Разпореждане по дело №344/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 120 от 09.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 286/2009 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. срещу Х. С. Х. и С. Х. Х. установителни искове за собственост, основани на давностно владение и наследство от А. М. С., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване право на собственост на 36.5 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173, находящи се под сеновал и склад със застроена площ от 36.50 кв.м., представляващи паянтова стопанска постройка с идентификатор № 40909.102.173.2 по действащата кадастрална карта на гр. Кърджали. С решението си съдът е осъдил А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. да заплатят на Х. С. Х. и С. Х. Х. семата 355 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О., които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок. Считат, че решението на съда е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на събраните по делото доказателства, както и в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че доказателствата ,на които се позовава районния съд, са анализирани поотделно и самостоятелно, без да са преценени в съвкупността на целия доказателствен материал, като част от тях не били обсъдени изобщо. Решаващия съд изцяло бил игнорирал и не се бил произнесъл по направеното от въззивниците възражение за нищожност на нотариалния акт за покупко – продажба, с който Ф. А. продава на ответниците процесния имот, за който се снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди се също така, че целият доказателствен материал, анализиран в съвкупност, изцяло подкрепял твърденията им, че процесната част от 36.50 кв.м. винаги е била част от техния имот. Молят съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендират се разноски. В представена писмена защита излагат подробни съображения.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Х. С. Х. и С. Х. Х.. В съдебно заседание последните, чрез своя представител по пълномощие, молят съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд и да им се присъдят направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. срещу Х. С. Х. и С. Х. Х. установителни искове за собственост, основани на наследство от А. М. С. и давностно владение, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване право на собственост на 36.5 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173, находящи се под сеновал и склад със застроена площ от 36.50 кв.м., представляващ паянтова стопанска постройка с идентификатор № 40909.102.173.2 по действащата кадастрална карта на гр. Кърджали.

Установено е по делото, че ищците са наследници по закон на А. М. С., починал на 11.11.1967 г., като първият ищец е негова законна съпруга, а останалите ищци – негови деца, което се установява от представеното по делото удостоверение за наследници № 001090/10.07.1998 г. на Община Кърджали.

Видно от представеното по делото заверено копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, № 21, том І, рег.№ 1053, дело № 117/1998 г. на нотариус, действуващ в съдебен район гр. Кърджали, вписан под № 280 в регистъра на Нотариалната камара, ищците А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. /въззивници в това производство/ са били признати поравно за собственици по давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: 2/3 идеални части от дворно място с пл.№ 2292 в кв.№ 22-Б по плана на Г., цялото место с площ 303 кв.м., за което се отрежда парцел ІІІ-2292, ведно с построените в него: 1. източна част от двуетажна масивна жилищна сграда – близнак със застроена площ 73.20 кв.м., 2. едноетажна масивна жилищна сграда съсзастроена площ 36.10 кв.м., 3. сеновал и склад със застроена площ 36.50 кв.м., 4. тоалетна със застроена площ 1.60 кв.м. и 5. работилница със застроена площ 8.40 кв.м.

Във връзка с така представения нотариален акт ответниците отричат претендираното от ищците право на собственост на частта от 36.50 кв.м., разположена под изградена постройка, представляваща сеновал и склад със застроена площ от 36.50 кв.м., като твърдят, че тази площ е част от техния поземлен имот, а не от поземления имот на ищците. В подкрепа на твърденията си представят заверено копие от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение, № 41, том V, рег.№ 8169, дело № 812/2006 г. на нотариус, действащ в съдебен район Кърджали, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара, с който Ф. Х. А е призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№ 2302 в кв.22 Б по плана на Г., с площ 238 кв.м., ведно с построените в него: 1. паянтова жилищна сграда на два етажа със застроена площ 42 кв.м. и 2. паянтова стопанска постройка, изградена на северозападната граница на имота, със застроена площ 37 кв.м. Видно от заверено копие на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 182, том VІІ, рег.№ 10721, дело № 1325/2007 г. на нотариус, действащ в съдебен район Кърджали, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара, на 30.07.2007 г. Ф Х А е прехвърлила чрез продажба на първия ответник Х. С. Х. /неин син/ следния свой недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173 по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-66 от 18.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, находящ се в Г., У. В. № 24, целият с площ 238 кв.м., който имот е идентичен с поземлен имот с пл.№ 2302 в кв.22 Б по плана на Г., ведно с построените в него: паянтова жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 40909.102.173.1, изградена в източната част на имота, със застроена площ 42 кв.м. и паянтова стопанска постройка с идентификатор № 40909.102.173.2, изградена на северозападната граница на имота, със застроена площ 37 кв.м.

Не се спори между страните, че описаният в нотариален акт № 21/1998 г. недвижим имот, представляващ „сеновал и склад” със застроена площ 36.50 кв.м. и недвижим имот, описан като „паянтова стопанска постройка” със застроена площ 37 кв.м. по нотариален акт № 41/2006 г., респективно – „паянтова стопанска постройка” с идентификатор 40909.102.173.2 по нотариален акт № 182/2007 г., са един и същ имот. Това обстоятелство се установява и от заключението на назначената във въззивното производство съдебно – техническа експертиза.

От цитираните по – горе: нотариален акт № 41/2006 г. и нотариален акт № 182/2007 г. се установява, че процесната част от 37 кв.м., върху която е построена „паянтова стопанска постройка” с идентификатор 40909.102.173.2, е част от поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173 по кадастралната карта на гр. Кърджали, целият с площ 238 кв.м., идентичен с поземлен имот с пл.№ 2302 в кв.22 Б по плана на Г., който имот е собственост на ответниците по делото. В тази връзка, довода на въззивниците, че нотариалния акт за покупко – продажба № 182/2007 г., с който Ф. Х. А. прехвърля на първия ответник Х. С. Х. поземлен имот с идентификатор 40909.102.173, е нищожен поради нарушение на чл.582 от ГПК, е ирелевантен и съдът не следва да го обсъжда, доколкото по делото не е предявен инцидентен иск за установяване на това обстоятелство в срока по чл.212 от ГПК, а е направен такъв довод едва в представена по делото писмена защита след приключване на устните състезания.

Обстоятелството, че процесните 37 кв.м., върху които е построена „паянтова стопанска постройка” с идентификатор 40909.102.173.2, са част от поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173 по кадастралната карта на гр. Кърджали, се установява по един несъмнен начин и от приетите по делото като доказателство – скица № 650/ 22.02.2007 г. на поземлен имот 40909.102.173, издадена от Служба по кадастъра гр. Кърджали, скица № 4139/24.09.2008 г. на сграда 40909.102.173.2, издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър и скица № 2599/ 23.07.2007 г. на поземлен имот 40909.102.173, издадена от Служба по кадастъра гр. Кърджали. Това се установява и от представената по делото скица № 1586/ 14.04.2008 г. на поземлен имот 40909.102.172, идентичен с имот пл.№ 2292, от който 2/3 идеални части са собственост на ищците, видно от която „паянтовата стопанска постройка”, респективно – процесните 37 кв.м., находящи под нея, не са част от този имот.

Впрочем, горното се установява и от назначената пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза, съгласно която описаната сграда в нотариален акт № 21/1998 г. и постройката с идентификатор 40909.102.173.2 по нотариален акт № 182/2007 г., са един и същ имот и попада в поземлен имот с пл.№ 2302 или имот с идентификатор 40909.102.173. Вещото лице установява също така в своето заключение, което не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, че със заповед № 759 от 01.06.1989 г. е одобрен застроителен и регулационен план на част от стара градска част на Г., където попадат процесните имоти, който план и до момента е в сила и действа. Установява също, че от 1989 г. и до момента има действащ регулационен план на процесните имоти – пл.№ 2292 /идентификатор 40909.102.172/ и пл.№ 2302 /идентификатор 40909.102.173/, съгласно който за имот с пл.№ 2292 се отрежда УПИ ІІІ в кв.22Б, а имот с п.№ 2302 е в съсобствен УПИ ІV, кв.22Б, с имоти с пл.№№ 2300, 2301, 2303 и 2304.

По делото е представено като доказателство заверено копие от протокол от проведено на 25.11.2008 г. съдебно заседание по гр.д.№ 587/2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд, видно от който съдът е одобрил, постигната между ищците по настоящото дело А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. и първия ответник Х. С. Х., съдебна спогодба, по силата на която е признато за установено, че А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. са собственици на сграда с идентификатор 40909.102.173.2 по кадастралната карта на Г., представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 37 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор 40909.102.173.

При тези доказателства съдът намира предявените от А. И. С., В. А. М., Е. А. Ч., А. А. Н., Е. С. Н. и Н. С. О. срещу Х. С. Х. и С. Х. Х. установителни искове за собственост, основани на наследство и давностно владение, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване право на собственост на 36.5 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173, находящи се под „сеновал и склад” със застроена площ от 36.50 кв.м., представляващ „паянтова стопанска постройка” с идентификатор № 40909.102.173.2 по действащата кадастрална карта на гр. Кърджали, за неоснователни. Не е спорно по делото, а и от обсъдените по – горе: нотариален акт № 41/2006 г. и нотариален акт № 182/2007 г., и двата по описа на нотариус, действащ в съдебен район Кърджали, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, че ответниците Х. С. Х. и С. Х. Х. са собственици на поземлен имот с идентификатор 40909.102.173 по кадастралната карта на гр. Кърджали, целият с площ 238 кв.м., идентичен с поземлен имот с пл.№ 2302 в кв.22 Б по плана на Г.. От цитираните нотариални актове – № 41/2006 г. и № 182/2007 г., скица № 650/ 22.02.2007 г. на поземлен имот 40909.102.173, скица № 4139/24.09.2008 г. на сграда 40909.102.173.2, скица № 2599/ 23.07.2007 г. на поземлен имот 40909.102.173, скица № 1586/ 14.04.2008 г. на поземлен имот 40909.102.172, както и от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установи по един несъмнен начин, че процесните 37 кв.м., върху които е изградена постройката с идентификатор 40909.102.173.2, описана като „паянтова стопанска постройка” по нотариален акт № 41/2006 г. и „сеновал и склад” по нотариален акт № 21/1998 г., са част от поземлен имот с идентификатор № 40909.102.173 по кадастралната карта на гр. Кърджали, собственост на ответниците, идентичен с имот с пл.№ 2302 в кв.22Б по плана на Г..

В случая ищците не се легитимират като собственици на претендираните от тях 36.50 кв. м., или 37 кв.м., колкото представляват реално, с притежавания от тях нотариален акт за собственост по давност и наследство № 21/1998 г., доколкото безспорно се установява, че по кадастралната карта на града процесните 37 кв.м. са част от собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор 40909.102.173, стар идентификатор – имот с пл.№ 2302 в кв.22Б по плана на града. С оглед на това, ирелевантно е отразеното в нотариален акт № 21/1998 г. обстоятелство, че недвижим имот, представляващ „сеновал и склад” със застроена площ 36.50 кв.м., е построен в имот с пл.№ 2292 в кв.22Б по плана на гр. Кърджали, респективно, че земята под него от 36.50 кв.м., е част от този имот, от който 2/3 идеална част са собственост на ищците, доколкото видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не се твърди наличие на допусната в кадастралния план, респективно – в кадастралната карта, грешка в границите между имота на ищците и този на ответниците и не е предявен такъв иск. Следва да се посочи, че точното ситуиране на границите съобразно действителните права на собственост е предмет на иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, какъвто по делото не е предявен. С други думи, обстоятелството дали процесните 37 кв.м. са били част от имота на ищците и дали същите правилно са били заснети в имота на ответниците е ирелевантно, доколкото не е предявен иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Поради изложеното, съдът не обсъжда събраните по делото гласни доказателства като неотносими към спора, доколкото същите биха били от значение при предявен такъв иск за установяване правата на страните и в частност - правото на собственост на ищците върху процесните 37 кв.м.

Ето защо съдът намира, че обсъдените по – горе доказателства не установяват придобиването от ищците по наследство и давност на процесните 37 кв.м., които съгласно действащата кадастрална карта на Г. са част от имот с идентификатор 40909.102.173, собственост ответниците по делото. Не установява придобиване на собственост върху процесните 37 кв.м. и цитираната съдебна спогодба, по силата на която ищците са признати са собственици на сградата с идентификатор 40909.102.173.2, находяща с поземлен имот с идентификатор 40909.102.173, собственост на ответниците.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да посочи и това, че след одобряването на регулационният план на тази част от Г. на 01.06.1989 г., който е в сила и е действащ и към настоящия момент и съгласно който за имот с пл.№ 2292 се отрежда УПИ ІІІ в кв.22Б, а за имот с пл.№ 2302 ведно с имоти с пл.№№ 2300, 2301, 2303 и 2304, се отрежда УПИ ІV, ищците не биха могли да придобият по давност собствеността върху процесните 37 кв.м. Това е така, тъй като от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че процесните 37 кв.м. са част от урегулиран поземлен имот /УПИ/ ІV в кв.22Б по регулационния план на тази част на Г., одобрен на 01.06.1989 г. А съгласно действащата към този момент и до 2000 г. разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./, реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да бъдат придоби по давност. След 2000 г. е в сила Закона за устройство на територията, съгласно чл.200, ал.1 от който реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 от ЗУТ /300 кв.м. за градовете/ или ако тези реално определени части от урегулиран имот са присъединени при условията на чл.17 от ЗУТ към съседен имот. Безспорно е по делото, че претендираните от ищците реално определени 37 кв.м. от УПИ не отговарят на изискването на чл.200, ал.1 от ЗУТ за минимален размер на частта от урегулирания поземлен имот, която може да се придобие самостоятелно по давност и не са присъединени към съседен парцел. Поради това след влизане в сила на регулационния план на Г. за тази част на града – след 01.06.1989 г., ищците не са могли да придобият по давност тези реално определени 37 кв.м. от урегулирания поземлен имот.

Ето защо като е приел, че предявените установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, са неоснователни и ги е отхвърлил, макар и по съображения, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на въззиваемия Х. С. Х. направените за тази инстанция разноски за адвокат в размер на 300 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 09.12.2009 г., постановено по гр.д.№ 286/ 2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. И. С., с ЕГН *, с адрес в Р. Т., обл.И., общ. Б., Ю. мах., В. А. М. с адрес в Р. Т., обл.И., общ.Б., К. д. мах., Е. А. Ч., с ЕГН *, с адрес в Г., К. – П. **, А. А. Н., с ЕГН *, с адрес в Р. Т., обл.И., общ.Б., Ю. мах., Е. С. Н., с ЕГН *, с адрес в Р. Т., обл.И, общ.Б., Ю. мах. и Н. С. О., с ЕГН *, с адрес в Р. Т., обл.И., общ.Б., Б. мах., всички с адрес за призоваване: Г., бул.”Б.” **, .*- А. Д., да заплатят на Х. С. Х. от Г., У. В. **, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Р. България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.