№ 642
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Л. Махмудиева
Членове:Снежана Бакалова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503036 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 268505/20.06.2022 г. на М. И. С., ЕГН
********** и Р. Г. С. ЕГН **********, двамата с местожителство в гр. *** ул.
„***“, № *** срещу Решение № 260026/25.05.2022 г. на Пернишки окръжен
съд, ГК, по гр. д. № 238/2020 г. в частите, с които са отхвърлени исковете
им за осъждане на „ДЗИ - ОБЩО З." Е., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б, да заплати разликата
съответно над присъдените 180000.00 лв. и 150000.00 лв., до
претендираните от по 200000.00 лв., за всеки от тях, застрахователни
обезщетения за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в
резултат от смъртта на И. Р. Г., техен син, настъпила при ПТП, на ********
г., на път III-623, между с. Извор и с. Дебели лаг, по вина на Е. С. А., водач на
л.а. „БМВ 520“, с ДК № ***, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендират разноски.
Въззивниците считат, че първоинстанционния съд след като е достинал
до правилни изводи за наличието на предпоставките по чл. 432 КЗ за
ангажиране на отговорността на ответника, е достигнал до неправилно
определяне на размера на дължимите обезщетения, при приложението на чл.
52 ЗЗД. Настояват, че събраните в хода на производството доказателства
водят до извод, че са налице основания за уважаване на предявените искове
от двамата в пълен размер. По същество молят да бъде отменено решението в
обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени в пълен размер.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ДЗИ -
1
ОБЩО З." Е., ЕИК *********, не депозира писмен отговор.
2. Въззивна жалба вх. № 260613/28.06.2022 г. на „ДЗИ - ОБЩО З." Е.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б, срещу Решение № 260026/25.05.2022 г. на Пернишки
окръжен съд, ГК, по гр. д. № 238/2020 г. в частите, с които е осъдено да
заплати на М. И. С., ЕГН ********** и Р. Г. С. ЕГН **********, двамата с
местожителство в гр. *** ул. „***“, № ***, съответно сумата 180000.00 лв. и
сумата 150000.00 лв., застрахователни обезщетения за претърпяни
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на И. Р. Г.,
техен син, настъпила при ПТП, на ******** г., на път III-623, между с. Извор
и с. Дебели лаг, по вина на Е. С. А., водач на л.а. „БМВ 520“, с ДК № ***,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.07.2019 г. до
изплащането им, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. Чл. 429 КЗ.
Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно и
необосновано, поради което следва да бъде отменено, в атакуваните му части,
а предявените искове – отхвърлени. Счита, че по делото е установено
наличието на съпричиняване от страна на починалия, който се е возил в
автомобила без поставен предпазен колан и при водач, за който е знаел, че е
употребил алкохол. Излага, че определените обезщетения са завишени и
некореспондиращи с обема на претърпяните от ищците болки и страдания.
Претендира разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите М. И. С., ЕГН
********** и Р. Г. С. ЕГН **********, депозират писмен отговор вх. №
260862/14.10.2022 г., в който оспорват въззивната жалба. Считат изложените
оплаквания за неоснователни и сочат, че за установяване на твърдяното
съпричиняване са били събрани поисканите от въззивника доказателства, от
които обаче то не се е установило.
В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители,
поддържа въззивните жалби и отговорите по изложените в тях
оплаквания, доводи и съображения.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не е бил повдиган спор по въпросите за наличие на
валидно, към датата на произшествието – ******** г., застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" при ответника
„ДЗИ - ОБЩО З." Е., за л.а. „БМВ 520“, с ДК № ***; че ищците са предявили
застрахователни претенции за изплащане на обезщетение вх. №№ 94-Я-
78/19.04.2019 г. и 94-Я-79/19.04.2019 г., по които срокът за произнасяне на
застрахователя е изтекъл и обезщетение не е било определено и заплатено.
Застрахователните претенции са представени пред първоинстанционния съд.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното нохд № 47/2020 г., на ОС - Перник, че по силата на влязла в
сила Присъда № 11/30.06.2020 г., подс. Е. С. А., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на ******** г., на територията на общ. Радомир, обл.
Перник, на път в района между с. Извор и с. Дебели лаг, при управление на
МПС – л.а. „БМВ 520”, ДК № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост,
2
причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г., ЕГН ********** като
деянието е извършено в пияно състояние, престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. първо, б. „а“, предл. 2 и б. „б“, предл. 1НК.
За установяване на твърдяната родствена връзка между ищците и
починалият И. Г., е представено удостоверение за наследници №
149/15.03.2019 г.
