РЕШЕНИЕ № 12
гр. В**, 26.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 26 януари
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
В** В**
Членове: 1. АН**
П**
2. В** М**
с участието на секретаря А** А** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 542 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Дял
втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С
решение № 539 от 07.08.2020 г. на ВРС,
постановено по гр. д. №1166/2019 година са отхвърлени предявените от „БНП П** П** Ф** СА",
чрез „БНП П** П** Ф** СА", клон Б**, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. С**, ж.к. М** 4, Б** П** С**, сгр. 14, искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено по отношение на Г.И.Г. ***, ж-к „В**“ бл. 11 вх. А, ет. 8, ап. 22,
ЕГН **********, че дължи на „БНП П** П** Ф** СА", чрез „БНП П** П** Ф**
СА", клон Б* сумата от 482,86 лв.-главница, дължима по договор за
револвиращ потребителски кредит по формата на кредитна карта Маster card № CARD-12673068, активирана на 11.03.2016 г., с лимит от 1000 лева, сумата от 283.74 лева-възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2016 г.-11.10.2017 г., сумата от 36.76
лева-обезщетение за забава за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда- 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1479-РЗ/27.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1953/2018 г. на ВРС, както отхвърля и
искането за присъждане на разноските в производството по гр.д. № 1166 /2019
г. и по ч.гр.д.№
1953/18г. по описа на ВРС.
Така
постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от „БНП П** П** Ф**" С.А., П**, Ф** чрез
„БНП П** П** Ф**" С.А., клон Б**, гр.С**, жк. „М** 4", Б**парк С**,сгр.
14 чрез
юрисконсулт П** П**.
Поддържа се, че решението е
неправилно и необосновано и че първоинстанционният съд неправилно бил
отхвърлил исковите претенции, приемайки, че ищецът не бил доказал наличието на
действителен договор за револвиращ потребителски кредит и че било останало
недоказано усвояването на суми от предоставения на ответника кредитен лимит.
Досежно наличието на валидна облигационна връзка от ищеца бил предоставен
договор СREX -11643440, приложение към договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, а в подкрепа на твърденията си за
активиране на кредитната карта и за изтеглените
суми ищецът бил представил товарителница за получена кредитна карта и
последно извлечение по револвиращ кредит № СREX -11643440.
Твърди се, че следвало да се има предвид, че в доклада по чл. 146 ГПК съдът
бил длъжен да посочи на страните обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения (спорните релевантни обстоятелства, предмет
на изследване по делото), как се разпределя доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти и конкретно, ясно и поотделно, за кои от
конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не
сочи доказателства, което не било сторено в настоящия случай от Районен съд – В**.
От страна на ответника не бил оспорен размерът на исковата претенция, а съдът
не бил отделил като спорен факт усвояването на суми по револвиращия кредит,
предвид което постановеното решение противоречало на процесуалния закон, тъй
като действията на съда били поставили ищеца в положение на процесуална
изненада. Това било така, тъй като първоинстанционният съд бил постановил акта
си по същество въз основа на доводи, по които не бил предоставил възможност на
ищеца да изрази становище и евентуално да ангажира доказателства или да направи
доказателствени искания.
С оглед горните съображения се иска да бъде
отменено Решение № 539 от 07.08.2020
г. на ВРС, постановено по гр. д. № 1166/2019 година и да се постанови решение,
с което да се уважат изцяло исковите претенции срещу Г.И.Г. за вземането на
ищеца по договор СREX -11643440.
Иска се на БНП П** П** Ф** СА да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал.
8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Въззиваемата
страна чрез полномощника си адв.Ан.Й** е депозирала отговор на въззивната
жалба, в която изразява подробни доводи относно неоснователността на същата.
ВОС
,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Делото
в районния съд е образувано въз основа на
искова молба от „БНП П** П** Ф** СА, П**" чрез „БНП П** Пъ** Ф**
С.А.", клон Б**, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр. С*, ж.
к. ''М** 4", Б** Парк С**, сгр. 14 ,с която против Г.И.Г. ***, ж-к „В**“ бл. * вх. *, ет.
*, ап. 22, ЕГН **********е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че с Договор за
потребителски кредит за покупка на стоки или услуги с № СREX -11643440 ответникът е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Маster card. Излага се, че на 11.03.2016 г.
ответникът е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта Маster card № CARD-12673068 с максимален кредитен
лимит в размер 1000.00 лева. Същият представлява револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции -
теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства /РОS/ и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Излага се,
че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2016
г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер
на минус 766.60 лв. Това принудило кредитора да блокира използването й. Сочи
се, че въпреки многократните опити за контакт с ответника и отправените му
покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължил виновно да
не изпълнява, което породило интерес от страна на ищеца да потърси съдебна
защита на вземането си. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
д. № 1953/2018 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение,
срещу която е подадено възражение от Г.И.Г..
Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 766.60 лв.,
представляващо използваната главница в размер на 482.86 лева, както и договорна
лихва от 01.04.2016 г. до 11.10.2017 г. /дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение/ върху използваната сума в размер на 283,74 лева. Сочи
се, също така, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 36.76 лева за периода от 11.10.2017 г. /дата на
изпращане на показа за доброволно изпълнение/ до 11.07.2018 г. /дата на
завеждане на дело/. При условие, че установителния иск бъде отхвърлен поради
нснадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск, за който ищецът счита, че има характер
на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис
от същия на ответната страна.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 482,86
лв.-главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит по формата
на кредитна карта Маster card № CARD-12673068, активирана на 11.03.2016 г., с лимит от 1000 лева, сумата от 283.74 лева-възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2016 г.-11.10.2017 г., сумата от 36.76
лева-обезщетение за забава за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда- 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1479-РЗ/27.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1953/2018 г. на ВРС.
Алтернативно, при условие, че установителния иск бъде отхвърлен е предявен
осъдителен такъв за горецитираните суми
Претендират се и направените разноски в заповедното производство и в
настоящото такова.
От ответника, чрез упълномощения от него представител, е постъпил отговор
на исковата молба, с който оспорва иска, както и условията по договора за
кредит. Прави се възражение за настъпила предсрочна изискуемост.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1953/2018
г. по описа на РС – В**.
ВОС , като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
В резултат на подадено от страна на
ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 1953/2018 г. по описа на
ВдРС, по което на 27.07.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1479-РЗ/27.07.2018 г. за
сумите от: сумата от 482,86 лв.-главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит по формата на кредитна карта Маster card № CARD-12673068, активирана на 11.03.2016 г., с лимит от 1000 лева, сумата от 283.74 лева-възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2016 г.-11.10.2017 г., сумата от 36.76
лева-обезщетение за забава за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда- 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 25 лева-разноски
по делото за държавна такса и сумата от 50.00 лева за възнаграждение за
юрисконсулт. Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните
суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1953/2018 г. по описа на ВРС, по което
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срок същият е подал
възражение, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, че на 10.10.2015 г. между „БНП П** П** Ф**" ЕАД - като
кредитор и ответника - като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски паричен кредит. Част от договора е и приложение от същата дата за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта САPS-*** с кредитен лимит от 1000
лв., при следните условия: годишен процент на разходите - 35%/44.90% и
обезщетение за забава-10%+ОЛП на БНБ. Съгласно чл. 1 и 14 от Приложението за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Съобразно чл. 15 договорът за револвиращ
потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта
се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. Кредитният лимит на картата е едностранно определен от
кредитора, а за ползването на кредитния лимит кредитополучателя следва да
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на
ползването му. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят
до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в
минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити" е посочено че при
усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60
лева, а от 1000.01 до 2000 лева минималната погасителна вноска е 120 лв.
Към договора е приложен и Сертификат, издаден на 10.10.2015 г.,
удостоверяващ, че между ответника, от една страна, като застрахован, и
застрахователите ,,К** Ж**, Клон Б**"' и „К** Общо застраховане, К** Б**'',
е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при упоменати
застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено
ищцовото дружество.Към сертификата са приложени и общи условия за застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „К** к**“ .
По делото са приети като писмени доказателства и: погасителен план, месечно
извлечение от кредитна карта към дата 16.08.2017 г., от което е видно, че
използваният кредитен лимит е в размер на 826,60 лв., детайли на извлечението
по кредитна карта. Представена е покана, адресирана до ответника, за
уведомяването на последния, че е активирал и използвал кредитна карта Маster Card CARD 12673068, както и че е
преустановил плащанията по вноските и че дължи главница в размер на 482,86лв.,
договорна лихва в размер на 283,74 лева, 2.69 лева обезщетение за забава по
договора. Приложена е товарителница от 09.03.2016 г. на М** Е** ООД, видно от
която на ответника на 10.03.2016 г. е връчена пратка, с посочено съдържание
"документи".
Така установената фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства.
При
така установената фактическа обстановка Съдът намира са установено от правна
страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в
обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на първоинстанционното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато
прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на
предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от
това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в
жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и
установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II
г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният
съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната
допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно
правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни
норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния
съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо
– постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него
въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, въззивната жалби се явява основателна, поради следните съображения:
Районният съд правилно е посочил ,че исковата претенция намира своето
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК и че в производството пред районния съд ищецът следва да докаже и установи
съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответника дължи
сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната заповед за
изпълнение.Така предявеният иск във вр.с чл.240 ЗЗД е допустим, а разгледан по
същество е основателен ,тъй като ищцовета страна с представените по делото писмени
доказателства е доказала ,че между страните е сключен Договор за потребителски
паричен кредит,отпускане на револвиращ
потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта ,че ищецът е предоставил на ответната страна
кредитна карта с кредитен лимит 1000 лв., че
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на
ответника по кредитната карта е в размер на 766.60 лв., представляващо
използваната главница в размер на 482.86 лева, както и договорна лихва върху
използваната сума в размер на 283.74 лева.
Районният съд е отхвърлил предявения иск с доводите, че е налице договор за
заем и че договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните. Приел е ,че доколкото договорът
за заем е реален
договор, то по
делото не се установявало заплащането на заемната сума и че не били представени доказателства,
че сумата от 1000 лева или съответно, както се сочи в исковата молба като
„усвоена сума" е реално усвоена от ответницата.
Въззивната инстанция намира , че горните правни изводи не кореспондират с
фактите по делото и закона. Облигационната
връзка между страните се установява от представенитe по делото писмени доказателства -договор САRD-12673068 и приложение към договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит. Фактът, че ответникът е активирал кредитната
карта и че е изтеглил претендираните от
ищеца суми по същество не се оспорва от него. Съдът не е посочил в доклада си, че
ищецът следва да докаже, че ответникът е активирал кредитната карта и не му е посочил, че не сочи доказателства
за активирането на същата, поради което е недопустимо искът да се отхвърля като недоказан поради обстоятелства, непосочени в доклада. Ищецът
е представил товарителница за получена кредитна карта, получена лично от
ответника Г. Ив.Г. на посочения в договора за потребителски кредит адрес на 10.03.2016
г., както и последно извлечение по
револвиращ кредит № САRD -12673068. По силата на Чл.12 от Приложението към договора
за потребителски кредит кредиторът издава месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15-то число на месеца, като по силата на чл.15 от Приложението
към договора за потребителски кредит възраженията относно извършени транзакции
се правят от кредитополучателя в писмена форма до 30 дни –по делото не са
представени каквито и да било доказателства ответникът да е възразил срещу
извършени транзакции, липсват дори и възражения в тази насока. Всички тези
посочени по-горе факти, преценени поотделно и в съвкупност, сочат
недвусмислено, че ответната страна е активирала кредитната карта съгласно
процедурата по активация и че е получила изцяло цялата сума по предоставения
кредитен лимит, което може да се приеме като предаване в собственост на
заемателя на парична сума по смисъла на Чл.240 ал.1 ЗЗД.
Районният съд задълбочено е анализирал обстоятелството, че ГПР не е
уговорен съгласно изискването на Чл.11 ал.1 т.10 Закона за потребителския
кредит, като въззивната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд
са законосъобразни и напълно ги споделя в тази им част. Неправилен е обаче
крайният извод на районния съд, че уговарянето на ГПР в нарушение на закона „не е в състояние да породи присъщите на
този тип сделка правни последици“ ,т.е. че води до недействителност на целия
договор и недължимост на всички
усвоени от ответника суми по договора за
издаване и ползване на кредитна карта. По силата на Чл. 23 ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, следователно районният съд е следвало да уважи иска относно
чистата сума на кредита, която е в настоящия случай усвоения кредитен лимит и
да отхвърли иска относно дължимите лихви и разходи по кредита. В настоящия
случай такива не се претендират, а претендираните в исковата молба лихви са
лихви за забава върху усвоения кредитен
лимит от датата, на която ответникът е изпаднал в забава и които следва да бъдат присъдени като непопадащи
в приложното поле на Чл.23 ЗПК .
В писмения отговор на исковата молба от представителя на ответната страна
се развиват подробни доводи относно недължимостта на претендираните от ищеца
суми въпреки , че се посочва , че той е активирал кредитната карта като е
изтеглил сумата от 400 лева и е последвало блокиране на картата.
ВОС счита, че е основателен
установителният иск по Чл.422 ГПК в случаите когато не е обявена
предсрочната изискуемост на кредита ,обявена по съответния ред, но са налице
падежирали незаплатени вноски по кредита към момента на предявяване на иска. В
тази насока е задължителната съдебна практика
напр. Решение №7/19.05.2017 г. по гр.д.60053/2016 г.на ВКС,Второ ГО.С
разясненията на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС , т.17 , т.18 във вр. с т.2 и
т.9 , ОС на Гражданската и Търговска колегии се
приема , че „предметът на делото“, предявен по реда на чл. 422 ГПК , се
определя от правното твърдение на ищеца /кредитор/ в исковата молба за съществуването
на подлежащо на изпълнение вземане , за което е издадена заповед за изпълнение.
Когато вземането произтича от Договор за банков кредит , чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника/ ответник по иска / преди
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство, поради неплащане на една или повече вноски / арг. чл.
60 ал.2 Закон за кредитните институции/, то не може да се поддържа, че има
едностранно изменение на договора относно начина на плащане и изискуемостта на
цялото вземане и е допустимо да се търсят последиците в рамката на това
изменение на договорната връзка.
Наред с това не може да се игнорира обстоятелството, че съществува валидна
облигационна връзка по договора за кредит при условията ,договорени между страните
кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Липсата на
точно изпълнение по договорните клаузи, без настъпилите последици на надлежно
обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит,
съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за
погасяване на задължението- главница или лихви , следва да бъде съобразено в
рамката на исковото производство по чл. 422 ГПК. По отношение на онази част на
неточно / забавено / изпълнено на задължението за погасяване на кредита спрямо
кредитора/ Банка/, т.е. неизпълнената част на задължението, съставляващо сбора
на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните
състезания във въззивната инстанция/ арг. чл. 235 ал.3 ГПК/, доколкото същият
винаги може да бъде установен , не може с решението на съда, базирано на
основание чл. 124 ал.1 ГПК да бъде отречена, като недължима част на признатото
по реда на заповедното производство вземане на кредитора. Това е така , тъй
като се касае до вземане , възникнало на основание съществуващ валидния договор
за кредит, по който договор длъжника-ответник по иска дължи изпълнение макар и
само до онази част , по отношение на която е настъпил падежа , договорен от
страните, както и не може да бъде отречена възможността за тази неизпълнена
част, касаеща т.н. падежирали вноски на задължението по банковия кредит,
кредиторът да предприеме принудително изпълнение въз основа на заповед за
изпълнение , издадена в заповедното производство.Доколкото не може да се приеме
, че вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост при
условията на закона , то не може въобще да се отрече съществуването на самото
вземане като се отхвърли иска, в обема на безспорно установеното неизпълнение
на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски.
По силата на чл. 60 ал.2 ЗКИ /ДВ. бр.59/2006 год./ Банката кредитор може ,
когато кредитът или отделни вноски от
него не бъдат издължени на посочените дати за плащане , както и в случаите ,
когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем , да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа извлечение на
счетоводните книги. Т.е. предмет на делото по заявения установителен иск е
вземането, основано на представения от кредитора писмен документ- извлечение от
счетоводните книги на Банката за вземане, произтичащо от валиден и действащ
договор за кредит, с който общия размер на задължението, отделните негови
компоненти- главница , лихви, такси и комисионни както и начина на погасяването
им са били определени при сключването му.
Дадените задължителни разяснения по ТР 4/2013 год. , прието на 18.06.2014
година на ОСГТК на ВКС по проблемите на заповедното производство относно
предмета на иска , заявен по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК и
чл. 60 ал.2 ЗКИ за установяване съществуването на договорно правоотношение по
договор за кредит относно част / изцяло, отчасти предсрочно изискуем/ в определен размер, за
което е призната възможността за принудително изпълнение по чл. 417-418 ГПК и е
издаден изпълнителен лист, споделена и в други решение по чл. 290 ГПК на ВКС ,
поставя въпроса в рамките на исковото производство , при определяне размера на
дължимото вземане за приложение на чл. 235 ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВОС , приемайки, че моментът на подаване на
заявлението по чл. 417-418 ГПК без съмнение преклудира фактите относно размера
на непогасените вноски с настъпил падеж, размера на дължимите лихви и такси по
обслужване на кредита, както и тези , свързани с надлежното упражняване правото
на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита. В
рамката на исковото производство по установяване съществуването на материално
право – неизпълнената част на задължението за погасяване на кредита съдът е длъжен, при установяване на размера
на падежиралите вноски , да съобрази разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК като
зачете и фактите от значение за спорното
право.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция приема ,че съм края на устните
състезания във въззивната инстанция е настъпила предсрочна изискуемост на
всички дължими по договора за издаване и ползване на кредитна карта суми в
размер на усвоения кредитен лимит, поради което същите следва да бъдат
присъдени на ищеца /въззивника/.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено
изцяло и постановено друго съобразно изложените от въззивната инстанция доводи.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззиваемият
Г.И.Г. следва да бъде осъден да заплати
на „БНП П** П** Ф** СА", чрез „БНП П** П** Ф** СА" направените
по заповедното производство разноски в размер на 25 лв.за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.,както и направените пред ВРС разноски в размер на 25 лв.за държавна
такса и 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение .
С оглед изхода на делото Г.И.Г. следва
да бъде осъден да заплати на „БНП П** П**
Ф** СА", чрез „БНП П* П** Ф** СА" направените пред ВОС разноски в
размер на 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение , и 16,06 лв.за държавна
такса .
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК
Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 539 от 07.08.2020 г. на ВРС, постановено по гр. д. №1166/2019
година,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.И.Г. ***, ж-к „В**“ бл. ** вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН **********, че дължи
на „БНП П** П** Ф** СА", чрез „БНП П** Пъ** Ф** СА", клон Б** сумата
от 482,86 лв.-главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит
по формата на кредитна карта Маster card № CARD-12673068, активирана на 11.03.2016 г., с лимит от 1000 лева, сумата от 283.74 лева-възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2016 г.-11.10.2017 г., сумата от 36.76
лева-обезщетение за забава за периода от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда- 24.07.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 1479-РЗ/27.07.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1953/2018 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Г.И.Г. ***, ж-к „В**“ бл. *вх.
*, ет* ап. 22, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П* П* Ф*с СА", чрез „БНП
П** П**л Ф* СА" направените по заповедното производство разноски в размер
на 25 лв.за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лв.,както и направените пред ВРС
разноски в размер на 25 лв.за държавна такса и 100 лв.за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.И.Г. ***, ж-к „В*“ бл. * вх. *, ет. *, ап. *,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П* П* Ф* СА", чрез „БНП П* Пъ* Ф*
СА" направените пред ВОС разноски в
размер на 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение , и 16,06 лв.за държавна
такса .
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/