Номер 33505.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеПърви състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
Секретар:Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500502 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
В. е обжалвало Решението на Русенския районен съд, постановено по гр.
д. № 4745/2019 г., с което е осъдено да заплати на Р. Р. М. сумата от 720 лева,
представляваща паричната равностойност на непредоставени ваучери за
храна, съгласно КТД от 12.07.2011 г. за периода м. април 2012 г. – м. март
2013 г. вкл., ведно с лихвите за забава от предявяване на иска, както и
разноските в производството. Развива оплаквания за неправилност на
съдебното решение и иска отмяната му по подробно развити в жалбата
съображения, като претендира сторените във въззивното производство
разноски.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и иска
потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
основателна.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Между страните е съществувало трудово правоотношение до 30.07.2015
г.
1
С Колективния трудов договор от 12.07.2011г., сключен между
работодателя и Синдикалната организация на КНСБ при ответното
дружество, било уредено средствата за СБКО, формиращи се в размер до 15
% от начислените средства за работна заплата, да се използват съгласно
решение на Събранието на пълномощниците, като тези средствата не могат да
се изземват или използват за други цели (чл. 35-37 от КТД).
Съгласно Решение от 12.07.2011 г. на събранието на пълномощниците
при В. (чийто правоприемник е ответникът), считано от 01.08.2011 г.,
средствата за СБКО се разпределят като работниците/служителите, при
действително отработен най-малко един ден от календарния месец, имат
право да получат ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно=
Работодателят е признал правото на работниците/служителите да
получават ваучери за храна и се задължил да осигури такива, като подписал
споразумителни протоколи от 30.03.2015 г. и 21.12.2015 г. с представителя на
СО на КНСБ при ответното дружество (л. 291 и л. 292 от
първоинстанционното дело). По този начин срокът за предоставяне на
ваучерите бил продължен до 31.12.2015 г., а впоследствие – до 31.12.2016 г.
Ищцата не получила ваучери за храна за периода м. април 2012 г. – м.
март 2013 г., с обща парична равностойност в размер на 720 лева.
Спорен е въпросът относно правото на ищцата като служител на В. да
претендира паричната равностойност на следващите се ваучери, на който
въпрос районния съд е дал положителен отговор.
В първоинстанционното производство ответникът е оспорил
предявената срещу него претенция, като се позовал и на изтекла давност за
предявяването ѝ.
С атакувания съдебен акт районният съд е приел направеното
възражение за неоснователно и е уважил предявената претенция.
Въззивната инстанция намира този извод за неправилен.
Като юридически факт погасителната давност е период, през който
носителят на правото бездейства. За изтичането на давността не се следи
служебно, а тя се взема предвид само при възражение от ответника, каквото в
случая е налице. В настоящото производство ответникът по предявения иск е
упражнил, чрез възражение в отговора по чл. 131 от ГПК, субективното си
право да погаси правото на иск на ищцата, поради изтекла погасителна
давност.
Съдът намира за основателно направеното възражение по отношение на
предявения иск за заплащане на парична равностойност на ваучери, за
периода м. април 2012 г. – м. март 2013 г. вкл. Давностният срок за този иск
започва да тече от 01.04.2013г., а исковата молба е депозирана на 31.07.2019г.
2
Следователно, давностният срок – 3-годишен, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от
КТ, е изтекъл към датата на подаване на исковата молба. След изтичането на
този срок правото за предявяване на такъв иск се погасява по давност.
Сключените споразумения от 30.03.2015 г. и 21.12.2015 г. са
неотносими, тъй като касаят признание на работодателя за дължимост на
ваучери, а не за паричната им равностойност, която се претендира в исковото
производство. Поради това и тези споразумения не прекъсват давността.
Изложеното обуславя основателност на въззивната жалба, отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция.
С оглед изхода от спора, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените деловодни разноски в размер на 25 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 467/19.03.2020г. на Русенския районен съд,
постановено по гр. д. № 4745/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Р. М. против В., ЕИК ****, гр. Р.,
представлявано от Н.К., за заплащане на сумата от 720 лева – парична
равностойност на непредоставени ваучери за храна, за периода м. април 2012
г. – м. март 2013г. вкл., ведно със законната лихва от 31.07.2019г., поради
погасяване по давност.
ОСЪЖДА Р. Р. М. ДА ЗАПЛАТИ на В., ЕИК ****, гр. Р.,
представлявано от Н.К., сумата от 25 лева – деловодни разноски .
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3