РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Петрич, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20221230200791 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес
на управление : гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано от М.Е., срещу
наказателно постановление № 42-0002204 от 19.07.2022 г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С., с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000/три хиляди / лева.
С жалбата пълномощника на дружеството оспорва издаденото НП, като
счита същото за издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовани, чрез
процесуалния си представител поддържа депозираната жалба и моли НП да
бъде отменено, като незаконосъобразно. Подробни съображения излага в
писмен бележки. Претендира разноски.
Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката,
застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, нарушението е
1
индивидуализирано от обективна страна, не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като наложената санкция е
законосъобразна, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло. Прави се възражение за прекомерност на претендирания
по делото адвокатски хонорар.
Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – гр. П. при
редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище
по жалбата и наказателното постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното :
С обжалваното Наказателно постановление № 42-0002204 от 19.07.2022г.
на Директор регионална дирекция „Автомобилна администрация” - гр. С. за
нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП
на обжалващото дружество е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 324435/07.06.2022г., съставен на дружеството
- жалбоподател от инспектор към Регионална дирекция “Автомобилна
администрация”, гр. С. В наказателното постановление и АУАН е отразено,
че на 07.06.2022г. при извършена комплексна проверка на превозвача „И.
Ш.“ ЕООД, гр. П., притежаващ Лиценз № 2783 за международен превоз на
товари, контролните органи са констатирали, че дружеството, като превозвач
е допуснало извършването на управление на МПС влекач (кат. № 3), с рег. №
Е **** КК, с водач М. С. в периода от 01.05.2021г. до 31.03.2021г. и на
12.07.2021г., без водачът да отговаря на изискванията за психологическа
годност, видно от справка в база данни на Регистъра за психологична годност
и разпечатка от паметта на дигиталния тахограф монтиран в автомобила.
Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП във вр. чл. 8, ал.1 от
Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ и обжалващото дружество е санкционирано
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите В. Й. Д. и К. И. М., които пресъздават свои
непосредствени възприятия, придобити в хода на проверката и чийто
показания са последователни и логични, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Установената фактическа обстановка се потвърждава и от приетите по
делото писмени доказателства описани в съдебните протоколи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
2
и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на наказателно постановление, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление, издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, за което по делото са
представени безспорни доказателства. Съдът счита обаче, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на
нарушението поради следните основания:
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
процесуални нарушения, които са опорочило процесното НП. Както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на НП административният орган не е
изпълнил задължението си да опише пълно, ясно и конкретно от фактическа
страна административното нарушение, което от своя страна препятства
преценката за правилното приложение на материалния закон. Както в акта
така и в наказателното постановление е допусната неяснота по отношение на
датата на извършване на нарушението, като едновременно е посочен период
на извършването му - от 01.05.2021 г. до 31.03.2021 г., както и конкретна дата
– 12.07.2021 г., от което не става ясно дали във всеки един ден от този период
административнонаказващият орган е приел, че има извършено
административно нарушение или не и дали нарушението е едно или са
повече. Ако органът е приел, че нарушението е едно, то тогава е следвало да
бъде посочена единствено датата 12.07.2021г. И обратното, ако наказващият
орган е приел, че превозите са извършени в посочения период, то тогава
3
възниква неяснота по отношение на това колко превоза са осъществени в този
период /с изключение на превоза, извършен на 12.07.2021г./ и дали тези
превози съставляват международни по смисъла на §1, т.14 от ДР на ЗАвП.
Нещо повече, в съдържанието на санкционния акт липсват данни за това дали
въобще такива превози са извършвани в рамките на целия период. Тези
неясноти в описанието на датата на извършване на административното
нарушение практически препятстват съдебната проверка за правилното
приложение на материалния закон. Допуснатите процесуални нарушения са
съществени, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на
нарушителя и обосновават извод за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление. Недопустимо е обективни признаци, чрез които
се индивидуализира конкретно правонарушение, да се предполагат и
извеждат по тълкувателен път или по предположение.
Изложеното налага извода, че при съставянето на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като на практика липсват
основни реквизити по чл. 42, т. 3 и т.4 /за акта/ и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН /за
наказателното постановление/, а с това се засяга в значима степен правото на
защита на процесният жалбоподател. Последното обуславя процесуалната
незаконосъобразност на наказателното постановление и мотивира неговата
отмяна само на това основание.
На следващо място е налице и несъответствие между словесното
описание на нарушението и правната му квалификация. Съгласно посочената
за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2 ЗАвП, лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал.3 и чл. 12б, ал.1 от същия закон и чл. 152, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата. Според съдържащите се в акта и
наказателното постановление фактически твърдения деянието на превозвача
следва да се квалифицира като нарушение на чл. 57, ал. 1, Наредба
11/31.10.2002 г., съгласно който лицето по чл. 2, ал. 1 /едноличен търговец
или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени
копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/
допуска до управление на превозните средства за международни превози на
пътници и товари само водачи, които са психологически годни. При
доказателствена обезпеченост на нарушението на дружеството следва да се
наложи определената с чл. 96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП, имуществена санкция в
размер на 3000 лева, предвидена за онзи, който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. В случая съдът разполага с предвиденото с чл. 63, ал.7,
4
т.1 от ЗАНН правомощие да измени наказателното постановление като
приложи закон за еднакво наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата по нарушението и квалифицира нарушението като такова на
чл. 57, ал. 1, Наредба 11/31.10.2002 г.
