МОТИВИ към решение № 204 постановено по АНД № 223/
2020г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 НК срещу Б.М.А., ЕГН **********, за това, че на 03.08.2018г. в гр. Разград потвърдил
неистина, че е загубил свидетелството си за управление на моторно превозно
средство, в писмена декларация- Декларация с рег.№ 193/ 03.08.2018год. по описа
на ОД МВР- Разград, подадена по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация“ и
чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: „При изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок
до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството
на вътрешните работи, или дипломатическите или консулските представителства на
Република България в чужбина, а в случаите по чл.39а - в Министерството на
отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина“, пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР-гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства, а именно, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
В с.з. нарушителят А., нередовно призован, не открит на
посочените по ДП адреси не се явява, за него упълномощен защитник – адв. Р. В.,***,
който намира обвинението за доказано, пледира обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба
по реда на чл. 78а от НК в минимален размер.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Д.
Недкова, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието около минималния предвиден в НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Б.М.А. *** на ***г., български гражданин, женен, с основно образование, безработен,
неосъждан, с постоянен адрес:*** и адрес за призоваване: гр.** ЕГН **********.
Обвиняемият Б.М.А. от години
живеел в чужбина, като през последните няколко години се бил установил и живеел
в Германия. Той бил правоспособен водач на МПС - категория В и АМ, които
бил придобил през 2006г., за което и имал издадено Свидетелство за управление
на моторно превозно средство /СУМПС/ с №*********, валидно до 19.05.2016г. На
07.11.2012г. свидетелството на обв. А. било отнето в Р Турция във връзка с извършено
от него нарушение при управление на МПС след употреба на алкохол. Документът
бил изпратен заедно с други документи на български граждани от турските власти
чрез Министерство на външните работи до МВР и получен в
ОДМВР-Разград на 19.06.2019г. с писмо рег.№ 3286р- 26705/13.06.2019г.
В началото на м.август 2018г.
обв. А. се бил върнал в Р България за няколко дни и решил, че може да получи
дубликат на отнетото му свидетелство за управление на МПС, като заяви, че е го
е изгубил. На 03.08.2018г. той отишъл в ОД МВР - гр. Разград и пред св. Т.И. Г.
- служител в Сектор "ПП", заявил това си желание. Обяснил, че е
изгубил СУМПС през 2017г. в Германия и попълнил и подписал лично Декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност с
рег. №193/03.08.2018г., която предоставил на служителката в Сектор „ ПП „ при
ОД МВР - Разград. Тъй като се установило, че обичайното пребиваване на
обвиняемия е в Германия, в който случай съгласно Директива 2006/126/ЕО и чл.
151, ал.5 от Закона за движение по пътищата, СУМПС следвало да му бъде издадено
там, той не подписал заявление за издаванена български документ за самоличност,
а подал само заявление за издаване на удостоверение от Началника на Сектор “Пътна
полиция“ при ОД МВР - Разград, което да му послужи за издаването на СУМПС в
Германия.
През м. Юни
2019г. в Сектор „ ПП „ при ОД МВР - Разград получили обявеното за изгубено от
обв. А. СУМПС с №********* с информация, че то е било отнето в Р Турция.
Видно от заключението
на вещото лице по назначената в хода на разследване графическа експертиза,
подписът в Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи от 03.08.2018г. положен
за „ Декларатор “ е изпълнен от обв. Б.М.А..
Обв. Б.А. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК. С така извършеното деяние Б. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на 03.08.2018г., в
гр. Разград, обл. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17,
ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, която по
силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр.с чл.8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган
на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- гр. Разград за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - а именно, че е изгубено
СУМПС номер *********, издадено на негово име.
Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдил неистина - че е изгубил СУМПС № *********, издадено на негово име, в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 8, ал.2 от ЗБЛД се
подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на обстоятелството, че
е загубил СУМПС.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането на
неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт,
деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка са неверното
деклариране или съставемерни последици. За субективната страна на деянието –
обвиняемият няма как да е забравил къде се намира процесното СУМПС, доколкото същото
е отнето от компетентните турски власти, следствие извършено адм. нарушение.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 152/2019г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. Б.А. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Б.М.А., ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде
реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди обвиняемия Б.М.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Разград сумата от 115,78 лв., представляващи
разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: