Решение по дело №17/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 30
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20214400500017
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Плевен , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Петър И. Петров
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20214400500017 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260209 от 24.09.2020г., постановено по гр.д. №
90/2020г. Плевенски районен съд е осъдил, на основание чл.79, ал.1, вр.
чл.258 и сл. от ЗЗД „**“ ЕООД,гр.Плевен, да заплати на „***“ ООД,
гр.Левски, представлявано от И.И., сумата от 3379.33 лева, представляваща
неплатена цена по договор от 13.11.2018 г. за зимно поддържане на
републикански пътища на територията на ***-Плевен, РПС-Левски, Опорен
пункт – Левски, за месеците февруари и март от зимен сезон 2018/2019г.,
отразени във фактури №***г. и №****г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане. Присъдил е и разноски
по делото в полза на ищеца в размер на 1321.39 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
„**“ЕООД, представлявано от управителя С. Д.. В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Съображенията за това са изложени подробно в жалбата и пледоарията по
същество на пълномощника адв.о.л.. Въззивникът моли да бъде отменено
1
решението на Плевенски РС и да бъде постановено друго по съществото на
спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу него иск.
Въззиваемата страна „***“ООД, гр.Левски, представлявано от
И.И., чрез пълномощника адв.Б.Б., е взела становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, по съображенията
изложени в отговора на въззивната жалба и пледоарията на пълномощника.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното: Исковата претенция се основава на твърдението, че на
13.11.2018г. между ищеца като изпълнител и ответника като възложител е
сключен договор за извършване на зимно поддържане на републикански
пътища на територията на ***-Плевен, РПС-Левски, Опорен пункт – Левски,
за зимен сезон 2018/2019г. В изпълнение на договора ищецът е извършил
уговорената работа, като я е документирал. След като е работата е била
приета без възражения, я остойностил и фактурирал. Твърди, че ответникът
не му е заплатил в срок отразените във фактури №***г. и №****г. суми, общо
в размер на 3379,33 лева, въпреки изминалия значителен период от време и
полученото финансиране на ответника от АПИ.Моли да му бъде присъдена
исковата сума, представляваща задължение по договора от 13.11.2018г. за
месеците февруари и март от зимен сезон 2018/2019 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния му
представител адв.о.л. от ПАК,е оспорил иска, възразявайки, че има
несъответствие между отразените данни в документацията, изготвена от
ищеца и реално извършената работа по договора. Оспорва съдържанието на
двете фактури и предшестващите ги протоколи, като твърди, че протоколите
не отразяват вярно количествено-стойностните параметри на извършените
услуги.
Безспорно е между страните, че на 13.11.2018г. са сключили
договор по силата на който ищецът, в качеството на изпълнител, e приел да
извърши зимно поддържане на републиканските пътища на територията на
2
Областно пътно управление – Плевен, Районна пътна служба – Левски,
Опорен пункт – Левски, за сезон 2018/2019 г. – от 13.11.2018г. до
31.03.2019г., а ответника, като възложител – да заплати дължимите суми с
платежно нареждане по сметка на изпълнителя, в седмодневен срок след
изплащане на извършената работа за месеца от АПИ – София /раздел V, т.4 от
договора/. В Приложение №1 и Приложение №2 към договора са посочени и
машините, с които ще се осъществява договора - ИФА – малък
пясъкоразпръсквач с ДК № ***, и комбиниран багер със снегоринна дъска
марка *** Уговореното заплащане е в размер на 500,00 лева на месец, без
ДДС за постоянно дежурство, 2,50 лева без ДДС на км за пясъкоразпръсквача
и 45,00 лева на час за багера. В Раздел IV, т.4 от Договора е посочено, че е
задължение на възложителя да монтира GPS система за проследяване. Няма
спор, че с фактура №****** г. на стойност 2257,68 лева., издадена от ищеца, е
фактурирана извършената дейност по зимно поддържане за м.февруари 2019
г., съгласно протокол №4.Безспорно е, че представения в заверено от страната
копие Протокол №4/13.03.2019г. е двустранно подписан, както от
представител на възложителя, така и от представител на изпълнителя. С
протокола е приета следната работа за м.февруари 2019г.: изминати 156км. от
ИФА – малък пясъкоразпръсквач, с ДК № ***, на стойност 390лева и
отработени 10,92 часа от комбинирания багер със снегоринна дъска, марка
*** на стойност 491,40 лева, както и 1000лева, без ДДС за дежурството на
двете машини.
Безспорно е, че с фактура №*******г. на стойност 1121,66 лева е
фактурирана извършената дейност по зимно поддържане за м.март 2019г.,
отразена в протокол №5.И с този протокол, съставен на 01.04.2019г. и
подписан двустранно, се удостоверява приета от възложителя работа – тази за
м.март 2019г. - изминати 72км. от ИФА – малък пясъкоразпръсквач с ДК №
***, на стойност 180лева, отработен 1 час от комбинирания багер със
снегоринна дъска марка *** на стойност 45лева и дежурство за 22 дни на
двете машини на стойност 354.86 лева, без ДДС за всяка от машините.
Безспорно е, а се установява и от заключението на ВЛ по СИЕ, прието от РС,
че двете фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника като
задължение към ищцовото дружество и че са включени в дневниците за
покупки и СД по ЗДДС на ответника съответно за м.март 2019 г. и м.април
3
2019 г. и е приспаднат данъчен кредит по тях.
Спорно е вярно ли е отразена в съставените документи
извършената работа и подлежи ли на заплащане в претендираните от ищеца
размери. За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното : От събраните
пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че с Пътен
лист с бл.***, съставен за автомобил ИФА, с ДК№ ***, е удостоверен
изминат маршрут ***разклон *** с обща дължина 20 км., започнат в 04,25 ч.
и приключил в 06,00 ч.; с Пътен лист с бл.№*** за автомобил ИФА с ДК№
***, е установен изминат маршрут *** разклон ***, с обща дължина 20 км.,
двукратно изминат, като първият маршрут е започнал в 06,55 ч. и приключил
в 08,20 ч., а вторият – започнал в 08,25 ч. и приключил в 09,40 ч.; с Пътен
лист с бл.№**/ 22-23 февруари 2019г. за автомобил ИФА, с ДК№ ***, са
установени изминати маршрути: ***разклон ***, с обща дължина 20 км.;
***разклон **** с обща дължина 16 км; ***-разклон ***, с обща дължина 24
км.
От съставения от изпълнителя Сменен рапорт за 07.02.2019г. за
машина *** подписан от водача /машиниста/ и Н-к звено П.П., се установява,
че машината е работила 55 минути, от които 10 минути за подгряване и 45
минути за товарене на сол и пясък.Съгласно Сменен рапорт от 11.02.2019г. за
машина *** подписан от същия водач се установява, че машината е работила
60 минути, от които 10 минути за подгряване и 50 минути за разбиване на сол
и смесване на пясък и сол. Съгласно Сменен рапорт за 13.02.2019г., подписан
от водача /машиниста/ и Н-к звено М.Катев. за машина *** се установява
работа 2ч. и 5минути, от които 10 минути за подгряване, 40 минути за
товарене и 75 минути за смесване на пясък и сол. Със Сменен рапорт за
22.02.2019г., подписан от П.П. за машина ***е установена работа 1 ч. и 20
минути, от които 10 минути за подгряване, 10 минути за товарене и 60
минути за разбиване на сол и смесване на пясък и сол. Със Сменен рапорт за
23.02.2019г., подписан от същия водач, за машина ***се установява работа 55
минути за товарене. Със Сменен рапорт за 23.02.2019г. за машина ***се
установява работа за 2 ч. и 15 минути, от които 1 ч. и 45 минути за товарене и
35 минути за смесване на пясък и сол. Със Сменен рапорт за 25.02.2019г. за
машина ***се установява, че същият е работил 2 ч. и 25 минути, от които 15
минути за подгряване, 1 ч. и 20 минути за смесване, 30 минути преход по
4
маршрут ОП Левски-РПС Левски-ОП Левски, 20 минути товарене пясък и 1 ч.
престой товарене.
От представения Пътен лист с бл.№** съставен за автомобил
ИФА с ДК№ ***, за дата 12 март 2019 г. и маршрути: ******, се вижда, че е
измината обща дължина 20 км. и за маршрут ***разклон *** - обща дължина
16 км.От Пътен лист с бл.№*** за автомобил ИФА с ДК№ ***, за дата 13
март 2019г. се удостоверяват маршрути: ******, с обща дължина 20 км. и
***разклон **** с обща дължина 16 км.От Сменен рапорт за 13.03.2019 г. за
машина ***се установява работа за 45 минути, от които 10 минути за
подгряване и 35 минути за товарене на пясък и сол. Със Сменен рапорт за
28.03.2019г. за машина ***се установява работа за 10 минути за товарене на
пясък.
Видно от представения пред РС Договор между същите страни от
01.11.2017г., те са имали идентични договорни отношения и за предходен
период – от 01.11.2017г. до 31.03.2018г., както и за периода 2016 г. –
31.03.2017г./договор от 01.11.2016г./ Пред РС е представен и Констативен
протокол от 08.11.2017г. за ОП Левски към РПС-Левски, от който се
установява какъв е списъка на машините, които участват в
снегопочистването, опесъчаването и обхода, сред които са и посочените ИФА
за опесъчаване, с ДК № *** и комбиниран багер *** с ДК № ЕН04386 за
натоварване на материал. С т.13 от протокола е установено, че е налично GPS
оборудване, като той е подписан от представител на ***-Плевен –
ръководителят на РПС Левски, и отговорното длъжностно лице за Опорен
пункт – Левски.
Съставени са и множество ежедневни отчети - за формиране на
корекционен коефициент, за отчитане на оперативно дежурство,
организиране на оперативно дежурство на машините и автомобилите, за
доставени и за изразходени количества инертни материали и химически
вещества.Събрани са и гласни доказателства за изпълнението на договора и
по-точно за процесните два месеца.