Отделно от горното обаче за пълнота на изложеното, съдът намира за
нужно да посочи, че в казуса не се и доказа извършването на твърдяното
нарушение с правна квалификация по чл. 57, ал.1 от Наредба №
11/31.10.2002г. на МТ.
Съгласно т. 8 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО относно
свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на
пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за
издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства.
Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането
да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията,
уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни
средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава
на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства".
Като т. 9 предвижда, че "доказателство за изпълнение на съответствието с
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за
транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато
свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол
съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще
допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на
конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се
позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
други превозни средства. Поради причини, свързани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за
управление на превозно средство и поради това следва да се определят от
срока на валидност на свидетелството. ". Съгласно чл. 7, т.1, б. “А“ от същата
директива, свидетелства за управление на моторно превозно средство се
издават само на кандидатите: а) които са взели изпит по умения и поведение и
теоретичен изпит и отговарят на медицинските стандарти в съответствие с
разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ Минимални изисквания
за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи
при първоначалното придобиване на свидетелство за управление и при
неговото подновяване. На държавите-членки се дава възможност да въведат в
националните си законодателства и периодични медицински прегледи за
физическа и психическа годност. Разпоредбата на чл. 151, ал.4 от ЗДвП
предвижда, че кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна
5
мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл. 152, ал. 1, т. 2,
б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите
на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. Разпоредбата на
чл. 151, ал.4 от ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите
С1, С, D1, D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни,
като според чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
От посочените законови текстове става ясно, че националният
законодател е регламентирал при първоначалното придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, всеки
кандидат да отговаря на изискванията за физическа и психологическа
годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно превозно
средство удостоверява наличието на правоспособност за управление и
психологическа годност. В конкретния случай видно от приетата по делото
разпечатка от картата на водача М.С., същия е разполагал с валидно СУМПС
от съответната категория, следователно е разполагал и с психологическа
годност. Отделно от посоченото следва да се допълни, че изискването за
допълнително удостоверяване на психологическата годност, при издадено и
валидно свидетелство за управление на водача поставя в по - неблагоприятно
положение българските професионални водачи, респ. наеманите на работа
водачи от превозвачи със седалище в страната, и е несъвместимо с общия
принцип на недопускане на дискриминация по чл. 18 ДФЕС при упражняване
на основни права и свободи, гарантирани в членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49
ДФЕС и 56 ДФЕС (вж. официално уведомително писмо на Европейската
комисия до България от 15.07.2021 г. за неправилно транспониране на
Директива 2006/126). В контекста на изложеното, в светлината на
хармонизация и на целите на Директива 2006/126, разпоредбата на чл. 57, ал.1
от Наредба № 11/31.10.2002г. следва да се тълкува по начин, че
удостоверяването на психологическата годност на водач при международен
автомобилен превоз на товари, не може да се изисква на основания, различни
от тези по Директива 2006/126 – при издаване и при подновяване на
6
свидетелство за управление от съответната категория. Прилагането на това
изискване би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, поради
което, за да гарантира пълната ефективност на правото на ЕС разпоредбата
следва да бъде оставена без приложение. Ето защо неизпълнението на
несъвместимо с правото на ЕС изискване, каквото е това по чл. 57, ал.1 от
Наредба № 11/31.10.2002г. не може да се разглежда като противоправно
деяние, което да бъде санкционирано с налагането на административно
наказание.
Същевременно считано от 21.10.2022г. е налице изменение в
разпоредбата на чл. 8, ал.2 от Наредба № 36/2006г. /обн. ДВ бр. 84/2022 г. в
сила от 21.10.2022г./, като същата вече гласи, че удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Ето защо съгласно императивната
разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях която е по-благоприятна за нарушителя. Смисълът на изменението е за
безсрочност в рамките на срока на валидност на притежаваното СУМПС и
тъй като наказателното постановление не съдържа данни за изтичане на срока
на валидност на свидетелството за правоуправление на водача М. С., то
приложението на по - благоприятния закон обуславя извод за
несъставомерност на описаното в наказателното постановление
административно нарушение, санкционирано на основание чл. 96г, ал.1, пр.2
от ЗАвП.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение платено в брой от 450
/четиристотин и петдесет/ лева. Представени са доказателства, че тази сума е
изплатена. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата
административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е около минимално предвиденото,
съгласно регламента на чл. 18, ал.2, във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
действаща към монета на образуване на настоящото дело /бр. 68 от 31.07.2020
г./, съгласно който възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300
лв. + 7 % за горницата над 1000 лева. Следователно съотнесено към размера
на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер
на 3000 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 440.00 лева. В случая
заплатения хонорар е в размер на 450.00, поради което настоящия съдебен
състав приема, че следва да бъде уважено искането до пълния размер, като
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ следва да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 450.00 лева
7
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 във вр. с ал.3, т.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002204 от 19.07.2022г. на
Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, гр. С., с
което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на „И. Ш.“ ЕООД, с ЕИК
**** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано
от М. Е. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 3000 лева. като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН във вр. чл. 143, ал.1 от АПК
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на
„И.Ш.“ ЕООД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул.
„В.“ № *, представлявано от М. Е. сума в размер на 450,00 лева (четиристотин
и петдесет лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8