Решение по дело №2117/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 87
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20194520202117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 23.01.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 2117 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на С.А.С., депозирана против наказателно постановление № 19-1085-002555/27.09.2019г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, касаещи липса на субективна страна на деянието, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, предвид това, че в съзнанието му не са намерили отражение представи, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез упълномощения от него защитник поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират доводи, идентични с тези изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище досежно подадената жалба..

Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща представител.

 

 

По допустимостта на жалбата:

 

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С наказателно постановление № 19-1085-002555 от 27.09.2019г., издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе, с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 17.07.2019г., около 14,39 часа, в град Русе, на бул. „България“ до № 260, бензиностанция ЕКО, посока ГКПП Дунав Мост е управлявал лек автомобил Пежо 306, с рег. № Р 19 02 ВС, собственост на С. Х. Б., което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП на 03.06.2019г.

Не са налице противоречия в приобщените доказателствени източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства се намират в корелативно единство по между си и безспорно доказват така приетите за осъществили се факти от обективната действителност.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на двете разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е регламентирано законовото задължение да бъде уведомен собственикът за така направеното отбелязване.

По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, който не е бил собственик на посоченото МПС е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е било с прекратена регистрация. Такива доказателства не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП. Видно от обясненията на лицето, което е посочено като собственик на автомобила С. Х. Б., същият не е бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е била прекратена и от своя страна същият не е уведомявал жалбоподателя, че автомобила е бил с прекратена регистрация.

От приобщените по делото доказателства по никакъв начин не се опровергават и обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на извършената проверка, досежно факта, че същият не е бил уведомен, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Обясненията на лице привлечено към административнонаказателна отговорност се считат за верни, до доказване на противното, а от доказателствата по делото същите не се опровергават, а напротив се намират в корелативно единство с тях.

Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на дееца, във връзка с извършеното от него административно нарушение, а именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с прекратена регистрация и същото въпреки тези представи във волево отношение лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо е административнонаказтелна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното обвинение.

В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.

По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-002555/27.09.2019г., с което на С.А.С., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :