Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. С Решение № 35 от 28.02.2006г. по гр.дело № 317 по описа за 2005г. Районен съд – гр. Момчилград е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Фикрет Расим Хайрула с ЕГН: **********,от гр.Момчилград сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ, в едно със законната лихва, считано от 19.04.2002г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 4 000 лева. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил Окръжна следствена служба – гр.Кърджали да заплати на ищеца сумата в размер на 600 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2002г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 3 000 лева и е отхвърлил иска срещу РДВР – гр.Кърджали като неоснователен и недоказан. На основание чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ съдът е осъдил Фикрет Расим Хайрула да заплати държавна такса в размер на 348 лева. Против решението на Районен съд – гр.Момчилград са постъпили въззивни жалби от Районна прокуратура – Момчилград, действаща като контролираща страна на основание чл. 10 ал 1 от ЗОДОВ и представителя на Прокуратурата на Република България. В първата жалба се посочва, че решението на първоинстанционния съд било неправилно в частта, в която Прокуратурата на Република България и Окръжна следствена служба – гр.Кърджали били осъдени да заплатят на Фикрет Расим Хайрула обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Не било налице виновно поведение от страна на ответниците по иска, за да се ангажира тяхната отговорност. Моли да се отмени решението в атакуваната част и да се отхвърлят исковете на ищеца, а в случай, че съдът приеме, че исковете са основателни да намали размера на присъдените обезщетения. В жалбата на Прокуратурата на Република България се посочва, че решението е неправилно, тъй като не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ. На следваща място се изтъква, че искът е недоказан, тъй като следвало да се докаже вина на Прокуратурата на Република България, а такава не била доказана. От друга страна, ищецът не доказал твърденията си за настъпили неимуществени вреди. Моли да се отмени решението в атакуваната част и да се отхвърлят исковете на ищеца, а в случай, че съдът приеме, че исковете са основателни да намали размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република България поддържа така подадената жалба, като намира жалбата на контролиращия прокурор за недопустима. Участващият на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ поддържа въззивната жалба на Прокуратурата на Република България, ато намира жалбата наконтролиращия прокурор за неоснователна. Ответникът - Фикрет Расим Хайрула, не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител намира жалбите за неосноватени, а решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Ответникът – ОСС – гр.Кърджали не взема становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът – Областна дирекция – „Полиция” – гр.Кърджали чрез процесуалния си представител намира жалбите за основателни. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими, а по същество разгледана са основателни С решение № 71/ 01.06.2004 г. по в.гр.д № 122/ 2004 г. Окръжен съд – гр.Кърджали е прогласил нищожността на решение № 269/ 11.12.2003 г. на Районен съд – гр.Момчилград и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд с указания. С решение № 244/ 09.12.2004 г., постановено по гр.д. № 274/2004г. Момчилградски районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България и Окръжна следствена служба да заплати на Фикрет Расим Хайрула с ЕГН: **********,от гр.Момчилград съответно сумите в размер на 700 лева и 600 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ, поради неправилно привличане като обвиняем по сл.д. № 159/ 2000 г. на ОСС- Кърджали за извършено престъпление по чл.325,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК , за това, че на 4.10.2000 г. в г. Момчилград в съучастие с АлеÝ Г. и Хасан Ю., като извършители, извършили непристойни действия, изразяващи се в нанасяне на побой над Велко П. и Л. Юсеин и нарушили нормалната работа на ОбС- Момчилград, грубо нарушили обществения ред изразяващи се в явно неуважение към обществото, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2002г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил обективно съединените искове в останалата им част до пълния предявен размер съответно от 4 000 лева и 3 000 лева и е отхвърлил иска срещу РДВР – гр.