За установяване на твърдяните болки и страдания, по пред
първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, посредством
разпит на двама свидетели – И. Г. К., сестра на ищеца и А. С. Б., без родство.
Показанята на свидетелите се ценят в частите, в които са резултат на
непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите
възприети за установени факти и обстоятелства. От показанията на св. К. се
установява, че преди смъртта си синът на ищците живеел при тях и работел.
Имал по-голяма сестра, която живеела отделно. Синът на ищците бил
възпитано, всеотдайно и грижовно дете. Семейството го възпитало с любов,
направили му абитуриентска, в семейството – между родителите и между
родители и деца не е имало конфликти. В деня на смъртта на сина си, ищецът
искал да се обеси, защото животът бил свършил за него. Споделя, че след
смъртта двамата ищци рухнали, животът им се преобърнал, къщата им била
пълна със снимки на И., ищците приемали успокоителни, затворили се в себе
си. Ищецът започнал да употребява алкохол по-често. След смъртта на И.
майка му била неадекватна, непрекъснато плачела, отишла при сестра си в гр.
София, защото имала нужда от помощ. Заявява, че ищците никога няма да
преодолеят загубата на сина си.
От показанията на св. Б. се установява, че познава ищцата като весел и
лъчезарен човек, с чувство за хумор. Към момента при срещите си с нея
непрекъснато плачела като промяната се дължала на загубата на детето й - И.,
което починало в катастрофа и тогава бил на 20 или 21 години. Ищцата
нямала желание за нищо и ако нямала и дъщеря, свидетелката счита, че да си
е заминала до сега. Знае, че ищеците всеки ден ходели на гроба на детето си,
защото една година работела в гробищния парк като ищцата прекарвала
часове там и не искала да си тръгва.
По делото са събрани и специални знания, посредством заключение на
комбинирана психолого-психиатрична експертиза, чието заключение
неоспорено от страните е кредитирано от първоинстанционния съд.
Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и безпристрастно
дадено. От него се установява, че след смъртта при всеки от ищците се
наблюдават преживявания на тежка психотравма, която засяга личностовото
и социалното им функциониране като непосредствено след това са развили
клинична картина на Остра стресова реакция, последвана от разстройство в
адаптацията с тежка и протрахирана депресивна реакция при ищеца и тежък
депресивен епизов при ищцата, които заболявания персистират и към
момента на експертизата. Психологичното изследване е очертало данни за
актуални компоненти на леки нарушения в когнитивните процеси,
личностовата сфера и социалното функциониране, характери за
капсулираните травматични стресови разстройства, придружени с негативни
емоции като депресивност, тъга, негативизъм, липса на перспектива, както и
риск от автоагресия при ищцата. Експертите препоръчват задължително
провеждане на лечение при ищцата, както и оказване на психотерапевтична
подкрепа. При ищеца е установена необходимост от оказване на
3
психотерапевтична подкрепа. Експертите са установили повтарящи се идеи,
мисли, мечти, илюзии, епизоди на ретроспекция и усещане за съживяване на
преживяването. Силно натрапчиви мисли за изгубения син, крайни чувства на
изолация и празнота, копнеж за присъствието на сина им на терена на изразен
депресивен синдром и при двамата ищци. Разпитани в с.з. експертите
определят състоянието на ищцата е по-тежко от това на ищеца като заявяват,
че пълно отминаване на психотравмата не е възможно. Излагат, че двамата
ищци живеят по-скоро в миналото като това състояние е по-силно изразено
при ищцата и двамата имат очакване, че синът им ще се прибере, проверяват
дали обувките му са на мястото им сутрин и все още живеят в някакъв
нереален свят. Осъзнават какво се е случило, но въпреки това живеят с
очакване.
За установяване на твърдяното от ответника съпричиняване са събрани
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел – К. Б. К., без родство и
служебна зависимост, доведена сестра на Е. А.. Показанията й се ценят в
частите, в които са резултат на непосредствени и лични възприятия и не
противоречат на останалите възприети за установени факти и обстоятелства.
Свидетелката заявява, че починалият И. е седял в автомобила на мястото зад
шофьора. Заявява, че сутринта, когато в 6 часа я взели Е. държал в ръка бира в
рейса, но видимо нямало индикация да е употребил алкохол и не е усетила
дъх и в колата. Споделя, че Е. пушел цигари, но не е чувала да е вземал
някакви наркотични вещества. В останалата си част показанията на тази
свидетелка нямат отношение към възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Разпореждане № 3913/31.10.2022 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС
намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
Произнасянето на ОС - Перник съответства на заявената за разглеждане
искова претенция, която черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което решението се явява и допустимо.
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, както бе посочено във фактическата
установеност по делото, ищците са отправили застрахователни претенции на
19.04.2019 г. към ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновното за произшествието лице. Не са
налице данни, от страна на ответника окончателно произнасяне по
претенциите да е налице. Към датата на предявяване на иска – 27.05.2020 г.,
установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, срок за окончателно
произнасяне е изтекъл. По изложените съображения, настоящият състав
намира, че е спазена административната процедура предхождаща
предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
4
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Във връзка с релевираните във въззивната жалба на ответника „ДЗИ -
ОБЩО З." Е. оплаквания относно липсата на ангражирани доказателства за
виновно и противоправно поведение на водача А., както и, че от
първоинстанционния съд не били посочени конкретните нарушени
разпоредби от ЗДвП, съставът на въззивния съд счита за необходимо да
отбележи, че в първоинстанционното решение ясно е посочена постановената
срещу водача А. и влязла в сила, осъдителна присъда, както и
престъплението, за извършването на което е ангажирана наказателната
отговорност на А.. Присъдата е коментирана във възприетото по фактите и на
въззивното решение.
Така, постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда, е
задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящият състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните
последици от деянието. С оглед на изричната забрана на коментираната
разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не може да се
изследва и въпроса относно причините, поради които е настъпило
произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината.
Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези
факти могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Както бе посочено във възприетото по фактите, по задължителен за
страните, а и за съда, посредством влязлата в сила присъда на наказателния
съд, е установена вината на водача Е. А. за настъпване на произшествието,
при което е била причинена смъртта на И. Г. – син на ищците.
С оглед на събраните доказателства съдът намира, че ищците
действително са претърпели твърдяните от тях болки и страдания в резултат
на смъртта на техния син, които се характеризират с висок интензитет и
голяма продължителност. Безспорно е и, че като най-близки на починалия –
негови възходящи, те се ползват с право на обезщетение, тъй като са доказали
вредите, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД.
Така изяснената по делото фактическа установеност налага извод за
наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищците
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния син, настъпила в
процесното ПТП.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на
дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен
съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД. В
тази връзка съдът съобрази следното:
В т. 2-ра на ППВС № 4/68 г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл. 52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
5
актуалност и до днес, и съгласно които това понятие не е абстрактно, а
всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи
обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на
увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици
за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, отношение
между него иищците, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и
да ги прецени в тяхната съвкупност. (Така Р № 93/23.06.2011 г., т. д. №
566/2010 г., ВКС, II ТО и Р № 111/01.07.2011 г., т.д. № 676/2010 г., ВКС, II
ТО). При прилагане на тези критерии в процесния случай, съдът съобразява,
че пострадалият е млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за
хронични заболявания и здравословни проблеми, чиято смърт е настъпила
внезапно и е причинила силни болки и страдания на неговите родители –
ищците. Загубата е внезапна и е причинила рязко влошаване на психичното
им здраве и емоционално състояние, последвано от леки нарушения в
когнитивните процеси, личностовата сфера и социалното функциониране,
характери за капсулираните травматични стресови разстройства, придружени
с негативни емоции като депресивност, тъга, негативизъм, липса на
перспектива, както и риск от автоагресия при ищцата, които не са преодолени
и към момента. Следва да бъде съобразено и, че ищците са в активна
трудоспособна възраст, без данни за вложено здравословно състояние, преди
загубата им и имат още едно дете, т.е. не са разчитали и починалият не се е
явявал единствената им надежда за опора, помощ и подкрепа при напредване
на възрастта.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното З.. Съобразявайки
всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на
160000.00 лв., за ищцата и 140000.00 лв., за ищеца, са адекватни и
съобразени, както с реално претърпените болки и страдания (според
експертите актуалните са по-ярко изразени при ищцата), така и с практиката
на касационната инстанция в сходни случаи (О № 674/15.12.2022 г., кас.д. №
2528/2022 г., ВКС, I ТО), поради което исковите претенции подлежат на
уважаване в тези размери.
За разликата до уважените размери от 180000.00 лв., за ищцата и
150000.00 лв., за ищеца, исковете ще следва да бъдат отхвърлени.
Що се касае до възражението за съпричиняване, релевирано пред
първоинстанционния съд, във въззивната жалба на застрахователя конкретни
оплаквания не са изложени, а изложението досежно това възражение е изцяло
теоретично. Следва все пак да бъде посочено, че доколкото съпричиняването
винаги е онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който наред с
проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия,
действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. (така Р № 169/28.02.2012 г.,
т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО). В този смисъл, от събраните в хода на
6
първоинстанционното производство и коментирани във фактическата
установено доказателства, се налага извода, че твърдяното от застрахователя
съпричиняващо поведение на пострадалия не е било установено при
условията на главно и пълно доказване, на твърдяните основания, поради
което се явява възражението в тази посока се явява неоснователно, а
опрееделените обезщетения не подлежат на редуциране.
Началният момент на присъдената лихва за забава не е предмет на нито
една от сезиращите жалби.
В заключение, постановеното съдебно решение ще следва да бъде
отменено в осъдителните му части за разликите съответно над 160000.00 лв. и
140000.00 лв., до присъдените 180000.00 лв. и 150000.00 лв. и ще следва да
бъде потвърдено в останалите му обжалвани части.
По разноските.
С оглед изхода от спора, на ревизиране подлежат и разноските за
първоинстанционното производство. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските на
ищците макар и да се следват – не се присъждат, предвид освобождаването
им.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват разноски за
първоинстанционното разглеждане, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така при служебно определено юрисконсултско възнаграждение в размер на
360.00 лв., дължимото възлиза на сумата 90.00 лв.
Предвид оказаната безплатна правна помощ на ищците от страна на адв.
Я. С., по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, нему се следва адвокатско
възнаграждение, което съразмерно уважената част от претенциите възлиза на
сумата 8577.00 лв., с ДДС. Изчисляването е извършено при изчислен
минимален размер с приложението на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ, в редакцията му към датата на сключване на договорите за правна
помощ – 19.03.2019 г., който възлиза на 11436.00 лв., с ДДС.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, за въззивна инстанция на ищците не се
присъждат разноски, предвид неоснователността на въззивната им жалба.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват разноски съразмерно
уважената част от въззивната му жалба и съобразно обжалваемия интерес.
Така от направените в размер на 6600.00 лв., държавна такса и служебно
определено от въззивния съд юрисконсултско възнаграждение в размер на
360.00 лв., на присъждане подлежи сумата 632.73 лв.
Предвид оказаната безплатна правна помощ на ищците от страна на адв.
Я. С., по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, нему се следва адвокатско
възнаграждение, което съразмерно отхвърлената част от въззивната жалба на
застрахователя и съобразно обжалваемия интерес, възлиза на сумата 8869.09
лв., с ДДС. Изчисляването е извършено при изчислен минимален размер с
приложението на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в редакцията
му към датата на сключване на договорите за правна помощ – 19.03.2019 г.,
който възлиза на 9756.00 лв., с ДДС.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати дължимата
държавна такса върху уважената част от претенциите на ищците, възлизаща
на сумата 12000.00 лв. и сумата 400.00 лв., разноски за експертиза.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260026/25.05.2022 г. на Пернишки окръжен
съд, ГК, по гр. д. № 238/2020 г. в частите, с които „ДЗИ - ОБЩО З." Е., ЕИК
********* е осъдено да заплати на М. И. С., ЕГН ********** и Р. Г. С. ЕГН
**********, съответно разликата над сумата 160000.00 лв., до уважения
размер от 180000.00 лв. и разликата над сумата 140000.00 лв. да уважения
размер от 150000.00 лв., както и в частта за разноските И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за осъждането на „ДЗИ - ОБЩО З." Е.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“, № 89Б да заплати на М. И. С., ЕГН ********** и Р. Г. С. ЕГН
**********, двамата с местожителство в гр. *** ул. „***“, № ***, съответно
разликата над сумата 160000.00 лв., до уважения размер от 180000.00 лв. и
разликата над сумата 140000.00 лв. да уважения размер от 150000.00 лв.,
представляващи застрахователни обезщетения за претърпяни неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на И. Р. Г., техен син,
настъпила при ПТП, на ******** г., на път III-623, между с. Извор и с. Дебели
лаг, по вина на Е. С. А., водач на л.а. „БМВ 520“, с ДК № ***, ведно със
законната лихва считано от 19.07.2019 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1
КЗ, вр. Чл. 429 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026/25.05.2022 г. на Пернишки
окръжен съд, ГК, по гр. д. № 238/2020 г. в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА М. И. С., ЕГН ********** и Р. Г. С. ЕГН **********,
двамата с местожителство в гр. *** ул. „***“, № *** да заплатят на „ДЗИ -
ОБЩО З." Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“, № 89Б, сумата 722.73 лв., разноски за първа и въззивна
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО З." Е., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б да заплати на адв. Я. В. С.,
със служебен адрес гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, сумата
18333.00 лв., възнаграждение за процесуално представителство за две
инстанции, с ДДС, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО З." Е., ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша“, № 89Б да заплати по сметка на
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт,
сумата 12400.00 лв., държавна такса и разноски, както и сумата 5.00 лв., за
служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от съобщаването му, по реда и при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9