За да уважи иска Плевенски РС е приел, че сключения между
страните договор е вид договор за изработка, като изпълнителят се е
5
задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната - да заплати възнаграждение, като съгласно чл.266 от
ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В
случая претендираното възнаграждение е на основание раздел V, т.1 от
договора и размера му е съгласно договорените цени за действително
отработени километри и моточасове, както и за дежурство. Счел е за
неоснователно възражението на ответника, че данните от протоколите за
отчетена работа не съответстват на данните от GPS устройствата. Приел е, че
двете МПС, с които е извършвана работата са били оборудвани с GPS-
тракери, тъй като този факт се признава от ответника в отговора на исковата
молба. Този извод е подкрепен от констатация в КП от 08.11.2017г., съставен
от представители на трети за делото лица, като това обстоятелство
кореспондира и със свидетелските показания на св.Цветанова, че още през
2015 г. на процесните автомобили са монтирани такива устройства. Прието е
въз основа на показанията на тази свидетелка, че протоколите за извършената
работа са попълвани след съгласуване с представител на ответното дружество
и съпоставяне на пътните листове/сменните рапорти с данните от GPS-
устройствата. Прието е, че подписването на протоколите от тогавашния
управител на възложителя – инж.Беремски, представлява приемане на
извършената работа съгласно чл.264, ал.1 от ЗЗД.
Тези изводи са обосновани и законосъобразни и напълно се
споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, като съдът препраща
към мотивите на първоинстанционния съд. Заявеното едва с отговора на
исковата молба възражение от страна на възложителя за неточно изпълнение
е неосноватено, при положение, че е прита по надлежен ред извършената в
изпълнение на договора работа и при приемането не са отбелязани в
протоколите никакви възражения.На какви данни са почивали и с какви
средства са установили количествата и видовете работа е без значение, при
положение, че протоколите са двустранно подписани и с това работата –
приета. Съгласно чл.25, ал.4 от Договор за възлагане на обществена поръчка
за определяне на изпълнител за поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републиканските пътища на територията на северозападен район,
стопанисвани от АПИ, сключен между АПИ и ДЗЗД „***“, което се състои от
6
6 дружества, между които и ответника /с тогавашно наименования „***“
ЕООД/, контролът по осъществяване на дейността по зимно поддържане се
осъществява от възложителя и чрез устройства за следене, базирани на GPS
технологии на техниката за зимно поддържане. Следователно това не е
единственият способ за осъществяване на контрол и съответно за отчитане на
работата.
Въпреки това, установено е от показанията на свИ.Ц. че двете
дружества са имали договорни отношения от пет години и че още в самото
начало са дошли двама човека от София и са монтирали GPS устройства на
ИФА-та и багера. Свидетелката установява, че след края на месеца по пътни
листове и данни от GPS-а се засичали изминатите километри и моточасове на
багера и се съставял протокола за извършената работа. Установява още, че
служители на ищцовото дружество през зимата са били освобождавани от
работа и назначавани при ответника, като давали дежурства, но опорния
пункт си имал началник, който бил служител на ответника и той разрешавал
излизането на машините. Свидетелят Красимир Ронков, който през периода
м.ноември 2018 г. – м.март 2019 г. е работил при ответника като дежурен на
опорен пункт Левски, установява че задачата му е била да отразява в
дневника всяко излизане на машините, както и всяка една извършвана
дейност. Нещо повече началник на опорния пункт е бил служител на
ответника и той е отговарял за обхода на пътищата и преценявал дали да
излизат машините.
Поради изложеното, съдът приема че е осъществяван контрол
върху работата от страна на възложителя, в т.ч. и относно вярното отчитане.
Ето защо, след приемането от възложителя – тогавашния управител на
„***“ ЕООД /сега „**“ ЕООД/. се дължи заплащане на уговореното
възнаграждение и доколкото не са установени чрез насрещно доказване друг
обем дейности, работата подлежи на заплащане съобразно протоколите за
приемането , установена и с представените многобройни писмени и гласни
доказателства, които кореспондират с тях. Индиция за приемането на
работата без забележки, е и обстоятелството, че към момента на приемането
и издаването на фактурите, не е имало никакви възражения, а двете фактури
са били осчетоводени. Правилно РС, позовавайки се и на съдебна практика, е
приел, че осчетоводяването на фактурите, издадени във връзка с извършената
7
от ищеца работа, само по себе си представлява недвусмислено признание на
задължението по тях.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано.Следва да бъдат присъдени и
направените от въззиваемата страна разноски в размер на 600лв., за
адвокатско възнаграждение, съобразно размера посочен в договора за правна
защита и съдествие с адв.Б.Б. и списъка с разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260209 на Плевенски районен съд,
постановено на 24.09.2020г. по гр.д. № 90/2020г. по описа на Плевенски РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. с чл.273 от ГПК,
„**ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.
„***, представлявано от С. Д. да заплати на „***“ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Левски, Плевенска област, ул. „***“ *
представлявано от И.И. сумата 600лв. деловодни разноски, направени пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8