Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 385 / 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Илияна Георгиева, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 2650/2020г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Регионална дирекция за национален строителен контрол
(РДНСК) - Бургас, е оспорил решение № 260422/05.11.2020г. по АНД № 2509/2020г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № Б-20/02.12.2019г.
на началник на РДНСК - Бургас. С наказателното постановление на арх.С.К.Р. за
нарушение на чл.148, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на
основание чл.232, ал.1, т.5, предложение второ от същия закон е наложена глоба
в размер на 1000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано и
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. Твърди, че
за разлика от АПК, ЗУТ като специален закон, не предвижда възможност, в нито
едно производство, издаването на който и да е административен акт да е
предпоставен от задължително заплащане предварително на такса. Сочи, че не се
съдържа изискване за заплащане на такса и в разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗУТ.
Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация арх.С.К.Р., се представлява от адвокат
Пантилей С., който оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Дарин
Христов, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователно.
С.К.Р., в качеството си на длъжностно лице – гл.архитект на
Община Созопол е наказан за това, че на 27.08.2019г. е издал разрешение за
строеж № 112/27.08.2019г. за строеж: „Фотоволтаична електроцентрала с обща
мощност 10.8 kWр“ в УПИ ІІ-8051 (ПИ 67800.8.923) м.Буджака, землище на
гр.Созопол“ извън законоустановения срок посочен в разпоредбата на чл.148,
ал.4, изр. последно от ЗУТ.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.148, ал.4, изр. последно от ЗУТ.
Съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава
на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен
проект, когато такъв се изисква. Допуска се разрешение за строеж да се издаде
въз основа на одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2.
Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния
проект, когато това е поискано в заявлението. Разрешение за строеж на обекти в
защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване
разпоредбите на Закона за културното наследство. Разрешението за строеж се
издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен
инвестиционен проект.
Съгласно чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ наказва се с глоба от 1000
до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице, което в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за
разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни
изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на
разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици,
визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги;
не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на
компетентния орган.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че липсват обективните признаци от състава на нарушението, за което на
арх.Р. е ангажирана администартивнонаказателната отговорност и е отменил наказателното
постановление. Съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението не е
била заплатена таксата за тази услуга, за това срокът по чл.148, ал.4 от ЗУТ е
започнал да тече от дата на заплащане на таксата – 27.08.2019г.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Наведените
в касационната жалба възражения не са основателни.
Вярно
е, че в ЗУТ няма изрични разпоредби, които да регламентират редовността на
искането на даден субект, отправено до административния орган за издаване на
съответния административен акт, но следва да се държи сметка за
обстоятелството, че ЗУТ не е процесуален закон, макар частично да съдържа някои
процесуални разпоредби. По-същественото обаче е, че за издаването на разрешение
за строеж се дължи заплащане на такса на основание §3, ал.1 от ДР на ЗУТ.
Липсата на надлежно платена такса за поисканата услуга всякога препятства
развитието на административното производство пред органа, освен в случаите,
когато такава такса не се дължи. Тези случаи обаче винаги са изрично нормирани
от законодателя. Процесният не е такъв. Издаването на разрешението за строеж е
обусловена освен от заявяване на такова желание от страна на даден субект и
представяне на всички изискуеми според ЗУТ документи (с оглед вида и характера
на сградата, за която се иска разрешение за строеж) и от заплащане на
съответната такса, която е отнапред регламентирана в нормативен акт. В
процесния случай не е спорно, че заявлението за издаване на разрешение за
строеж е подадено на 07.06.2019г., но таксата за тази услуга е заплатена едва
на 27.08.2019г. Разрешението за строеж е издадено на датата, на която таксата е
заплатена, което освен, че означава издаване на акта в срок, означава още, че
административният орган е работил по преписката и е бил в готовност да
постанови поискания акт, но не го е оспорил само защото не е била платена
изискуемата такса.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
Разноски следва да се присъдят в полза на ответника по
касация. Такива са претендирани своевременно с отговора на касационната жалба и
се дължат от касатора в размер на 250 лв., представляващи заплатеното от
страната адвокатско възнаграждение.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260422 от 05.11.2020г. постановено по
АНД № 2509/2020г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Дирекция за Национален строителен контрол да заплати на
арх. С.К.Р. направените по делото разноски в размер на 250 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: