28.08.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1369 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от ООД
Одессаинвест 2012 - Хасково, против Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските
райони за периода от 2014-2020г. за кампания 2016г. с №01-2600/7608#1 от 15.11.2019г. В жалбата се твърди, че оспореният
акт е незаконосъобразен, не мотивиран, неправилен, постановен без съответствие
на материалния закон. Сочи се, че актът не бил издаден от компетентен орган –
изпълнителния директор. През стопанската 2014-2015г. жалбоподателят поел
многогодишен ангажимент към ДФЗ въз основа на сключени между него и Община
Стамболово и Хасково договори за наем на земи от общинския поземлен фонд.
Срокът за земите в Община Стамболово бил 1 година, а за тези в Община Хасково –
10 години. Договорите с Община Стамболово били подновявани всяка година, като
последното подновяване било през 2015г., а площите, които били очертани не се
променяли – землището на с.Тънково, имоти с №№000431, 000477, 000480, 000497,
000517, 000518, 000053, 000055, 000062, 000058, 000069, 000111, 000115, 000125,
000738, 000699, 000694, 000687, 000675, 000529, 000175, 000176, 000311, 000315,
000329, 000371, 000375, 000378. С Допълнително споразумение №123/16.02.2015г.
към договорите за наем от 07.05.2013г. срокът на договорите бил удължен с пет
години. С писмо №С-41/05.01.2016г. от Община Стамболово било съобщено на
жалбоподателя за несъответствие на сключените договори с разпоредбата на чл.37и
от ЗСПЗЗ, а с друго писмо - №С-620/28.01.2016г. било съобщено и окончателно
прекратяване на договорите поради това несъответствие. За тези имоти ДФЗ не бил
приел, че не са открити нередности. Но за имотите в Община Хасково Зам.Директор
на ДФЗ е решил, че не било доказано прекратяването на договорите. В акта били
изброени номера на 7 имота, които били предмет на договори – за имот
№83288-000-188 бил сключен договор за наем №322/14.05.2013г.; за имот
№83288-000-191 - договор за наем №321/14.05.2013г.; за имот №83288-000-128 -
договор за наем №324/14.05.2013г.; за имот №83288-000-181 - договор за наем №323/14.05.2013г.;
за имот №83288-000-192 - договор за наем №320/14.05.2013г.; за имот №83288-000-249
- договор за наем №326/14.05.2013г.; за имот №83288-000-280 - договор за наем
№318/14.05.2013г. По отношение на сключените договори с Община Хасково, то
всеки от тях бил прекратен с предизвестие, както следва – договор за наем
№318/14.05.2013г. с Предизвестие №53 О-108-8/24.02.2016г.; договор за наем
№320/14.05.2013г. с Предизвестие №53 О-108-5/24.02.2016г.; договор за наем
№321/14.05.2013г. с Предизвестие №53 О-108-3/24.02.2016г.; договор за наем
№322/14.05.2013г. с Предизвестие №53 О-108-4/24.02.2016г.; договор за наем
№323/14.05.2013г. - с Предизвестие №53 О-108-2/24.02.2016г.; договор за наем
№324/14.05.2013г. - с Предизвестие №53 О-108-1/24.02.2016г.; договор за наем
№326/14.05.2013г. - с Предизвестие №53 О-108-7/24.02.2016г. Посочени са и други
два договора - №319 и №325, прекратени съответно с Предизвестие №53
О-108-6/24.02.2016г. и с Предизвестие №53 О-108-9/24.02.2016г. Тези документи
били представени на ДФЗ, а впоследствие жалбоподателят изискал от Община
Хасково и допълнително удостоверение №53 О-108-1 от 13.09.2019г. за
едностранното прекратяване жалбоподателят уведомил ДФЗ с писмо №02-260-2600/166
от 13.02.2017г., като отговор не били получили. Повторно уведомили ДФЗ с писмо
№ 02-260-2600/1509 от 28.02.2017г., на което също не получили отговор. Счита
се, че по поетия от жалбоподателя ангажимент възникнали форсмажорни,
изключителни, извънредни и непредвидени обстоятелства, тъй като не е могло да
бъде предвидено, че договорите ще бъдат прекратени едностранно. Това
прекратяване представлявало отчуждаване на цялото стопанство на жалбоподателя,
доколкото въпреки определените в договорите срокове за ползване на площите,
владението и ползването върху тях били прекратени без съгласие от дружеството.
Това прекратяване довело до ликвидиране на стопанството по отношение на
ползваните площи и го лишило от възможност да очертава и заявява земеделски
площи, тъй като всички ползвани били общински. Съответно след прекратяването на
договорите вече дружеството нямало правни основания за ползване. Измененията в
законодателството не можели да бъдат предвидени отнапред. Тези обстоятелства
били предвидени и в ДР на Наредба №“/24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11
Биологично земеделие по ПРСР за периода 2014-2020г. в пар.1, т.9, б.Е –
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Договорите с Община Стамболово били прекратени на същото основание и не ставало
ясно защо било прието тяхното прекратяване, но не и това на част от имотите от
Община Хасково. Не били искани от дружеството допълнително документи.
Единствено било посочено, че е искана информация от Община Хасково, но не била
получена, а това не изяснявало фактите и обстоятелствата. Иска се отмяна на оспорения
акт.
Ответната страна - Заместник Изпълнителен
Директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна и недоказана и иска да бъдат присъдени направените разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕООД Одессаинвест 2012 –
Хасково, е подал на 28.05.2015г. заявление за подпомагане за 2015г. с уникален
регистрационен номер 604632 – л.44-54 от делото, за подпомагане по Схемата за
единно плащане на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП),
Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), както и мярка
Биологично земеделие (Мярка 11) и Компенсаторни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения /подмярка 13.2/НР2/, като е
попълнил и съответните Таблица за използваните парцели 2015г. – общо 80,17 ха в
землище с.Гълъбец, Тънково, широка поляна, както и Таблица за отглежданите
животни 2015г.
Между страните няма спор, че от
дружеството – жалбоподател, не е подавано заявление за плащане за 2016г.
Предвид поетия ангажимент по Мярка 11 и
факта, че бенефициентът не е подал заявление за плащане за 2016г., ответникът е
открил производство по издаване на административен акт за прекратяване на
многогодишен ангажимент, за което ЕООД Одессаинвест 2012 са уведомени с писмо
изх.№01-2600/7608 от 15.12.2016г. – л.113. Изискани са и доказателства за
едностранно прекратяване на договори за наем за земи от общинския и държавен
поземлен фонд с оглед на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ, като е определен
15 дневен срок за представянето. Посоченото писмо е получено от жалбоподателя
на 24.01.2017г. – Известие за доставяне, л.112 от делото.
Видно от писмо вх.№02-260-2600/166 от
13.02.2017г. жалбоподателят представя пред ДФЗ 9 бр. предизвестия за
прекратяване на договор за наем с Община Хасково, както и Заповед
№203/09.08.2016г. на Община Стамболово и уведомително писмо от Община
Стамболово – „за общо 37 имота“. В последващо писмо - вх.№02-260-2600/1509 от
28.02.2017г., жалбоподателят уведомява ДФЗ, че основанието за прекратяване на
договорите за наем било изменение в нормативната уредба в ЗСПЗЗ – чл.37, ал.4,
изискване на съотношение ЖЕ/ХА, поради което не можел да изпълни ангажиментите
си, като намалението на площите било над 10 ха и над 10% от първоначално поетия
ангажимент.
Като доказателство по делото е приета Заповед
№203/09.08.2016г. на Кмет на Община, с която са прекратени сключените на
07.05.2014г. договори за наем на имоти, находящи се в с.Тънково, видно от която
правното основание за прекратяването е чл.37и и сл. от ЗСПЗЗ. Същото се
потвърждава и от писмо изх.№С-596/09.02.2017г. на Кмет на Община Стамболово –
л.106 от делото.
От представените предизвестия – л.107 – 111,
се установява, че Община Хасково на основание чл.20, ал.3 от сключените
договори за наем между ЕООД Одессаинвест 2012 – Хасково, със съответни посочени
номера - №№323324, 325, 326, 318319, 320, 321, 322, отправя едномесечно
предизвестие за прекратяването им.
С оспорения по делото акт ответникът е
отказал финансова помощ и е прекратил биологичен ангажимент по Мярка 11
Биологично земеделие с направление Биологично растениевъдство от ПРСР за
периода 2014-2020 г. по отношение на бенефициента ЕООД Одессаинвест 2012.
