№ 178
гр. Монтана, 03.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря Е. В. Т.-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630103082 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от М. И. И. срещу „В установителен иск за
прогласяване нищожността на Договор за кредит № ************** от
20.03.2024 г. на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 и 22 ЗПК поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу
насрещното му задължение да ги върне в определен срок. Излага аргументи,
че договорът за заем е нищожеж на основание като противоречащи на
императивни норми на Закона за потребителския кредит, тъй като ГПР бил
над законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК от 50%. На следващо
място излага доводи за нищожност на таксата за експресно обслужване, тъй
като кредиторът нямал право да начислява такси, които са във връзка с
усвояването и управлението на кредита.
В срока за отговор на исковата молба, е подаден такъв от ответника. В
него ответникът признава, че е сключен Договор за кредит № между него и
ищцата. На следващо място посочва, че е спазил законовите изисквания при
сключването на договора. Имал е право да се откаже от договора. Услугата не
била задължително условие. Не е налице правен интерес, тъй като ищцата
била погасила вече един кредит с подобни условия. Прави възражение за
1
злоупотреба с право, поради множество заведени дела против ответника, но с
различни кредити.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за кредит №
**************/20.03.2024 г., сключен между В, в качеството му на
заемодател, и М. И. И, в качеството на заемател, за сумата от 1 200 лева.
Договорен е 40,97 % лихвен процент и 49,70 % ГПР, такса за бързо
разглеждане 237,67 лева.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, в която се посочва,
че Годишен процент на разходите по Договор за кредит № ************** /
20.03.2024г, съгласно Приложение 1, чл. 19, ал.2 от ЗПК, и като са включени
стойностите на отделните компоненти ( възнаградителна лихва + включен
разход за допълнителна услуга „такса бързо разглеждане“ от 237,67 лв) по
формулата, вещото лице изчислява оскъпяване от 1125,31% за периода от 1
месец;
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК максималният размер на ГПР не може да
бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за
просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на
20.03.2024 г., с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената
редакция на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Основният лихвен процент към м. 11. 2021 е
в размер от 3.80 %, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%, което към
този момент максималния ГПР е 69%. В случая по договора ГПР е 1125,31%
за периода от 1 месец, а по договор ГПР е 49% и така както е посочен не
надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%..
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена
и таксата за бързо разглеждане.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
2
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая таксата за експресно разглеждане представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Този извод се налага и от факта,
че таксата за бързо разглеждане е включена в общата дължима сума,
по договора за кредит, подлежаща на връщане заедно с главницата
и договорната лихва.
Съдът намира, че невключването
на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на закона с
оглед постигане на съответствие с ограничението по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Таксата за бързо разглеждане представлява допълнителна скрита
печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.
Съдът намира, че ако таксата за бързо разглеждане бъде включена като
разход в ГПР, той ще надвиши ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и
общата сума дължима от потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК ако не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12 договорът за потребителски
кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването
на таксата за бързо разглеждане в ГПР, което представлява неправилно
посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл. 11, т. 10 от
ЗПК.
Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По разноските
При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на
чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение.
3
Цената на иска е в размер на 1200 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2
НМРАВ минималното възнаграждение в размер на 420 лева по процесния иск.
След постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на
основание чл. 633 ГПК, съдът има възможността да не приложи предвидените
в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, а да определи
възнаграждение под тези предели, като условие за това е насрещната страна
да е повдигнала въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
При определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, настоящата
инстанция, счита че следва да вземат предвид следните критерии:
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, вида
и обема на извършените процесуалните действия, както и продължителността
на производството. По делото е назначавана експертиза и е проведено едно
съдебно заседание, на което и двете страни не са се явили и не са изпратили
процесуален представител.
Съобразно горното, съдът намира, че производството не е било с правна
и фактическа сложност. Същото е решено на базата на представените с
исковата молба и отговора към нея доказателства, като в първото съдебно
заседание процесуалните представители на страните не са се явили. В него
съдът е приел проектодоклада за окончателен и е счел делото за изяснено, като
е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Отчитайки тези факти,
настоящата инстанция намира, че справедливото адвокатско възнаграждение
по иска за обявяване недействителност на договора следва е в размер на 300
лева. /в този смисъл Решение № 116 от 18.04.2024 г. по в.гр.д.97/2024 г. на
МОС/.
След като ищецът е била освободен от разноски в производството по
реда на чл.83, ал.2 ГПК, то дължимата държавна такса и възнаграждение за
вещо лице следва да се присъди в тежест на ответника.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. И., ЕГН
**********, срещу „В, ЕИК **************, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК,
4
нищожността на Договор за кредит №**************/20.03.2024г., на
основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
ЗПК.
ОСЪЖДА „К, ЕИК ************* да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на ЕАД Е. И., Булстат ****************,, адвокатско
възнаграждение в размер 300 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „В, ЕИК **************, да
заплати на Районен съд - Монтана сумата 470 лева – държавна такса по гр.д.№
3082/2024г. на РСМ
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5