№ 671
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110215222 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "И“ ООД, ЕИК ххххххххх, чрез адв. М. П. от
САК против Наказателно постановление № РД – И-043/16.12.2019г., издадено
от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което
на основание чл. 288 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/ на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000, 00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 220 ал. 1
вр. чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ.
В жалбата се излагат съображения за допуснати в
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и
несправедливост на наложената имуществена санкция. Навежда се, че в
АУАН и НП липсва описание на обективните съставомерни признаци на
нарушението, тъй като не е посочено с какви действия или бездействия
търговецът на дребно е допуснал отпускането на лекарствен продукт по
лекарско предписание от лице, което не е магистър – фармацевт. Излагат се
доводи за недоказаност на нарушението, тъй като в
административнонаказателното производство не са били събрани
доказателства за образователно – квалификационната степен на свидетелката
З. и затова дали същата е действала по възлагане или дори със знанието на
органите на дружеството – въззивник. Сочи се, че изводите на наказващия
орган за осъществен състав на административно нарушение се основават на
1
предположения в нарушение на принципите на НПК. Навежда се, че
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, като не е
приложил чл. 28 ЗАНН. По изложените мотиви се прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
Настоящото производство пред СРС е второ по ред, след като с
решение № 5775/13.10.2021г. на АССГ, X касационен състав, по дело №
4810/2021г. е отменено решение № 20054172/26.02.2021г. на СРС, НО, 12
състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание дружеството – въззивник „И“ ООД, редовно
призовано, не се представлява.
Не се явява и процесуалният представител на жалбоподателя – адв. М.
П., също редовно уведомена.
Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. А. Р.
която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага
доводи, че извършването на нарушението е доказано по категоричен начин от
събраните в съдебното следствие доказателства; че в
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че наложената
санкция е в минимален размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и навежда възражение за прекомерност на евентуално претендирано от
въззивника адвокатско възнаграждение. Подробни съображения излага в
писмени бележки.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо
лице, в преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /редакция ДВ, брой 77 от
09.10.2012г./, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"И" ООД, ЕИК ххххххххх, е юридическо лице, регистрирано на
територията на Република България, със седалище гр. Г. и адрес на
управление ул. „И.Г.“ № 9, вх. Б, ет. 3, ап. 7, с управител Ростислав Пенчев
М..
На дружеството – жалбоподател било издадено разрешение за
търговия на дребно с лекарствени продукти № АП – 1374/24.11.2016г. от
изпълнителния директор на ИАЛ, да извършва търговия на дребно с
лекарствени продукти като открие аптека в гр. София, район „Връбница“, с.
М., ул. „В.Л.“ № 19 с ръководител магистър – фармацевт А.В..
2
Със заповед № ЗКС – 0141/24.07.2019г. на изпълнителния директор на
ИАЛ била определена комисия в състав: М. С. – главен експерт, С. Д. –
старши експерт и Е. Д. – инспектор в ДНПИ, която на 26.07.2019г. да
извърши проверки в лекарствоснабдителната мрежа на територията на град
София на търговци на дребно с лекарствени продукти за установяване
спазване разпоредбите на ЗЛПХМ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
На 26.07.2019г. свидетелите М. С., С. Д. и Е. Д. предприели
извършване на проверка на обект – аптека, находяща се в с. М., ул. „В.Л.“ №
19, стопанисвана от „И“ ООД. Първо в аптеката влязла свидетелката М. С., за
да извърши контролна покупка, а свидетелите Д. и Д. останали пред аптеката.
Свидетелката С. установила, че на работа в аптеката била само свидетелката
З. З., като в аптеката нямало други служители, както и клиенти.
Към 26.07.2019г. свидетелката З. З. не се намирала в трудово
правоотношение с дружеството – въззивник. По силата на трудов договор от
01.03.2016г., сключен между „И“ ООД, като работодател, и свидетелката З. З.,
като работник, З. била назначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“
с място на работа – аптека, находяща се в с. Мировяне, пл. „В.Л.“ № 1.
Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № 2/02.06.2017г.
на работодателя, считано от 14.06.2017г.
Свидетелката З. З. към 26.07.2019г. нямала фармацевтично
образование и не била магистър – фармацевт нито помощник – фармацевт.
Свидетелката М. С. поискала да закупи един лекарствен продукт,
отпускан без лекарско предписание – „Nurofen“, както и лекарствен продукт с
режим на отпускане „по лекарско предписание“ – „Concor“, като по
отношение на втория лекарствен продукт не представила на свидетелката З. З.
лекарско предписание /рецепта/. Свидетелката З. З. продала на свидетелката
М. С. една опаковка „Concor 5 mg film-coated tablets x 28” с партиден номер
Е202695 и срок на годност до месец 03.2023г. – лекарствен продукт с режим
на отпускане „по лекарско предписание“ и една опаковка „Nurofen 200 mg
coated tablets x 24”, партиден номер GD 305, със срок на годност 11.2021г. –
лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“, за
което от намиращо се в обекта фискално устройство свидетелката З. издала
фискален касов бон. Свидетелката С. взела закупените от нея лекарствени
продукти и излязла пред аптеката, където я чакали свидетелите С. Д. и Е. Д..
След това тримата заедно влезли в аптеката, легитимирали се и започнали
извършване на проверка, като изискали представяне на документи, сред които
и диплома за завършено образование за свидетелката З. и трудов договор.
Пред проверяващите свидетелката З. заявила, че няма фармацевтично
образование и не се намира в трудово правоотношение с „И“ ООД.
Свидетелката З. се обадила по телефона на управителя на дружеството –
жалбоподател Р.М., който дошъл в аптеката. Пред проверяващите М. заявил,
че магистър – фармацевтът, който работи в аптеката – А.В., е в платен
3
годишен отпуск. За резултатите от проверката свидетелката М. С. съставила
констативен протокол от 26.07.2019г. С констативния протокол управителя на
дружеството – въззивник Р.М. бил задължен в срок до 30.07.2019г. да
представи в ИАЛ копие от диплома за завършено средно образование на З. З.,
както и заповед за ползване на отпуск на магистър – фармацевт Върбанов за
времето от 22.07. до 26.07.2019г. Констативният протокол бил подписан от
свидетелката З. З..
В указания срок управителят на „И“ ООД не се явил в ИАЛ и не
представил изисканите с констативния протокол от 26.07.2019г. документи.
До управителя на дружеството – жалбоподател била изпратена покана
изх. № ИАЛ – 39254/09.09.2019г. в 5 – дневен срок от получаването й да се
яви лично в сградата на ИАЛ или да изпрати упълномощен представител за
съставяне и предявяване на АУАН.
На 01.10.2019г. в присъствието на свидетелите С. Д. и Е. Д. и на
законния представител на дружеството – жалбоподател свидетелката М. С.
съставила АУАН от 01.10.2019г., с който повдигнала против дружеството –
въззивник административнонаказателно обвинение за нарушение на 220 ал. 1
вр. чл. 219 вр. чл. 288 ал. 1 ЗЛПХМ – затова, че търговецът на дребно с
лекарствени продукти е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени
продукти в аптека на адрес с. М., ул. „В.Л.“ № 19, да се извършват от
неправоспособно лице /лице без фармацевтично образование/, като при
контролна покупка, извършена на 26.07.2019г., З. А. З., работеща
самостоятелно в аптеката, е отпуснала /продала/ на експерт при ИАЛ една
опаковка „Concor 5 mg film-coated tablets x 28” с партиден номер Е202695 и
срок на годност до месец 03.2023г. – лекарствен продукт с режим на
отпускане „по лекарско предписание“ и една опаковка „Nurofen 200 mg coated
tablets x 24”, партиден номер GD 305, със срок на годност 11.2021г. –
лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание“, като З.
З. е лице без фармацевтично образование.
Актът бил подписан от съставителя и свидетелите, както и от законния
представител на дружеството – въззивник, на когото бил предявен за
запознаване и му бил връчен препис. Управителят на дружеството –
жалбоподател посочил в акта, че има възражения, като не изложил в какво
конкретно се изразяват.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
допълнителни възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 16.12.2019г. магистър – фармацевт
Богдан Кирилов – изпълнителен директор на ИАЛ издал обжалваното
Наказателно постановление № РД – И-043/16.12.2019г., с което на основание
чл. 288 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 5
000, 00 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 220 ал. 1 вр. чл. 219 ал. 1
ЗПЛПХМ.
4
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите М. С., С. Д., Е. Д., З. З., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: констативен
протокол за извършена проверка от 26.07.2019г., фискален бон, покана изх. №
ИАЛ – 39254/09.09.2019г. и покана изх. № ИАЛ 0033/02.01.2020г., известия за
доставяне, заповед № ЗОА – 0397/05.06.2019г. на изпълнителния директор на
ИАЛ, заповед № ЗКС – 0141/24.07.2019г. на изпълнителния директор на ИАЛ,
разрешение за употреба на лекарствен продукт № II – 3546/24.11.2008г.,
разрешение за употреба на лекарствен продукт № II – 25496/02.04.2014г.,
разрешение за търговия на дребно № АП – 1374/24.11.2016г., издадено от
изпълнителен директор на ИАЛ, справка от ТД на НАП – София, отговор от
Български фармацевтичен съюз изх. № 317/02.12.2021г., трудов договор от
01.03.2016г., сключен между „И“ ООД и З. З., молба за прекратяване на
трудово правоотношение от 02.06.2017г., заповед № 2/02.06.2017г. на
управителя на „И“ ООД, кратка характеристика на лекарствен продукт
„Concor“, способите за събиране и проверка на доказателствата – заключение
на почеркова експертиза.
Съдът цени с доверие показанията на свидетелите С., Д. и Д., които са
последователни, еднопосочни, детайлни, непротиворечиви и хармонират на
писмените доказателства. Свидетелите демонстрират съхранен и детайлен
спомен за датата на проверката, местоположението на проверявания обект,
заварените в обекта лица – колко и кои са били, осъществената контролна
покупка, както и поведението на свидетелката З. и на управителя на
дружеството – въззивник по време на извършване на проверката и заявеното
от тях. Показанията на тримата свидетели изцяло кореспондират на
констативния протокол за извършената проверка, както и на заключението на
почерковата експертиза, според което подписите, положени в графа „за
проверяваната организация“ в констативен протокол от 26.07.2019г. са
положени именно от свидетелката З. З..
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката З.. В частта
им, че същата е била назначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“ с
място на работа друга аптека, стопанисвана от жалбоподателя, и находяща се
в с. Мировяне, пл. „В.Л.“ № 1, както и че трудовото й правоотношение с
дружеството – въззивник е било прекратено през 2017г., показанията й се
подкрепят от писмените доказателства – трудов договор от 01.03.2016г.,
сключен между „И“ ООД и З. З., молба за прекратяване на трудово
правоотношение от 02.06.2017г., заповед № 2/02.06.2017г. на управителя на
„И“ ООД, както и от справката от ТД на НАП – София. В частта им обаче, че
след прекратяване на трудовото й правоотношение с „И“ ООД не е имала
никакви отношения с дружеството – въззивник, че не е работила в аптеката в
село „М.“ показанията й категорично се опровергават от показанията на
свидетелите С., Д. и Д., от писмените доказателства – констативен протокол
от 26.07.2019г., както и от заключението на почерковата експертиза. Така
5
макар свидетелката З. да твърди, че в съставения констативен протокол за
извършената на 26.07.2019г. проверка, няма нейн подпис, експертното
заключение е категорично, че подписите в констативния протокол, положени
в графа „за проверяваната организация“, са положени именно от свидетелката
З. З.. На следващо място, в констативния протокол от 26.07.2019г. са отразени
и индивидуализиращи свидетелката данни – ЕГН, както и адреса, посочен в
личната й карта, с които данни служителите от ИАЛ не биха могли да
разполагат, ако по време на проверката не им е била представена лична карта
на свидетелката З.. Ето защо съдът намери, че не следва да цени с доверие
показанията на свидетелката З. З., че на датата на проверката не се е намирала
в проверявания обект – аптека, стопанисвана от дружеството – въззивник „И“
ООД, находяща се в село М., ул. „В.Л.“ № 19, като намери, че тези й
показания са дадени единствено с цел да обслужат защитната теза на
жалбоподателя.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени по делото,
които оцени като еднопосочни, последователни и съответни на гласните
доказателствени средства.
Съдът се довери и на заключението на почерковата експертиза, тъй
като същото е компетентно, обективно изготвено, обосновано, даващо
мотивиран отговор на поставените въпроси и изготвено от вещо лице със
специални знания в съответната област на науката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 295 ал.1 ЗЛПХМ нарушенията по този закон се установяват с
актове, съставени от длъжностни лица по чл. 267, ал. 4 ЗЛПХМ - инспектори
и експерти, определени със заповеди на председателя на съвета по чл. 258, ал.
1, на директора на ИАЛ или на директора на съответната РЗИ. Като писмено
доказателство по делото е приета заповед № ЗОА – 0397/05.06.2019г. на
изпълнителния директор на ИАЛ /л. 9 от материалите по НАХД №
1254/2020г. по описа на СРС, НО, 12 състав/, с която свидетелката М. С.,
заемаща длъжност „главен експерт“, е оправомощена да съставяне актове за
установени нарушения на ЗЛПХМ /посочено е, че оправомощаването е на
основание чл. 267 ал. 3 ЗЛПХМ, а с изменения, обн. ДВ бр. 67 от 2020 г. е
създадена нова ал. 3 на чл. 267 ЗПЛХМ, а предишната ал. 3 е уредена като ал.
4 на същата разпоредба/. НП също е издадено от компетентен орган съгласно
чл. 295 ал. 3 ЗЛПХМ.
АУАН и НП са съставени и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН.
6
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са
присъствали при установяване на нарушението, а свидетелят Д. съобщава, че
е възприел и извършването на нарушението, като макар да се е намирал пред
аптеката, тъй като същата е била с големи стъкла, е възприел и извършването
на контролната покупка. АУАН е съставен и в присъствието на законния
представител на дружеството - жалбоподател, подписан е от свидетелите,
съставителя и представляващия санкционираното дружество, на когото е
предявен и му е връчен препис.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че съдържанието на
АУАН и НП не отговаря на изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и на чл. 57
ал. 1 т. 5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП и то при пълна идентичност са
посочи всички елементи от състава на нарушението, обстоятелствата по
извършването му, както и времето и мястото на извършването му, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че в АУАН и НП не е посочено с какви действия/бездействия
жалбоподателят е допуснал до работа свидетелката З., с което се ограничава
правото му на защита. И в АУАН, и в НП е посочено, че аптеката, в която е
извършена проверка, се стопанисва от жалбоподателя "И" ООД, както и че
свидетелката З. З. е установена да работи самостоятелно в обекта, които
твърдения са напълно достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да
разбере срещу какво конкретно административнонаказателно обвинение
следва да се защитава и да организира адекватно своята защита. Не могат да
се споделят и доводите на въззивника, че правото на защита на
жалбоподателя е нарушено, тъй като не е посочено при каква форма на вината
органите в дружеството - жалбоподател са допуснали З. до работа в обекта. В
случая се касае за ангажиране отговорността на юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, поради което и наличието на вина не
подлежи на изследване.
Предвид изложеното съдът намери, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното
постановление на това основание.
7
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател. Съгласно чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в
което се извършват изброените в същата разпоредба дейности, сред които и
отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба
в Република България лекарствени продукти. Разпоредбата на чл. 220 ал. 1
ЗЛПХМ предвижда, че дейностите по чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ се извършват от
магистър - фармацевт. Разпоредбата на чл. 220 ал. 3 ЗЛПХМ допуска част от
дейностите по чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ да се извършват от помощник -
фармацевт под контрола на магистър - фармацевт с изключение на отпускане
на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на
консултации, свързани с лекарствените продукти. Съгласно санкционната
разпоредба на чл. 288 ал. 1 ЗЛПХМ търговец на дребно с лекарствени
продукти, който е допуснал дейностите, посочени в чл. 219 ЗЛПХМ, да се
извършват от неправоспособно лице, се наказва с имуществена санкция от
5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение се отнема издаденото
разрешение за търговия на дребно.
От гласните доказателствени средства и от писмените доказателства
се установи по непротиворечив начин, че на 26.07.2019г. свидетелката З. З. е
отпуснала/продала на свидетелката М. С. лекарствен продукт по лекарско
предписание - една опаковка „Concor 5 mg film-coated tablets x 28” с партиден
номер Е202695 и срок на годност до месец 03.2023г. и една опаковка „Nurofen
200 mg coated tablets x 24”, партиден номер GD 305, със срок на годност
11.2021г. – лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско
предписание“, в аптека, стопанисвана от жалбоподателя и находяща се в с.
М., ул. "В.Л." № 19. От гласните доказателствени средства се установи, че по
време на проверката свидетелката З. е работила самостоятелно в аптеката и
именно тя е отпуснала лекарствените продукти и е приела плащането за тях.
От писмените доказателства - отговор от Български фармацевтичен съюз изх.
№ 317/02.12.2021г. се установи и че свидетелката З. З. няма фармацевтично
образование и същата не е магистър - фармацевт. Впрочем, горното се
установява и от показанията на свидетелката З., която в съдебно заседание
съобщава, че е завършила специалност "Геодезия и макшайдерство". Предвид
горното съдът намери, че се установява, че дружеството - жалбоподател "И"
ООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 220
8
ал. 1 вр. чл. 219 ал. 1 ЗПЛПХМ. Като лице, което не е магистър - фармацевт,
свидетелката З. не е имала право да отпуска двата лекарствени продукта, а
като е допуснало свидетелката да осъществява отпускане на лекарствени
продукти, дружеството - въззивник е осъществило състава на нарушението, за
което му е наложена имуществена санкция.
Както вече беше посочено, касае се за нарушение, извършено от
юридическо лице, чиято отговорност е безвиновна и се ангажира за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на дейността му, поради което не е необходимо да се изследва
наличието на виновно поведение.
Ирелевантното е обстоятелството, че към датата на нарушението -
26.07.2019г., отношенията между жалбоподателя "И" ООД и свидетелката З.
З. не са били уредени като трудови със сключване на трудов договор.
Свидетелите С., Д. и Д. са категорични, че З. е работила самостоятелно в
аптеката. Липсата на сключен трудов договор между "И" ООД и свидетелката
З. З. към 26.07.2019г. не изключва възможността отношенията между тях да
са уредени по силата на граждански договор или пък сочи на възможно
нарушение и на разпоредбите на трудовото законодателство. От значение за
съставомерността на нарушението е, че З., която не е магистър - фармацевт, е
осъществявала част от дейностите по чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ в стопанисваната
от въззивника аптека.
Съдът намира и че наказващият орган не е нарушил материалния
закон, като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, сравнено с други
нарушения от този вид. Поначало, съдът напълно се съглася с процесуалния
представител на жалбоподателя, че единствено вида на защитените
обществени отношения не може да обуслови извод за неприложимост на
нормата на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за обща разпоредба, която е
приложима по отношение на всички административни нарушения. Следва да
се посочи, че единствено липсата на предходни нарушения не е достатъчно
основание за приложимостта на чл. 28 ЗАНН, тъй като законодателят не
прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква във всеки
случай да се направи преценка на обществената опасност на конкретното
нарушение, като се изследват защитените обществени отношения и степента,
9
в която са били засегнати или застрашени с конкретното нарушение.
Изследвайки обществената опасност на конкретното нарушение, съдът
намери, че същата с нищо не се отличава от обществената опасност на други
нарушения от този вид. Дори напротив – обстоятелствата на нарушението
сочат на по-висока степен на обществена опасност, тъй като в случая
свидетелката З. е отпуснала два лекарствени продукта - един с режим на
отпускане "по лекарско предписание" и един - с режим на отпускане "без
лекарско предписание". Съгласно чл. 173 ЗЛПХМ по лекарско предписание се
отпускат лекарствени продукти, които отговарят на следните изисквания: 1.
могат да представляват пряка или косвена опасност за здравето на хората
дори при правилна употреба, ако се прилагат без медицинско наблюдение; 2.
често и много широко се прилагат неправилно и в резултат на това могат да
представляват опасност за здравето на хората; 3. съдържат вещества, чиято
активност и/или нежелани лекарствени реакции изискват последващо
допълнително проучване; 4. обикновено се предписват от лекар за
парентерално приложение. Т.е. обстоятелство, че в случая един от
отпуснатите от свидетелката З. лекарствени продукти е такъв с режим на
отпускане "по лекарско предписание" сочи, че с извършеното нарушение в
много висока степен са засегнати защитените от разпоредбите на ЗЛПХМ
обществени отношения. Изискването лекарствените продукти да се отпускат
от лица с фармацевтично образование, а тези с режим на отпускане „по
лекарско предписание“ – единствено от магистър – фармацевт, не е
самоцелно, а е уредено с цел защита на общественото здраве и превенция на
нежелани ефекти, вследствие на употребата на лекарствения продукт, в
случай, че той не е съобразен със здравословното състояние на пациента или
се приема при неправилна дозировка. От показанията на свидетелката С. се
установява и че З. е извършила продажба на продукта с режим на отпускане
"по лекарско предписание", без свидетелката да й представи предписание от
лекар /рецепта/, което също завишава степента на обществена опасност на
нарушението. Предвид всичко изложено съдът намери, че нарушението не е
маловажно и наказващият орган правилно не е отправил предупреждение към
въззивника, а му е наложил имуществена санкция.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена санкция
в минималния размер, предвиден в чл. 288 ал. 1 ЗЛПХМ, а именно - 5000, 00
лева. По аргумент от разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН този размер не може
10
да бъде намаляван. Предвид горното само за пълнота съдът ще посочи, че
така определеният размер на имуществената санкция се явява съобразен с
обстоятелството, че се касае за първо нарушение, поради което и съдът
намира, че наложената имуществена санкция е от естество да осигури
постигане на целите по чл. 12 ЗАНН и е съобразена с обстоятелствата по чл.
27 ал. 2 ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата е неоснователна и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди. Предвид
изхода на производството право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН
има наказващият орган, каквато претенция е заявена в съдебно заседание.
Съгласно чл. 226 ал. 3 АПК /приложима съгласно препращащата разпоредба
чл. 63д ал. 1 ЗАНН/ съдът следва да се произнесе и по отношение
отговорността за разноски за водене на делото пред АССГ /където
наказващият орган също е заявил претенция за разноски с молба от
16.09.2021г./. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
че в производството по НАХД № 15222/2021г. по описа на СРС, НО, 94
състав са проведени седем съдебни заседания, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати
на наказващия орган за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство, следва да се определи към максимума, предвиден в
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно 120, 00 лева. Като взе предвид, че по дело № 4810/2021г. по описа на
X касационен състав на АССГ е проведено едно съдебно заседание, както и че
процесуалното представителство на наказващия орган, осъществено от
юрисконсулт, се е изразило единствено в изготвяне и депозиране на
становище по касационната жалба, обективирано в молба от 16.09.2021г., но
не и в явяване в съдебно заседание, съдът намери, че юрисконсултското
възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на наказващия
орган за юрисконсултско възнаграждение в производството пред АССГ,
следва да се определи в минималния размер, предвиден в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Съдът намира и че доколкото в о.с.з., проведено на 12.12.2022г., след
разясняване на наказателната отговорност по чл. 290 ал. 1 НК, свидетелката З.
З. е заявила, че не е работила в аптеката на жалбоподателя в село М., че няма
спомен да е отпускала лекарствен продукт "Concor", тъй като не е била в
11
обекта и че в констативния протокол за извършена проверка от 26.07.2019г.
няма нейн подпис, а въз основа на анализ на останалите събрани
доказателства съдът формира извод за неистинност на тези свидетелски
показания, следва да се изготвят препис от протокола от о.с.з., проведено на
12.12.2022г., преписи от протоколите от о.с.з., проведени на 16.03.2022г. и на
16.06.2022г., препис на констативен протокол от 26.07.2019г., препис на
заключение на изготвената в съдебното съдебното следствие почеркова
експертиза, които ведно с препис от решението да се изпратят на Софийска
районна прокуратура за преценка осъществен ли е състав на престъпление по
чл. 290 ал.1 НК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД – И-
043/16.12.2019г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата, с което на основание чл. 288 ал. 1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина на "И“ ООД, ЕИК ххххххххх,
е наложена имуществена санкция в размер на 5 000, 00 /пет хиляди/ лева за
нарушение на чл. 220 ал. 1 вр. чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
"И“ ООД, ЕИК ххххххххх със седалище гр. Г. и адрес на управление ул.
„И.Г.“ № 9, вх. Б, ет. 3, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по
лекарствата, с адрес гр. София, ул. "Д.Г." № 8, сумата от 120, 00 /сто и
двадесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение по НАХД № 15222/2021г.
по описа на СРС, НО, 94 състав, както и сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение по дело № 4810/2021г. по описа на АССГ, X
касационен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Да се изготвят препис от протокола от о.с.з., проведено на 12.12.2022г.
по НАХД № 15222/2021г., преписи от протоколите от о.с.з., проведени на
16.03.2022г. и на 16.06.2022г. по НАХД № 15222/2021г., препис на
констативен протокол от 26.07.2019г., препис на заключение на изготвената в
съдебното съдебното следствие почеркова експертиза, които ведно с препис
12
от настоящото решение да се изпратят на Софийска районна прокуратура за
преценка за осъществен състав на престъпление по чл. 290 ал.1 НК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13