Кърджали като неоснователен. С Решение № 68 от 30.05.2005г. по в.гр.дело № 53/2005г. Окръжен съд – гр.Кърджали е обезсилил решение № 244/ 09.12.2004 г. , постановено по гр.д. № 274/2004г. на Момчилградския районен съд , върнал е делото за ново разглеждане от друг състав, като в мотивите си е посочил процесуалните нарушения и начина за отстраняването им. Указанията на въззивната инстанция не са спазени от първоинстанционния съд. При новото разлеждане на делото действително исковата молба е оставена без движение, но не са дадени точни указания на страната за отстраняването им, като същите не са били отстранени при новото разглеждане на делото.Производството е образувано по чл.2 т.2 от ЗОДOВ. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Фикрет Расим Хайрула против Районна прокуратура гр.Момчилград, с правно основание чл.2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за обезщетение в размер на 10 000 лева за обвинение в извършване на престъпление по чл.174а, ал. 1 от НК във вр. с чл.20, ал. 2 от НК извършено на 13.11.1999 г. Така в първоначалната искова молба от 11.09.2002г. ищецът Фекрет Расим Хайрула от гр. Момчилград твърди, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.08.2000 г. бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 141/2000 г. на ОСС-Кърджали за престъпление по чл.174а, ал. 1 от НК във вр. с чл.20, ал. 2 от НК извършено на 13.11.1999 г. Със същото постановление му била взета и мярка за неотклонение “подписка”. С Постановление от 28.11.2000г. на Районна прокуратура гр. Момчилград на основание чл.237 ал.1 т.1 във вр. с чл.21 ал.1 т.7 от НПК наказателното производство било прекратено и делото било внесено в Районен съд - Момчилград с предложение за освобождаване от отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК. Образувано било НАХД № 354/ 2000 г. на Районен съд – Момчилград. С решение № 30/ 09.02.2001 г. по същото дело съдът оправдал ищеца по посоченото обвинение, като решението влязло в сила на 08.03.2001 г. След оставяне на исковата молба без движение поради нередовности относно пасивната легитимация на Районна прокуратура – гр.Момчилград на 10.12.2002 г. ищецът е представил нова искова молба, в която като ответници са привлечени Главна Прокуратура / има се в предвид - Прокуратурата на Република България/, Окръжна следствена служба – Кърджали, РДВР – Кърджали и Окръжна прокуратура - гр. Кърджали с цена на иска – 10000 лева, която сума да бъде заплатена солидарно от ответниците. Така в новата искова молба, като основание за предявения иск по чл.2, т.2 от ЗОДОВ се сочат обстоятелства, различни от първоначално заявените, а именно – че е привлечен като обвиняем по следствено дело № 159/2000 г. за престъпление по чл.325 ал.1във връзка с чл.20 ал.2 от НК, извършено на 04.10.2000 г., за което е бил съставен обвинителен акт и образувано НОХД № 185/2001 г. по описа на Момчилградския районен съд и по което обвинение е бил оправдан с присъда № 55/19.03.2002 г. С протоколно определение от 18.03.2003 г., поради нередовности относно пасивната легитимация на ответниците, първоинстанционният съд е оставил така подадената искова молба без движение, като е дал срок на ищеца да отстрани нередовностите и да посочи пасивно легитимирани ответници. С искова молба от 21.03.2002 г. ищецът е изправил недостатъците като ответници по иска са останали Прокуратурата на Република България, Окръжна следствена служба – Кърджали и РДВР – Кърджали, като са изложени същите фактически твърдения /основания/, посочени в молбата от 10.12.2002 г. и различни от първоначално предявения иск. С молбата си от 21.03.2003 г. ищецът е изменил петитума като е поискал ответниците да му заплатят сумата от 10 000 лева, за причинените му неимуществени вреди, от която 4 000 лева да заплати Прокуратурата на Република България, 3 000 лева – Окръжна следствена служба – Кърджали и 3 000 лева – РДВР – Кърджали. С атакуваното решение първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 т.2 от ЗОДОВ, като е осъдил Прокуратурата на Република България и Окръжна следствена служба – Кърджали да заплатят на ищеца съответно 700 и 600 лева, като е отхвърлил иска за разликата от 700 лева до 4 000 лева – по отношение на Прокуратурата на Република България и от 600 лева до 3 000 лева – по отношение на Окръжна следствена служба – Кърджали. С решението си районният