№ 1420
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104608 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Ю.Ю., против Д. М. Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. Б., и
Я. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответниците СЪЩЕСТВУВАТ
следните вземания, дължими солидарно от първия ответник като
кредитополучател и от втората ответница като поръчител по договор за
потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016 г., сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв от 02.11.2018 г.: 16 195, 49
лева – главница за периода от 07.02.2019 г. до 07.08.2026 г., по отношение на
които е обявена предсрочна изискуемост на 03.10.2019 г.; 841, 95 лева –
възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г. до 20.09.2019 г.; 7700, 47
лева – обезщетение за забава за периода от 08.09.2016 г. до 01.05.2024 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на
02.05.2024 г. до окончателното погасяване на дълга, за които суми е издадена
по ч. гр. д. № 2836/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504 от 10.05.2024 г.
Претендират се и разноските в заповедното и исковото производство.
С исковата молба са предявени и ЕВЕНТУАЛНИ искове за
1
ОСЪЖДАНЕ на първия ответник като кредитополучател и втората
ответница като поръчител да заплатят на ищеца солидарно следните суми,
дължими по договор за потребителски паричен кредит № 2372090 от
09.08.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв
от 02.11.2018 г.: 16 195, 49 лева – главница за периода от 07.02.2019 г. до
07.08.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на
03.10.2019 г.; 841, 95 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г.
до 20.09.2019 г.; 8 264, 50 лева – обезщетение за забава за периода от
08.09.2016 г. до 04.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба на 05.07.2024 г. до окончателното
погасяване на дълга. Ищецът моли съда да разгледа евентуалните осъдителни
искове в случай, че съдът отхвърли главните установителни искове
поради ненадлежно уведомяване на кредитополучателя за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.09.2019 г. е сключен
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018
г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД срещу Д. М. Р. и Я. Д. Д., произтичащо от договор за
потребителски кредит № 2372090/04.08.2016 г., било прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Длъжниците били уведомени за
извършената продажба на вземането от името на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД от пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
чрез изпращане на уведомления. Твърди се, че на 04.08.2016 г. Д. М. Р. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за потребителски паричен
кредит № 2372090 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от
19000 лева, преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка на
09.08.2016 г. Общият размер на кредита бил 19 570 лв. и представлявал сборът
от чистата стойност на кредита от 19 000 лв. и такса за разглеждане на кредита
570 лв. Уточнява се, че с договора за кредит било поето и поръчителство от
втората ответница. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 07.08.2026 г. съгласно погасителен план, но длъжниците били
уведомени за настъпила предсрочна изискуемост с уведомления, изпратени на
03.10.2019 г. Поради допусната забава на длъжниците било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми за периода от 08.09.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, с изключение на периода 13.03.2020
г. - 14.07.2020 г. Уточнява се, че по договора е погасена сума в размер на 7925,
81 лева, от която 3374, 51 лева са били отнесени за погасяване на главницата
до 07.01.2019 г. (29-та вноска по погасителен план), а остатъкът от 4551, 30
лева бил отнесен за погасяване на договорната (възнаградителна) лихва до
2
07.05.2019 г. (34-та вноска и част от 35-та вноска по погасителен план).
Правният си интерес от предявяване на установителните искове ищецът
обосновава с това, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която двамата длъжници са
подали възражения.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от първия
ответник, който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
Признава, че е подписвал Договор за потребителски паричен кредит с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, но същевременно не знае дали е
подписвал процесния договор, тъй като той не е представен в цялост от
ищеца, първата му страница не носи подписа на страните и са посочени
различни дати на сключването му, поради което счита, че не се установява
качеството му на кредитополучател по договора. Поддържа, че не е настъпила
предсрочна изискуемост по договора на 03.10.2019 г., тъй като не е бил
уведомяван за това. Твърди също, че цедентът по цесията не го е уведомил
надлежно за извършването й, тъй като цеционерът не е надлежно
упълномощен за това и освен това не е получавал уведомление. Оспорва
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, тъй
като не са представени ОУ, в които да е предвидена такава възможност.
Евентуално, счита, че процесният договор е сключен в нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 от ЗПК, тъй като в него некоректно са посочени общият
размер на кредита и годишния процент на разходите. Отбелязва, че поради
удържането на „такса за разглеждане на кредита“ в размер на 570 лева от
общия размер на кредита реално кредитополучателят не е получил сумата от
19570 лева (посочена като размер на кредита), а само 19000 лева. Оспорва
дължимостта на сумата от 1798, 80 лева, посочена като застрахователна
премия по Групова застраховка, тъй като не се доказва валидно сключване на
такава застраховка. Сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита, поради което не става ясно дали
включва уговорените „такса за разглеждане на кредита“ и застрахователна
премия. Посочва, че няма законоустановен срок за изпълнение на
задължението по чл. 23 ЗПК за връщане чистата стойност на кредита, поради
което е необходимо е отправянето на покана до длъжника, а такава не е
получена от ответника. Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна
давност по отношение на главницата и възражение за изтекла 3-годишна
давност по отношение на лихвите.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор и от
втория ответник, който също оспорва предявените искове и моли за
отхвърлянето им. Признава, че се е подписала като поръчител на договор за
потребителски кредит, по който кредитополучател е първия ответник, но
същевременно не знае дали е подписвала процесния договор, тъй като той не е
представен в цялост от ищеца, първата му страница не носи подписа на
страните и са посочени различни дати на сключването му, поради което счита,
че не се установява качеството й на поръчител по договора. Евентуално (ако е
3
налице идентичност между подписания от нея договор и този представен по
делото), признава, че на 03.10.2019 г. е настъпила предсрочната изискуемост
по договора, за което е уведомена и по телефона. Поддържа, че 6-месечният
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е изтекъл през месец 04.2020 г., поради което не
отговаря като поръчител за задължението заедно с кредитополучателя.
С писмена молба, както и в съдебно заседание първият ответник
уточнява, че е сключвал договори с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
но не признава да е сключвал представения по делото договор с посочените в
него параметри поради липсата на положен подпис и неясната дата на
договора. Заявява, че е извършвал плащания по договори, сключени с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Правната квалификация на предявените обективно кумулативно и
субективно пасивно съединени положителни установителни искове е чл.
9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, а на предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове – чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 141, ал. 1 вр. 99 ЗЗД.
По допустимостта на предявените главни установителни искове:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2836/2024 г. по описа на Районен съд –
Бургас, по заявление на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1504 от 10.05.2024 г., поправена с
определение № 703 от 31.01.2025 г., за солидарно осъждане на двамата
длъжници-ответници в настоящото производство, за следните суми: 16 195, 49
лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски паричен
кредит № 2372090/09.08. 2016г., сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното
на дружеството по силата на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв от
02.11.2018г.; 841, 95 лв. – възнаградителна лихва за периода от 07.09.2016 г. до
20.09.2019 г.; 7 700, 47 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода
08.09.2016г. – 01.05.2024 г. без времето от 13.03. до 14.07.2020г.; законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2024г. до окончателното плащане,
както и сумите 494.76 лв. разноски по делото за ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Против издадената заповед в законовите срокове са постъпили
възражения по чл. 414 ГПК от всеки от двамата длъжници. На основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на вземанията си против длъжниците в едномесечен срок от
съобщението. В указания срок заявителят е предявил настоящите главни
положителни установителни искове против двамата длъжници. Поради това
исковете се явяват процесуално допустими.
По основателността на главните установителни искове:
За уважаване на предявените главни установителни искове ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
4
следните предпоставки: 1. Действителен договор за кредит (включително
получаването на заемната сума от първия ответник), по силата на който
първият ответник дължи претендираните вземания, чиято изискуемост е
настъпила; 2. Действителен договор за поръчителство, по силата на който
вторият ответник отговаря солидарно с първия ответник за заплащане на
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 3. Действителен
договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните
вземания по договора за кредит, както и уведомяване на ответниците за
извършената цесия от цедента.
Към исковата молба са приложени документи, обозначени като
страници № 1, 6 – 14. Страница № 1 е неподписана, издадена от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, озаглавена договор за потребителски паричен
кредит, с отразен по-долу № на договора 2372090, посочени лични данни на
потребителя Д. М. Р. и на поръчителя Я. Д. Д., със следните характеристики и
условия на потребителския паричен кредит: чиста стойност на кредита 19 000
лева, такса за разглеждане на кредита 570 лева, месечна застрахователна
премия 14, 99 лева, общ размер на кредита 19 570 лева, обща дължима сума от
потребителя 31 684, 99 лева, начин на усвояване – по посочена банкова
сметка, ГЛП 8, 99 %, ГПР 11, 65 %, брой месечни вноски 120, падежна дата на
седмо число, първа вноска на 07.09.2016 г. Страници 6 – 7 обективират
погасителен план по потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016
г. с посочени по месечни вноски по брой, падеж, размер и съдържание. Тези
две страници носят подписите на Д. М. Р. като потребител и Я. Д. Д. като
поръчител. В погасителния план са посочени и следните данни: дата на
изготвяне 09.08.2016 г., дата на отпускане 09.08.2016 г., първа падежна дата
07.09.2016 г., номер на договор за потребителски кредит 2372090, валута лева,
общ размер на кредита 19 570 лева, продължителност на кредита 120 месеца,
размер на месечна вноска 264, 04 лева, такса за разглеждане на кредита 570
лева, общ размер на застрахователна премия 1798, 80 лева, обща дължима
сума от потребителя 31 684, 99 лева, начин на усвояване – по сметка на
клиента, ГЛП 8, 99 %, ГПР 11, 65 %. Страница № 8 представлява декларация
за приемане на застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“ или 66
плюс“, подписана от застрахован, ведно със сертификат за застраховка
„Кредитна протекция плюс“ Пакет Б № 2372090 за застраховане на Д. М. Р. и
ползващо се лице „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Страници 9 – 15
представляват Общи условия за застрахователна програма „Кредитна
протекция Плюс“ на кредитополучателите на банкови кредити, подписана на
последна страница от Д. М. Р. като застрахован. По приложеното ч. гр. д. №
2836/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас са представени липсващите
страници № 2 - № 5, представляващи Общи условия за отпускане на
потребителски кредит на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
подписани на всяка страница от Д. М. Р. като потребител и Я. Д. Д. като
поръчител.
Приети са по делото по реда на чл. 192 ГПК писма от „УниКредит
5
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ведно с платежно нареждане. От тях се
установява, че на 03.08.2016 г. Д. М. Р. е кандидатствал за кредит № 2372090,
на 09.08.2016 г. е подписал договор за потребителски кредит за сумата от
19 570 лева и на 09.08.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
превела по банкова сметка на Д. М. Р. в Уникредит Булбанк АД сумата от
11 279, 35 лева – разликата между исканата сума и рефинансираните
задължения по договор № 2224155 в размер на 7720, 65 лева.
При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Относно съгласието на кредитополучателя за сключване на
договора за кредит:
Съдът намира, че между Д. М. Р. и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски паричен
кредит № 2372090 от 09.08.2016 г. със следните параметри: общ размер на
кредита 19 570 лева, продължителност на кредита 120 месеца, размер на
месечна вноска 264, 04 лева, такса за разглеждане на кредита 570 лева, общ
размер на застрахователна премия 1798, 80 лева, обща дължима сума от
потребителя 31 684, 99 лева, начин на усвояване – по сметка на клиента, ГЛП
8, 99 %, ГПР 11, 65 %. Макар и кредитополучателят да не е положил подпис
на страница № 1, озаглавена договор за потребителски паричен кредит,
писменото му съгласие за сключване на такъв договор е обективирано чрез
полагане на подписа му върху двете страници от погасителния план, който
съдържа и всички съществени условия на договора за потребителски кредит,
както и върху всяка страница от Общите условия към договора за
потребителски кредит. Ответникът Р. признава, че е сключвал договори с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и не оспорва автентичността на
подписите, положени от негово име върху представените документи. Датата
на сключване на договора – 09.08.20216 г., е уточнена от ищеца в хода на
производството и е поправена като такава в издадената заповед за изпълнение
по реда на чл. 247 ГПК. Предвид положените от ответника Р. и неоспорени от
него подписи върху документи, които обективират съдържанието на сключен
на 09.08.2016 г. договор за потребителски кредит с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ответникът Р. не може да се позовава на незнанието си
относно броя и съдържанието на сключените от него договори за кредит.
Относно реалното получаване на сумата по договора за кредит:
Съдът приема за доказано, че на 09.08.2016 г. ответникът Р. е получил от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по личната си банкова сметка при
Уникредит Булбанк АД сумата от 11 279, 35 лева, за която е представено по
реда на чл. 192 ГПК платежно нареждане. Не се доказа по делото твърдението
на ищеца, че по силата на договор потребителски паричен кредит № 2372090
от 09.08.2016 г. ответникът Р. е получил сумата от 19 570 лева, посочена в
договора като обща сума на кредита. В съдебно заседание на 18.12.2024 г. на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи и не
6
представя доказателства относно съществуването и съдържанието на договор
№ 2224155, за който се сочи в постъпилото от „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД писмо, че е бил рефинансиран с процесния договор №
2372090. Препис от протокола, ведно с дадените указания, е бил и надлежно
връчен на ищеца. Въпреки това по делото ищецът не е предприел никакви
процесуални действия, чрез които да установи съгласно разпределената
доказателствена тежест реалното получаване на посочената в договора сума в
размер на 19 570 лева. Не е представен посоченият в писмото договор №
2224155, поради което не може да се установят неговото сключване,
съдържание, действителност. Не са ангажирани и доказателства за това дали и
как по посочения в писмото договор № 2224155 са постъпвали плащания,
включително чрез рефинансиране. При това положение следва да се приеме,
че по договор за потребителски паричен кредит № 2372090 от 09.08.2016 г.
ответникът Р. реално е получил сумата от 11 279, 35 лева.
Относно действителността на договора за кредит:
Съдът приема, че договор за потребителски паричен кредит № 2372090
от 09.08.2016 г. е недействителен по следните съображения.
По своята правна същност сключеният между страните договор
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК,
като ответникът Р. има качеството на потребител съгласно легалната
дефиниция на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Не е налице някое от изключенията от
приложното поле на закона съгласно чл. 4 ЗПК. Следователно по отношение
на процесния договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, за
спазването на които съдът следи и служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените
правила, чието неспазване влече като последица недействителност на
договора за потребителски кредит, е разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
7
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл е и член 3, буква ж)
от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия.
За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на
Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19,
EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и
Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази
защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите
членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази
директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са
формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18,
EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от
една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги
представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за
получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга
страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички
разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния
контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да
установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните
допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези
разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с договорна не се цели възнаграждението за заетата сума да
бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки
относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в
посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по
8
смисъла на Директива 2008/48 (така Решение на Съда на Европейския съюз от
21 март 2024 година по дело C 714/22).
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на
Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22, че член 10,
параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. В конкретния случай с оглед на съществения
характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В процесния случай в договора за потребителски кредит са посочени:
чиста стойност на кредита 19 000 лева, такса за разглеждане на кредита 570
лева, месечна застрахователна премия 14, 99 лева, общ размер на
застрахователна премия 1798, 80 лева, обща дължима сума от потребителя
31 684, 99 лева, ГЛП 8, 99 %, ГПР 11, 65 %. Нито в договора за потребителски
кредит, нито в общите условия към него е предвидено какво включва
посоченият ГПР, поради което не става ясно дали той включва таксата за
разглеждане и застрахователната премия.
Съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни
застрахователни услуги да не е предвидено изрично като задължително
условие за сключване на договор за потребителски кредит, то представлява
търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните
разходи по кредита. Този извод следва от съвкупната преценка на
установените по делото обстоятелства: характера на договорената
застрахователна услуга „Кредитна протекция плюс“ съгласно приложимите
Общи условия – групова застраховка за определени рискове, свързани със
смърт, хоспитализация, инвалидизация, безработица при конкретно
определени условия; начина на сключване на договора за застраховка – чрез
кредитодателя в качеството му на „договорител“, т. е. застрахователен агент;
размера на дължимата застрахователна премия, съизмерим с размера на
усвоения кредит – 6,02 % от първата погасителна вноска месечно; начина на
заплащане на застрахователната премия – ежемесечно от потребителя като
9
част от месечната анюитетна вноска. Касае се именно за разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че
както в заповедното, така и в настоящото исково производство
застрахователната премия се претендира от ищеца като главница. Всички тези
обстоятелства сочат, че застрахователната премия всъщност цели да „оскъпи“
кредита. Уговорената застрахователна премия следва да бъде квалифицирана
като „общ разход по кредита“, поради което следва да бъде взета предвид при
определяне на ГПР по договора за потребителски кредит. Обстоятелствата, че
нито в договора, нито в ОУ не е уточнено какво точно включва посоченият
ГПР сочат, че застрахователната премия не е включена в ГПР, което
представлява търговска практика на кредитора, целяща да създаде една
невярна представа относно действителния размер на общите разходи по
кредита.
Следователно кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за потребителски кредит за недействителен, а предвидената в чл. 23
ЗПК санкция е освобождаването на кредита от лихви и разноски, като съдът
намира същата за справедлива и пропорционална на тежестта на нарушението,
допуснато от кредитодателя. Поради това потребителят дължи връщане само
на чистата стойност на усвоения кредит.
Относно заплащане на чистата стойност на кредита:
С уточнението на исковата молба ищецът признава, че по договора за
кредит е била заплатена сумата от общо 7925, 81 лева. Тази сума следва да
бъде приспадната от чистата стойност на кредита в размер на 11 279, 35 лева.
Ответникът Р. твърди, че е плащал по договори, сключени с цедента на ищеца.
За разликата от 3353, 54 лева по делото обаче остава неизяснено дали е била
погасена чрез плащане. В процесния случай следва да се приеме, че цялата
чиста стойност на кредита е била погасена чрез плащане, тъй като ищецът по
делото възпрепятства доказване на правнозначимите обстоятелства относно
действителния размер на плащанията по договора за потребителски кредит.
С протоколно определение от 21.01.2025 г. по делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза по въпросите: 1. Постъпвали ли са плащания
за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит №
2372090, сключен с УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, и за погасяване
на кои задължения са били отнесени тези плащания? 2. Какви са непогасените
суми по договор за потребителски кредит № 2372090, сключен с УниКредит
Кънсюмър Файненсинг АД? На 27.02.2025 г. по делото е постъпила молба от
вещото лице Д. за удължаване на срока за представяне на заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза поради обстоятелството, че към
момента й е предоставена само част от необходимата информация от
счетоводството на ищеца. С протоколно определение от 05.03.2025 г. съдът е
указал на ищеца в едноседмичен срок да представи всичката необходима
10
информация от счетоводството му на вещото лице Д. за изготвяне на
експертизата, като го е предупредил, че при неизпълнение на основание чл.
161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Препис от протокола,
ведно с указанията, е получен от ищеца на 12.03.2025 г. На 07.04.2025 г. е
постъпила молба от вещото лице Д., че отново не може да изготви
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, тъй като
необходимата информация от счетоводството на ищеца не й е предоставена. С
протоколно определение от 09.04.2025 г. съдът е указал повторно на ищеца в
едноседмичен срок да съдейства на вещото лице Д. за изготвяне на
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като й
предостави всичката необходима счетоводна информация, като го е
предупредил, че на основание чл. 161 ГПК при неизпълнение на задължението
за съдействие на вещото лице съдът ще приеме за доказани обстоятелствата,
относно които ищецът създава пречки за събиране на допуснати
доказателства, а именно, че сумите, които са предмет на настоящото
производство, не са дължими поради извършени плащания от страна на
ответниците. Препис от протокола, ведно с указанията, е получен от ищеца на
11.04.2025 г. На 09.05.2025 г. по делото е постъпила молба от вещото лице Д.,
че отново не може да изготви заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като не й е предоставена необходимата
информация от ищеца. В съдебно заседание на 14.05.2025 г. вещото лице Д.
заявява, че цялата информация, която й е била предоставена от ищеца, се
състои в един лихвен лист, от който са видни само размерите на месечните
вноски за възнаградителна лихва, както и приложението към договора за
цесия, налично и по делото, като на базата на тази информация тя не може да
отговори на поставените въпроси. Потвърждава, че ищецът не й е предоставил
необходимата счетоводна информация нито от неговото счетоводство, нито от
счетоводството на банката-цедент. Уточнява, че е водила кореспонденция с
ищеца по имейла и по телефона, в която представител на ищеца е заявил, че са
получили указанията на съда, но нямали друга информация от банката и освен
това не са обяснили защо не са й предоставили информация от тяхното
собствено счетоводство. Предвид обстоятелството, че за трето поредно
заседание по делото не е била изготвена допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза поради липса на дължимо съдействие от страна на ищеца, съдът е
приключил съдебното дирене. След приключване на съдебното заседание по
делото е постъпила молба от ищеца за издаване на съдебно удостоверение, въз
основа на което вещото лице да се снабди с необходимата информация от
счетоводството на банката-цедент. Искането е направено след приключване на
съдебното дирене по делото, поради което не подлежи на разглеждане. Освен
това искането е несвоевременно и не сочи обективни причини за трайното
бездействие на ищеца да предостави на вещото лице необходимата
информация от собственото му счетоводство.
Ето защо съдът намира, че следва да бъдат приложени последиците по
11
чл. 161 ГПК, за които ищецът е бил двукратно уведомен, а именно че чистата
стойност на кредита следва да се приеме за погасена изцяло поради
извършени плащания от страна на ответника.
По изложените съображения предявените главни установителни искове
против двамата ответници следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни.
При това положение не е налице соченото от ищеца
вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на предявените евентуални
съединени осъдителни искове, тъй като те са отхвърлени поради плащане на
чистата стойност на кредита, а не поради ненадлежно уведомяване на
кредитополучателя за предсрочната изискуемост преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
имат право на разноски съобразно направените искания за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 1300
лева за заплатено от първия ответник адвокатско възнаграждение и сумата от
800 лева за заплатено от втория ответник адвокатско възнаграждение, които
съдът не намира за прекомерни.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., против Д. М. Р., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. Б., и Я. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
К., искове ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу
ответниците СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания, дължими солидарно от
първия ответник като кредитополучател и от втората ответница като
поръчител по договор за потребителски паричен кредит № 2372090 от
09.08.2016 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.09.2019 г. към рамков такъв
от 02.11.2018 г.: 16 195, 49 лева – главница за периода от 07.02.2019 г. до
07.08.2026 г.; 841, 95 лева – възнаградителна лихва за периода от 07.06.2019 г.
до 20.09.2019 г.; 7700, 47 лева – обезщетение за забава за периода от
08.09.2016 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението на 02.05.2024 г. до окончателното
погасяване на дълга, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 2836/2024 г. по
описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение
12
по чл. 410 ГПК № 1504 от 10.05.2024 г.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Ю.Ю., да заплати на Д. М. Р., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: гр. Б., сумата от 1300 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Ю.Ю., да заплати на Я. Д. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. К., сумата от 800 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13