РЕШЕНИЕ
№ 564
13.07.2018 г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело
№94 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по жалба от Л.Т.А. *** против Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ РА
за налагане на финансова корекция на
жалбоподателя в размер на 3 043.62 лева.
В жалбата се излага фактическа
обстановка по случая. Твърди се, че за
заложените по проекта приходи са 110 675 лева за първата и за всяка
следваща година от изпълнение на проекта. За първата 2015г. от бизнес плана
земеделският производител имал приходи
от продажби в размер на 70 000
лева. Спрямо заложените по бизнес плана от 110 675 лева било спазено
изискването за приходи над 50%. За 2016г. бенефициента бил подал ГФО на
02.05.2017г. Към датата на извършване на
проверката-22.07.2017г.-08.03.2017г. имало текущо ОПР и баланс за 2016г. По тази причина, коректно било да се извърши проверка за втората година, след подаване на данъчна
декларация от бенефициента. Изключване
на приходите от други земеделски култури на производителя, при изчисляване на
заложените финансови показатели, било неправилно и водело до изкуствено
изкривяване на резултата.
По изложените в жалбата
съображения се моли съдът да отмени
оспореното решение.
Ответникът- Изпълнителен директор на Държавен фонд „
Земеделие”, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на
жалбата, поради което се моли за отхвърлянето й. Претендира се присъждането на
направените по делото разноски в размер на внесения депозит за възнаграждение
на вещо лице, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят, който е земеделски производител е подал заявление за подпомагане по мярка
121“Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР за 2007-2013г. С оглед искането за подпомагане, на основание
чл.16, ал.1 от Наредба № 8/03.04.2008г.
същият е разработил и Бизнес
план. В последния, в Таблица 12 са
посочени очакваните приходи от дейността
за период от пет години.
На 28.05.2014г., между ДФ "Земеделие", „Местна инициативна
група“, гр. Харманли и жалбоподателя Л.Т.А., в качеството на ползвател бил
сключен Договор №45/1/1211037, по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 40
% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на проект с ИД № 45/1/1211037 от 09.12.2013г. В т. 1.2 от
договора е посочено, че помощта се изплаща при условие, че ползвателят е
извършил инвестицията по одобрения проект, съобразно условията и сроковете,
определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 60 872.48 лева (т. 2.1 от договора), като
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок от 12 месеца след
подписването на договора. В раздел IV, т.4.4 от договора e посочено, че Фондът има право да
откаже изплащането на финансовата помощ, когато: а/ инвестицията не е
осъществена в срока по т. 3.1 от договора или е изпълнена неточно; б/
ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 23
от 18.12.2009 г. ;в/ ползвателят е укрил факти и обстоятелства относно
изпълнението на одобрения проект; г/ заявката за плащане не е подадена в срок
от един месец след изтичането на срока по т. 3.1 от договора и/или изискуемите
документи за доказване на извършената инвестиция не са представени; д/
установена е функционална несамостоятелност;е/ установено е изкуствено създаване на условия, необходими
за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката и ж/ са налице основанията по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.
В т.4,17 от договора е визирано, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с изискванията съгасно Приложение 2 към този договор и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т.8.1 от договора същевременно е предвидено, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, Фондът може да поиска връщането на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху, тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл.59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009г.
Към договора е приложена и Таблица за одобрените разходи по Проект с ИД 45/1/1211037, от която е видно, че размера на разходите за които се кандидатства е бил 166 298.00 лева, общият размер на одобрените за финансиране разходи е 152 181.21 лева, а одобрената субсидия е в размер на 60 872.48 лева, от която 48 697.98 лева одобрена субсидия от ЕЗФРСР, а останалата част от 12 174.50 лева е одобрена субсидия от НБ .
На 15.10.2014г. между страните бил подписан Анекс I, с който се заменяла банковата сметка на жалбоподателя. На 16.01.2015г. бил подписан Анекс II към договора, с който Приложение №1 от договора се заменяло с Приложение № 1 към Анекс II. Видно от съдържанието на двете приложения нямало промяна в размера на одобрената субсидия вкл. в размера й произтичащ от ЕЗФРСР и размера и от НБ
От писмо за оторизация на плащането РОТ№ 10832 от 12.08.2015г. е видно, че 80 процента от финансирането или сума в размер на 48 697.98 произтича от ЕЗФРСР, и 20 % или 12 174.5 лева от национално съфинансиране, като общо финнсираната сума е в размер на 60 872.48 лева. От приложеното Писмо изх. № 01-6500/9631 от 30.09.2015г. на Заместник –изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е видно, че на 24.08.20015г. по банковата сметка на жалбоподателя е изплатена сумата от 60 872.48 лева.
