Р Е Ш Е Н И Е № 261817
гр. Пловдив, 24.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І- ви граждански състав, в публично заседание на втори юни две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря Гергана Бонева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7733 по описа за 2019 г., по описа на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Ищецът И.Д.Ч., ЕГН **********
твърди, че с ответника “ТТ
ЛОГИСТИКА“ ЕООД имат сключен трудов договор от 13.03.2019г., по силата на който
ищецът заемал длъжността “*****“ с уговорен изпитателен срок от
6 месеца в полза на работодателя.
Работодателят му закупил билет до
Испания и на 13.03.2019 г. започнал да изпълнява служебните си задължения,
работа на тежкотоварен камион заедно с друг **** баща му Д. Ч.. Сочи, че
местоработата му била в ******* във фирма, с която ответното дружество има
сключен договор. Съгласно сключения трудов договор труд. възнаграждение било
определено в размер на минималната 560 лева, както и командировъчни по НСКСЧ
като при двойна езда се заплащало и командировка на ден по 21 евро – дневни
командировъчни пари. На 08.04.2019 г., работодателят на ищеца прекратил
трудовия му договор в периода на изпитване със Заповед ****** г. Ищецът твърди, че
е работил 26 дни без прекъсване и без почивен ден, по 9-12 часа на ден,
което било отразено в дигиталната карта. Разходите за билетите до ****** и
обратно били за сметка на работодателя. Като се има предвид, че пътуването до
***** тнема два дни в едната посока, то командировъчни се дължали и за дните на
пътуване или общо за 30 дни.
Счита, че за времето в което е полаган труд в чужбина му се дължи
възнаграждение, съответно на минималното в страната, където е работил по силата
на прякото прилагане на чл. 7, пар. 1 от Регл. № 492/2011 г. Счита, че
българкото законодателство било синхронизирано с тези изисквания,
доколкото чл. 121а от КТ определял
задължението на работодателя да осигури
условия за труд най-малко същите, каквито били установени за работниците и
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. За
****- минималната работна заплата за ден била 23.59 евро, на база 40 часа
седмично, при осемчасов работен ден или 2.9 евро на час, във ***** минималната
ставка за работен час била 9.76 евро, а за ***** минималната ставка за час била
8.50 евро. Твърди се, че е карал изключително за *****, като вътрешни курсове в
**** не е имал.
Предвид изложеното, моли съда да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца дължимите трудови възнаграждения в размер на 2839,20 лева за периода
13.03.2019 г. до 08.04.2019 г. включително или общо за 26 работни дни, както и
обезщетение за командировки за 30 дни в
размер на 630 евро равняващи на 1250 лева, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /
17.05.2019г./ до окончателното им изплащане.
Ответникът е депозирал
отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок, с който оспорва
предявениет искове като неоснователни. Не оспорва сключването и прекратяването
на ТПО с ищеца, както и изпълняваната от ищеца длъжност. Твърди, че дружеството
извършва международен транспорт на стоки, като не извършва превози от и до *****.
Твръди, че ищецът работил в периода 13.03.2019г. - 06.04.2019г. включително,
като още при първия курс станало ясно, че не е професионалист. Ищецът и другият
****, с който работили при двойна езда - неговият баща, забравили да заредят
гориво (минавайки покрай 3 бензиностанции) и на другия ден се отклонили от
маршрута, за да заредят. Имали трудности при зареждането на бензиностанциите,
трудности и при управлението на камиона - не знаели как да ползват моторна
спирачка, круиз-контрол, паркиране на заден ход, GPS и др.
Изтъква
се, че на 08.04.2019 г. управлявания ****** камион на тръгнал на път, като
ищецън се настанил в хотел, за сметка на работодателя, като на другия ден
очаквали да летят за ****. На другия ден обаче, се оказало, че били напуснали
хотела, без да се обадят. Счита, че не им се дължат командировъчни за път до
*** и в този случай, тъй като те изобщо не са имали намерение да се връщат в
страната, а да продължат да работят в ****. Оспорва се твърдението, че са
работили 26 дни без почивен ден. По закон всеки ***** може да работи 6
последователни дни и после да почива 45 часа. Или минимум 24 часа. Всяка
седмица имали почивка, която можело да бъде удостоверена с извадки от тахографа
и GPS- Frotcom, с които ответното дружество имало договор. Не били
превишени максимума за часове за седмица, което се удостоверявало с извадки от
тахографа. Сочи, че ТВ на ответника е изцяло заплатено.
Релевира
възражение за прихващане на начислената от ответното дружество сума в размер на
866 евро или левовата равностойност – 1 693.75 лв. за причинени от работника
имуществени вреди на дружеството, с общо претендираната от ищеца сума по двете
искови претенции- за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни.
Поради
изложеното, моли се съдът да отхвърли исковите претенции. Претендират се
сторените в хода на производството разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че ищецът е полагал труд при ответното дружество по силата на
Трудов договор № ******* г.
Видно от ТД, ищецът е заемал длъжността „******”, като
договореното ОМВ е в размер от 560 лв., като ищецът е постъпил на работа на
13.03.2019г. В трудовия договор е предвиден и шестмесечен изпитателен срок,
установен в полза на работодателя, считано от 13.03.2019г. При сключване на трудовия
договор, ищецът е преминал инструктаж за задълженията си за спазване на труд и
почивка, а трудовото правоотношение между страните е прекратено в рамките на
установения изпитателен срок, по силата на Заповед № ******., издадена от
**********.
От Заповед № *****. /л. 59/, Заповед № *******. / л.
62/ се изяснява, че ищецът е бил
командирован, за да извърши автомобилни превози по направления от **********.
С констативен протокол за установяване на нарушение от
****. / л. 38- 39/, работодателят е установил неизпълнение на трудовите
задължения от страна на ищеца ( и другия *****, с когото формират тандем ) по
общо седем точки ( отклонения от зададен маршрут, престой на камиона на
неохраняема локация, нанесени материални увреди по управлявания от ищца камион).
В заключителната част от посочения протокол са отразени глоби, които следва да
се наложат на виновните водачи, като общият им размер е 3387, 50 лв. ( или по
1693, 50 лв.). Посоченият протокол не е подписан от ищеца.
Със Заповед № ******. / л. 40/, ******* е ангажирал
имуществената отговорност на ищеца за сумата от 1693, 50 лв. Посочената заповед
не е връчена на ищеца.
От показанията на св. Д. Ч., баща на ищеца се
установява, че в периода 13.03.2019г. до 08.04.2019г. работили в село близо до
гр. ******, където се помещавал гаража за автомобили на ответниковото
дружество. Извършвали превози на стоки от различни места, като пътували от
******, минавайки през *****. Споделя, че ответникът имал договор с голяма
фирма за спедиция, която им осигурявала товарите. Изтъква, че с ответника са се
отклонили от маршрута, за да посетят роднини, но за това било дадено съгласие
от работодателя. Казва, че е имало и
отклонения от маршрутите в *****, които били свързани с извършвани ремонти по
пътя и необходимостта от заобикалянето
им. Също така свидетелят споделя, че с ищеца допуснали закъснение с
разтоварването на стока, като причината за това се дължала на повреда в
управлявания от тях автомобил- скъсан брезент, който е следвало да се смени на
следващия ден.
От приетата по делото СТЕ се изяснява, че управлявайки
товарен автомобил рег. № ******* ищецът е реализирал множество закъснения и
ненужни удължавания на маршрута.
Заключението следва да се кредитира като всестранно,
обективно и обосновано и доколкото вещото лице е ползвало координати, извлечени
от GPS система,
чиято точност и прецизност съдът не поставя под съмнение.
Съобразно приетото по делото заключение по изготвената
ССчЕ е видно, че на ищеца са изплатени по банков път следните суми: на
30.04.2019г. е преведена сума в размер от 282, 46 лв. /заплата м. март/, а на
24.06.2019г. сума в размер от 108.64 лв./за заплата за м. април и
командировъчни/, след направени удръжки. ОМВ на ищеца е уговорено в размер на
560 лева брутна сума. Размерът на командировъчните пари, определен съобразно
заповедите за командировка е по 21 евро на ден при „*****” за целия период на
командировката от 26 дни или общо са дължими 546 евро. Изяснява се също така,
че размерът на трудовото възнаграждение на ищеца за 26 работни дни ще възлиза на
2 241,27 лева по вариант І и 3133,40 лева по вариант ІІ, при прилагане на
почасова ставка за заплащане на труд, съобразно установените размери във всяка
една от държавите, през които ищецът е преминал с товарния автомобил.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл.
128, т. 2 КТ, вр. чл. 245, ал. 2 КТ :
Установено е по делото, че ищецът е
заемал длъжност „*******” при ответника, както и че през времетраенето на
трудовия договор от 13.03.2019г. до 08.04.2019г. е престирал работната си сила
на ответника.
Ищецът счита, че му се дължи трудово
възнаграждение съобразно ставката за съответната страна от ЕС, през която
ишецът е преминал с управляваното от него МПС.
С приемането на новата разпоредба на член 121
а от КТ, озаглавен „Командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги“ в Република България действат нови правила
за работа в ЕС, Европейското икономическо пространство и ****** Тяхната цел е
по-добре да се защитят трудовите права на български работници, пратени от
български работодател на работа в страна от споразумението. Чрез промените в КТ
и издадената съобразно неговите промени Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги (НСРКИРСРПУ) вече е налице категорична регламентация, съобразно която
осигуряването на поне минимално възнаграждение за приемащата държава се дължи
от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в
рамките на предоставяне на услуги. Преди измененията минималното
възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за
срок, по-дълъг от 30 дни.
В Кодекса на труда са разграничени
две хипотези за работа в чужбина - командироване и пращане от предприятие,
осигуряващо временна работа (ПОВР).
При командироване трудещият се в
чуждата държава остава под ръководството и контрола на своя работодател в
*****. За целта двете страни следва да сключат споразумение за изменение на
трудовия договор. В Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги са регламентирани
задължителните клаузи, които трябва да съдържа това споразумение за
командироване. В него е нужно да се договорят характерът и мястото на работа;
времетраенето на изменението на трудовото правоотношение, посредством посочване
на начална и крайна дата на командироването; размерът на трудовите
възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и
нощен труд и размерът на заплащането му; продължителността на работния ден и
седмица, на почивките - дневни, междудневна и седмична; дните на официални
празници в приемащата държава, размерът на платения годишен отпуск;
допълнителни финансови условия на командировката, свързани с разходите за
настаняване, начините на пътуване и разходите за това; видът на транспортните
средства и маршрута. Дните на пътуване, както и почивните и празничните дни
биват включени в срока на командироването. Сключеното споразумение следва да е
на български език. Освен че информира командированото лице за условията, при
които то ще се труди, този документ ще му съдейства при нужда да защити правата
си, защото работещите могат да претендират и пред ИА ГИТ, и в съда, единствено
за писмено договорените условия.
В случай че лицата са изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа, тогава те полагат труд под
ръководството и управлението на предприятието - ползвател. ПОВР задължително
следва да разполага с удостоверение за извършване на тази дейност. Регистърът с
лицензираните предприятия, осигуряващи временна работа, е публичен и е качен на
сайта на Агенцията по заетостта. За да се прати едно лице в предприятие -
ползвател, то следва да сключи трудов договор с ПОВР. В новата наредба са
посочени специални изисквания към съдържанието на този вид трудов договор. С
него също следва да се договорят размерът на основното и допълнителни трудови
възнаграждения, имащи постоянен характер; условията за полагане на извънреден и
на нощен труд и размерът на тяхното заплащане; продължителността на работния
ден и почивките; дните на официални празници в приемащата държава; размерът на
платения годишен отпуск; други финансови условия, които са свързани с пътуване,
настаняване и т.н. Преди да замине за чужбина на работника или служителя следва
да се връчи акт за изпращане, а работодателите и предприятията, осигуряващи
временна работа и командировали или изпратили работници и служители до
влизането в сила на тази наредба, разполагат с 30 дни, за да приведат трудовите
правоотношения в съответствие с нейните разпоредби.
В случая не е налице нито една от
тези две хипотези. Касае се за командироване по член 121 от КТ, съгласно който
когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова
работника за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му
работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване, в какъвто смисъл
са и приложените заповеди за командировка. По делото не се представят
споразумение за изменение на трудовия договор и споразумение за командироване
по смисъла на НСРКИРСРПУ, не се представя и сключен трудов договор с предприятие, осигуряващо временна работа
(ПОВР). Ето защо приложим за размера на дължимото трудово възнаградение е
сключеният между страните трудов договор, съгласно клаузите на който е
определено брутно ТВ от 560 лева. От заключенитео на вещото лице се установява,
че това трудово възнаграждение, след напраените удръжки е изцяло платено на
ищеца ро банков път, с оглед на което предявеният иск за заплащането за
процесния период 13.03.2019г.- 08.04.2019г. вкл., следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По
предявения иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ:
Съгласно чл. 215, ал. 1 КТ, при
командироване по чл. 121, ал. 1 работникът или служителят има право да получи
освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари
при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Размерът на
командировъчните пари, които следва да бъдат изплатени на ищеца е определен в
представената по делото генералва заповед, с която ищецът е запознат и съгласно
която за служители, работещи на трудов договор на изпитване заплащането се
извършва въз основа на заповед и в размер, определен с Наредбата за служебните
командироваки и специализации в чужбина, като за ******* при „двойна езда”
(каквато е налице в случая, доколкото в тандем работят ищецът и св. Д. Ч.), то се
дължат 21 евро командировъчни пари на ден, включително и квартирни.
