№ 437
гр. Пловдив, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20235300900548 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260, против Д. Т. Ф., ** гражданин с личен номер на чужденец **********, с
адрес в ***, за заплащане на сумата от 123 500.33 лв., представляваща
дължима главница за периода от 31.10.2022 г. до 07.06.2023 г., която
главницата представлява дължима сума по сключен между страните Договор
за студентски кредит № UL706 от 17.02.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане, както за заплащане
възнаградителна лихва в размер на 4 673.12 лв. за периода от 31.10.2022 г. до
04.05.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 1 670.57 лв. за периода
30.11.2022 г. до 07.06.2023 г. и разходи за уведомяване в размер на 84 лв. за
същия период. Моли се от ищеца да се осъди ответникът да заплати и
направените разноски в настоящия процес, както и сторените деловодни
разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело
№ 9002/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Твърди се от ищеца, че на 17.02.2016 г. е сключен договор за студентски
кредит № UL706/ 17.02.2016Г., по силата на който банката е предоставила на
1
ответника кредит в размер на 93 879.84 лв., срещу задължението ответникът
да върне отпуснатия кредит, ведно с дължимите лихви. Посоченият кредит се
отпуска поетапно за заплащане на 12 семестриални такси за обучение, като се
сочи от ищеца, че кредитът е усвоен на 12 транша, описани в исковата молба.
Съгласно чл. 6 от процесния договор кредитополучателят е ползвал гратисен
период, по време на който не дължи плащане на главница и лихви по кредита,
като след него кредитополучателят следва да погасява кредита на равни
анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, посочени като брой
и размер в погасителния план, изготвен от банката. Въпреки тези клаузи е
било преустановено плащането по процесния договор за кредит, поради това
обстоятелство и неплащането на три последователни дължими по договора
погасителни вноски, а именно: първа вноска с падеж 30.11.2022 г., втората
вноска с падеж 30.12.2022 г. и третата на 17.05.2024 с падеж 04.05.2023 г.,
банката е обявила за изцяло предсрочно изискуем кредита, за което
кредитополучателят е бил изрично уведомен чрез изпратено уведомление от
ЧСИ Константин Павлов, което е връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. При
условията на евентуалност ищецът моли да се приеме, че кредитът е обявен за
изцяло и предсрочно изискуем с връчване на настоящата искова молба.
Ответникът Д. Т. Ф., чрез назначения особен представител изцяло
оспорва иска. Твърди се от него, че процесният договор е сключен в
противоречие на чл. 24, ал.1, т. 1 и т. 2, чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от Закона за
кредитирането на студенти и докторанти (ЗКСД), с оглед на това се счита
клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора, съдържаща уговорка за капитализация на
лихвите, за нищожна. Твърди се, че не са спазени условията на чл. 18, ал. 3 от
ЗКСД, липсва погасителен план. В договора не е определен размерът на
дължимите вноски, след изтичане на гратисния период, не е посочено каква
част от задължението за главница и каква част за възнаградителна лихва се
погасяват, поради което и се счита от ответника, че кредиторът не би могъл да
упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като
ответникът не е изпаднал в забава. В писмените бележки сочи, че процесния
договор е недействителен съгласно чл.17, ал.6 от ЗКСД във вр. с чл. 146 от
ЗЗП.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, 18 състав, като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
2
Между страните е безспорно обстоятелството, че на 17.02.2016 г. между
ищеца „Юробанк България“ АД и Д. Т. Ф. е сключен Договор за студентски
кредит № UL706 от 17.02.2016 г, по повод на което ответникът е усвоил
отпуснатата сума. По делото е назначена ССЕ, която съдът изцяло кредитира,
установяваща, че съобразно уговорките между страните очевидно през
гратисния период дължимата лихва е капитализирана, като общата сума, която
е посочена като дължима главница е в размер на 123 500.33 лева. Вещото лице
установява и дължимите лихви в унисон с искането на кредитора.
Принципно релевантния нормативен акт касателно процесното
правоотношение е ЗКСД. Основният спор между страните е концентриран
около действителността на процесния договор за кредит поради нарушаването
на императивни разпоредби от този нормативен акт и ЗЗП. Независимо, че в
отговора на исковата молба няма изрично възражение за валидността на
сделката това е сторено по късно с писмената защита, като естеството на
наведените пороци определя извод, че няма пречка това да бъде осъществено
на този процесуален етап от производството. Всяка от страните е длъжна да
изчерпи с отговора на исковата молба възраженията си с изключение на тези,
които касаят приложението на правото, каквото е възражението за
недействителност на договора. Наред с това съдът съобразява служебно
наличието на нищожност по общите правила и недействителност съобразно
специалните правила по ЗКСД и ЗЗП. Тук следва да се посочи обаче, че
възраженията направени от ответника в писмените бележки касаещи
връчването на волеизявлението на банката за обявяване кредита за изцяло и
предсрочно изискуем не следва да се обсъждат, тъй като това процесуално
действие е преклудирано.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства несъмнено
установява недействителност на процесната сделка. Процесният договор за
целеви потребителски кредит се регулира от посочения ЗКСД, явяващ се
специален по отношение на правилата от ТЗ, като с оглед изричната
разпоредба на чл.17, ал.5 от ЗКСД, за този тип договори за кредит се прилагат
и чл.141-148 от Закона за защита на потребителите.
Съобразно приложимия специален закон е предвидено, че преди
сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за
всички условия на кредита, а според чл.17, ал.4 от този закон,
3
кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са
включени в условията на сключения договор. Според чл.17, ал.6 от същия
закон, в случаите на неспазени изисквания на чл.17, ал. 4 и чл.18, ал. 3
договорът за кредит е недействителен. В конкретния случай се установяват
обстоятелства, налагащи извода за неспазване изискванията и на двете
посочени разпоредби. Този извод съдът прави въз основа на твърде
съществения пропуск в правоотношението, а именно липсата на погасителен
план. Действително в договора и исковата молба се цитира наличието на такъв
документ, но същият не е приложен от страните. Действително в последното
съдебно заседание ищецът заедно със списъка за разноски е приложил
писмено доказателство озаглавено „погасителен план“, но това не е
съобразено от правораздавателния орган и липсва произнасяне за евентуално
приемане на това доказателство. Това обаче не е процесуално нарушение с
оглед на факта, че така или иначе очевидно направеното доказателствено
искане е преклудирано. Т.е. предприето е извън процесуалните срокове за това
без да се сочат някакви обстоятелства по смисъла на чл.147 от ГПК даващи
възможност това да се осъществи в последното съдебно заседание. На
следващо място съдът не счита, че следва да съобразява писменото
доказателство на лист 206 от делото, тъй като същото не е подписано от
ответника и очевидно поради това не може да се счете, че е част от
правоотношението и че съдържанието му е стигнало до неговото знание. Още
повече, че по делото липсват доказателства на извършен превод и на
погасителния план, както е сторено с договора. Не на последно място следва
дебело да се подчертае и невъзможността за вземане предвид на този
документ с оглед явното му противоречие със съдържанието на основната
сделка. Видно е от съдържанието на договора, че крайният срок на
издължаване на заема е до 30.09.2032г., а в погасителния план е посочено, че
последната вноска е платима на 04.05.2023г. и то същата е в размер на 118 367.
53 лева. Последното е дотолкова своеобразен факт, че е самостоятелно
основание съдът да приеме, че документът е съставен от ищеца по повод на
делото и изобщо не е бил част от правоотношението. Изрично в сделката е
предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски /чл.7, ал.2/, като съдържанието на представения от банката
така наречен план е в явно противоречие с тази уговорка. Окончателния извод,
който се налага поради това е, че на практика липсва погасителен план. Това я
4
е явно и съществено нарушение на ЗКСД. Изрично чл.17, ал.6 определя, че
когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл.18, ал.3, както и
изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени
в типовия договор по чл.7, договорът за кредит е недействителен. В случая
очевидно кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са
включени в условията на сключения договор. / чл.17, ал.4/, т.е. налице е
нарушението посочено в ал.6. Липсата на погасителен план прави
приложението на изискването за заплащане на ежемесечни вноски
невъзможно. Още повече, че при подписване на сделката не е било изначално
ясно каква ще е окончателната главница след гратисния период, за да се
приеме евентуално липсата на погасителен план за несъществена непълнота
на правоотношението. С оглед капитализацията и изричния текст на чл. 7, ал.1
и 3 от договора очевидно едва на по -късен етап кредитодателят определя
общия размер на задължението.
Тук е мястото да се обсъди съдържанието на чл.7, ал.3 от договора
определящ, че „с подписването на договора кредитополучателят декларира,
че е уведомен и се съгласява изрично, че непоискването или неподписването
от негова страна на екземпляр от погасителния план не го освобождава от
изпълнението на задълженията му за плащане“. Несъмнено в случая се касае
за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗЗП, която
поради това е нищожна. Очевидно е, че клаузата не е индивидуално уговорена
поради факта, че ответникът не е владеел български език и договорът му е бил
преведен след съставянето от ищеца от преводач, при което същият очевидно
не е имал възможност да влияе на съдържанието на сделката, като само е бил
запознат с нейното съдържание.
На следващо място очевидно е налице нарушение и на чл.7 от ЗКСД, а
именно не са налични правила за погасяване на кредита /т.1/при липсата на
погасителен план. Също така съдът намира същият и за задължителен
реквизит на договора. /т.2/
Поради всичко изложено се налага извода, че сключения договор е
недействителен./чл.17, ал.6 от ЗКСД/ В този случай кредитополучателят е
длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси
или други разходи. /ал.7/ Поради изложеното и следва да се осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от 93 879. 84 лева.
5
При този изход от спора следва страните да понесат сторените по делото
разноски по съразмерност. По повод искането но ищеца следва да се
отбележи, че съдът не установява необходимост от присъждане на разноските
за адвокатски услуги сторени в заповедното производство при наличието на
отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
като е предявен в настоящото производство самостоятелен осъдителен иск
против длъжника.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, 18с.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. Ф., ** гражданин с личен номер на чужденец
**********, с адрес в *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата от 93 879. 84 лв., представляваща дължима главница по
сключен между страните Договор за студентски кредит № UL706 от
17.02.2016 г., който е недействителен на основание чл.17, ал.6 от ЗКСД, ведно
със законната лихва, считано от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до пълния му претендиран размер от 123
500.33 лв., както и исковете за заплащане възнаградителна лихва в размер на 4
673.12 лв. за периода от 31.10.2022 г. до 04.05.2023 г., както и мораторна лихва
в размер на 1 670.57 лв. за периода 30.11.2022 г. до 07.06.2023 г. и разходи за
уведомяване в размер на 84 лв. за същия период, като неоказани и
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Т. Ф., ** гражданин с личен номер на чужденец
**********, с адрес в *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, сумата от 19 779. 62 лева направени деловодни разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
6
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7