т.е преустановяване за в бъдеще на цялостната дейност на едно обособено звено от съответното дружество.Решаващото в случая е обстоятелството,дейността на това звено да бъде преустановена за в бъдеще,а не слята,прелята или разделена в дейността на други звена.Втората хипотеза предполага премахване за в бъдеще,от един определен момент на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите в дружеството,и при това поради преустановяване на съответствуващите им трудови функции.Разбира се и при двете хипотези законността на уволнението се преценява с оглед обстоятелството,дали реорганизацията в дружеството е предприета от органа,който има право да я извърши. В настоящия казус представените по делото доказателства не са еднопосочни в обосноваването на правилната хипотеза на предприетото прекратяване на трудовите правоотношения,по смисъла на чл.328,ал.1,т.2 от КТ.Ако с оглед последователността на представените доказателства,/съдът визира писмо изх.№ Л- 2789/15.05.2003 г. на Началника на Управление “ Личен състав” –ГЩ и удостоверение изх. № 102-2139/28.05.2004 г. на Началника на Управление “Личен състав” – ГЩ /,се приеме ,че е налице правоприемство,по силата на което се формира Военно окръжие – Стара Загора с регионални военни сектори област Стара Загора, област Хасково и област Кърджали, като Военно окръжие – Стара Загора е приемник на дейността, извършвана от Военно окръжие – област Кърджали,то правното основание на цитираната заповед е втората от предвидените хипотези на чл.328,ал.1,т.2 от КТ- “съкращаване в щата “. В настоящия казус се установява безспроно ,че съществуващите за периода от 01.09.98 г. до 30.05.2003 г.,в района на Военно окръжие ,обл. Кърджали, по 2 бройкиграждански лица за длъжност “старши специалист”,ш.40-05, за всеки Военен отдел в Ардино,Кирково,Крумовград,се транспормират,считано от 01.06.2003 г.,в мирновременен щат № Т- 3860 на правоприемника ВО-Стара Загора,като за Регионален военен сектор-обл. Кърджали,се определя за длъжност “старши специалист”,ш. 40-05, по 1 бройка граждански лица във всеки Военен отдел /3/ - Ардино,Кирково,Крумовград. В този аспект , следва да се приеме,че цитираната заповед № ОХ - 0013/07.03.2003 г. на Минитъра на отбраната на РБ/с ниво на класификация за сигурност “секретна”/,цитирана в производството като правно основание на предприетото “разформироване”,респ. “формиране”, е издадена от надлежния да вземе това решение,орган. При тази констация,съдът воден и от разпоредбата на чл.269 ,ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, от доказателствата по делото ,в частност от клаузите на цитираните в предходни абзаци Колективен трудов договор ,сключен на 28.12.2001 г.,между МО на РБ,в качеството му на работодател и ФНСО “БА” към КНСБ и НС “О” към КТ “Подкрепа”,и сключеното на 10.05.2002,Споразумение между същите страни,при установената в производството като приложима разпоредба на чл.328,ал.1,т.2,предл.2 от КТ,счита,че приложението на предписания от разпоредбата на чл.329 от КТ,подбор,е не само субективно право на работодателя ,но и негово задължение.По делото не се представиха доказателства ,че работодателят е изпълнил това си субективна право и задължение,а именно че е направил необходимия подбор измежду двете съществуващи бройки граждански лица на длъжност “старши специалист” във Военен отдел ,Ардино. Не на последно място е и обстоятелството,което вече беше обсъдено от съда,че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Войводова са посочени на различните екземпляри от същата,различни дати на съставянето й,а именно 30.05.2003 г.,респ. 30.06.2003 г., а с дата на връчването 02.06.2003 г. В представеното лично трудово досие на въззиваемата датата на посочената заповед е поправена с черно мастило без да е уточнено кога, от кого и по какъв повод е извършена поправката.В този смисъл ако се приеме,че тази заповед е издадена на 30.06.2003 г.,както се твърди по делото ,то от това следва,че тя е издадена приблизително месец след като е била връчена,и че в този случай е издадена от некомпетентен орган,защото в периода след 01.06.2003 г.,надлежния такъв е Началникът на Военно окръжие –Стара Загора. Изложеното до тук ,обосновава оставането в сила на атакуваното първоинстанционно решение,относно уважените с него,направени от ищцата,искове за признаване на извършеното уволнение за незаконно и неговата отмяна по смисъла на чл.344,ал.1,т.1 от КТ,за възстановяването й на предишната работа по смисъла на чл.344,ал.1,т.2 от КТ.Следва прочие да бъде оставено в сила и решението в частта му,с което е прекратено по отношение на МО на РБ,производство по делото.Действително жалбодателят ВО-Стара Загора,не сочи доводи относно това обстоятелство,но съдът намира,че следва да се произнесе доколкото предявената въззивна жалба не е часстична,а атакува първоинстанционното решение в цялост.В този аспект решението е правилно и законосъобразно,и настоящото инстанция,споделя изложените от решаващия съд,съображения. Прочие следва изрично настоящата инстанция да се произнесе и досежно депозираната от жалбодателката Войводова ,жалба относно искането й с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ. В настоящото въззивно производство,основателността на този иск беше доказана с представените и обсъдени в предходен абзац,декларация от 13.04.2004 г.и удостоверение на Дирекция “Бюро по труда” гр. Ардино. От направената от съда справка по представеното последно /от 31.03.2003 г./ допълнително споразумение към трудов договор на същата се установява трудово възнаграждение,доколкото част от клаузите на същото са непопълнени-например графа “гранични” ,в размер /вероятно частичен/ от 272.98 лв. Което прави стойността на дължимото обезщетение за търсения период от шест месеца в размер на 1637.88 лв.,или в пълния поискан от жалбодателката Войводова,размер.Същият следва да й бъде присъден,като бъде осъден работодателят - Военно окръжие - Стара Загора,в качеството му на правоприемник на дейността на Военно окръжие,област Кърджали,да й изплати тази сума.В този аспект абсолютно неоснователно се явява направеното искане от жалбодателя Военно окръжие- Стара Загора, като средство за защита, за съдебно прихващане на присъдено обезщетение на основание чл.344,ал.1,т.3,във вр. с чл.225,ал.1 от КТ ,с такови дължими й и изплатени по чл.220 и чл.222 от КТ. В настоящото производство и при този изход на делото,съдът следва да се произнесе досежно търсените от жалбодателката Войводова,разноски за адвокатска възнаграждение в размер на още 50.00 лв. Прочие следва да бъде осъден жалбодателят Военно окръжие - Стара Загора,както това вече беше установено,в качеството му на правоприемник на дейността на Военно окръжие,област Кърджали,да заплати по сметка на Окръжен съд,гр.Кърджали,дължимата държавна такса върху уважения размер на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ,а именно в размер на 65.51 лв. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 86/05.03.2004 г.,постановено по гр.д. № 789/03 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в частта му с която е отхвърлен предявеният от Катя Райчева Войводова от гр.Ардино,ул.”Първи май” № 16,с ЕГН **********,иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ,във вр. с чл.225 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето ,през което е останала без работа поради незаконно уволнение за сумата от 1637.88 лв.,като неоснователен,вместо което ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА Военно окръжие- Стара Загора ,ул. “Св.Княз Борис” № 55,да заплати на Катя Райчева Войводова от гр.Ардино,ул.”Първи май” № 16,с ЕГН **********,сумата в размер на 1 637.88 лв.,съставляваща обезщетение за времето ,през което е останала без работа поради незаконното уволнението за срок от шест месеца. ОСЪЖДА Военно окръжие- Стара Загора ,ул. “Св.Княз Борис” № 55,да заплати на Катя Райчева Войводова от гр.Ардино,ул.”Първи май” № 16,с ЕГН **********,сумата в размер на 50.00 лв.,съставляваща направени в производството разноски за адвокатска защита. ОСЪЖДА Военно окръжие- Стара Загора ,ул. “Св.Княз Борис” № 55,да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд ,дължима държавна такса в размер на 65.51 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|