Решение по дело №129/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260135
Дата: 25 май 2021 г.
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20211400500129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260135

 

гр. ВРАЦА,  25.05.21 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско                    отделение в

публичното заседание на  28.04.21 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Росица Иванова

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар  Галя Иванова

като разгледа докладваното  от  М. Аджемова             

           в. гр.    дело N`129   по описа за 2021   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй срещу решение на районен съд гр. Враца № 260021/21.01.21 г. постановено по гр. дело № 1754/20 г. по описа на същия съд, с което е УВАЖЕН предявеният от Н.Ц.А. негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС срещу дружеството жалбоподател, като последното е осъдено от районен съд да преустанови под каквато и да било форма преминаването през собствения на ищеца Н.А. зем. имот /ливада/ с идентификатор по плана за земеразделяне землището на село *** № 006063, находящ се в м. "Църквище", целия имот с площ от 3.597 дка, с цел достъп до собствения на ответника Почивно-оздравителен комплекс "Леденика". С решението са присъдени съдебни разноски.

Дружеството жалбоподател поддържа оплакването си за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС заявено в отговора на исковата молба, доколкото то /дружеството-жалбоподател/ не е надлежна страна в производството. Жалбоподателят намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 109а от ЗС, при което надлежна страна е не той, а община гр. Враца. И тъй като районен съд не се е съобразил с това възражение и е решил спора по същество, то "АЕЦ Козлодуй" ЕАД моли за обезсилване на атакуваното решение като процесуално недопустимо.

Алтернативно се излагат оплаквания и във връзка с правилността на обжалваното решение. Въззивникът намира, че районен съд не е извършил цялостен анализ на всички събрани доказателства, в резултат на което е направил неправилни фактически констатации и необосновани правни изводи. В съдебното решение не се обсъждало, че пътят, който засяга имота на ищеца, е общинска собственост. Съдът не посочвал какви противоправни действия следва да преустанови "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Според въззивника, изпълнение решението на районен съд би било невъзможно, доколкото той  /"АЕЦ Козлодуй" ЕАД/ не е в състояние  да разпореди на неограничен кръг субекти да не ползват път публична общинска собственост. И тъй като районен съд е постановил  обжалваното решение в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, дружеството-въззивник моли същото да бъде  изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно, като спора се реши по същество от въззивния съд с отхвърляне на предявения иск.

Ответникът в производството Н.Ц.А., чрез адв. Вл. Ч. представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата.

Третото лице помагач в производството обищина гр. Враца, редовно уведомена, не представя отговор, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание пред окръжен съд за изразяване становище по жалбата.

Страни не заявяват доказателствени искания. Претендират съдебни разноски, в зависимост от изхода на спора.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и като съобрази доводите на стрините, окръжен съд намира следното:

Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите пред настоящата инстанция.

