Решение по адм. дело №1359/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба И. К. Ш., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. Ч., срещу Заповед № GPAM-1523214/17.06.2025 г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил Форд с рег. № [рег. номер], за срок от 180 дни. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че издадената заповед не съдържа фактически и правни основания. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът - младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заявените от другата страна съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. Съставен е АУАН № 3983567/17.06.2025 г. от П. А. И., на длъжност младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 17.06.2025г., около 18:38 часа, в област Пловдив, път – (Пазарджик – Пловдив) – Асеновград – Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем – граница Гърция – километър 16.7 (път II-86 км 16.700), И. К. Ш. като собственик и пътник в лек автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер], предоставя управлението му на лице, което не е правоспособен водач, с което е реализирала състава на административно нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така установеното е издадена Заповед № GPAM-1523214/17.06.2025 г., с която административният орган за нарушение на чл. 102, т. 1 вр. чл. 171, т.2а, б. „А“ от ЗДвП е приложил спрямо И. К. Ш. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [рег. номер] за срок от 180 дни.

В мотивите на заповедта е посочено, че на път II-86 км 16.700 И. К. Ш. като собственик на лек автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер] го е предоставила на А. А. К. – неправоспособен водач, лишен по съдебен ред.

По делото е представен и АУАН № 3983564/17.06.2025 г., съставен срещу А. А. К., за това че на 17.06.2025г., около 18:38 часа, в област Пловдив, път – (Пазарджик – Пловдив) – Асеновград – Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем – граница Гърция – километър 16.7 (път II-86 км 16.700), като водач на лек автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер], управлява без да е правоспособен.

Видно от представена справка за нарушител/водач, СУМПС на А. А. К. е отнето с присъда по НОХД № 6744/2024г. за срок от 18 месеца, считано от 08.12.2024г. до 08.06.2026г.

6. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил младшите автоконтрольори, в качеството им на длъжностни лица от състав на ОДМВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП. Представена е също заповед № 317з-5565/27.05.2024г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, с която длъжностното лице, издало оспорения в настоящото производство административен акт е назначено на позицията младшите автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив.

IV. От правна страна:

7. Описаните в АУАН № 3983567/17.06.2025 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които и тази по т.2 а, б. "а" е: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред.

В случая от представените по делото доказателства се установява, че на 17.06.2025г., около 18:38 часа, в област Пловдив, път – (Пазарджик – Пловдив) – Асеновград – Бачково – Чепеларе – Смолян – Рудозем – граница Гърция – километър 16.7 (път II-86 км 16.700), И. К. Ш. като собственик и пътник в лек автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер] го е предоставила за управление на А. А. К. - лице, което не е правоспособен водач, с което Шерова е реализирала състава на административно нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в обжалваната заповед не се съдържат фактически и правни основания за налагане на процесната принудителна административна мярка. Ответният административен орган е посочил фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в какво се изразява противоправното поведение на оспорващия. Наличието на техническа грешка при изписване номера на АУАН не представлява порок от категорията на съществените, който да дава самостоятелно основание за отмяна на административния акт. При пълно съвпадение между данните от съдържащите се по преписката доказателства, изолираните пропуски в съдържанието на заповедта не може да обосноват наличие на съществено процесуално нарушение, след като безспорно се установява нарушителя и обстоятелствата, при които е било извършено деянието. Действително в заповедта липсват конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в минимално предвидения от закона размер това също не представлява съществено процесуално нарушение.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски.

8. Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. К. Ш., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], чрез адв. М. Ч., срещу Заповед № GPAM-1523214/17.06.2025 г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил Форд с рег. № [рег. номер], за срок от 180 дни.

Решението не подлежи на обжалване.