съд е отхвърлил предявения от Фикрет Расим Хайрула против РДВР – Кърджали иск с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата от 3 000 лева. От мотивите на обжалваното решение се установява, че първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковата молба от 21.03.2003 г. и на основанията, посочени в нея. Така от мотивите на решението е видно, че съдът е обсъждал и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнатото по отношение на ищеца обвинение по чл.325 ал.1във връзка с чл.20 ал.2 от НК, извършено на 04.10.2000 г., за което е бил съставен обвинителен акт и образувано НОХД № 185/2001 г. по описа на Момчилградския районен съд и по което обвинение е бил оправдан с присъда № 55/19.03.2002 г. При така установените обстоятелства настоящата инстанция съобрази следното: В молбите от 10.12.2002 г. и 21.03.2003 г. ищецът е посочил нови ответници, с което по същество е направил искане за привличане на нови ответници в процеса, респективно в случая е било налице изменение на иска, изразяващо се в последващо субективно съединяване на искове. Привличането на нов ответник /в случая нови ответници/ не може да се съчетае едновременно с изменение на основанието в исковата молба, т.е. ищецът не може да релевира нови факти в исковата молба, различни от тези в първоначалната искова молба. В тази връзка в настоящия случай с предявените две искови молби от 10.12.2002 г. и 21.03.2003 г., наред с последващото субективно съединяване на искове, е допуснато изменение както на основанието, така и на петитума на иска. Така с първоначалния иск ищецът е изложил фактически обстоятелства относно повдигнатото му обвинение като обвиняем по следствено дело № 141/2000 г. за престъпление по чл.174а, ал.1 от НК, извършено на 13.11.1999 г., за което било образувано НАХД № 354/2000 г. по описа на Момчилградския районен съд и за което бил оправдан с решение № 30/ 09.02.2001 г., на което основание се претендират неимуществени вреди. А с молбите от 10.12.2002 г. и 21.03.2003 г. са релевирани нови фактически твърдения /основания/, различни от първоначално заявените, а именно – че е привлечен за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 04.10.2000 г., по което е бил оправдан с присъда № 55/19.03.2002 г., на което именно основание се претендират неимуществени вреди по ЗОДОВ. С молбата от 21.03.2003 г. е изменен и петитума, като се претендират от Прокуратурата на Република България /надлежна страна след направеното уточнение/ 4 000 лева, а от новите ответници – Окръжна следствена служба Кърджали и РДВР Кърджали – по 3 000 лева. При това положение следва да се приеме, че с исковата молба от 21.03.2003 г. недопустимо са били изменени както основанието, така и петитума на първоначалния иск, поради което не се касае до изменение на иска, а до нов иск, който иск не е предявен по правилата на ГПК и не може да се разгледа в настоящото производство. Изменението на иска е уредено в чл.116 и чл.117 от ГПК. Искът се индивидуализира със страни, основание и петитум. Привличането на нов ответник, различен от посочения в исковата молба не може да се съчетае едновременно с изменение на основанието в исковата молба, т.е. ищецът не може да релевира нови факти в исковата молба, различни от тези изложени в първоначалната искова молба. Едновременното изменение на основанието и петитума на иска е недопустимо. С други думи, в случая не е било налице редовно предявен иск, поради което и не са били налице основанията за разглеждането на така предявения с исковата молба от 21.03.2003 г. нов иск. Ето защо като се е произнесъл именно по този иск, а не по първоначално предявения такъв, районният съд е постановил едно недопустимо решение. При това положение следва решението да се обезсили като процесуално недопустимо и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, след надлежното му уточняване, като при новото разглеждане на делото следва да се съобрази гореизложеното. С оглед на така приетия извод за недопустимост на постановеното решение е безпредметно обсъждането на наведените оплаквания за неправилност по съществото на спора. Водим от изложеното и на основание чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 35 от 28.02.2006г. по гр.дело № 317 по описа за 2005г. Районен съд – гр. Момчилград. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в тридесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Председател: Членове :1.
2.
|