Атакуваното решение на първостепенния съд е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Районен съд гр. Враца е бил сезиран от ищеца Н.Ц.А. *** с искова молба, в която той твърди че е собственик на поземлен имот - ливада с площ 3.597 дка, осма категория земя, находяща се в местността "Църквище", представляващ имот № 006063 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. Враца, обл. Враца с ЕКАТТЕ: 30606, при граници и съседи: имот № 006030 - профилакториум, имот № 006035 - ливада и имот № 000005 - път 4 клас на община Враца, който е придобил чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 157, том VIII, рег. № 6403, дело № 990/23.11.2016г. на нотариус В. В. peг. № *** на НК с район на действие PC - гр. Враца. Поддържа, че в непосредствена близост до имота му, в имот № 006023 е изграден Почивно-оздравителен комплекс „Леденика“ (ПОК "Леденика”), собственост на ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр.Козлодуй, в който целогодишно се предлага за работещите в атомната централа и други лица отдих и рехабилитация. Посочва, че до ПОК "Леденика“ основно се достига с автомобили - леки, товарни, пътнически и др., които преминават през неговия имот, за да достигнат крайната си точка, където имат място за престой и паркиране. Посочва, че преминаването (на хора и автомобили) се осъществява вместо по общинския път - имот № 000005, 4-ти клас, представляващ строеж ІІІ-та категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.З, б.“а“ от ЗУТ, директно през западната страна на имота му. Същата е засипана с асфалт по протежение на цялата западна граница откъм общинския път - имот № 000005 и по него се осъществява достъпа до ПОК „Леденика“ и в двете посоки. Така незаконно през неговия имот е бил прокаран път, който се ползва постоянно от ответника. Твърди, че  комплексът работи 24/7 и преминаването на хора и автомобили е непрекъснато. Поддържа, че общинският път, който е предвиден и отреден единствено и само за достъп до ПОК „Леденика", а това е цитирания вече имот № 000005 на Община Враца, не се използва от ответника, неговите работници, служители, гости и други лица. Причината вероятно е, че през имота му завоят е по-лек за тежкотоварни автомобили и автобуси, но това не може да бъде основателна причина да се засяга правото му на собственост. Посочва, че е извършено заснемане на засегнатата част от имота му от правоспособно лице - геодезист към АГКК и съгласно изготвената от него схема от заснемане на съществуващ път, застъпващ ПИ 006063 и ПИ 006030, се установява, че ответникът е навлязъл без основание в имота му и го е лишил от възможност да ползва цели 228 кв.м. Това нагледно показва, че асфалтирания, поддържан и ползван от ответното дружество участък не попада в трасето на предназначения за него общински път IV клас, а е разположен на площ 228 кв.м. в имота му. Моли съда, като установи изложеното да постанови решение, с което да осъди ответника „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр.Козлодуй да преустанови под каквато и да е форма преминаването през собствения му имот № 006063 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. Враца с цел достъп до собствения му Почивно- оздравителен комплекс „Леденика“, както и да му присъди сторените от него разноски, включително за адвокатска услуга.

В срока по чл. 131 от ГПк, ответникът „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр.Козлодуй представя писмен отговор по делото и в съдебните заседания, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да прекрати производството по делото, респ. да го отхвърли, като му присъди разноските по делото. Твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца за предявяване на негаторен иск срещу „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, който не е страна по спора. Счита, че искът е с правна квалификация за определяне на граници по чл. 109а от ЗС, по който иск легитимиран ответник следва да е Община Враца, като собственик на пътя за достъп до ПОК “Леденика”. Поддържа, че просто ползва общинския път - единствения път за достъп до ПОК “Леденика”, в рамките на обозначената маркировка, поради което ползването му е законосъобразно. Посочва, че положеният от него асфалт представлява ремонт на компрометираната бетонова пътна настилка на съществуващия общински път и че не е извършвана рехабилитация или разширение на общинския път. Ремонтът на общинския път е извършен от “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, поради изключително лошото състояние на общинския път и затруднения достъп до почивната база по него. По отношение основателността на иска изтъква, че не е накърнил упражняването на правото на собственост на ищеца, тъй като ищецът се чувства засегнат от преминаване на хора и автомобили по път, на който “АЕЦ Козлодуй” ЕАД не е собственик, нито пък е титуляр на ограничени вещни права. Твърди, че пътят за достъп до ПОК “Леденика” е само един, не е собственост на “АЕЦ Козлодуй” ЕАД и “АЕЦ Козлодуй” ЕАД не е полагал асфалт на друго място, освен върху единствения съществуващ бетонов път, който осигурява достъп до почивния комплекс. Поддържа, че хората и автомобилите, посещаващи почивната база, преминават по пътя, който физически съществува като единствен път за достъп до нея и че пътят е отворен за обществено ползване и по него преминават не само посетители на почивната база. Посочва, че посетителите не са длъжни да знаят какво е точното трасе съгласно скица /схема/ по плана за земеразделяне, че като юридическо лице “АЕЦ Козлодуй” ЕАД не е длъжно да проверява съответства ли трасето на пътя, съгласно плана за земеразделяне с действителното разположение на общинския път, че имота на ищеца не е ограден, за да има яснота по отношение границите му и че няма компетентност да задължава преминаването на хора и автомобили да се извършва извън обозначената маркировка на съществуващия път.

Конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, Община Враца, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва иска, като неоснователен и недоказан.

Като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, които определят предмета на исковата претенция, окръжен съд намира, че в казуса е предявен негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС. И в тази връзка не споделя възраженията на ответника, че квалификацията на исковата претенция е по чл. 109а от ЗС, за определяне на граници, при което АЕЦ "Козлодуй" гр. Козлодуй е ненадлежен ответник и делото следва да се прекрати.

Окръжен съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица по приетите съдебно-технически експертизи, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че с Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 157, том VIII, peг. № 6403, дело № 990/23.11.2016г. на нотариус В. В. peг. № *** на НК с район на действие PC - гр. Враца, ищецът Н.Ц.А. *** е закупил и е станал собственик на следния поземлен имот: - ливада с площ 3.597 дка, осма категория земя, находяща се в местността "Църквище", представляващ имот № 006063 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. Враца, обл. Враца с ЕКАТТЕ: 30606, при граници и съседи: имот № 006030 - профилакториум, имот № 006035 - ливада и имот № 000005 - път 4 клас на община Враца.

 С писмо с peг. индекс 2600-2537 (1) от 25.08.2020г. Община Враца е уведомила “АЕЦ Козлодуй” ЕАД, че пътят за достъп до ПОК "Леденика" е собственост на Община Враца и същият единствено осигурява транспортен достъп до ПОК "Леденика", находящ се в природен парк "Врачански Балкан". Собствеността на имот № 000005 - път IV клас, на Общината се доказва и от приложената по делото скица № Ф02839/23.12.2016г., издадена от ОСЗ-Враца, и не е спорна по делото.

От показанията на свидетелите К. Н. К. и М. Д. М., посещавали непрекъснато ПОК „Леденика“, като гости и служебно, се установи, че единственият път до почивната база, е процесният път. Свидетелят К. К. твърди, че пътят е строен преди 90-та година, строежът на почивната станция е започнал през 1993 г., а през 1994 г. е завършен, както и че с автомобили е невъзможно по друг път да се достигне до станцията. Според този свидетел АЕЦ-Козлодуй е поддържал този път, като частично е изкърпвал с асфалт разрушените бетонови участъци, а през зимата го почиства от сняг изцяло. Свидетелят твърди, че асфалта е положен единствено и само в рамките на съществуващия път, без разширяване, като са повторени контурите на съществуващия път.

Съдът цени показанията на двамата свидетели като обективни, непротиворечиви и преки.

От заключението на вещото лице инж. И. И. по изпълнената съдебно-техническа експертиза, изготвено след оглед на място на процесния път, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно, професионално и пълно, се установи, че участъкът от пътя, който води до ПОК "Леденика", в западния край на имот № 006063, е асфалтиран като асфалтът е положен върху старата бетонова настилка на пътя. Западно и северно от процесния имот пътят е със стара бетонова настилка и са запазени старите бетонови бордюри на пътя.

От заключението на вещото лице инж. Л. А. по изпълнената съдебно-техническа експертиза, изготвено след оглед и извършени измервания с високоточен геодезичен инструмент на място на имота на ищеца и на процесния път, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно, професионално и пълно, се установи, че има навлизане на пътя за достъп до собствения на ответника ПОК "Леденика”, в края на поземлен имот № 006063 в землището на с.***, собственост на Н.Ц.А., като е асфалтирана площ от 168 кв.м. от лицето на имота; застъпването на имота на ищеца е път, който  представлява линейна инженерна мрежа на транспорта. Според заключението, съгласно действащия план за земеразделяне /карта на възстановената собственост/, предвиденият път за достъп до ПОК „Леденика“ е имот № 000005 в северната част на имота, в който е построена почивната база; границите на този общински имот № 000005 не са границите на съществуващия път на място. Общинският път, предвиден в плана за земеразделяне /карта на възстановената собственост/ не е изпълнен на място, а съществуващият       път не е изпълнен след трасиране на действителния път по карта на възстановената собственост. Вещото лице установява, че съществуващият път е с трайна асфалтова настилка в частта около лицето на имота на Н.А., както и че към настоящия момент не е възможно достъпът до ПОК „Леденика” на хора и автомобили по общинския път, предвиден в действащия план за земеразделяне, тъй като той не е изпълнен; Според заключението, съществуващия на място път за достъп до ПОК „Леденика”, не е определения по граници в картата на възстановената собственост /план за земеразделяне/ общински път за достъп, представляващ имот № 000005 на Община Враца. Предвидения в картата на възстановената собственост път не е реализиран.

Към заключението е приложена скица, в която вещото лице с пунктирана линия е посочило съществуващото на място трасе на пътя (границата на асфалтовата настилка) за достъп до ПОК „Леденика“ и е защриховало частта с площ 168 кв.м. от него, която реално навлиза в границите на поземлен имот № 006063, собственост на Н.А..

В съдебното заседание вещото лице обяснява отразеното на скицата- съпоставка с различни цветове и потвърждава, че на място съществува един единствен път, по който се стига до ПК „Леденика“ и който навлиза в имота на ищеца № 006063.

При така установеното от фактическа страна по спора, окръжен съд прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. Задължителни условия за уважаването на иска са: - неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените  - чл. 50 от ЗС. В този смисъл е т.З от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти № 157/23.11,2016г. на нотариус В. В., по несъмнен начин се доказа първата предпоставка на негаторния иск - правото на собственост на ищеца Н.Ц.А. на поземлен имот № 006063 по плана за земеразделяне на землището на с. ***, общ. Враца, обл. Враца. На следващо място, по делото се установи, че за ищеца са налице пречки за използване на собствената му ливада представляваща имот № 006063, тъй като има припокриване или навлизане в ливадата на пътя за достъп до почивния комплекс на ответното дружество в размер на 168 кв. м., които кв. метра представляват асфалтирана площ.

Според окръжен съд, по делото не е установена последната предпоставка съдържаща се в хипотезата на правната норма на чл. 109 от ЗС, за да се приеме, че предявеният иск е основателен. По делото не се установиха противоправни действия от страна именно на ответника, които да са довели до това, ищецът да не може да реализира в пълнота правото си на собственост върху ливада № 006063 с площ от 3 597 дка, доколкото като върху 168 кв. м. от същата е разположен път с асфалтова настилка. В подкрепа на правния извод на окръжен съд за липса на противоправни действия от страна на ответника, които да са пречка ищецът на реализира правото си на собственост, окръжен съд намира следното: 

Експертът Л. А., чието заключение не бе оспорено в производството, посочва, че предвидения в картата на възстановената собственост път за достъп до почивния комплекс на ответника, представляващ част от имот общинска собственост на община гр. Враца № 000005, не е реализиран. След посещение на място, в. л. Л. А. установява, че към момента единственият достъпът до комплекса на ответното дружество на хора и автомобили, тоест на обществен достъп, се осъществява по друг, по-стар общински път, който представлява линейна инженерна мрежа на транспорта. Навлизането в ливадата на ищеца в размер на 168 кв. м., за което е реч по-горе, е именно на този път. От разпита на свидетелите се установява, че той е изграден преди 1990 г., а строежът на почивния комплекс на ответника е извършен 1993/4 г. По делото няма въведени твърдения от ищеца, че този път е изграден и е собственост на ответника АЕЦ "Козлодуй", а също и твърдения, че пътят има характер на частен път собственост на ответника, неотворен за обществени превози по смисъла на чл. 8 от Закон за пътищата. Свидетелите установяват, че АЕЦ-Козлодуй само е поддържал вече изградения общински път, като частично е изкърпвал с асфалт разрушените бетонови участъци, а през зимата го е почиства от сняг. Асфалта е положен от ответника единствено и само в рамките на вече съществуващия път, без разширяване, като са повторени контурите на пътя. Тези показания се потвърждават и от заключението на експерта И. И..