Изложил е мотиви относно неподаване на заявление за плащане за 2016г., което е
задължително съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3, т.4 от Наредба
№4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода
2014-2020г., въпреки поетия от жалбоподателя ангажимент по направление
Биологично растениевъдство през кампания 2016г. Изложено е и становище относно
причините за прекратяване на договори за наем, сключени с Община Хасково, както
и представените от жалбоподателя предизвестия, касаещи правното основание за
прекратяване. Посочено е и че е извършено допълнително изясняване на фактите,
като е изискано от Община Хасково да се посочи основанието за прекратяване, но
отговор не е постъпил. Изпратено е и писмо до МЗХГ относно извършване на
проверка за наличие на възможност от жалбоподателя да изчертае имотите от
договорите за наем, като в отговора е посочено, че възможността е за не повече
от 27,00 ха. Допълнително ДФЗ изключил всички кадастрални имоти, за които имало
доказателства, че правото на ползване е прекратено на основание пар.15 и
чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, като в резултат е определена нова референтна площ 18,21
ха, за която жалбоподателят има ангажимент и е можел да я заяви през кампания
2016г., но същите не били заявени за подпомагане. Изрично са посочени и
конкретните имоти, за които е счетено, че не е доказана невъзможност да се
спази ангажимент и не е заявено подпомагане. Предвид изложеното и на основание
чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б.В от Регламент /ЕС/ №1306 на ЕП и на Съвета
от 17 декември 2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика и на основание чл.15, ал.3, т.4 и чл.46, ал.1
от Наредба №4 от 24.02.2015г. ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява
поетия от дружеството ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие.
По делото са представени и писмо
изх.№02-260-2600/166 от 28.03.2019г. до МЗХГ, отговор от Зам.МЗХГ
вх.№02-260-2600/166 от 23.07.2019г., както и изпратено писмо до Кмет на Община
Хасково изх.№02-260-2600/166 от
15.02.2019г. – всички с оглед изясняване фактите относно прекратяване на
договорите за наем с дружеството. Допълнително са представени и писмо
вх.№02-260-2600/ххх от 20.07.2016г. – л.154, както и договорите за наем на
земеделска земя от ОПФ - договор за наем №318 и 319/14.05.2013г., договор за наем
№320/14.05.2013г., договор за наем №321/14.05.2013г.; договор за наем
№322/14.05.2013г.; договор за наем №323/14.05.2013г.; договор за наем №324 и
325/14.05.2013г. и договор за наем №326/14.05.2013г., както и издадени от Кмета
на Община Хасково заповеди от 30.05.2016г. във връзка с възстановяване на суми
по прекратените договори за наем. Изрично в писмото рег.индекс
11-36-39/17.03.2020г. Кметът на Община Хасково сочи, че договорите за наем са
прекратени, тъй като жалбоподателят не разполагал с регистрирани животовъдни
обекти. Представени са и документи, касаещи отдаването на имотите под наем през
2013г. – л.245 – 270, както и документи, свързани със сключването на договор за
контрол и сертификация на биологично производство – л.35-43.
С оглед изясняване на делото от фактическа
страна е назначена съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице дава
заключение възприето от съда напълно като изготвено компетентно и
безпристрастно. Вещото лице дава заключение, че референтната площ за която ДФЗ
счита, че не е доказана и не е заявена е 18,21 ха. Установено е и че
референтните парцели са предоставените земи от ОПФ с договори от Община Хасково
от 14.05.2013г. в землището на с.Широка поляна, прекратени с предизвестия от
25.02.2016г., както и че тази референтна площ се пресича с изрично посочените в
оспорения акт имоти.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент, чиито права са засегнати от този акт.
Жалбата е подадена на 11.12.2019г., при дата на съобщаване на акта на 28.11.2019г.
– отбелязване върху л.122, в установения от закона срок по чл.149 ал.1 от АПК.
Поради това съдът приема за жалбата, че
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от
Зам.изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на материална компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изп.директор може да делегира със заповед на
заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и
искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор със Заповед
№03-РД/2891 от 23.07.2019г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор
правомощието за издаване и подписване на писма за откриване на производство по
издаване на акт за прекратяване на ангажимент по Мярка 11 БЗ, както и да издава
и подписва тези актове – т.4 и 7 от заповедта. Следователно административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия, а направеното в тази посока възражение от жалбоподателя не е
основателно.
Оспореният акт е постановен в съответствие
с изискванията на чл.146 от АПК при спазване
изискванията за установена форма, без да
има нарушение на административнопроизводствените правила, както и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно приложимата разпоредба на
чл.6, ал.1 от Наредба
№4/24.02.2015г. за прилагане на Мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода
2014-2020г., биологичните направления се изпълняват за период от пет
последователни години. Втората алинея на същия член прави уточнение, че срокът
по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, като през всяка следваща година до изтичане на срока по
ал.1 кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане.