С приемането на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, мълчаливо бе отменена
Наредба за служебните командировки на ***** и ***** в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници с оглед на което не следва да се
прилага и нормата на чл. 8 от последно цитираната Наредба, съобразно която
командировъчните пари се определят в щатски долари.
Предвид гореизложените съображения и
съобразно заключението на вещото лице по първия изготвен варинт ( л. 180), то
за 26 дни командировка, на ищеца са му дължими 546 евро или 1064,70 лева.
Именно до тази стойност и следва да бъде уважен предявеният иск за заплащане на
командировъчни средства.
Предвид изложеното, искът с правно
основание чл. 215, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата от 1064,70 лв. и
отхвърлен за разликата от тази сума до пълния претендиран размер от 1250 лв.
По
възражението за прихващане:
С оглед частичното уважаване на една
от претенциите на ищеца е възникнало и вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на възражението на ответника за компенсация със сумата от 866 евро
( 1693, 75 лв.), представляваща ограничена имуществена отговорност на работника
за причинени на работодателя вреди, изразяващи се в допълнителни разходи за
дружеството, неизпълнение нареждания на управителя и пропуснат курс и
неопазване имуществото на дружеството, за което е издадена Заповед № *****. на
********.
Съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като визираната от работодателя Заповед № ******. издадена
от *******, с която се ангажира
имуществената отговорност на ищеца не му е била връчена, а отделно от това
съгласно приетия по делото Протокол за установяване на нарушения от
08.04.2019г. се установява, че сумата от 866 евро се формира от глоби, наложени
на ищеца за неизпълнение на трд. задължения, а не от претърпени от работодателя
вреди. Освен това съгласно трудовото законодателство работодателят няма
правощието за налага глоби в случаите на нарушения на труд. дисциплина, а само
определените в член 188 КТ дисц. наказания.
Глобите не дават основание на
работодателя да ангажира имущ. отговорност на работника по смисъла на член 203
и сл. от КТ.
Ето защо възражението за прихващане
следва да бъде отхвърлено изцяло.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете.
Съобразно представения списък на разноските, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца в размер от 223,30 лв.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, се поражда право на разноски и за ответника, съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на Съобразно
представения списък на разноските, то ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторени разноски в размер от 592 лв.
Доколкото ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски, то на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на
Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС Пловдив сума в размер от
50 лв.- държавна такса и 120 лева за разноки за вещо лице.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ТТ Логистика“
ЕООД, ЕИК****** да заплати на И.Д.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 215, ал. 1 КТ сума в размер от
1064,70 лв., представляваща дължимо обезщетение за командироване в чужбина за
двадесет и шест дни в периода 13.03.2019г.- 08.04.2019г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /17.05.2019г./ до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
215, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 1064,70 лв. до пълния
претендиран размер от 1250 лв. и иска
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с който се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер от 2839,20 лв., представляваща трудово
възнаграждение за периода 13.03.2019г.- 08.04.2019г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ приетото за разглеждане възражение
на „ТТ Логистика“ ЕООД, ЕИК ******, за компенсация между предявените от ищеца
вземания, със сумата от 866 евро ( 1693, 75 лв.), представляваща ограничена
имуществена отговорност на работника за причинени на работодателя вреди,
изразяващи се в допълнителни разходи за дружеството, неизпълнение нареждания на
управителя и пропуснат курс и неопазване имуществото на дружеството, за което е
издадена Заповед ******. на управителя на ответното дружество.
ОСЪЖДА
„ТТ Логистика“
ЕООД, ЕИК ***** да заплати на И.Д.Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от
223,30 лв., представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА И.Д.Ч., ЕГН
********** да заплати
на „ТТ Логистика“ ЕООД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в
размер от 592 лв., представляваща разноски по производство.
ОСЪЖДА
„ТТ Логистика“
ЕООД, ЕИК ****** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Пловдив, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 170
лева за дължими държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Анета Трайкова
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н.Н.