О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Шумен, 24.06.2022г.
Административен
съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 464 по описа за 2021г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл.
144 и чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Административното дело е образувано въз основа на жалба вх.№
329-5/25.07.2019г., депозирана от "Е.е.Б.Г."ЕООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис № 12,
представлявано от управителя И.п.п., против Ревизионен акт № Р-03002718005927-091-001/27.03.2019г.
и Ревизионен акт № П- 03002719059017-003-001/03.04.2019г. за поправка на
ревизионен акт, и двата издадени от Началник на сектор и Главен инспектор по
приходите при ТД на НАП-гр.Варна.
С
решение№22/04.02.2021г. на ШАдмС, постановено по а.д.№381/2019г. по описа на
с.с. е отменен
РА№Р-03002718005927-091-001/27.03.2019г.,поправен с Ревизионен акт № П-
03002719059017-003-001/03.04.2019г. за поправка на ревизионен акт, и двата
издадени от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна в частта,с която на «Е.е.Б.г. са установени задължения за ДДС по
ЗДДС и за корпоративен данък по ЗКПО,както следва:
1.За ДДС по
ЗДДС:
-за данъчен
период м.03.2017г.-за сумата над 43.61лв.главница и над 8.62лв. лихви;
-за данъчен
период м.06.2017г.-за сумата над 38.95лв. главница и над 6.72лв. лихви;
-за данъчен
период м.09.2017г.-за сумата над 132.55лв. главница и над 19.47лв. лихви;
- за данъчен
период м.12.2107г.-за сумата над 74.72лв. главница и над 9.07лв. лихви.
2.За КД по
ЗКПО:
-за данъчен
период 01.01.2017г.-31.12.2017г.-за сумата в размер на 23 937.34лв.
главница и в размер на 2387.34лв. лихви.
В останалата
част жалбата е била отхвърлена като неоснователна.
С
решение№12991/20.12.2021год. на ВАС на РБългария по а.д.№5848/2021г. по описа
на ВАС е отменено решението на ШАдмС в частта,с която е бил отменен РА,с който
са установени задължения на дружеството за ДДС по ЗДДС за гореупоменатите
данъчни периоди и за КД по ЗКПО за гореупоменатия данъчен период и частта на разноските и е върнато делото на
същия съд за разглеждане от друг състав,съобразно указанията на ВАС по
отменителното решение.
С решение№54/10.05.2022год. съдът отменил Ревизионен
акт № Р-03002718005927-091-001/27.03.2019г. ,поправен с Ревизионен акт № П-
03002719059017-003-001/03.04.2019г. за поправка на ревизионен акт, и двата
издадени от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна в частта,с която на "Е.е.Б.Г."ЕООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление *** са установени задължения за ДДС по ЗДДС и за
корпоративен данък по ЗКПО,както следва:
I. За
ДДС по ЗДДС:
- за
данъчен период м.03.2017г. - за сумата над 43,61 лева главница и над 8,62 лева
лихви;
- за данъчен период м.06.2017г. - за сумата над
38,95 лева главница и над 6,72 лева лихви;
- за
данъчен период м.09.2017г. - за сумата над 132,55 лева главница и над 19,47
лева лихви;
- за
данъчен период м.12.2017г. - за сумата над 74,72 лева главница и над 9,07 лева
лихви.
II. За КД по ЗКПО:
- за данъчен период 01.01.2017г. – 31.12.2017г. – за
сумата в размер на 23937,34 лева и в
размер на 2387,34 лева лихви и отхвърлил жалбата в останалата й част.
С решението си
съдът отхвърлил искането на оспорващия за присъждане на сторените деловодни
разноски и осъдил «Е.е.Б.г. да заплати на Дирекция „ОДОП“-гр.Варна при ЦУ на
НАП сумата от 7 388,99лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение и
такса за касационно обжалване пред ВАС на РБългария.
С молба с Рег.№ ДА-01-1300/01.06.2022г.
по описа на ШАдмС, депозирана от ответника- Дирекция
„ОДОП“-гр.Варна при ЦУ на НАП, представляван от директора , последният е
отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде осъден оспорващия да му заплати и
разноски в размер на 3 309.75лв.,съставляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВАС на
РБългария по а.д.№5848/2021год. по описа на ВАС.Искането си мотивира с
обстоятелството, че видно от протокол от публично съдебно заседание на ВАС от
10.11.2021год., независимо от неявяването на пълномощника на ответника пред
ВАС, в заседанието е докладвана молбата му от 09.11.2021г.,в която е изразил
становище по делото и в която се съдържала писмена защита, от което извежда
извод за упражнено от негова страна активно процесуално представителство пред
ВАС по пълномощие в писмен вид, за което му се дължи юрисконсултско
възнаграждение.
В съответствие с разпоредбата на чл.248
ал.2 от АПН във вр. с чл.144 от АПК, препис от молбата за изменение на решение№54
от 10.05.2022год. на АдмС-Шумен е бил връчен на оспорващото
дружество на 08.06.2022год., видно от прил. по делото разписка, което в срока
по чл.248 ал.2 от ГПК е представило
писмен отговор по молбата, с който оспорва същата като неоснователна.
С молба с Рег.№ ДА-01-1307/01.06.2022г. по описа на ШАдмС, депозирана от оспорващия «Е.е.Б.г. , чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.Ст.С. от ШАК последният е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде отменено изцяло решението в частта досежно присъдените на ответника разноски и бъдат присъдени в полза на оспорващото дружество сторените от същото такива съгласно прил. списък.Искането си аргументира с обстоятелството, че в случая неправилно и в противоречие с материалния закон съдът приел приложение на нормата на чл.161 ал.3 от ДОПК, за да обоснове неприсъждането на надлежно поискани и доказани от оспорващото дружество разноски.В случая, доказано в рамките на първоинстанционното производство според молителя било обстоятелството, че ревизиращият екип е имал пълен достъп както до счетоводството , така и до складовия счетоводен софтуер, ползван от дружеството и в рамките на ревизионното производство оспорващият не веднъж възразил срещу приетата от ревизиращия екип методика за определяне на прилаганата надценка в ресторанта и е ангажирал доказателства за твърденията си.В този смисъл и съобразно цитираната съдебна практика, нормата на чл.161 ал.3 от ДОПК, предвидена като санкция за лица, които не са представили доказателства в хода на ревизията, следва да се прилага изключително прецизно и при доказано недобросъвестно поведение на ДЗЛ.
В съответствие с разпоредбата на чл.248
ал.2 от АПН във вр. с чл.144 от АПК, препис от молбата на дружеството за изменение на решение№54 от 10.05.2022год.
на на АдмС-Шумен е бил връчен на ответника
на 07.06.2022год., видно от прил. по делото разписка, което в срока по чл.248
ал.2 от ГПК е представило писмен отговор
по молбата, с който оспорва същата като неоснователна.
Като
прецени доводите на молителите, както и събраните по делото доказателства,
Шуменският административен съд установи следното:
Исканията за изменение на съдебното решение в частта
за разноските , депозирани от оспорващия и от ответната страна са подадени в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1
от ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество, и двете искания за изменение на съдебното решение
в частта за разноските, са неоснователни,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима на
осн.чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо-в
едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.Горецитираната
законова разпоредба регламентира правомощия на съда за допълване на съдебното
решение в случаите на пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено
от някоя от страните искане за
присъждане на разноски в съдебното производство или за изменение на същото, в
случаите на неправилно определяне размера на разноските.Въпросната хипотеза на
чл.248 ал.1 от ГПК не предвижда правомощие на решаващия съд да отмени вече
постановения от нето съдебен акт, вкл. и
в частта досежно присъдените разноски по делото в полза на някоя от
страните.Такива правомощия има само касационната инстанция в производството по
чл.208 и сл. от АПК.
В конкретния случай, видно от
съдържанието на депозираната от оспорващия молба с рег.№ДА-01-1307/01.06.2022год.
е отправено искане за изменение на решението в частта досежно разноските,
като бъде
отменено изцяло решението в частта относно присъдените в полза на ответника
разноски по делото и бъде уважена претенцията на оспорващото дружество за
присъждане на сторените по делото разноски съгласно прил. списък на разноските.
