Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/09.11.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1834 по описа за 2021
година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните,
че И.Д.Н.
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна, сумите както следва: сумата от 1015,61 лева - представляваща
главница за служебно начислено количество В и К услуги по реда на чл. 25 от ОУ на оператора по партида с абонатен
№1139473, дължима за периода от 05.06.2017
г. до 22.03.2019 г. и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 107,29 лева, начислено за периода
03.08.2018г. до 24.04.2020г. сумата от 3414,20 лева – представляваща
главница за В и К услуги по партида с абонатен № 1139473, дължима
за периода от 02.12.2014
г. до 05.06.2017г. и от 22.03.2019г. до 24.03.2020г. по редовен отчет и и обезщетение за забава върху горната главница в
размер на 471,20 лева, начислено за
периода 06.07.2017г. до 24.04.2020г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2184/01.06.2020г.
по ч.гр.д. №4589/2020г. по
описа на ВРС, 9-ти състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 14.05.2020г.
до окончателното й изплащане.
Претендират се
направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ответникът има качество
на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото
дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр.Варна, ул. “Дубровник“,
бл.34, вх. В, ап.5.
Ползваните ВиК услуги се отчитат по партида с абонатен №1139473. Позовава се, че на абоната е начислена сумата от 1015,61
лева - представляваща
главница за служебно начислено количество В и К услуги периода от 05.06.2017
г. до 22.03.2019 г. Служебното начисление е извършено на осн. чл. 39, ал.6 вр.чл. 34а от
Наредба № 4 на МРРБ и чл. 25 от ОУ на оператора, поради неизвършване на
периодична проверка в десетгодишен срок съгласно изискванията на ЗИ. Сумата от
3414,20
лева е начислена въз основа на редовен отчет за
периода
от 02.12.2014
г. до 05.06.2017г. и от 22.03.2019г. до 24.03.2020г. Поради неиздължаване на падежа, операторът е начислил и лихва за
забава. Поради
неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4589/2020г.
по описа на ВРС. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата
претенция така, както е била заявена.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва. Оспорва се ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги.
Оспорва начисленото количество ВиК услуги да е реално потребено от абоната.
Възразява за неизпълнен договор от страна на ищеца, който не е изпълнил
задължението си да отчита периодично потреблението, вкл. не е определил дата за
отчет на водомера поне веднъж годишно извън работното време на оператора. По
този начин абонатът е поставен в невъзмост да осигури достъп. Оспорва
основанията за извършване на служебно начисляване, вкл. методиката за
начисляването. Релевира възражения за изтегла погасителна давност за вземанията
с падеж, настъпил преди повече от три години от подаване на заявлението.Искането е
за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание
страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
С оглед характера на
предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването в полза
на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за установяване
на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер. По конкретно по предявения иск съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на
ищеца е да докаже наличието на договорни отношения
между страните, качеството си на изправна страна по договора, а в тежест на
ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Срещу
претенцията на ищеца ответната страна противопоставя възражения за липса потребителско качество, оспорване на реалното потребление
и на основанието за извършване на корекция. По
спорните въпроси настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.2, ал.1
от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица, като конкретно
относимо към настоящата хипотеза е качеството им на
собственик или ползвател на имота. Като се говори за ползвател на имота се
визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който
извод се следва еднозначно от чл.61, ал.1 от ОУ.
Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви
потребител на В и К услуги, в случай обаче че собственикът или
ползвателя на вещно право на ползване лично или с нотариално заверени изявление
декларират съгласие пред ВиК оператора наемателят да бъде потребител. На осн. чл. 59, ал.3 от ОУ в случаите, когато правата на потребител се
притежават от няколко лица и имотът се ползва от едно от тях, ВиК оператора
открива партида и потребителски номер на лицето, което ползва имота съгл.
писмено споразумение.
В случай, че между
страните съществува спор за потребителското качество на ответника, вещните
права върху имота, вкл. правото на ползване се доказват посредством титул за
собственост, съответно за придобиване право на ползване, а договора за наем
може да се установи и посредством декларацията по чл. 2, ал. 1, ал. 3 от ОУ.
По делото ищецът е
представил справка по партида на лицето И.Д.Н. за
вписванията, отбелязванията и заличаванията в Служба по вписвания, гр. Варна
/л. 84/. От справката е видно, че върху имота, представляващ обект на
потребление е вписана възбрана по изп. дело № 20097170400475. Като длъжник по
възбраната е вписан ответника И.Н.. Други доказателства относно собствеността
не са представени.
Съдът
намира, че доказването посредством горната справка не удовлетворява
изискванията за пълно и главно доказване на правнорелевантния факт относно
собствеността върху обекта на потребление. Вписаната възбрана за ½ от
имота не удостоверява, че ответникът има качеството на собственик или носител
на вещно право на ползване. Това е така, тъй като принадлежността
на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е
предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор (ТР 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС).
По делото са налице
индиции, че ответникът е ползвал жилището, представялващо обект на потребление-
неоспорени по автентичност карнети, в които ответникът е посочен като тутуляр
на партида. Ползването на имота на някакво основание, обаче не води до извод,
че ответникът е титуляр на вещни права върху имота или ползвател на облигационно
основание.
По изложените
съображения, съдът приема, че ищцотово дружество не установи по несъмнен начин
материалната легитимация на ответника по предявените искове.
Съдът намира, че за
пълнота следва да изложи мотиви относно останалите елементи от фактически
състав, от който възниква твърдяното от ищеца право.
Претенцията
за 1015,61
лева е за служебно
начислено количество В и К услуги по реда на чл. 25
от ОУ на оператора за периода от 05.06.2017
г. до 22.03.2019 г. В уточяваща молба от 29.06.2021г. ищецът се е позовал, че служебният отчет е извършен на осн.чл. 34а от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи във ръзка с ал. 6 на чл. 39 от същата наредба, поради изтекла метрологична годност на
средството за търговско измерване.
Съгласно чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се проверяват за
метрологична годност през 10 години по искане и за сметка на потребителите,
като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от
същата наредба. Последната цитирана норма препраща към чл.
39, ал. 5 от Наредбата и по същество предвижда, че при наличие на непроверен
водомер, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се
начислява по 6 куб.м при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като до извършване на проверката посочените
количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб.м
за всеки обитател.
От друга страна за да
установи основанието за извършване на служебно начисление ищецът е представил
протокол от 05.09.2018г., изготвен от служител
на дружеството, в който е удостоверено отказан достъп до водомера. Видно от
протокола поради изтекъл срок на уведомително писмо, на абоната е начислено
потребление по реда на чл. 25, ал.8 от ОУ. Представен е и втори протокол от
29.01.2019г., с който служител на ищеца отново е удостоверил отказан достъп и е
извършил начисляване по реда на чл. 25, ал.8 от ОУ.
Съгл. чл. 24, ал.8 от ОУ
на ВиК операторът при отказ на потребителя да осигури на длъжностното лице на
оператора достъп до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се
подписва от него и от един свидетел. След съставяне на протокола ВиК операторът
изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от ОУ. Съгл.чл.
49 от ОУ при отказ на потребителя, установен с протокола по чл. 24, ал. 4 от ОУ
да осигури достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление
в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s за прериода по предишен реален отчет, но не по –дълъг от 6 месеца.
Предид на горното следва
се счете, че е налице несъответствие между заявеното от ищеца основание за
извършване на корекция, а именно това по реда на чл.34а от Наредбата и
удостовереното съгл. двата протокола от 05.09.2018г. и 29.01.2019г. основание за начисление, а именно отказан достъп. Налице
е несъотвествие и в самите протоколи. При съставянето им длъжностните лица от
една страна са удостоверили отказан достъп, а от друга са извършили
начислението по реда на чл. 25,ал. 8 от ОУ ( при липса на индивидуален водомер)
. Дори и да се приеме се основанието по чл. 34а от Наредбата е аналогично на
това по чл. 25, ал. 8 от ОУ, защото и в двата случая се касае за липсващо
метрологично годно СТИ, по делото не са ангажирани доказателства потребителят
да е уведомен по чл. 34а, ал. 5 от Наредбата за изтекла метрологична годност на
водомера, само в който случай потреблението може да се изчислява по реда на чл.
39, ал. 6 от Наредбата. Освен това липсата на метрологична годност е
констатирана едва на 23.04.2019г., а потреблението по корекция е начислено за периода от
05.06.2017 г.
до 22.03.2019 г. На следващо място липсват данни за броя на обитателите на обекта на
потребление, което съществено за начислявянето. С доклада по делото по реда на
чл.145, ал. 1 от ГПК на ищеца е указано да посочи дали начислението е извършено
за повече от един потребител. Такова уточнение не е постъпило. Същевременно от
представения карнет става ясно, че в различни периоди е начислено потребление
за двама и за трима потребителя. Доказване относно броя на потребителите на
обекта не е проведено.
При това положение съдът
намира, че ищецът не установи основанията за извършване на кореция.
По отношение на вземания
по реален отчет:
Реда и начина на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на
глава ІІІ на общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните водомери,
поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл.23 ал.4 от Общите
условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител. Присъствието на потребителя или на негов представител
при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл.5 т.1 от Общите
условия. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане
на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел. Изразходваното количество питейна вода за
сгради – етажна собственост се разпределя въз основа на отчета на водомера,
монтиран на сградното отклонение и отчетите на индивидуалните водомери. На
основание чл.32 от Общите условия доставянето на питейна вода и/или отвеждането
на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и
разпределено по реда на чл.25 от общите условия.
Като
доказателства за редовността на извършеното отчитане от дружеството –ищец са представени карнети от партидата на
абонатен № 1139473 за извършени отчитания за процесния период. В
представените карнети са отразени данните за начислено
количество вода по данни при посещение от длъжностно лице, като единственият положен подпис е за извършеното на 05.07.2017
год. отчитане. По принцип в
практиката се приема, че абоантатът с полагането на подписа под карнета се е
съгласил не само с конкретното показание на посочената дата- 05.07.2017
год но и с предходно отчетените такива. Предид своевременно направеното обаче възражение за изтекла погасителна
давност, вземанията за потреблението преди 05.07.2017г. ако ищецът беше доказал
потребителското качество на отвеника, биха били покрити с давност в голямата си част, а след
05.07.2017г. биха били недоказани, поради липса на доказателства относно
реалното потребление. За периода от 22.03.2019г. до 24.03.2020г. липсват данни да извършено отчитане от инксатора, което да удостоверено
с подписа на абоната или негов представител в карнетния лист. Вещото лице по
допуснатата експертиза също не е могло да извърши проверка на място за
действителното поребеление.
По изложените
съображения съдът намира предявените искове за недоказания и ги отхвърля.
При този изход на спора
разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, гр. Варна иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено между страните, че И.Д.Н. ЕГН **********
с адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр.
Варна, сумите както следва: сумата от 1015,61 лева -
представляваща главница за служебно начислено количество В и К услуги по реда на чл. 25 от ОУ на оператора по партида с абонатен
№1139473, дължима за периода от 05.06.2017
г. до 22.03.2019 г. и обезщетение за забава върху горната главница в размер на 107,29 лева,
начислено за периода 03.08.2018г. до 24.04.2020г. сумата от 3414,20
лева – представляваща главница за В и К услуги по партида с абонатен № 1139473,
дължима за периода от 02.12.2014
г. до 05.06.2017г. и от 22.03.2019г. до 24.03.2020г. по редовен отчет и и обезщетение за забава върху горната главница в
размер на 471,20 лева, начислено за периода 06.07.2017г. до 24.04.2020г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2184/01.06.2020г.
по ч.гр.д. №4589/2020г. по
описа на ВРС, 9-ти състав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 14.05.2020г.
до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: