РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Шумен, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500601 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №598 / 22.07.2025 по гр.д.№589/2025г. по описа на ШРС, съдът е
изменил на основание чл.150 от СК размера на присъдената месечна издръжка определена
с решение № 3588 от 30.07.2020 г. по гр.д.№16610/2019г. по описа на РС - Варна, по силата
на което Д. Т. Н. с ЕГН ...., с постоянен адрес гр. ..., ул. „...“ № .... е осъден да заплаща сумата
от 250,00 лв. месечно на детето си М. Д. Н., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител В. Р. Ф., ЕГН: ********** и двете с постоянен адрес гр. ..., бул. „....“ №....,
вх...., ет...., ап.... , като е увеличил същата от 250,00 лева на 400,00 лева, платима до 5-то
число на текущия месец, считано от 06.03.2025г. /датата на подаване на исковата молба/ до
настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, осъдил е Д. Т. Н. с ЕГН ......, с
постоянен адрес гр. ...., ул. „...“ № .... да заплати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN BG 20 BUIN...., при ТБ „Алианц България“
АД - Шумен, сумата в размер на 216,00 лв. представляваща държавна такса, съобразно
увеличения размер на издръжките, както и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, осъдил е Д. Т. Н. с ЕГН ...., с постоянен адрес гр. ....., ул. „....“ №..., да
заплати на М. Д. Н., ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител В. Р. Ф.,
ЕГН: **********, двете с постоянен адрес гр. ...., бул. „.....“ № ..., вх...., ет...., ап....,
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 500,00
1
лв. (петстотин лева), за участието на един адвокат.
Решението е обжалвано от ответника Д. Т. Н. , действащ , чрез пълномощника си
адв. Т. Д. П. от АК-Варна в частта му за разликата над 270лв. до присъдените 400лв.
издръжка дължима от бащата в полза на детето М. Д. Н. като неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображение . Жалбоподателят моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това съдът да отхвърли иска за
увеличаване на размера на дължимата от ответника издръжка в полза на детето му за
разликата над 270лв. до присъдените 400лв.
Въззиваемата от М. Д. Н. , действаща , със знанието и съгласието на своята майка В.
Р. Ф. и двете действащи ,чрез пълномощника си адв.С. Е. от ШАК е депозирала отговор с
който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди
решението в обжалваната му част .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна при
наличието на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че В. Р. Ф. и Д. Т. Н. имат родено дете М. Д. Н. , което в
момента е на 17г. и 9 месеца и че по силата на решение № 3588 от 30.07.2020г.
постановено по гр.д.№ 16610/2019г. по описа на РС - Варна, била определена месечна
издръжка за детето, която ответникът е осъден да плаща в размер на 250,00 лв. Видно от
представеното пред ШРС удостоверение изх.№1983/24.02.2025г. издадено от ПЕГ“ Никола
Йонков Вапцаров“ гр.Шумен ищцата е ученичка в Х клас за учебната 2024г./2025г. Съгласно
удостоверение изх.№2/24.02.2025г. издадено от „Васкони травъл“ ЕООД М. Р. Ф. майка на
ищцата е получавала брутно трудово възнаграждение до ноември 2024г. в размер на
972.19лв. Ответникът в отговора си признава ,че има доходи малко над минималната за
страната работна заплата. От представените от ответника две удостоверения за раждане се
установява , че той има родени още две деца Т. роден на 16.05.2009г. и И. , родена на
4.11.2011г. Съгласно справка от ТД-Варна на НАП за периода 1.11.2024г. до 30.04.2025г.
ответникът е със осигурителен доход в минимален размер. Приложена е и справка от АВ за
вписвания ,отбелязвания и заличавания за периода от 1991г. до 2025г. за ответника. По
делото е изготвен и социален доклад от ДСП-Шумен.
Пред ШРС са били разпитани двама свидетели на страната на ищцата - Н. Л. К. и Ц.
Р. Ф., от които се установява ,че майката и детето живеят в гр.Шумен под наем и заплащат
такъв на месец в размер на 400лв. За детето се грижела майката ,като то не поддържало
контакти с баща си, той не бил изпращал подаръци за детето за рожден ден и празници .
2
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: На основание чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е
достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. От датата, към
която е била определена предишната издръжка на детето М. до настоящия момент е изминал
период от пет години . Детето М. е ученичка в 10 клас , а към датата на съдебното заседание
е в 11 клас и това обосновава по-големи разходи за детето предвид възрастта му и това , че е
ученичка в 11 клас. Също така за този период е налице увеличение на цените на стоките и
услугите, като се повишават и потребностите на детето от храна ,облекло, разходи за
учебният процес и др. , поради което се установява , че е налице увеличаване на нуждите на
детето от издръжка.
На осн.чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Майката сама полага непосредствените и ежедневни грижи за М., а бащата, не живее
в едно домакинство с детето, поради което съдът приема, че не участва в полаганите
ежедневни грижи и заплаща само и единствено дължимата издръжка ,без да изразходва
други средства за детето М. за подаръци и др. свързани с посрещането на разходите й по
нейното отглеждане. От друга страна от приложената по делото справка на Агенцията по
вписванията е видно, че ответникът развива дейност свързана със сделки с недвижими
имоти, при които е посочен като кредитор по множество вземания , които са били
удовлетворени и притежава земеделски земи и множество други имоти , които при
затруднение в изплащането на исканата издръжка може да продаде. Предвид
гореизложеното и това , че бащата е в зряла трудоспособна възраст съдът приема , че може
да реализира доходи в размер на средната работна заплата за страната, която за първото
тримесечие на 2025 г. в България е в размер на 2443,00 лв
Предвид гореизложеното съдът счита ,че е налице изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл.150 от СК и искът е основателен и доказан.
Съобразно финансовите възможности на родителите и с оглед задоволяване на
нуждите на детето, съдът счита ,че следва да му бъде определена обща необходима месечна
издръжка в размер на 700лв. , от които бащата следва да заплаща по 400лв. месечно , а
останалата сума следва да се заплаща от майката , която полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието за детето . ШРС неправилно е възложил в тежест на майката
по-голям размер на дължимата издръжка , предвид факта ,че тя отглежда детето и следва да
участва в издръжката му с по-малка сума от тази дължима от бащата. Издръжката в този
размер се дължи считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 6.03.2025г. с
падеж пето число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска , до настъпването на законови причини ,изменящи или погасяващи
3
правото на издръжка.
Ето защо решението на ШРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди , като депозираната срещу него жалба е неоснователна .
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 500лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №598 / 22.07.2025 по гр.д.№589/2025г. по описа на ШРС
в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Т. Н. с ЕГН ...., с постоянен адрес гр. ...., ул. „...“ № ..., да заплати на М.
Д. Н., ЕГН: **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен
представител В. Р. Ф., ЕГН: **********, двете с постоянен адрес гр. ..., бул. „...“ № ..., вх....,
ет...., ап...., направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 500,00 лв.
за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4