РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 30.04.2013 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично
заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и тринадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 3691 по описа за 2012 година, за да се произнесе,
съобрази
Ищецът И.Д.Д. твърди, че на 24.01.2009г. му е било
повдигнато обвинение от военен прокурор от Варненска военно-окръжна прокуратура
по следствено дело № 10-VII-2008/95 за
това, че като граничен полицай на ГКПП Русе при РГС Русе през месец юли 2008г.
в качеството си на длъжностно лице е поискал от И. Р. Ш. дар от 500 евро, които
не му се следват за да извърши действия по служба- да пропусне през границата
същото лице, на което била наложена забрана да напусне пределите на Република
България- престъпление по чл. 301 ал.1 от НК. На 25.02.2009г. на ищеца било
повдигнато ново обвинение- за това, че
като граничен полицай на ГКПП Русе при РГС Русе през месец юли 2008г. в
качеството си на длъжностно лице е поискал от И.Р. Ш. дар от 500 евро, които не
му се следват за да да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно
лице- неустановен служител от ГКПП Русе във връзка със службата му, което да
пропусне през границата И. Р. Ш., на когото била наложена забрана да напусне
пределите на Република България- престъпление по чл. 304б ал.1 от НК. При
запознаване с материалите по делото ищеца установил, че срещу него били използвани
специални разузнавателни средства по искане на прокуратурата, като за някои от
тях не било искано разрешение от съда. По второто обвинение Варненеската
военно-окръжна прокуратура изготвила обвинителен акт, който бил внесен в РОС
чрез Русенска окръжна прокуратура. Било образувано НОХД № 297/2009г. по описа
на РОС. С присъда № 37 от 16.06.2010г. по посоченото дело ищецът бил оправдан
по обвинението. С решение на ВТАС и ВКС постановени след съответни протести на
Прокуратурата оправдателната присъда на ищеца била потвърдена и влязла в сила,
като решението на ВКС е постановено на 17.06.2011г. Ищецът твърди, че
вследствие на воденото срещу него наказателно преследване е претърпял
неимуществени вреди изразяващи се в напрежение и стрес в продължение на две години
и половина, влошено здравословно състояние, отрицателно отражение върху пряката
му служебна дейност и отношенията в семейството му, невъзможност за пълноценно
полагане на грижи за болното му дете, понижаване на авторитета му сред колегите
в службата, отрицателно въздействие върху личното му достойнство и
неоснователно преместване на друга работа. Претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 20000 лева.
Депозиран е отговор от името на Прокуратурата на
Република България в който се прави възражение, че искът не е доказан по
основание и размер. Навеждат се доводи, че част от твърдените вреди не са в
пряка причинноследствена връзка с повдигнатото обвинение.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ - за обезщетяване на вреди причинени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, когато обвиненото лице е оправдано. Към момента на
изготвяне на доклада по делото същата правната квалификация е била уредена в
чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Безспорно е по делото, че на 24.01.2009г. срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 301 ал.1 от НК, а на
25.02.2009г. било повдигнато ново
обвинение престъпление по чл. 304б ал.1 от НК. Срещу ищеца е било образувано
наказателно дело от общ характер № 297/2009г. на Русенски окръжен съд. С
присъда от 16.06.2010 година И.Д.Д. е признат за невиновен по повдигнатото
обвинение. Присъдата е била потвърдена с решение от 26.10.2010 година на
Апелативен съд Велико Търново, което е оставено в сила с решение №
104/17.06.2011г. на ВКС. На 22.06.2010г. директора на ГД „Гранична полиция” е
отнел разрешението на И.Д.Д. за достъп до класифицирана информация до ниво на
класификация „Поверително”. По изложените факти не се спори, същите се
установяват от представените по делото писмени доказателства.
Тези факти обосновават отговорност на ответника-
Прокуратурата на Република България за вредите, които ищеца е претърпял в
резултат на повдигнатото обвинение, като отговорността произтича от чл. 2 ал.1
т.3 и чл.7 от ЗОДОВ. Спорно е по делото
какъв е вида и обема на настъпилите вреди в резултат на незаконното обвинение.
Ищеца претендира обезщетение на претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на обвинението. Като такива вреди сочи влошеното
си здравословно състояние и душевни страдания свързани с притесненията от
повдигнатото обвинение и засягането на достойството му пред колеги и близки.
По отношение на претърпените от ищеца неимуществени
вреди по делото се събраха следните доказателства:
Св. К., колега на ищеца, твърди, че през лятото на
2010 година И.Д. е бил преместен на друга длъжност в друго структурно звено,
поради отнемането на допуска му до класифицирана информация. През 2009г.