Въз основа на Заповеди с № 330404 от 21.02.2017г. и № 330765/20.03.2017г. и двете на Началника на отдел“РТИ“ при ДФ“З“, било разпоредено извършването на проверка на място. При извършването на последната, видно от представените контролни листи, било установено, че за приходите на земеделският производител за 2016г. възлизат на 49 584. 40 лева. Контролните листа от извършената проверка на място са подписани от кандидата без забележки съответно на 08.03.2017г. и 22.03.2017г.
С уведомително писмо изх. № 01-262-6500/19 от 09.03.2017г. на Началник отдел „РТИ“ при ДФ“З“,Л.А. е уведомен за констатираните несъответствия при извършената проверка на място, като му е дадена възможност в 14 дневен срок от получаването му в писмен вид да формулира забележки и възражения които да представи на ДФ“З“.
С Писмо изх. № 01-6500/2579 от 28.04.2017 г. Л.А. бил уведомен, че на основание чл. 73,
ал.2 от ЗУСЕСИФ ДФ“Земеделие“ открива производство по налагане на финансови
корекции . В писмото е посочено, че при
извършена проверка на място, след
плащане, е установено неспазване на разпоредбите на т.4.17 от Договор № 45/1/121/1037 , респ. на чл. 59, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 23 от 18.12.2009г. , респ. на чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредба №
8 от 03.04.2008г. . При извършената проверка на място в периода
22.02.2017г.-08.03.2017г. е установено неизпълнение на заложените в бизнес
плана финансови нива. За периода д
01.01.-31.12.2016г. са изпълнени 26.14% от прогнозираните финансови
параметри. Съгласно чл. 51, ал.1 и ал.2
от Наредба № 8/2008г. и Наредба № 23/2009г.
и в съответствие с т.30 от
публикувана на сайта на ДФЗ „Методика за определяне на санкциите след плащане
по проекти по ПРСР 2007-2013“ в
случаите, в които ползвателят не изпълнява одобреният проект /не са
постигнати нивата на предвидените в
бизнес плана показатели/ и
реализираните приходи от подпомаганата дейност изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобреният бизнес план и
установеното неизпълнение е с
времетраене една пълна финансова година,
се следва санкция в размер на 5 % от представената финансова помощ, която в
случая възлиза на 3013.62 лева.
Видно от приложената по делото обратна разписка уведомителното писмо е връчено
на Л.А.
на 05.05.2017г.
Срещу това писмо жалбоподателя депозирал до ДФ“Земеделие“ възражение, заведено с вх. № 01-6500/2579 от 25.05.2017г., в което посочил , че според годишната му данъчна декларация за 2015г. има приходи в размер на 70 000 лева , а за 2016г. -55 хиляди лева, които са изцяло от земеделие. Поискал да бъде коригирана методиката за определяне на санкции и респ. и наложената му санкция.
С Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ -РА, на осн. т. 8.1 и т.4.17 от Договор № 45/1/121/1037 от 28.05.2014г., респективно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., чл. 59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г. и във връзка с чл. 72, ал.1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ на Л.А. е определена такава в размер на 3 0 43.62 лева представляваща лева, като изрично е посочено, че тази сума представлява 5 % от размера на отпуснатата финансова помощ, определена съгласно т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007 – 2013 г., поради установено изпълнение на бизнес плана в размер на 26.14 % от заложените приходи за периода 01.01.-31.12.2016г.
Решението е съобщено на жалбоподателя на 03.07.2017г., жалбата срещу същото е депозирана на чрез административният орган на 18.07.2017г. и заведена с вх. № 01-6500/2579.Представена е в съда на 29.01.2018г. с писмо вх. № 629 при АдмС-Хасково.
По делото, по искане на ответника е допусната и изслушана и съдебно-икономическа експертиза.
Видно от заключението, прието без оспорване от страните по делото и от уточненията на същото, направени в съдебно заседание : Експертизата е установила наличие на първоначален бизнес план и коригиран и одобрен бизнес план по отношение на заложените приходи в таблица 12. Спрямо първоначалният бизнес план били направени корекции, с които се увеличавали първоначално заложените приходи от 110 675.00 лева годишно на 189 675.00 годишно. Съгласно Отчет за приходите и разходите и Оборотна ведомост за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. на ЗП Л.Т.А., реализираните приходи от продажба са в размер на 54 915.20 лева. Съгласно работен лист от извършена проверка на място е установено, че реализираните приходи от продажба са в общ размер на 49 584. 40 лева. Вещото лице е констатирано, че разликата между двете суми в размер на 5330.80 лева осчетоводени приходи, се дължи от невземането предвид на приходите от продукция ечемик и дини. Вещото лице е констатирало, че продукцията –Дини не е залегнала в производствената програма, но продукцията ечемик е заложена във втория коригиран и утвърден бизнес план на жалбоподателя. Предвид което, според същото, приходите следва да бъдат определени на 51 887.40 лева , изчислена като към установените от органа приходи в размер на 49 584.40 лева се добави и приходите от продукция- ечемик на стойност 2303.00 лева. Съгласно таблица 12 от втория утвърден и коригиран бизнес план, заложените приходи от продукция за първата година от изпълнението на проекта са 189 675 лева. При проверка на място са установени приходи в размер на 49 584 лева, което представлява 26.14% изпълнение. Експертизата е констатирало приходи в размер на 51887.40 лева, което представлява 27.36 % изпълнение. Според вещото лице, в случай че се вземат най-благоприятните данни за ползвателя за 2016г., а именно декларирани приходи в ОПР от продажби в размер на 54 915.20 лв. и се отнасят към планираните приходи от продажба на продукция в първоначалният бизнес план в размер на 110675.00 лв. се установява 49.62% изпълнение, което не е над 50%. Методът за определяне на санкцията в размер на 3043.62 лева е определена от ДФЗ чрез прилагане на диференциалният метод върху цялата оторизирана сума, която обхваща средствата финансирани от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и в размер на 48 697.98 лева представляваща 80% и средствата за национално съфинансиране в размер на 12175.50 лв. представляваща 20%. Вещото лице е констатирало, е спазена методиката при определяне на санкцията след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 по т.30, когато времетраенето на неизпълнението е една финансова година – 5 процента от предоставената финансова помощ по договора. Вещото лице е констатирало, че финансовата корекция в размер на 3043.62 лева е определена не само върху средствата финансирани от ЕЗФРСР , но и върху тези финансирани от държавният бюджет, съобразно диференцираният метод използван от ДФЗ. Дали правилно е определена корекцията и на каква основа е следвало тя да се определи: дали върху цялата оторизирана сума в размер на 60 872 с финансова корекция 3043.62 лева или само върху частта финансирана от ЕЗФРСР , с финансова корекция 2334.90 лева , експерта е предоставил на преценката на съда.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт, ето защо е допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорения акт е издаден от Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“- РА. По смисъла на § 1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). Административният орган следователно е ръководител на управляващият орган одобрил проекта на жалбоподателя и разполага по силата на чл. 73 от ЗУСЕСИФ с правомощия да налага финансови корекции.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК, в същия се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, които си кореспондират, поради което обжалваното решение се явява мотивирано.
При издаването на процесният административен акт не се констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Спазени са изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като видно от данните по делото, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция ползвателят е уведомен с уведомително писмо, в което подробно е описано констатираното нарушение, като му е даден и 14 – дневен срок да изрази становище и да представи доказателства.
По отношение основният спорен в настоящото производство въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта , съдът намира следното:
Процесното решение е издадено на основание чл. чл.70, ал1,т.7 , 72, ал.1 и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, чл.51, ал.1 и ал.2 от Наредба №//2008г. и чл. 59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23 /2009г. на обжалваният акт съдът намира следното:
Видно от разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгл. ал. 2 на същия текст, размера на намалението на помощта се определя, като се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнението по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или невъзможността за отстраняването на тези последици по приемлив начин. Идентични са и разпоредбите на чл.59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г.
Съгласно т. 4.17 от сключения на 28.05.2014 г. договор, ползвателят на помощта се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор , в съответствие с изискванията на Приложение №2 към договора и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно §
1 от ДР на Наредба № 8/2008 г., "проект" е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Следователно бизнес планът е
неразделна част от заявлението за подпомагане, като в него са заложени и
поетите задължения за период от 5 години,
същият трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството-
чл.16, ал.5 от Наредба № 8/2008г. Съгласно
чл. 31, ал.2 от Наредба № 8/2008г.
решението за подпомагане се взима въз основа на на
съответствието на заявлението за подпомагане със: 1. целите, дейностите и
изискванията, определени с тази наредба; 2. гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка,
посочени в приложение № 8, следователно преценката за обоснованост и
допустимост на разходите е извършена въз
основа и на съдържащата се в бизнес плана обосновка.
Видно от разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 8/2008 г., бизнес планът трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на земеделското стопанство на кандидата, чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3. Бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството, а самият бизнес план се използва за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията. За проследяване на постигането на заложените в бизнес плана показатели се вземат предвид приходите от дейността, като неизпълнението на финансовите показатели по одобрения план не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства".
В настоящия случай, видно от приложения към делото бизнес план, за процесната 2016 г. (за която е наложена финансовата корекция), са заложени приходи от продажба на продукция в размер на общо 189 675 лева. Именно за обработването на тези култури и на площите на които те са засети е била извършена преценката за допустимостта на инвестицията.
От обективираните в приложените по делото контролни листове от извършените две проверки на място се установява , че за стопанската 2015/2016г. кандидатът е обработвал по-малко ха от заявените по бизнес плана, продукцията от отглежданите култури е реализирана през 2016г. и приходите не достигат прогнозните стойности заложени в бизнес плана. (л.378 и л. )извършените проверки на място.
От доказателствата по делото и най-вече от назначеното по делото заключение от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 01.01.2016г-31.12.2016г.приходите от дейността на земеделският производител възлизат на общо 51 887.40 лева. При тези приходи, видно от същото заключение, процентът на изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за финансовата 2016 г. е 27,36 %, а не 26.14% както е приел административният орган. В действителност разликата между установените от вещото лице данни и тези установени от административният орган се дължат изцяло на това , че последният при издаване на акта си е взел предвид първоначално представеният от земеделският производител бизнес –план (л.544), в който заложените приходи от дейността са възлизали на 110 675 лева, и в който за 2016г. не са заложени приходи от продажба на продукция ечемик, като е игнориран фактът, че във коригираният и на практика одобрен за финансиране с подписаният между страните договор обаче приходи от такава продукция за заложени (Таблица 12, л.338). Предвид факта, че заключението на вещото лице изцяло съответства на събраните по делото доказателства, обосновано е и пълно и точно отговаря на поставените задачи то съдът го кредитира изцяло, като възприема извода на вещото лице че приходите от дейността на земеделският производител за процесната 2016г. възлизат на общо 51 887.40 лева и съставляват 27,36 % изпълнение.
Това обстоятелство обаче не влияе по никакъв
начин на крайния извод, тъй като
неизпълнението отново е над 20 %, но под 50% .
В оспореното решение се сочи, че финансовата
корекция се налага на основание, чл. 73, ал.1 във връзка с чл. 72, ал.1 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), вр.
с чл.70, ал.1,т.7 от с.н.а. Последната норма от своя страна предвижда ,
че финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или
частично чрез извършване на финансова корекция при неизпълнение на одобрени
индикатори. Т.е. основанието за
определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ е констатирана нередност.
Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 (36) на Регламент № 1303/2013
(съответно чл. 2 (7) от Регламент № 1083/2006 с оглед
на чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013), съгласно
която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от
действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като
последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно определянето на едно действие
или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква
наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на
икономически оператор, 2. това действие или бездействие да води до нарушение на
правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да
има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза,
като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Доказателствената
тежест за установяване на обстоятелствата , че е налице действие или бездействие от страна на
бенефициента, с което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на
общността т.е че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални
вреди на общия бюджет на Европейския съюз.
В случая това е сторено, като от събраните по делото писмени доказателства и
приетото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, по
безспорен начин се установява, че е налице бездействие от страна на оспорващия,
изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана,
представен при одобряване на проекта, което води до недостатъчна икономическа
жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Съгласно
най-новата и актуална практика на ВАС изразена в
Решение № 6981/29.05.2018г. по адм. дело № 3184/2018г. на ВАС IV-отд., следва да се приеме, че вредата е настъпила тъй като изготвянето на бизнес плана и
предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на
подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била
основание да бъде одобрен проектът му за субсидиране от ДФ
"Земеделие" РА.
При това положение съдът намира, че административният орган правилно е приел наличието на хипотезата на чл. 51, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8/2008г., респ. на чл. 59, ал.1 и ал.2 от Наредба № 23/2009г., тъй като не са изпълнени, както изискванията при сключване на договора , така и посочените по-горе нормативни изисквания и е установил основанието за налагане на финансовата корекция, като е определил същата в размер на 5 %, съобразно т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".
Методиката е подзаконов нормативен акт(в този смисъл Определение 14855/05.12.2017г. по адм. дело № 13288/2017г. на 5чл. състав на ВАС), действащ и към настоящият момент и същата разписва начина /процедурата/, по който РА е задължена да определи размера на санкцията. Същата е разработена в съответствие с член 30 от регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и член 35 от делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В този смисъл, приетото в т.30 от Приложения № 1 от Методологията, следва да се тълкува, че е налице нередност единствено в случай на неизпълнение на тези показатели от бизнес плана, което неизпълнение има за последица или би могло да има за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
При извършената цялостна проверка на оспорения акт обаче съдът констатира, че финансовата корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския фонд, но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет. Към датата на издаване на обжалваното решение разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕСИФ има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т.ч. налагането на финансови корекции. Съгласно чл. 1, ал.2 от с.н.а. също в приложимата му към датата на издаване на обжалваното решение редакция е посочено, че законът има за предмет единствено средствата от европейските фондове, видно и от разпоредбите на чл. 2, 3 и 6 от ЗУСЕСИФ, както и от последвалото изменение на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ с ДВ бр. 85/2017г. Това значи, че към датата на издаване на оспорения акт не е имало законово основание за определяне на финансова корекция върху средствата, които не са предоставени от фонд на Европейския съюз. Същият няма за предмет регламентирането на правоотношенията, възникващи по повод на националното съфинансиране на проектите, които получават безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Поради това при определяне на размера на финансовата корекция следва да се вземе предвид единствено размера на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ, която е в размер на 48 697.98 лева и 5 % от която възлиза на 2 434.90 лева. В случая финансовата корекция е определена върху цялата оторизирана сума и обхваща не само средствата, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но и тези, финансирани от държавния бюджет. Административният орган обаче, към датата на издаването на акта и не имал законови правомощия да наложи по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в решенията по адм. д. №№ 8841/2016 г., 12892/2016 г., 1460/2017 г. и др. В този смисъл е и трайно установената практика на ВАС: Решение № 137ЗЗ/13.11.2017 г. по адм.д. № 4704/2017 г., VII отд., Решение № 13280/03.11.2017 г. по адм.д. № 9076/2017 г., VII отд., Решение № 12372/17.10.2017 г. по адм.д. № 6138/2017 г., 5-членен с-в, Решение № 8821/06.07.2017 г. по адм.д. № 8841/2016 г., VII отд., вкл. най- актуалната такава: Решение № 8333 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2017 г., VII о Решение № 5466 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10995/2017 г., VII о., Решение № 15477 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2017 г., 5-членен с-в.
С оглед всичко изложено се налага изводът, че финансовата корекция е правилно е определена в размер на 5 %, но неправилно е определена основата, върху която следва да се определи финансовата корекция и оттук неправилно наложената на жалбоподателя финансова корекция е индивидуализрана по размер. Както вече бе посочено по-горе, тя следва да включва само средствата, финансирани от ЕЗФРСР, поради което следва да се определи в размер на 2 434.90 лева и обжалваното решение следва да ес измени измени именно в този смисъл .
С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същият е сторил такива в общ размер на 400.00 лева от които 300 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 100 лева юрисконсулско възнаграждение. В случая присъждането на разноските следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК, приложим съобразно чл. 144 от АПК и съгласно чл. 143ал.1 и ал.3 от АПК, а именно на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 320.00 лева(отхвърлена част от иска: претендиран размер на иска х сторени разноски). Жалбоподателят не е искал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Решение № 45/1/1211037/3/01/04/01 за налагане на
финансова корекция с изх. № 01-6500/2579 от 28.06.2017г. на Изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ РА, В ЧАСТТА с която с което на жалбоподателя Л.Т.А.
***, е наложена финансова корекция в размер на 3 043.62 лева, представляваща 5 % от изплатена
безвъзмездна финансова помощ в размер на 60 872.48 лева по
сключения Договор № 45/1/1211037 от
28.05.2014г., като ОПРЕДЕЛЯ ЗА ОСНОВА на
финансовата корекция изплатените средства по същия договор, финансирани със
средства от ЕЗФРСР в размер на 48 697.98
лв. (
четиридесет и осем хиляди шестотин деветдесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки ),
и ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕР на финансова корекция
от 2434.90 лева (две хиляди четиристотин тридесет и четири лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА Л.Т.А., с ЕГН **********,*** да заплати на ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция, гр. София сумата от 320.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховният административен съд .
Съдия: