№ 3989
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20221110209167 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.
при участието на секретаря К.М. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9167
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Б. Х. срещу Наказателно постановление № 22-4332-
011067/ 16.06.2022г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което
на М. Б. Х.,ЕГН-********** са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение
на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер
на 200/двеста/ лева –на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП; по т. 2- за нарушение на чл. 161, т. 3
от ЗДП, на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДП е наложено адм. наказание- глоба в размер на
100 /сто/ лева и по т.3-за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 2 от ЗДП е наложено адм. наказание-глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-адв.
Хр.Т. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Моли
за присъждане на нправените по делото разноски. В жалбата са изложени аргументи за
отмяна НП поради неясно изложена фактическа обстановка относно трите нарушения и
липса на отразяване и обсъждане на обстоятелствата, при които са извършени, съобразно
въведената правна квалификация. Наведени са доводи за допуснати съществени
1
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Сочи се,
че в диспозитивната част на АУАН е отразено изземването на СРМПС и два броя
регистрационни табели, относно което АНО не се е произнесъл и се иска постановяване на
връщането на иззетите документи и регистрационни табели.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 10. 05. 2021 г. е съставен АУАН от акт. В. К.-мл.автоконтрольор към СДВР, на ж-ля
М. Б. Х.. В акта било отразено, че на 09.05.2021г. в 20ч. ж-лят М. Б. Х. е управлявал МПС-
л.а “БМВ“ с рег. № ****, собственост на ф-ма „Алфия“АД, в гр. София, по ул.“В.Априлов“
от ул“Оборище“ към ул“Шипка“ и на кръстовището с ул“В.Търново“ поради движение със
скорост несъобразена със състоянието и релефа на пътя реализира ПТП в препятствие на
пътя /неравност на пътната настилка/, нанасяйки материални щети. В акта било отразено, че
управлява със СУМПС, издадено в САЩ с номер Н645 542 83 202 0 клас Е от 01.09.2020г. и
не прадставя към него легализиран превод на български език, както и че водачът не носи и
не представя полрица за сключена задължителна застраховка „ГО“ на МПС.
Актосъставителят отбелязал, че е направена спрака и установено, че водачът е притежавал
българско СУМПС № *********, кат. В, което е отнето/иззето.
На сочената в акта дата на мястото на произшествието била изготвена Докладна
записка на мл.автконтрольор в ОПП-СДВР Ж.Й., както и Протокол за ПТП и скица от
полицейските служители на ОПП-СДВР. Попълнена била декларация от ж-ля М. Х., в която
отразил, че пътната настилка е наравна и причината за ПТП-то е увредена настилка. С акта
били отнети СРМПС и два броя регистрационни табели с № *****
В АУАН актосъставителят В. К. е приел, че ж-лят М. Х. е извършил нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на чл. 161, т.3 от ЗДП и на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДП.
АУАН бил подписан от жалбоподателя и впоследствие били депозирани възражения.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
акт. В. К.; Докладна записка; справка картон на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12. 2021 г.
на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13180; Протокол за ПТП и скица ;
декларация от водач;Пълномощно и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена
Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед №
8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши
автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на
нарушения на ЗДвП.
2
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят В.К.. Същият дава данни във
връзка със съставения АУАН и направените констатации. Сочи, че след сигнал от дежурната
част във връзка с ПТП е извършил проверка. Установява, че л.а“БМВ“ с рег. № ***** е бил
качен на репатрак в кв“Витоша“, където е отишъл на собствен ход, а по данни на лицето М.
Х., че автомоблът е попаднал на неравност на кръстовището на ул“В.Априлов“ и
ул“В.Търново“, е посетил произшествието и е огледал кръстовището. От изложеното от
него се установява, че пътната сатилка няма дупки и е приел, че има неравности, тъй като е
от паваж и „не е гладка като асфалт“. От показанията на актосъставителя съдът прие, че
водачът М. Х. е представил СУМПС, което е издадено в САЩ и нямало легализиран превод
на бълг.език, както и че след направена справка е установено, че водачът има издадено
СУМПС, което е отнето или иззето. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като
ясни, пълни и последователни, както и съответни на изложените в АУАН фактически
констатации и приложените писмени доказателства.Следва да се отбележи, че писмените
доказателства, събрани в адм.наказателното производство, са еднопосочни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в цялост.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т. 1 на НП-
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе доказан
по безспорен начин, че ж-лят М.Х. е осъществил вмененото му нарушение, като от
събраните доказателства прие, че е реализирал ПТП, но без да са установени
обстоятелствата, довели до произшествието. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. АНО е приел, че
жалбоподателят е реализирал ПТП със скорост, несъобразена със състоянието и лелефа на
пътя, в препятствия на пътя/неравност на пътната настилка/. От обективна страна нито в
акта, нито в НП е посочено каква е неравността и какво е препятствието, довели да
произшествието. Нещо повече, по делото от показанията на актосъставителя бе установено,
че пътната настилка не е имала неравност, а е била паваж, поради което е изведен извод за
„неравност“. За преценка съставомерността на деянието, която се дължи с оглед формалната
констатация за осъществяване на състава, доколкото АНО е изложил всички обективни
признаци, възпроизвеждайки текста на нормата,е следвало да бъдат описани и анализирани
фактическите данни, свързани с конкретните условия на движение - състоянието на пътя-
релефа, атмосферните условия, интензивността на движение, с които нарушителят не се е
съобразил, избирайки скоростта си на движение, с които не се е съобразил и които са
повлияли на способността му да спре и да избегне препятствието. По тези съображения
3
съдът счита, че непълното описание на нарушението и на всички обстоятелства, при които
то е извършено, освен че нарушават императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, са довели и до неяснота на административното обвинение. С оглед на това,
НП по пункт 1 следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и издадено
при накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Относно нарушението по т.2 на НП-
Нормата на чл. 161, т. 3 от ЗДП указва, че :“ Свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, когато е придружено от легализиран превод на
български език. Съдът прие, че към момента на извършване на проверката (след подаване на
сигнала за ПТП и установеното управляване на 09.05.21г. на л.а“БМВ“ от жалбоподателя),
СУМПС на жалбоподателя М. Х. не е било придружено с легализиран превоз на български
език. Следвало е обаче да бъде съобразено, че водачът на МПС-то е български гражданин, а
действащата норма на чл. 162, ал.1 от ЗДП регламентира, че българските граждани могат да
управляват моторни превозни средства на територията на РБ с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.
Пооради това е задължително установяването от обективна страна(за доказване
съставомерността на деянието) на датата на влизане на територията на страната на водача.
Административно-наказващият орган е следвало служебно да събере доказателства за това,
кога той е влязъл в страната и ако това е станало преди повече от три месеца от извършване
на нарушението да наложи наказание на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДП.
Въз основа гореизложеното се налага извод, че наказателно постановление следва да
бъде изменено в санкционната му част по т.2.
Относно нарушението по т.3 на НП- Настоящият състав счита, че жалбоподателят М.
Х.в не бе доказано да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 100, ал.
1, т. 3 от ЗДвП. Сочената разпоредба вменява задължение на водачите на моторни превозни
средства да носят документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управляват, и за
тегленото от него ремарке. Видно от показанията на актосъставителя В. К. бе установено, че
автомобилът на ж-ля М. Х.в е бил на репатрак, когато е отишъл в кв“Витоша“. По делото
няма данни водачът да е бил спрян към момент на управление на лекия автомобил и да е
констатирано непредставянето на задължителна застраховка“ГО“ на автомобилистите на
твърдяното място-„В.Априлов“ и кръстовището с ул“В.Търново“. Същевременно са
изнесени твърдения от актосъставителя, че автомобилът е бил на репатрак и то на друго
място, както и че има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Доколкото липсват доказателства на водача да е извършена проверка на
твърдяното в акта и в НП място, при която да не е представил документа, а не следва да се
презумира управляването на л.а“БМВ“ с рег. № СВ *****, доколкото водачът М.Хлистов е
4
изнесъл твърдения в тази насока, но не е проверен на място в качеството на водач на
автомобила, съдът приема, че нарушението е недоказано.Поради това и неправилно ж-лят е
бил санкциониран на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДП , предвиждащ глоба в размер на
10 лева за водач, който не носи документ за сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по
чл. 100, ал. 3....“.
С оглед изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено и относно
нарушението по т.3 на НП.
По тези съображения съдът намира и че веществените доказателства, отразени в
съставения АУАН, следва да бъдат върнати на правоимащото лице,след влизане в сила на
обжалвания акт,независимо липсата на произнасяне от страна на АНО с издаване на НП.
С оглед изхода на настоящото производство, искането на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява
основателно на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН . Видно от приложените по делото
договор за правна защита и съдействие, списък с разноски и платежни нареждания,
жалбоподателят е заплатил за настоящото съдебно производство адвокатско възнаграждение
на адв.Х. Т. от САК, възлизащо на сума в размер на 360 лева. Предвид изложеното,
сторените разноски, следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СДВР.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-011067/ 16.06.2022г., издадено от
Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на М. Б. Х.,ЕГН-********** са
наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева –на
основание чл. 179, ал.2 от ЗДП; по т. 2- за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДП, на основание
чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДП е наложено адм. наказание- глоба в размер на 100 /сто/ лева и по
т.3-за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДП е
наложено адм. наказание-глоба в размер на 10 лева, като след влизане в сила на НП следва
да бъдат върнати на правоимащото лице СРМПС и два броя регистрационни табели с номер
****.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на
жалбоподателя Б. Х.,ЕГН-********** направените съдебни разноски в размер на 360 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6