РЕШЕНИЕ
Номер 125721.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно гражданско
дело № 20202100502155 по описа за 2020 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН.
С решение № 1862 от 30.07.2020 г. по гр.д. №2748/2020 г. по описа на БРС
са наложени мерки за защита на Ж. В. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ул. „********“ № * от осъществен на 01.06.2020 г.около 14:30 часа, в дома на
молителката в с. Н., община *****, акт на домашно насилие от страна на А. В.
С. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. ******, бл. **, вх. *, ет. *,
изразяващ се в нанасяне на побой, като определените от съда мерки са както
следва: А. В. С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на ****** си Ж. В. Т. ; забранено му е да приближава жилището
й, включително и това в с. Н., община *****, и местата за социални контакти и
отдих на молителката, за срок от една година, считано от 30.07.2020 г. Със
същото решение, съдът е наложил на жалбоподателя на основание чл. 5, ал. 3
от ЗЗДН глоба в размер на 200 лева, и е осъдил същия да заплати по сметка на
РС Бургас държавна такса за производството в размер на 25 лева. С
определение от 17.08.2020 г., районният съд на основание чл. 248 от ГПК е
допълнил решението в частта за разноски и е осъдил А. В. С. да заплати на Ж.
В. Т. сумата от 200 лева, заплатено от нея адвокатско възнаграждение за
първата инстанция.
1
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от А. В. С. , с
която решението е обжалвано изцяло като незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалните правила, а също и като
необосновано. С жалбата се признават като безспорни фактите, че на
01.06.2020 г. А. С. е бил в с. Н., община ****, в наследствената им къща, в
която живеят двете му сестри, едната от които е молителката Ж. Т., както и че
между тях двамата е имало пререкание. Оспорват се като недоказани
твърденията на молителката, че С. е осъществил спрямо нея акт на домашно
насилие като я душил и е нанесъл описаните в представеното по делото
медицинско удостоверение наранявания. Въззивникът твърди, че претърпените
от молителката телесни увреждания са вследствие на самонаранявания,
настъпили като резултат от проблемите й с вестибуларния апарат и с честата
употреба на алкохол. Намира, че събраните гласни доказателства чрез разпита
на св. Р. В. не са годни да установят обективната истина, тъй като същата не
била пряк очевидец на случилото се, а е преразказала това, което молителката,
като нейна ***** й била казала. Изтъкват се противоречия в свидетелските
показания, които разколебавали тяхната достоверност. На свой ред
представеното медицинско удостоверение не доказвало как са получени
установените отоци по главата и кръвонасядания по крайниците на
молителката. В тази връзка заявява, че поддържа направеното пред първата
инстанция доказателствено искане за назначаване на съдебно- медицинска
експертиза, с която да бъдат установени причините за получените от Ж. Т.
травми. Прави се възражение за непълен и неточен доклад на
първоинстанционния съд, в резултат на което, жалбоподателя бил лишен от
възможността да посочи доказателства за опровергаване твърденията на
молителката. В жалбата е направено искане за назначаване на съдебно –
медицинска експертиза, което въззивният съд с определението си по чл. 267 от
ГПК е оставил без уважение поради липса на предпоставките на чл. 266, ал. 3
от ГПК, доколкото районният съд се е произнесъл мотивирано относно
липсата на необходимост от събирането на това доказателство с оглед
изясняване фактите, предмет на доказване.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, представлява се от
преупълномощен процесуален представител – адв. Киселичков, който отправя
ново доказателствено искане за снабдяване със съдебно удостоверение, въз
основа на което да се снабди с препис от подадената от Ж. Т. на 15.07.2020 г.
2
жалба пред РУП Карнобат, както и с препис от протокол за разпит на А. С.
като свидетел. Искането, преценено като правно ирелевантно е оставено от
съда без уважение. По същество моли за отмяна на постановеното решение и
отхвърляне на молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие.
Претенира за присъждане на направените по делото разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата Ж. Т. на
19.08.2020 г. чрез процесуалния й представител адв. Маргарита Георгиева,
която в срока по чл. 263 от ГПК е подала писмен отговор. Изразява се
становище за неоснователност на подадената жалба като моли същата да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
В проведеното пред БОС съдебно заседание, въззиваемата се явява
лично и се представлява от пълномощник – адв. Милатов, който заявява, че
поддържа направените с писмения отговор възражения, моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски, съобразно представен списък и доказателства
за извършването им.
По допустимостта на производството, Бургаският окръжен съд намира
следното: въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно оправомощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на
събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредби на
закона, Бургаският окръжен съд намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Районен съд гр. Бургас е бил сезиран с молба за защита срещу
осъществено спрямо въззиваемата Ж. В. Т. , домашно насилие от страна на
въззивника А. В. С. . Конкретните обстоятелства са подробно изложени в
молбата за защита. Твърди се, че страните са **** и ****** и притежават общ
наследствен имот- къща с двор в с. Н., община ****. Между тях двамата и
трета им ****** М., било разпределено ползването на съсобствения им имот,
съгласно което всеки ползвал самостоятелно жилище с отделен вход.
Молителката сочи, че в този имот живее от почти двадесет години, като тя
3
ползва втория етаж от къщата, а ****** им М., която била неподвижна,
обитава първия етаж. На 01.06.2020 г., около 14.30 часа, ответникът А. С.
нахлул в дома на молителката на втория етаж от къщата, и безпричинно я
хванал за врата като започнал да я души, след което я влачил, хващайки я за
косата до гаража, там я съборил на земята и започнал да я рита и блъска,
удряйки я силно с юмруци в главата. След като започнала да крещи,
ответникът я оставил и избягал, а молителката загубила съзнание. След
известно време дошла в съзнание и тръгнала да търси помощ, излязла на
улицата, където се появила съседката, която й оказала помощ. Молителката
излага твърдения, че на улицата имало и други хора, които били чули виковете
й, че ще я убият. Сочи, че по нея имало кръв, дишането й било затруднено,
имала силно главоболие и световъртеж. В резултат на нанесения й побой имала
кръвонасядания и отоци по тялото и главата. Няколко дни по – късно *******
й я прибрала в Б., където посетила съдебен експерт, който издал приложеното
към исковата молба съдебно-медицинско удостоверение. Била прегледана и от
личния й лекар, който й предписал болкоуспокояващи и успокоителни
медикаменти. Молителката описва ответника като неконтролируем и вулгарен,
и заявява, че подобни прояви на физическа и вербална агресия от негова
страна е имало и преди. Изпитваните от Т. притеснения и основателен страх за
живота й, станали повод да отправи искане до съда за издаване на заповед за
защита по ЗЗДН. С молбата е поискано налагане на мерките по чл. 5, ал. 1 т. 1,
т. 3 и т. 5 от ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава жилището и
местата за социални контакти и отдих на пострадалата при условия и срок,
определени от съда и задължаване на извършителя да посещава
специализирана програма). Приложена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
възпроизвеждаща съдържанието на молбата за защита. Ангажирани са
писмени и гласни доказателства.
Ответникът С. в съдебно заседание оспорва подадената молба като
неоснователна и по реда на чл. 176 от ГПК дава обяснения, в които признава,
че със ****** си Ж. Т. са имали пререкание, но отрича да й е нанасял удари.
Заявява, че с молителката са се скарали на втория етаж, който тя обитава, и че
след като са си разменили реплики и ****** му го била заплашила, че ще го
бие, той се ядосал и излязъл на двора. Твърди, че по време на инцидента не е
докосвал ****** си.
4
Районният съд е приел представените към молбата писмени
доказателства и е разпитал свидетелката Р. Т. В. – ******* на молителката.
От приложеното съдебно – медицинско удостоверение № 81 от
05.06.2020 г., издадено от д-р Галина Милева, се установяват констатираните
от съдебния експерт белези от травматични увреждания по тялото на
пострадалата, а именно: на дясна предлакетница по горна повърхност синкаво
– морави кръвонасядания на площ 12 на 6 см. с оток на меките тъкани; на лява
предлакетница също по горна повърхност две синкаво-морави кръвонасядания
на площ 7 на 4 см; в областта на ляво седалищна област странично синкаво-
кръвонасядане с диаметър около 3 см. и оток на меките тъкани в лявата
половина на главата. Констатираните отоци по главата и кръвонасядания по
крайниците, съдебния експерт заключава, че е възможно да са получени от
действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност каквито са и
юмруците и ритниците на човек.
От представеното копие от рецептурна книжка, издадена на Ж. С.а, се
установява, че на 05.06.2020 г. на същата са изписани лекарства „лексотан“ и
„трамадол стада“.
Разпитана в съдебно заседание, свидетелката В. заявява, че не е
присъствала на инцидента, а за същия е узнала от пострадалата. Посочва, че
***** й, ответникът С. и тяхната трета ****** притежават наследствена къща
в с. Н., където молителката живее през лятото и обитава втория етаж.
Пресъздава разказаното от молителката, а именно, че докато същата е била в
къщи, ответникът С. влязъл, хванал я е за гушата, започнал да я души, след
което я съборил на земята и започнал да я рита. След това ***** й била излязла
на двора, където припаднала. След като дошла на себе си потърсила помощ от
съседката. Свидетелката отишла в селото три дни след инцидента, за да вземе
***** си в Б., като уведомила и кмета за инцидента. Посочва, че това не бил
първия случай на упражнено насилие от страна на ответника спрямо
молителката.
Въззивникът оспорва дадените показания като счита същите за
заинтересовани, нелогични и съдържащи противоречиви изявления, в частта, в
която свидетелката посочва, че ***** й била припаднала и се намирала в
безсъзнание, а същевременно била отишла до комшийката.
Съдът намира, че дадените показания следва да се ценят с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, а именно с оглед всички други данни по
5
делото. Такива данни се съдържат и в обясненията на ответника по чл. 176 от
ГПК, в които същия не само не отрича, но изрично признава, че между него и
****** му се е осъществил описания индицент /“със ****** ми се скарахме на
втория етаж, където тя живее“; „след като се скарахме излязох на двора“/.
Същият макар да признава за възникналия между двамата конфликт, отрича да
е нанесъл удари на молителката, което съдът възприема като защитна позиция
на С.. Показанията на св. В. се подкрепят и от представеното съдебно –
медицинско удостоверение, съдържанието на което не е оспорено от
въззивника. Отправеното от него искане за назначаване на съдебно –
медицинска експертиза не е било предназначено да опровергае констатациите
относно травматичните увреждания на молителката, установени от съдебния
експерт, а да изясни и други вероятни причини за тяхното получаване.
Ответникът е поставил въпрос, предполагащ даване на хипотетичен, а не
конкретен отговор, а именно дали е възможно уврежданията да са получени
вследствие от падане и удряне в твърда повърхност като стени, земя, парапети
на стълбище. Отговорът на този въпрос, както и на другия формулиран от
ответника дали молителката имала придружаващи заболявания, свързани с
честата употреба на алкохол и проблеми с вестибуларния апарат, районният
съд правилно е преценил като ненужни за правилното решаване на делото,
поради което е отхвърлил искането за назначаване на експертиза.
Въз основа на събраните доказателства и зачитайки доказателствената
сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, първоинстанционният съдебен
състав е приел, че молбата за защита на Ж. Т. е основателна, поради което и на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН й е наложил определените с решението
мерки за защита за срок от една година, а на извършителя на насилието – А. С.
е наложил глоба в минималния размер от 200 лева.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество-
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционният съд, макар и лаконично, е анализирал правилно
доказателствената стойност на представената по делото декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН на Ж. С.а, която преценена в съвкупност с останалите
доказателства: съдебно-медицинското удостоверение, издадено на
05.06.2020г., свидетелските показания на св. В., включително и обясненията на
ответника, в частта, в която съдържат признание относно скарването между
6
двамата, обосновават извод за основателност на молбата за защита от домашно
насилие.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че на същия
не били дадени указания, че е негова тежестта да ангажира доказателства за
опровергаване доказателствената сила на декларацията на по чл. 9 от ЗЗДН.
Видно от протокола от проведеното пред БРС първо съдебно заседание се
установява противното. Съдът ясно е указал тази доказателствена тежест на
ответника, но въпреки това същият не е ангажирал доказателства.
Единственото искане, което въззивникът е заявил пред БРС, и поддържаше и
пред въззивния съд, бе за назначаване на съдебно – медицинска експертиза,
което както вече бе посочено, е неотносимо, тъй като поставените въпроси са
хипотетични и предполагат не конкретни и обективни отговори, които да
изяснят делото от фактическа страна, или да опровергаят твърденията на
молителката, а да дадат предполагаеми причини за нараняванията. За да бъде
опровергано съдържанието на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не е достатъчно
ответникът да установи по делото всички вероятно възможни причини, от
които могат да се получат кръвонасядания и отоци по човешкото тяло.
Необходими са конкретни твърдения и подкрепящи ги доказателства относно
причината, която според ответника е довела до уврежданията на молителката,
описани от съдебния експерт. Допускането, че тези наранявания можело да се
получат и вследствие от падане върху стена, под, парапет, не е достатъчно, за
да разколебае формалната доказателствена сила на декларацията по чл. 9 от
ЗЗДН. Отделен е въпросът, че само по себе си предположението на ответника,
че нараняванията на молителката са вследствие от падане, не изяснява фактите
около самото падане, и по- конкретно дали същото е причинено от
поведението на друго лице или е резултат от самоувреждане. В случая по
делото липсват конкретни твърдения за настъпването на друг инцидент, в
резултат на който молителката е пострадала и е получила въпросните
наранявания. Напротив, и двете страни правят съвпадащи изявления относно
описаната в молбата конфликтна ситуация, а разминаването е само относно
обема на осъществените по време на това пререкание действия.
В заключение, макар само по себе си съдебно –медицинското
удостоверение да не е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на домашно
насилие, същото следва да бъде ценено в подкрепа и в съвкупност с
представената декларация по чл. 9 от ЗЗДН, със свидетелските показания на св.
7
В., а така също и с изявленията на ответника, съдържащи признание на
неизгодни за него факти. Всички тези доказателствени източници, които
подкрепят изложеното в декларацията, която на свой ред по силата на закона
се ползва с формална доказателствена сила, са достатъчни, за да се приеме, че
е налице акт на домашно насилие. Производството по ЗЗДН не изисква
изследваните факти да водят до единствено възможен извод за извършено
насилие, а само в голяма степен да сочат на такъв, доколкото приоритет се
дава на нуждата от защита, а не на установяването на извършения акт.
Твърдението, че настоящото производство е инициирано не поради
наличие на домашно насилие, а във връзка с многото спорове, които
съществуват между страните е неоснователно. Извършените от ответника
действия, описани в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, в рамките на възникналата
между тях конфликтна ситуация, призната от самия него, съставляват акт на
психическо и емоционално, респективно на физическо насилие, поради което
съдът правилно е издал заповед за защита в полза на молителката Ж. Т..
Наложените от районния съд мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от
ЗЗДН на въззиваемата са адекватни на търсената защита и доколкото няма
оплаквания в жалбата по отношение на тях, въззивната инстанция намира, че
решението на районния съд в тази му част следва да бъде потвърдено.
Страните по делото имат различно местоживеене, осъществявано по
регистрираните им постоянни адреси в град Б., като въззивникът не сочи
причини, налагащи по – чести посещения на наследствения им имот в с. Н.,
където именно е бил осъществен и обсъждания в настоящото производство акт
на домашно насилие. С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че и
срокът, за който е определена мярката по чл. 5, ал. 1 т. 3 от ГПК е правилно
определен от районния съд.
С оглед изложеното, решението на БРС, с което е уважена молбата за
защита по ЗЗДН на въззиваемата Т., е правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на въззивника следва да се
възложат разноските за въззивното производство- заплащането на държавна
такса в размер на 12.50 лв., както и заплащането на разноските на въззиваемата
за въззивната инстанция, които според представените доказателства са в
размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН,
Бургаският окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1862 от 30.07.2020 г. по гр.д. №2748/2020 г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА А. В. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл.
**, вх. *, ет. * да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса в
размер на 12.50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) за въззивното
производство.
ОСЪЖДА А. В. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ж.к. „******“, бл.
**, вх. *, ет. * да заплати на Ж. В. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.
„********“ № * сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева) представляващи
направени от нея разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9