№ 1178
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501000 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от
Я.Б.Я., чрез процесуален представител юрк. Х.А., срещу разпореждане от
04.03.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 3027/2022 г. по описа на РС Пловдив,
инкорпорирано в заповед № 1629 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 04.03.2022 г., с което е отхвърлено заявлението в частта му,
с която се претендира присъждане на сума от 147,79 лева (сто четиридесет
иседем лева и 790ст.), представляваща договорна лихва за период от
26.03.2020 г. до 06.05.2021 г., сумата 62,47лева (шестдесет и два лева 47 ст.,
представляваща мораторна лихва за период от 07.05.2021 г. до 22.02.2022 г.
В жалбата се твърди, че разпореждането е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изразява се несъгласие с обявяването на договора за недействителен поради
това, че сключеният договор отговаря на императивните изисквания на чл. 11,
т. 10 от ЗПК, тъй като законът не предвижда в договора да се изброяват
всички разходи, включени в ГПР, а само допусканията, които, съгласно
смисъла на закона, са предвиждания за бъдещето. Излага твърдения за
характера на уговорената възнаградителна лихва, като счита, че същата е
1
свободно уговорена, в рамките на добрите нрави. Твърди, че обезщетението
за забава е начислено на осн. чл. 86 от ЗЗД, в размер на законната лихва.
Моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като
въззивния съд се произнесе по същество да бъде издадена Заповед за
изпълнение в частта за сумите по договорната лихва, както и мораторната
лихва, претендирани в заявлението по чл. 410 от ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по подадено заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД за сумата от 147,79 лева,
представляваща договорна лихва за период от 26.03.2020 г. до 06.05.2021 г.,
сумата 62,47лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.05.2021 г.
до 22.02.2022 г., с мотив, че клаузите на договора, уговарящи договорна
лихва, процент на ГПР, неустойка при непредставяне на обезпечение, при
предоставена заемна сумата от 800 лева и общо задължение от 1845,30 лв. са
неравноправни клаузи.
Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по
приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и
прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба
за неоснователна по следните съображения:
Правата на заявителя се претендират на основание Договор за паричен
заем № 5598285/12.03.2020 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и
длъжника Б. Г. Г.. Правата си заявителят твърди да е придобил с подписване
на приложение № 1 от 05.05.2021 г. към договор за цесия от 01.12.2016 г.,
което прехвърляне на вземането е било съобщено на длъжника с
уведомително писмо с обратна разписка. С договора е предоставена сума в
размер на 800 лв., която да бъде върната, ведно с уговорена лихва от 40,32%,
на 30 двуседмични вноски, при ГПР 49,35%. Уговорено в договора е
заплащане на такса експресно разглеждане на заявка за паричен заем в размер
на 503,40 лв. и неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
2
обезпечение в размер на 335,40 лв., като с така уговорените допълнителни
разходи общата сума на кредита е посочена в размер на 1845,30 лв.
С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е
потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да
издаде заповедта, служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния
съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП
и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже
издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност
искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
Съгласно договора за паричен заем № 5598285/12.03.2020 г.
длъжникът се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 503,40 лв., при уговорена възнаградителна лихва в
размер на 206,50 лв., както и да заплати неустойка в размер на 335,40 лв., ако
не предостави едно от две възможни обезпечения на кредита – физическо
лице поръчител, което да отговаря на посочени множество завишени
изисквания, или банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в
размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по
договора, като възнагражденията са уговорени да са платими разсрочено, на
равни части към всяка от погасителните вноски. При преценка на изложените
обстоятелства и съдържанието на постигнатите договорености, се установява
наличието на уговорки за заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита, която противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК,
според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и
разпоредба в договора, с която се предвижда, под формата на неустойка за
изпълнение на несъществено задължение по договора (представяне на
обезпечение) да бъде заплатено възнаграждение, което има характера на
3
сигурна печалба за кредитора и то в размер по-висок от уговорената
възнаградителна лихва, с която се заобикаля разпоредбата на чл. 19 от ЗПК,
които разпоредби са неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. С оглед договорения размер на ГПР и размера на
уговореното възнаграждение по посочените неравноправни клаузи е налице
обоснована вероятност действителният размер на ГПР да превишава и
законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна води до
вероятност с посочване на ГПР различен от действителния да не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, което да води до недействителност
на целия договор и дължимост само на чистата стойност по договора, която е
присъдена с издадената заповед за изпълнение.
По изложените съображения въззивният съд приема, че крайният
резултат за отхвърляне на заявлението в обжалваната част е правилен, поради
което съдът намира, че разпореждането в частта, с която е отхвърлено
заявлението, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.03.2022 г., постановено по ч.
гр. д. № 3027/2022 г. по описа на РС Пловдив, инкорпорирано в заповед №
1629 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.03.2022
г., с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет.
3, срещу Б. Г. Г., с ЕГН: **********, от с. *********************, за сумата
от 147,79 лева, представляваща договорна лихва за период от 26.03.2020 г. до
06.05.2021 г. по договор за кредит № 5598285/12.03.2020 г. и сумата 62,47
лева, представляваща мораторна лихва за период от 07.05.2021 г. до
22.02.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5