Безспорно е между страните, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане
през втората година от поетия ангажимент - 2016г., което е обусловило
издаването на процесния акт за прекратяване на биологичен ангажимент от
ответника. Съгласно чл.15, ал.3, т.4 от Наредбата ДФЗ прекратява поетия
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато не са подали
заявлението за плащане по чл.6, ал.2 за одобрени площи, животни и/или пчелни
семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със
съответния биологичен код на извършваните дейности по Приложение №1. Така ответникът
правилно е приел, че неподаването на заявление плащане за 2016г. води до прекратяване
на ангажимента по Мярка 11 на оспорващия. Описаните правни основания за
издаване на атакувания акт съответстват на описаните в него фактически
основания.
Във връзка с изложената от ЕООД
Одессаинвест 2012 причина за неподаването на заявление за плащане за 2016г. –
прекратяване на договорите за наем на основание чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ,
представляващо форсмажорни обстоятелства по смисъла на пар.1, т.9, б.Е от Наредба
№4/24.02.2015г., следва да се отбележи, че от събраните доказателства се стига
до безспорния извод, че дружеството изобщо не е подало заявление за плащане за
кампания 2016г., а не само по отношение на имоти, за които се твърди, че са
прекратени договорите за наем. В този смисъл е правилно приетото от ответната
страна за наличие на прекратително основание по чл.15, ал.3, т.4 от Наредбата,
както и правилно не е приложена разпоредбата на ал.5 на същия член, тъй като
няма данни по реда и в сроковете по ал.6 оспорващият да е съобщил в писмена
форма на ДФЗ РА за наличие на форсмажорни обстоятелства. Нещо повече – нормата
на чл.6, ал.2 от Наредбата е императивна, а не диспозитивна, като няма
изключения от това правило, и именно след подаване на заявлението за плащане и
на основание чл.46 от Наредбата ДФЗ – РА ще одобри, намали или откаже изплащането
на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и
проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности. От друга страна
прекратяването на договорите за наем не може да бъде разглеждано като
форсмажорно или изключително обстоятелство, тъй като в случая не се касае за
отчуждаване на стопанството, а за прекратяване право на ползване /наем на
имоти/, което пък се явява следствие от неизпълнение задължението на оспорващия
по пар.15, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ – ДВ, бр.61 от 2015г. -
ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015г., са длъжни в срок до 01.02.2016г.
да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4 от ЗСПЗЗ. Именно на
това основание – пар.15, ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, договорите за наем са
били прекратени, но същото е несъотносимо към настоящия спор при така безспорно
установения факт, че за 2016г. заявление за плащане не е било подавано. Наред с
това следва да се има предвид и че наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства
не игнорира прилагането на чл.15, ал.3, т.4 от Наредбата, а съгласно чл.15,
ал.5 от същата касае само възстановяването на финансовата помощ, но пък понастоящем
не е постановено възстановяването ѝ, а само е отказана финансова помощ и
е прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент.
С оглед на възражението на жалбоподателя,
че има наличие на форсмажорни обстоятелства следва да бъде обсъдено и
изложеното в мотивите на оспорения акт относно изрично посочена референтна
площ. Последното не влече след себе си извод за нарушение на процесуалните
правила, тъй като предмет на административното производство е неподаването на заявление
за плащане и правните последици на този факт на основание чл.15, ал.3, т.4 от
Наредбата. Предметът на производството е ясно и точно установен, а обсъждането
на прекратените договорни отношения е въведено единствено по възраженията на
оспорващия, както и с цел пълно изясняване на фактите в конкретния случай.
Поради изложеното съдът счита, че
оспореният акт, с който е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания
2016г., е законосъобразен.
При крайния извод относно спора в полза на
ответника следва да бъдат определени съобразно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100,00
лева, както и 100,00 лева – за експертиза.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от ООД Одессаинвест 2012
– гр.Хасково, ЕИК ***, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
Мярка 11 Биологично земеделие по Програма за развитие на селските райони за
периода от 2014-2020г. за кампания 2016г. с №01-2600/7608#1 от 15.11.2019г.
ОСЪЖДА ООД Одессаинвест 2012 – гр.Х., ЕИК ***, да заплати на Държавен фонд Земеделие - София
направените разноски в общ размер на 200,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: