РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1711
12.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1657 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на И.Л.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат А.А.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-001482
от 31.05.2020г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“-Пловдив,
с която на основание чл.171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт
за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че наложената глоба в размер на
130лв. за допуснати административни нарушения е платена. Посочва още, че към
датата на извършеното нарушение – 31.05.2020г. И.Д. е бил записан на
11.05.2020г. в курс „А“ категория и на 12.06.2020г. е приключил след успешно
приложен практически изпит, съгласно приложената към жалбата служебна бележка
от 12.06.2020г. на „Учебен център-И.В.“ ЕООД. Твърди, че ПАМ е с отпаднало
основание към настоящия момент и следва оспорената заповед да се отмени.
Претендират се и разноските по
делото.
Ответникът, в молба –становище, намира
жалбата за неоснователна.Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски по делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с №47 от
31.05.2020г се установи, че на 31.05.2020г., около 00:25 часа, в гр. Пловдив,
на бул. „6-ти септември“ - №58, в посока кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител“ като водач на МПС-„Ямаха
Ф3 6, с рег. № ***, И.Л.Д. управлява
собствения си мотоциклет като извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС, с което виновно е нарушил чл. 150а, ал.1 от ЗДвП;2.
Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което
виновно е нарушил чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.;3. Не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, с което е нарушил виновно чл. 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Въз основа на установеното административни
нарушения, подробно описани по-горе Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор
Пътна полиция-Пловдив е издал оспорената заповед - предмет на настоящото
съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-391
от 06.02.2017г., с която са оправомощени длъжностни лица, сред които и началник
група към ОД на МВР – Пловдив да налагат принудителни административни мерки
(ПАМ), включително по чл.171, т.2 от ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а
принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г.на Директора на ОД на
МВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни
основания.
Административният орган изчерпателно е описал
допуснатото от жалбоподателя нарушение. В титулната част на заповедта е
посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена е оспорената заповед въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Жалбоподателят е подписал
АУАН без възражения.
Процесната заповед е издадена в писмена форма
и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени
фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
В хода на проверката, обективирана в
АУАН, е установено, че И.Д. управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС; не
носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория; не носи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
В случая АУАН е редовно съставен
официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена
сила - до доказване на противното с надлежни доказателствени средства.
В хода на съдебното производство не се
ангажираха доказателства, опровергаващи фактите, установени от административния
орган. Обстоятелството, че на 12.06.2020г жалбоподателят е приключил успешно положен
практически изпит за нужната категория и
е издадена служебна бележка от „Учебен център-И.В.“ ЕООД, само потвърждава, че
към момента на извършената проверка - 31.05.2020г., И.Д. е управлявал
МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към
която спада управляваното от него МПС. Служебната бележка не доказва, че
жалбоподателят притежава законово
предвиденото свидетелство за управление.
Съдът
приема за установено, че И.Д. е извършил нарушенията, установено с коментирания
АУАН.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Следва да се посочи, че в
конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на
закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради
факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След като жалбоподателят управлява МПС -„Ямаха Ф3 6, с рег. № ***, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, то
административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед
за прилагане на предвидената в чл.171,т.2а,б.“а“от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а,б.“а“
от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за
издаването й. В диспозитивната част на заповедта е изписано също, че се налага
санкция по цитираната разпоредба.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността
на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от
водача, управлявал пътно превозно средство.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно
административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна
административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-001482 от
31.05.2020г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“-Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /П/