№ 6419
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря К. Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20231100104054 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М. Е. К. срещу ЗАД „ОЗК- З.” АД искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26 000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 30,08,2022год. до
изплащане на вземането, както и сума в размер на 45,08лв.-обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 30,08,2022год. до окончателното изплащане на
вземането, възникнали по повод настъпило пътнотранспортно произшествие на 21.01.2022г.
Излагат се съображения, че на 21.01.2022г., около 20,46 часа, в гр. София, ищцата е
пострадала като пътник в автобус. На посочената дата автобус Хайгър Е Бус с рег.
№*******, управляван от С. М. Г., движейки се по бул.*******, с посока към бул. Цар
Освободител, в района на пл.Орлов мост, задейства рязко спирачната система на
управляваното ППС, вследствие на което К. пада в салона на автобуса и получава телесни
увреждания.
Произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на процесното МПС.
Вследствие на произшествието за ищцата настъпили телесни увреждания описани в
исковата молба и подлежащи на обезщетение, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Реализирани са и имуществени вреди –извършени разходи за лечение за
медикаменти и медицински услуги по повод възстановяване. Навеждат се доводи, че
гражданската отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното
дружество, като е отправена извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но
застрахователят не е изплатил обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът- ЗАД ОЗК З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва допустимостта
на иска, тъй като не е изчерпана извънсъдебната процедура по доброволно уреждане на
1
спора. Изискани от застрахователното дружество документи не са представени от ищцата, а
сезирането му е формално. Оспорва вината на водача на процесния автомобил, както и
механизма на произшествието.Оспорва причинната връзка на твърдените увреждания с
ПТП. Поддържа уврежданията да са във връзка със съпътстващи заболявания на ищцата.
Сочи да е налице случайно деяние за водача на МПС. Релевира доводи за съпричиняване,
поради това пострадалата да е пътувала права, без да се е държала на предназначените за
целта места, поради което при извършване на маневра от страна на водача е загубила
равновесие. Пострадалата не е спазвала предписаното й лечение. Оспорва исковата
претенция за имуществени вреди. Сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, което следва да бъде намалено и поради приложение на чл.51, ал.2
от ЗЗД. Оспорва дължимостта на законна лихва, евентуално същата е дължима от датата на
връчване на препис от исковата молба. Не оспорва наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка ГО към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 21,01,2022год., в
гр.София, около 20,46часа ПТП, с участието на автобус от градски транспорт –Хайгър Е
бус, с ДКН *******, управляван от С. М. Г. и М. Е. К., в качеството на пътник в
автобуса, при което е пострадала ищцата.В този смисъл приложен КП №К 41/
21,01,2022год. на СДВР Отдел Пътна полиция.
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ
деликтната отговорност на водача на процесното МПС с ответното дружество, със срок на
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие – 21,01,2022год./
определение в з.з. от 15,08,2023год./;
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза се установява
механизма на произшествието, а именно на 21.01.2022г. около 20:46 часа, в гр. София, по
бул. „*******“, с посока към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се е движел
автобус Марка „Хайгьр Ебус“, с peг. N *******, управляван от С. М. Г., като при
приближаване на площад „Орлов мост“, водачът е престроил автобуса в дясната пътна лента
от двете ленти за ляв завой и се е движил със скорост от порядъка на 20 - 25 км/ч. При
приближаване на кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Г.и“ светофарът е светел със зелен
сигнал, поради което водачът е продължил движение |сьс същата скорост. Попътно пред
автобуса в същата пътна лента се е движел неустановен лек автомобил. Същият е спрял на
пътното платно. Автобусът е бил на достатъчно разС.ие за аварийно спиране. Водачът е
спрял автобуса със спирачно закъснение между плавното /от j=1,5^1,8 м/сек и максимално
възможното /4,5 м/сек/, без да отлага спирачни следи и без да настъпи удар със спрелия лек
автомобил. При приближаване към площада, пострадалата е заела място пред средната врата
в изчакване за слизане като от инерционната сила на тялото й, породена от отрицателното
ускорение, същата е загубила устойчивост и паднала в салона на автобуса.
Водачът е управлявал автобуса на отС.ие от лек автомобил със скорост, която не му е
позволила да извърши плавно спиране, при което пътничката не би залитнала, респ.
загубила устойчивост и паднала на пода. От друга страна е изложено становище, че
пострадалата е била правостояща, което е допринесло за ПТП.
2
Преди настъпване на произшествието и към момента на инцидента, автобусът се е
движил със скорост от порядъка на около 20 - 25 км/ч. Ако водачът на автобуса е задействал
аварийно спирачната система, то максималното спирачно закъснение е от порядъка на 4,5
м/сек. Плавно спиране, което не би довело до залитане на пътниците е възможно при
спирачно закъснение, не по-голямо от j=1,5-b1,8 м/сек.
Като причина за настъпване на произшествието, следва да се приеме предприетото
спиране от страна на водача, поради недостатъчна надлъжна дистанция с предно спрелия
лек автомобил. Необходимостта от подсигуряването против занасяне и евентуално падане с
държане с една или две ръце на изправен пътник, е индивидуално за всеки отделен пътник
зависи от множество фактори: възраст, физическо и психологическо съС.ие към момента.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
- закрита фрактура в долната част на дясната лъчева кост. /счупването на радиуса на
типично място - около 2 см над китковата става/. Механизма на счупването на радиуса в
долната му част е индирекна травма върху или с твърд предмет или повърхност и може да се
получи при залитане и падане на пода на автобуса от собствен ръст и би могла да бъде
получена при описан механизъм на пътнотранспортно произшествие.
Възстановителният период относим към конкретната фрактура на радиуса на типично
място, при навременно адекватно лечение и липса на усложнения е до 3 месеца. Издадените
на ищцата болнични листи за временна неработоспособност сочат на период от два месеца.
Търпените болки и страдания от процесната фрактура се очаква да са с висока интензивност
около 24 часа от възникването на фрактурата, след което по време на гипсовата
имобилизация е с постепенно затихващ характер.
Данните от представените медицински документи сочат, че получената фрактура е
била първоначално неусложнена, не се е наложило наместване под упойка или оперативно
лечение и същата е зараснала в срок без усложнения.
Извършените разходи в общ размер на 45.08лв. са в причинно-следствена връзка с
пътното произшествие, доколкото са извършени за медикаменти подпомагащи
оздравителния процес.
Установеното счупване на ищцата е неусложнено, не е наложило хоспитализация, а
само гипсиране и домашно-амбулаторен режим за 44 дни. Проведени са три, вместо
назначен 1 контролен преглед след напускането на УМБАЛСМ „Пирогов“. Не са налице
данни пострадалата да е страдала от предходни, съпътстващи заболявания и/или травми
относими към процесната фрактура.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. К. К., ценени по
реда на чл. 172 от ГПК, се установяват търпените от ищцата неимуществени вреди.
От показанията на св. К. и Г. се установяват обстоятелства относно механизма на
произшествието като показанията на св. С. Г.-водач на превозното средство следва да бъдат
ценени по реда на чл.172 от ГПК.
3
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на
виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на автобус „Хайгър Е Бус“, линия
184 на градски транспорт, който нарушил чл.20, ал.2 от ЗДВП. Съгласно посочения текст
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Не се установи по делото да е създадена
внезапна опасност за движението, във връзка с която да е предприето рязко аварийно
спиране с оглед нормата на чл.24, ал.1 от ЗДВП. Водачът на автобуса сочи, че е навлязъл в
кръстовището на Орлов мост на зелен светофар на светофарната уредба, след което има
втори светофар, който към този момент също е светел със зелен сигнал. Пред автобуса
попътно се е движил лек автомобил, който е бил видим за водача на автобуса и който е
предприел спиране пред втори светофар, преди завой на ляво на кръстовището, където е
била разположена спирката на масовия градски транспорт. Това налага извод, да не е
налице внезапно възникнала опасност за водача, тъй като намаляване на скоростта на
движение на автомобила пред него и то в зоната на кръстовище, сигнализирано със
светофарна уредба предполага управлението на автобуса да е в достатъчна степен
контролирано, с оглед реагиране на конкретната пътна обстановка. Самият водач сочи
спирането да не екстремно, действително не е осъществен удар с попътно движещия се пред
автобуса лек автомобил, но е наложило спиране със спирачно закъснение по-високо от
необходимото за плавно извършване на маневрата. Този факт сочи на нарушение на чл. 23,
ал.(1) от ЗДВП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Неоснователно е
възражението на ответника за осъществен фактически състав на случайно деяние, който
предполага деецът да не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици (чл.15 от НК). В конкретната хипотеза делинквентът, в
качеството си на професионален водач на автобус от масовия градски транспорт е бил
4
длъжен да съобрази пътната обстановка.
Ето защо и доколкото презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, съдът намира
да е налице осъществен деликт.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран.
По претенцията за неимуществени вреди:
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното съС.ие, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
5
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер 13000,00лв.
При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- неразместена, закрита фрактура на дясна лъчева кост, в областта на китката,
причинила на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
срок по дълъг от 30 дни. Съобрази се поставената гипсова имобилизация, която безспорно
затруднява движенията на горния крайник и възможността на лицето да се обслужва за
период от 1 месец, необходимостта от ползване на чужда грижа в ежедневието за период от
около 2 месеца /потвърдено и от свидетелските показания/, общия възстановителен период
от около 2 месеца, липсата на оперативна интервенция, пълното възстановяване на ищцата,
без инвалидизация и функционални смущения, възрастта на пострадалото лице 45 години
към датата на ПТП/ благоприятстващ възстановяването фактор/, както и последиците в
психологичен план /всеки претърпян пътен инцидент е свързан с негативни преживявания в
психо-емоционален план /. Съобрази, че все още ищцата изпитва затруднения при носене на
тежести с пострадалата ръка и дискомфорт при преумора и натоварване. При определяне на
размера на обезщетението, съдът съобрази и лимитите на ГО за релевирания период и
икономическата конюнктура в страната.
Същевременно, съдът намира да не се установиха сочените неимуществени вреди
изразяващи се в съществени изменения от психологично естество, поведенчески и
емоционални промени, нарушения в нормалния ритъм на живот и трайни препятствия за
упражняване на битови дейности.
По претенцията за имуществени вреди:
По делото са представени доказателства за извършени разходи по фактура
№**********/22,01,2022год. за сума в размер на 13,99лв.- медикаменти; фактура №
**********/23,01,2022год. за сума в размер на 16,09лв. –медикаменти и фактура
№**********/30,03,2022год. -15,00лв. –документиране на изследване на допълнителен
носител; Визираните фактури са придружени са фискални бонове, удостоверяващи
извършено плащане.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установи, че посочените
разходи са необходими от гледна точка на лечебно-възстановителния процес за
пострадалото лице и се обосновава извод, че са в причинно-следствена връзка с процесното
пътно произшествие и подлежащи на обезщетение. Този извод е налице и досежно сумата
от 15,00лв.-такса за презапис на образно изследване на ищцата, тъй като снабдяването на
6
страната с образното изследване, обезпечава последващи консултации и проследяване на
фрактурата на пострадалото лице.
Възражението за съпричиняване релевирано от ответника, предвид това, че ищцата е
пътувала права, без да се е държала на предназначените за целта места, с което е
допринесла за настъпване на инцидента, съдът намира за неоснователно. Ответникът, чиято
е доказателствената тежест не установи по безсъмнен начин, че ищцата не се е държала,
както и че това обстоятелство е допринесло за вредоносния резултат. Дори да се приеме за
безспорен факт, то видно от заключението на САТЕ се установи, че въздействалата
инерционна сила върху лицето при средно тегло около 70кг. е 31,5кг. Това въздействие
върху тялото на ищцата е достатъчно съществено и вероятно отново би довело до загуба на
равновесие, което до голяма степен е обусловено от субективните възможности на
индивида. Що се касае до възражението, че не е пътувала седнала, а по време на инцидента
се е намирала правостояща до втора врата на автобуса не сочи на съпричиняване. Следва да
се има предвид, че инцидента е настъпил непосредствено преди спирка на градски
транспорт, когато пътниците са се подготвяли за слизане. Неоснователно е и възражението,
че ищцата не е съобразила предписанията за рехабилитация и/или уврежданията да имат
връзка с други съпътстващи заболявания на ищцата. Ето защо възражението за приложение
на чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът намира за неоснователно.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-30,08,2022год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 30,11,2022год., отговорността на
застрахователя е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при
условията на ал. 3 от КЗ, доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за
които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. След срока по чл.496, ал.1 от КЗ
застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните изводи обективирани в Решение
№128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение №79/04.082022 г. по т.д.
№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.№2026/2021 г. – I Т.О., Решение
№50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
Възражението на ответника за недължимост на лихва за забава е неоснователно.
Сочи, че е в невъзможност за плащане поради непредставяне на документи от страна
пострадалото лице. В първото писмо изх.№ 99-4852/01,09,2022год. от ищцата е изискан
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който е приложен към сезиращата
застрахователя молба. Второто писмо до пострадалото лице изх.№ 99-6991/30,11,2022год.
не изисква никакви конкретни документи, които лицето би могло да представи, а са
изискани „допълнителни документи доказващи и установяващи безспорно
7
основателността на претенцията, но такива не са представени.., а представените не са
достатъчни…“, поради което е отказано плащане на обезщетение. Отделно от изложеното
съгласно чл. 107, ал.(1) от КЗ за установяване на застрахователното събитие и на вредите,
причинени от него, застрахователят има право да получи необходимата информация,
съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи,
другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от лицата, които
имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от
документи, включително когато исканата информация е част от материалите по досъдебното
производство.
Неоснователно е и възражението за кредиторова забава поради непредставяне на
банкова сметка на пострадалата съобразно чл.380, ал.3 от КЗ , тъй като тази норма не намира
приложение по отношение на застрахователно обезщетение по отношение на което
застрахователят е в забава при оспорване на основателността на предявен от увреденото
лице пряк иск по чл.432 от КЗ./ В този смисъл решение № 167/30,010,2020год. по т..№
2273/2018 ТК, 2 ТО на ВКС/. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице е
пречка за изплащането на застрахователното обезщетение в хипотеза, когато е определено
от застрахователя. Когато е постановен отказ поради неоснователност на претенцията,
неизпълнението на длъжника не е в причинна връзка с неизплащането на застрахователното
обезщетение.
По разноските:
Съобразно уважената част от иска и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2065,90лв. от общо 4131,81лв., от
които 1041,81лв.-д.т., 350,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел и 2700,00лв.-адв. възнаграждение.
Няма данни за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 2078,00лв. от общо 4156,00лв., от които 350,00лв.-в.л., 40,00лв.-
свидетел, 10,00лв.-СУ и 3756,00лв.-адв. възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Възраждане, ул.******* да заплати на М.
Е. К., с ЕГН: **********, със съд.адрес: гр.София, ул.“*******, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 13000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 21.01.2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва върху тази сума от 30.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането като
8
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13000,00лв. до пълния предявен размер от 26000,00лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Възраждане, ул.******* да заплати на М.
Е. К., с ЕГН: **********, със съд.адрес: гр.София, ул.******* на осн.чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 45,08лв.-имуществени вреди –разходи за лечение по повод възникнало на
21.01.2022г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от
30.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Възраждане, ул.******* да заплати на М.
Е. К., с ЕГН: **********, със съд.адрес: гр.София, ул.******* на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 2065,90лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Е. К., с ЕГН: **********, със съд.адрес: гр.София, ул.******* да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -З. ” АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, жк. Възраждане, ул.******* на осн.чл.78, ал.3
от ГПК сума в размер на 2078,00лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9