колегите на Д. узнали за образуваното срещу него досъдебно производство за
извършено престъпление, във връзка с което се разпространявали различни слухове
в службата на ищеца. Отношението на колегите към И.Д. рязко се променило след
като на него му било повдигнато обвинение. Работата на ищеца изисквала
екипност, а колегите спрели да му се доверяват, докато преди обвинението той се
ползвал с високо доверие. Д. започнал да изпитва здравословни проблеми след
повдигането на обвинение срещу него, във връзка с които ползвал отпук по
болест, като свидетеля не може да посочи подробности в тази насока.
Свидетеля Д. също е колега на ищеца. Твърди, че след
като срещу Д. било повдигнато обвинение, колегите му започнали да странят от
него, говорели, че е каналджия и никой не искал да работи с него в екип.
Случвало се по време на работа да се повиши кръвното налягане на Д. и по тази
причина последният ползвал и отпуск поради временна неработоспособност.
Свидетелят И. е семеен приятел на ищеца. Твърди, че здравословното
състояние на И.Д. се влошило след като му било повдигнато обвинение. В този
период съпругата на Д. неколкократно се обаждала по телефона на И. през нощта
за да отидат да купят лекарства. В първите месеци след повдигането на обвинение
кръвното налягане на Д. често се повишавало. Имал и кашлица, която според
свидетеля се дължи на притеснение. Детето на ищеца страда от аутизъм и то също
усещало напрежението в родителите му. И. не знае преди обвинението Д. да е приемал
лекарства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
те са безпротиворечиви, последователни, взаимно се подкрепят и кореспондират с
останалите събрани доказателства. Не са събрани доказателства, които да
опровергават или поставят под съмнение свидетелските показания.
Назначена е съдебномедицинска експертиза, при която
вещото лице дава заключение, че през 2010г. И. *** след като си е ударил
главата при падане. Обективно е имал подкожен хематом тилно и сътресение на мозъка.
През 2011г. е лекуван от остро спукване на лигавицата на ануса, което наложило
оперативно лечение. През 2010 и 2011 година на Д. била поставена диагноза
високо артериално налягане. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
високото кръвно налягане не е в пряка причинноследствена връзка с повдигнатото
обвинение, а последното може само да е благоприятстващ фактор за развитието на
заболяването. Повишеното артериално налягане има болестни причини в самия
организъм, а външните фактори като стрес, физическо натоварване, радост или
тъга могат да повлияят неблагоприятно това заболяване. Извършените срещу Д.
процесуалноследствени действия и стреса свързан с това могат да бъдат отключващ
фактор за проява на повишеното артериално налягане. Последното заболяване не се
дължи на един фактор, а е резултат на биохимичните процеси в организма, неговия
растеж и стареене.
Назначена е и тройна седебномедицинска експертиза
при която вещите лица дават заключение, че след 2009г. на ищеца са поставяни
следните диагнози:
Вестибуларен синдром,
Контузия на главата, сътресение на мозъка.
Хипертонична болест. Хипертонично сърце. Труден
контрол на артериалното налягане.
Хемороиди. Остра анална фистула наложила оперативно
лечение.
Вещите лица не са открили обективни данни за
неврологично заболяване на И.Д.. Поставената диагноза- вестибуларен синдром- не
е подкрепена с инструментални изследвания.
След проведен кардиологичен преглед, вещите лица
приемат, че артериалната хипертония с доказано прицелно засягане само на
сърцето е с давност поне 5 години, т.е. от преди 2009 година. Стресовите
състояния и негативни преживявания не могат сами по себе си да доведат до
възникване на заболяването артериална хипертония, което възниква в резултат на
множество фактори. Стресовите състояния могат да доведат до влошаване на
заболяването- т.е. до хипертонични кризи и затруднение в контрола на артериалното
налягане.
В съдебно заседание вещото лице д-р Й. пояснява, че
при промени в кръвното налягане вестибуларният апарат реагира винаги. Описаният
в медицинската документация на ищеца вестибуларен синдром е временно състояние,
което е преминало и не е оставило трайни последици. При извършения преглед на
ищеца неврологичния му статус е без отклонения.
Вещото лице д-р С. заявява, че ищеца има всички
рискови фактори за развитието на повишено артериално налягане- пол, възраст,
наднормена охраненост, а стресът най-вероятно е допринесъл за развитието на
заболяването, но не може да се каже, че именно стресът го е причинил. От
електрокардиографските данни при извършения преглед на ищеца, вещото лице
заключава, че е налице хипертонична болест с давност от поне 3-4 години, като заболяването може да датира от
2009 година, а може и да е от преди това.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй
като те разполагат с необходимата квалификация и по делото не са налице
доказателства, които да опровергават или поставят под съмнение заключенията.
Заключението на тройната експертиза като цяло потвърждава заключението на
вещото лице д-р С., като дава допълнителни разяснения за здравословното
състояние на ищеца.
При така установените факти съдът намира предявеният
иск за частично основателен. Както бе посочено по-горе налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника за вредите настъпили в резултат на
повдигнатото на Д. наказателно обвинение. Установи се, че в резултат на
обвинението са настъпили обстоятелства, които увреждат доброто име и
достойнството на ищеца. Колегите на Дидев са променили отношението си към него
в негативна насока, спрели са да му се доверяват, което е било пречка в
работата му. Бил му е отнет достъпа до класифицирана информация и е бил
преместен на друга работа не изискваща такъв достъп, който факт също е
индикация за понижено доверие по отношение на ищеца. Засягането на личността и
достойнството на едно лице и накърняване на доброто му име в обществото
представлява неимуществена вреда подлежаща на обезщетяване.
На следващо място ищецът е имал душевни страдания
във връзка със наказателното преследване срещу него- бил е притеснен за
бъдещето си, за това, че ако бъде осъден ще изгуби работата си, за това, че не
може да се грижи пълноценно за детето си, което страда от специфично заболяване
и се нуждае от особени грижи. Наказателното производство срещу Д. е продължило
две години и пет месеца, в който период той е имал изброените притеснения,
които се явяват неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване.
По отношение на здравословните проблеми на Д. не се
установи контузията на главата, хемороидите и аналните фисури да имат връзка с
воденото наказателно производство и преживяният стрес.
Съдът приема, че стресът преживян в резултат на
наказателното преследване е бил благоприятстващ фактор за развитието на хипертоничната
болест на ищеца. Стресът сам по себе си не е причинил посоченото заболяване,
което се дължи на множество фактори, но той е възможно да е отключил заболяването
и е допринесъл за неговото развитие под формата на хипертонични кризи и
затруднения в контрола на артериалното налягане. И макар стресът да не е
основният причинител на заболяването, той повлиява неговото протичане и
интензитет. Негативното влияние на стреса от воденото наказателно производство
върху хипертоничната болест на ищеца представлява влошаване на здравословното
състояние, което е свързано със страдания и съответно представлява
неимуществена вреда подлежаща на обезщетяване.
При преценка на въздействието на воденото наказателно
производство върху ищеца следва да се има предвид и това, че Д. не е бил
отстранен от работа, не е била вземана мярка за неотклонение, която тежко да се
отразява на гражданските му права, няма данни при преместването му на друга
работа да е намалено трудовото му възнаграждение, съответно да е заплашена
издръжката на семейството му. Производството е протекло в разумни срокове и без
неоправдани забавяния.
Въпреки, че отражението на едно наказателно
производство върху обвинения е индивидуално и зависи в голяма степен от
личностните качества на последния при определянето на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъда съобразена и актуалната съдебна практика на
ВКС.
В Решение №
391 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 201/2011 г., III г. о. при наказателно
производство продължило година и пет месеца, задържане под стража за три месеца и домашен
арест в продължение на единадесет месеца е определено общо обезщетение за
неимуществените вреди в размер на шест хиляди лева.
С Решение № 439 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1730/2011
г., IV г. о. за наказателно преследване за леко престъпление продължило
тринадесет месеца е било определено обезщетение в размер на две хиляди лева. Не
е била налагана мярка на процесуална принуда „задържане под стража”.
В посоените решения не са изложени конкретни факти
свързани с това как воденото наказателно производство се е отразило на
конкретния обвиняем/подсъдим.
Посочените решения са постановени сравнително скоро
и се отнасят за наказателни производства, които са протекли в периоди близки до
периода на наказателното производство срещу ищеца, и присъдените суми биха
могли да бъдат ориентир за размера на обезщетението в настоящото производство,
като се отчита спецификата на настоящото дело.
Като се съобразят претърпените от ищеца
неимуществени вреди изброени по-горе и актуалната съдебна практика относно
размера на обезщетението съдът приема, че размерът на справедливото
обезщетение, което следва да се присъди на ищеца е шест хиляди лева. До този
размер искът следва да се уважи, а над него да се отхвърли. На основание чл. 86
от ЗЗД сумата се дължи със законната лихва от завеждането на иска- 11.05.2012г.
до окончателното изплащане
На ищеца следва да се присъдят и разноски съразмерно
на уважената част от иска- от заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на
2000 лева следва да се присъдят 600 лева, а от направените разноски за вещи
лица в размер на 735 лева следва да му се присъдят 220,50 лева. Мотивиран така
съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор, с адрес гр. София, бул. „Витоша”
№ 2 да заплати на И.Д.Д., с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 6000 /шест
хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди изразяващи се във физически и
душевни страдания настъпили в резултат на наказателното производстви, по което И.Д.Д.
е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 24.01.2009г. по
досъдебно производство № 10-VII/2008г./95 на Военно-окръжна
прокуратура Варна и е оправдан с присъда № 37/16.06.2010г. по НОХД №297/2009г. на РОС, влязла в сила на 17.06.2011г. ведно със законната лихва
върху тази сума от 11.05.2012г. до окончателното изплащане, както и 820,50 лева
разноски по делото, като отхвърля предявеният
иск над размера от шест хиляди лева.
Решението може да
се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:/п/