С оглед на изложените и установени без противоречия обстоятелства, не може да се приеме, че именно ответното дружество с действията си пречи на ищеца на упражнява правото си на собственост.

Според чл. 9 от Закон за пътищата, пътищата в РБ, включително и процесния общински път, който е единствената възможност за обществен достъп до собствения на ответника почивен комплекс, са отворени за обществено ползване, при спазване на реда и правилата, установени със ЗП и със Закона за движението по пътищата. Текста на чл. 9, ал. 2 от цитирания ЗП постановява, че частните пътища могат да бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при договаряне на взаимоотношенията. В договора задължително се включват клаузи, определящи вида и размера на дължимото обезщетение и задълженията на страните по поддържането и ремонта на пътя. А според ал. 3 от на чл. 9 от ЗП, собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.

Посочената нормативна уредба не допуска със съдебни решения постановени от общите съдилища да се ограничава ползването на всички пътища в страната - републикански, общински и частни, а именно до това би се стигнало, ако се приеме, че исковата претенция на ищеца А. по чл. 109 от ЗС е основателна. Според чл. 31 от ЗП общинските пътища се изграждат и управляват от съответната община. До реализиране на общинския път предвиден в плана за земеразделяне или картата на възстановената собственост, който представлява част от собствения на община гр. Враца имот № 000005 и по който път е предвиден достъпът до почивната станция на ответника, достъпът до почивната станция ще се осъществява от съществуващия на място друг общински път. Това се налага, тъй като към момента този път е единствената възможност за обществен достъп до почивната станция на ЕАД "АЕЦ Козлодуй" и на второ място, както се посочи по по-горе, пътищата в РБ са отворени за обществено ползване.  

Доколкото в контекста на конкретния казус, ищецът А., като собственик на имот 006063, търпи вреди, те следва да бъдат репарирани реда на чл. 1 от ЗОДОВ от община гр. Враца, която не е изградила предвидения в плана за земеразделяне общински път, който да не засяга ливадата на ищеца.

В заключение, тъй като по делото не са доказани всички предпоставки предвидени в нормата на чл. 109 от ЗС, предявеният иск следва да бъда отхвърлен.

При несъвпадение на правните изводи на първостепенния съд,  с тези на настоящата инстанция, атакуваното решение следва да бъде отменено, като спора се реши по същество с отхвърляне на исковата претенция по изложените правни съображения.

При изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, на ответното дружество, за първостепенния районен съд, следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1000 лв. /600 лв. юрисконсултско възнаграждение и за експертизи 400 лв./ и за настоящата инстанция сумата 625 лв. /600 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. д. т./ Окръжен съд намира за неоснователно възражението за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на насрещната страна, тъй като юрисконсултското възнаграждение не надхвърля размера определен според Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

Водим от изложеното окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение на районен съд гр. Враца № 260021/21.01.21 г. постановено по гр. дело № 1754/20 г. по описа на същия съд и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.А. с ЕГН**********,*** срещу ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй с ЕИК *** иск с правно основание чл. 109 от ЗС за преустановяване по каквато и да е форма преминаването през имот № 006063 по плана за земеразделяне землището на село ***, общ. гр. Враца, целия с площ от 3 597 дка, 8-ма категория собственост на ищеца Н.Ц.А., при граници: имот № 006030-профилакториум, имот № 006035-ливада и имот № 000005 път 4 клас на община гр. Враца, с цел достъп до собствения на ответното дружество Почивно-оздравителен комплекс "Леденика", като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Ц.А. с ЕГН**********,*** да заплати на ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй с ЕИК *** съдебни разноски за районен съд в размер на 1 000 лв. и съдебни разноски на настоящата инстанция в размер на 625 лв.

Решението е постановено при участието на трети лице помагач на страната на ответника в производството ЕАД "АЕЦ Козлодуй" гр. Козлодуй, в лицето на община гр. Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

 

 

               

Председател ......     Членове 1.....    2.........