Досежно искането за отмяна на
постановеното от съда решение в частта относно присъдените в полза на ответника
разноски по делото съдът намира за неоснователна, тъй като както бе упоменато
по-горе в мотивационната част на настоящото определение съгласно разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, субсидиарно приложима в случая на осн.чл.144 от АПК,
постановилият съдебния акт решаващ съд няма правомощия да отменя вече
постановения от него акт, вкл. и в частта досежно разноските, а само да допълни или измени постановеното решение в частта
за разноските.
Молбата на оспорващото дружество за
изменение на постановеното решение и присъждане в полза на оспорващото
дружество на сторените по делото разноски съдът, в настоящия съдебен състав
намира за неоснователно, поради следното:
Съдът не
споделя и счита за несъстоятелни и неоснователни релевираните от процесуалния
представител на оспорващия доводи досежно дължимост на претендираните съгласно
прил. списък реално сторени от оспорващото дружество разноски в общ размер на
5455лв., съставляващи 100лв.-ДТ, адв.възнаграждение
в размер на 3335лв. по а.д.№381/2019г. и депозит за вещи лица 920лв. по
а.д.№381/2019 и 1100лв. по а.д.№464/21год., доколкото според твърдението на оспорващия
в случая не били налице предпоставките за неприсъждане на надлежно поискани и доказани
разноски от жалбоподателя и съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК.Действително съгласно правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващото дружество има
право на деловодни разноски съобразно уважената част от жалбата (чийто размер е
92808,35 лева). Въпреки това обаче съдът намира, че не е налице основание за
присъждане на сторените деловодни разноски съобразно уважената част от жалбата,
тъй като от събраните по делото доказателства и по-конкретно от ССчЕ се
установи, че в РД и издадените въз основа на него РА и РАПРА не са взети
предвид регистрираните от „Е.е.Б.г.“ЕООД с програмен продукт Microinvest Склад
Prо Light продажБ.от дейност „Ресторантьорство“, поради това, че не са били
представени на данъчните органи.Независимо от твърденията на оспорващия, че
същите са били налични и на разположение на ревизиращия екип по време на
ревизионното производство и дружеството
е възразило срещу приетата от ревизиращия орган методика за определяне на
предлаганата надценка, в интерес на жалбоподателя е било ангажирането още в
хода на ревизионното производство на всички относими към спора доказателства и
представянето на същите на ревизиращия екип, което в настоящия случай не е било
сторено и същите са представени едва в хода на съдебното производство. А
съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 от ДОПК
(които изключения не са налице). С оглед изложеното и като споделя цитираната
от молителя съдебна практика относно санкционният характер на нормата на чл.161
ал.3 от ДОПК и необходимостта от прецизност при приложението й само при
доказано недобросъвестно поведение от страна на ДЗЛ, съдът в настоящия съдебен
състав намира, че искането на оспорващото дружество за присъждане на деловодни
разноски правилно е било отхвърлено.
Съдът, в
настоящия съдебен състав не споделя и счита
за несъстоятелни и неоснователни релевираните от процесуалния представител на ответната
страна доводи досежно изменение на решението в
частта относно присъдените в полза на ответника разноски и уважаване претенцията на ответника за
присъждане на претендираните разноски в размер на 3 309,75лв., съставляващи
юрисконсултско възнаграждение за касационното разглеждане на делото във ВАС, поради
упражнено от страна на ответника процесуално представителство в писмен вид пред
ВАС. Съдът, в
настоящия съдебен състав е счел, че
досежно претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, приложение
следва да намери разпоредбата на чл.161 ал.3 от ДОПК, съгласно която , когато
пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в
административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло
разноските по делото, независимо от неговия изход. Цитираната разпоредба на
чл.161 ал.3 от ДОПК обуславя извода, че съответната страна понася независимо от
изхода на делото, както сторените от нея разноски, така и разноските, направени
от насрещната страна.С оглед на това и
доколкото от доказателствата по делото е видно, че в хода на съдебното
производство при първоначалното и
повторното му разглеждане ответната страна е представлявана от юрисконсулт и
искането за присъждане на разноски е направено своевременно, съдът приел, че
оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно управление
на Националната агенция за приходите, сумата 3 337.97лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, изчислено въз основа на целия материален интерес
(93 598,89лв.) по а.д.№381/2019г., сумата 3 309,75лв., съставляваща
юрисконсултско възнаграждение, изчислено при материален интерес от 92 658,42лв.
по настоящото А.д.№464/2021год., определено съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба№1
/09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съдът
приел още, че съобразно разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК, в полза на
ответната страна следва да се присъдят
само направените пред ВАС на РБългария разноски в размер на 741,27лв.,
съставляващи заплатена ДТ за касационно обжалване пред ВАС, доколкото, видно от
протокола от съдебно заседание по к.а.д.№5848/2021год. по описа на ВАС,
страната не е била представлявана в съдебно заседание от процесуален
представител и не е осъществявано процесуално представителство по пълномощие в
проведеното съдебно заседание.Действително, видно от съдържанието на протокола
от 10.11.2021год. по к.а.д.№5848/2021год. на ВАС, в проведеното открито съдебно
заседание е била докладвана депозираната
от гл.юрисконсулт И.Н.-П. на 09.11.2021год.молба, в която е изразила становище
по хода делото, във връзка с депозираната касационна жалба и по
доказателствата, както и по съществото на спора.От съдържанието на същата е
видно, че в становището по съществото на спора на практика касаторът, чрез
проц. си представител-гл.юр.П. е възпроизвел в по-съкратен вариант подробно
релевираните в касационната жалба доводи досежно отмяна решението на
първоинстанционния съд, без да въвежда или доразвива допълнителни такива.С
оглед на това и в унисон със съдебната практика /вж.Определение№1512/2013г. по
а.д.№1066/2013г. на ВАС/, споделена и от настоящия съдебен състав, съдът
намира, че както всяка отговорност, така и отговорността за разноски има
санкционен характер спрямо страната, неоснователно предизвикала правния спор и
същата не обхваща всички причинени вреди от повдигане на спора, а само реално
направените по делото разноски, каквито в случая за обжалването пред ВАС по
к.а.д.№5848/2021год. съставляват разноските по заплатената ДТ за касационно
обжалване в размер на 741,27лв.,в какъвто размер е и уважената претенция на ответната
страна.Претендираното от молителя юрисконсултско възнаграждение на стойност 3
309175лв. за касационното разглеждане на делото във ВАС, при липса на активно
упражнено в касационната инстанция процесуално представителство е неоснователно
и би съставлявало прекомерен товар за другата страна.В тази насока е и
практиката на ЕСПЧ, вкл. и по дела по жалби срещу България за нарушения по
ЕКПЧОС / решение от 18.01.2005г. по делото Т. срещу България, решение от
12.07.2007г. по делото С. срещу България, решение от 10.03.2015г. по делото
Х.А.Х срещу България/, по които съдът е приел, че правилата за разноските
следва да избягват налагането на прекомерен товар върху страните и че същите се
възстановяват само доколкото е доказано, че са действително направени, необходими
и разумни по размер.
Предвид
гореизложеното,съдът счита,че размера на
присъдените в полза на ответната страна разноски е правилно и законосъобразно
определен, поради което искането за изменение на решението в частта досежно
разноските се явява неоснователно.
Водим
от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр.с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни искане с Рег.№ ДА-01-1300/01.06.2022г. по описа
на ШАдмС, депозирано от ответника- Дирекция „ОДОП“-гр.Варна при ЦУ на НАП ,
представляван от директора и искане
с Рег.№ ДА-01-1307/01.06.2022г. по описа
на ШАдмС, депозирано от оспорващия «Е.е.Би г. , чрез пълномощника му и
процесуален представител-адв.Ст.С. от ШАК за изменение на Решение№54 от
10.05.2022год. на Административен съд-Шумен, постановено по А.д.№464/2021год.
по описа на ШАС в частта за разноските .
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, в 14 - дневен срок от връчването му на страните на адрес или на посочен от тях електронен адрес.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съдия: