Разпореждане по дело №54/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е образувано по жалба на И. Д. П. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-370/23.01.2025 г., издадена от началник на ОО „АА“ гр. Кърджали към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 106а, ал. 2, т. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС/„[марка]“ с рег. № [рег. номер]/, до отстраняване на несъответствието, но за не повече от 12 месеца.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в при неспазване на установената форма, в противоречие с административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Твърди, че в качеството си на собственик на процесния автомобил не съм извършвала каквито и да било превози с него. Водачът И. В. Ф. се снабдил с ключовете за автомобила й и без да я уведоми и започнал да управлява МПС. Това обстоятелство й станало известно едва, когато контролните органи й връчиха процесната ЗППАМ.

На следващо място сочи, че административният орган е приложил принудителна административна мярка, която явно засяга правото собственост на жалбоподателката върху на процесния автомобил. В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1 от ЗАП изрично било описано, че за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. В случая нарушението било прецизирано като такова по буква „б“ предложение първо от същата разпоредба, а именно което МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Не оспорва факта, че собственият й лек автомобил не е включен в такъв списък, но наложената ПАМ била за срок „до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца“. В случая било невъзможно отстраняване на нарушението, което би следвало да стане чрез вписване в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, тъй като от нейна страна липсвало намерение и воля за извършване на таксиметров превоз на пътници със собствения й лек автомобил.

Във връзка с горното релевира доводи, че наложената ПАМ ограничавала на правото й собственост, при което се явявала в противоречие с правото на ЕС, относно неприкосновеност на правото на частната собственост, залегнало и в ЕКПЧ и ХОПЕС. Жалбоподателката като собственик на МПС не била участник в административнонаказателно производство, инициирано с АУАН № 345495/22.01.2025 г. на инспектор при ОО“АА“ - Кърджали, което нарушавало правото й на защита от една страна, а от друга я поставяло в положение да търпи ограничение на правото си на собственост, без да има отношение към деянието и неговата законосъобразност. Това от своя страна категорично я поставяло в невъзможност за ефективна правна защита, респ. обуславяло противоречие с правото на ЕС. В този смисъл било Решение по Дело С-393/19 на СЕС, съгласно което член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице; Член 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. В конкретния случай, по аналогия на правото, независимо, че се касаело за административнонаказателно производство, то спирането от движение на МПС, с което било извършено административно нарушение и което принадлежи на трето добросъвестно лице, се явявало от една страна в противоречие с правото на ЕС като прекомерно, а от друга, ограничаващо правото на защита по същото административнонаказателно производство, по което тя не разполагала с ефективни средства за защита.

Излага съображения за липса на изискуемите мотиви в оспорения акт и липса на компетентност на издателя на ЗППАМ.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-370/23.01.2025 г., издадена от началник на ОО „АА“ гр. Кърджали към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“, чл. 106а, ал. 2, т. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на МПС/„[марка]“ с рег. № [рег. номер]/, до отстраняване на несъответствието, но за не повече от 12 месеца.

С оглед изложеното и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът намира, че следва да се приемат приложените към административната преписка писмени доказателства, като в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират и страните по делото, а именно: И. Д. П. от [населено място], в качеството на жалбоподател и органът, издал оспорения административен акт – Началник на ОО „АА“ гр. Кърджали към ИААА, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 и чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: И. Д. П. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН];

ОТВЕТНИК: Началник на ОО „АА“ гр. Кърджали към ИААА, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

ПРИЕМА и прилага като ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото административната преписка по оспорения акт, както следва: Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” гр. София към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 959/31.07.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация “ гр. София към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията; 3бр. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-370/23.01.2025 г., издадена от началник на ОО „АА” гр. Кърджали; 1бр. CD; АУАН № 345495/22.01.2025 г.; Обяснение от И. В. Ф. от 22.01.2025 г.

УКАЗВА на жалбоподателката И. Д. П., че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ответника – Началник на ОО „АА“ гр. Кърджали към ИААА, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

ЗАДЪЛЖАВА ответника по жалбата, в 7-дневен срок от връчване на разпореждането, да представи по делото: 1. Доказателства, че процесната ЗППАМ е подписана с валиден КЕП; 2. Заверено копие от отнетото СРМПС, част II № [номер]; 3. Да предостави информация, издадено ли е НП въз основа на съставения АУАН № 345495 от 22.01.2025 г. и влязло ли е в сила. При наличие на издадено НП да представи заверено копие от същото.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2025 г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

Разпореждането не подлежи на обжалване.