РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. Перник, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720103608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. А. И., чрез адв. Б.
Б., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с която се иска да се признае за
установено, че поради погасяване по давност ищцата не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 1115,37 лева – главница за периода от 30.06.2003 г. до 30.10.2005 г.,
сумата в размер на 163,95 лева, представляваща лихва за забава за периода от
30.06.2003 г. до 20.11.2005 г., както и сумата в размер на 28,59 лева- съдебни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 08.12.2005 г. по ч. гр. д. № 2596/2005 г. на ПРС,
въз основа на който е образувано изп. д. № 128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Ищцата твърди, че вземанията са погасени по давност, като поддържа, че по
изпълнителното дело не са предприети принудителни действия. Сочи, че изп. д. №
128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на
22.07.2009 г., тъй като за повече от две години не са били поискани изпълнителни
действия. Поради това моли искът да бъде уважен. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“
ООД е подало отговор на исковата молба, с който е оспорило исковите претенции като
неоснователни. Признава, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона
поради изтичане на две години от последното процесуално действие. Твърди, че
вземането му продължава да съществува, но не може да бъде събрано по принудителен
ред и ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
1
От приложеното копие на изп. д. № 128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д., се
установява, че същото е образувано по молба на с вх. № 00605/22.02.2007 г., подадена
от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, въз основа на издаден в полза на взискателя
изпълнителен лист от 08.12.2005 г. по ч. гр. д. № 2596/2005 г. на Пернишки районен
съд срещу Е. А. И. за сумата размер на 1115,37 лева, представляваща стойност на
консумирана и отведена питейна вода за периода от 30.06.2003 г. до 30.10.2005 г.,
сумата в размер на 163,95 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2003 г. до 20.11.2005 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1115,37 лева, считано от 02.12.2005 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 28,59 лева- съдебни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде извършена
справка в ТД на НАП за наличие или липса на регистрирано трудово правоотношение
на длъжника, както и справка за декларирано на името на длъжника движимо и
недвижимо имущество, като се моли да бъдат наложени запори върху получавани от
длъжника трудово възнаграждение или пенсия. На съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
ЧСИ Д. е изготвила справки за имущественото състояние на длъжника и е
изпратила призовка за доброволно изпълнение, връчена на 15.03.2007 г. лично на
ищцата.
Изпратено е запорно съобщение с изх. № 4363/13.09.2007 г. до “Ели 99-Тонче
Георгиев- Валентин Георгиев“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Е. А. И., като управителят на третото лице е уведомил съдебния изпълнител, че на
16.08.2007 г. длъжникът е бил освободен от работа. ЧСИ Д. е изпратила запорно
съобщение с изх. № 792/16.02.2010 г. до новия работодател на длъжника- „ЕВА-98“ за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение, обратната разписка за което се е
върнала с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок. В случая ответникът не отрича, че
е образувано процесното изп. дело и че същото е прекратено поради перемция- чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК, но не конкретизира момента на нейното настъпване. Не твърди да е
предприел действия след този момент, с които да е прекъснал давността.
В разглеждания случай нямаме данни дали изпълнителният лист е издаден въз
съдебно или несъдебно изпълнително основание, доколкото в него са цитирани
нормите на чл. 237, чл. 242 и чл. 248 ГПК, но не е уточнено акт по коя буква от чл. 237
ГПК е подлежал на принудително изпълнение. Поради това следва да се приеме, че
давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече най-
късно на датата на издаването му- 08.12.2005 г. По същата причина не може да се
установи дали давността за вземанията по този изпълнителен лист е 5-годишна, ако е
установена с влязъл в сила съдебен акт, или 3-годишна, поради което следва да се
приеме, че е 5-годишна.
2
От датата на издаване на изпълнителния лист - 08.12.2005 г. до образуване на
изп. д. № 128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. по молба на с вх. № 00605/22.02.2007 г. не е
изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла
да тече през време на изпълнителното производство относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. " Ж" ЗЗД.
Изп.д. № 128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 16.02.2012 г. след изтичане на две години от
последното извършено действие по принудително изпълнение- изпращането на
запорно съобщение с изх. № 792/16.02.2010 г. до новия работодател на длъжника-
„ЕВА-98“ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да
инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува
ново канцеларско дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу
същия длъжник до изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по
силата на закона прекратяването на изп.д. № 128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д. не е
прекъснало давността за процесните вземания.
Съдът намира, че спирането на погасителната давност по изп.д. № 128/2007 г. по
описа на ЧСИ С.Д. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исково производство, е преустановено от момента на прекратяване на изпълнителното
производство по него на 16.02.2012 г. и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. В случая ответникът не твърди и не установи да е предприел
принудителни действия след тази дата, поради което след изтичане на 5 години- на
16.02.2017 г. вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски в размер на 76,32 лева, от които 52,32 лева-
държавна такса и 24 лева- такса за препис от изпълнителното дело.
При оказана безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв адвокатска помощ
възнаграждението се присъжда в полза на адвоката съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а не на
страната, която има право на разноски съобразно изхода на делото, защото реално тя
не е извършила разноски и би се обогатила за сметка на адвоката, ако насрещната
страна бъде осъдена да заплати на нея възнаграждението на адвоката за извършената
от него работа. Поради това на адв. Б. Б. следва да се заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 321,55 лева, определено съобразно мимимума, предвиден
в чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ж.к. „****” бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Перник, ул. “Средец” № 11, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение сумата в размер на 1115,37 лева
/хиляда сто и петнадесет лева и тридесет и седем стотинки/ – главница за периода от
30.06.2003 г. до 30.10.2005 г., сумата в размер на 163,95 лева /сто шестдесет и три лева
и деветдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2003
г. до 20.11.2005 г., както и сумата в размер на 28,59 лева /двадесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки/- съдебни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 08.12.2005 г. по ч. гр. д. № 2596/2005 г. на ПРС, въз основа на който е образувано
изп. д. № 128/2007 г. по описа на ЧСИ С.Д..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Е.
А. И., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. „****” бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 76,32 лева /седемдесет и шест лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” № 11, ДА ЗАПЛАТИ НА
адв. Б. Б. Б., член на САК, с личен № **********, с адрес гр. П., ул. „Найчо Цанов“ №
34, ет. 3, оф. 6, сумата от 321,55 лева /триста двадесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/ - адвокатско възнаграждение за оказаното по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2
от Закона за адвокатурата безплатно процесуално представителство на Е. А. И., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник:_______________________
4