№ 133
гр. Благоевград, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20221200900037 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. М. М., с. *, общ.С*,
обл.Благоевградска, против ЗЕАД “***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление в гр.***.
Сочи се от ищците, че като работник в „***“ ООД на 23.03.20г. е
претърпял трудова злополука в производствено хале за обработка на
мраморни плочи, участък полиране в с.С*. Стъпил върху корпуса на машина
за полиране на мрамор, за да провери необходимата дължина на маркуча, с
оглед неговата подмяна. Докато го налагал, работника С.Чорбаджийски
задействал машината на ръчен режим, при което затиснала левият му крак. В
следствие на това получил „конквасация на лявото ходило и пръсти, открита
рана на пръстите, травматична ампутация на върха на 5-ти пръст, открита
рана на проксималните фаланги на 2-ри и 5-ти пръст, секция по екстензурите
на 2-ри и 3-ти пръст“. Наложило се лечение, при което няколко пъти
постъпвал в болница, за което се навеждат подробно доводи. Вследствие така
получените увреждания ищеца бил в отпуск по болест за периода 22.03.20г –
18.09.20г и за определен срок бил с определена 30% трайно намалена
трудоспособност. С разпореждане № Ц 5104-01-3/07.04.20г на ТП НОЙ -
Благоевград, в сила от 28.04.20г, декларираната от работодателя злополука е
1
приета за трудова по см. на чл.55, ал.1 КСО. Подържа се от ищеца, че към
датата на така описаната трудова злополука между работодателя и ответното
дружество е действал надлежно сключен договор за застраховка „Злополука“
по застрахователна полица №01/048329Т/10.05.19г., покривал риска трайна
загуба на работоспособността от трудово злополука, и ищеца бил включен в
списъка с застрахованите работници. Ответното дружество е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие, но отказало плащане на обезщетение,
по подробно изложените в тази връзка съображения.
Поради това ищеца иска осъждането му да заплати сумата от 25 956лв,
представляваща застрахователно обезщетение, ведно с лихвата за забава,
считано от 07.08.20 г. до окончателното й изплащане.
С отговора, ответникът оспорва исковата молба като неоснователна. Не
се оспорва ищцовото качество на застраховано лице по силата на цитираната
застрахователна полица. С нарочно заявление за изплащане застрахования е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. При
извършеното самостоятелно разследване в заведената щета обаче, ответника
преценил, че са налице редица отклонения и нарушения, довели до
настъпването на злополуката, които подробно обосновава. Поради това не е
изплатил застрахователното обезщетение, вкл. и след подадено възражение от
застрахования. Ответникът твърди, че така описаната злополука е настъпила в
резултат на ищцови самонадеяни и небрежни действия, с които не е спазил
изискванията за безопасност на труда, неглижирал е ситуацията и сам се е
поставил в опасност, грубо нарушавайки техниката на безопасност и
нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд. Намира,
че е налице причинно - следствена връзка между действията на ищеца и
увреждането, за което подробно се аргументира. Настоява за отхвърляне на
главницата и лихвите, чиято начална дата счита за неправилно определена.
Изразява становище по тези на ищеца, като претендира разноските по делото.
С допълнителната искова молба по същество се подържа
първоначалната и се оспорват доводите и възраженията на ответника,
досежно настъпването на вредите вследствие виновното поведение на ищеца.
Допълнителен отговор не е депозиран, въпреки осигурената възможност
за това.
Съдът като съобрази материалите по делото, закона и всички останали
2
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че между
страните съществува безсрочен трудов договор досежно длъжността
„оператор машина за рязане на скални материали”, чийто съществените
елементи не се оспорват отстраните.
Доказано е също наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка „Злополука” между работодателя „***” ООД и ответното
дружество ЗЕАД „***”. По тези въпроси не се спори.Според представената
застрахователната полица № 01/048329Т/10.05.19г, същата е със срок на
застрахователно покритие от 12.05.2019г до 11.05.2020г за следните рискове:
смърт на застрахованото лице вследствие трудова злополука, трайна загуба на
работоспособност в резултат на трудова злополука и временна загуба на
работоспособност в следствие на трудова злополука. Ищецът е включен в
списъка на застрахованите лица, представляващ неразделна част от
застрахователния договор.Неразделна част от застрахователната полица са
Общите условия по застраховка „злополука“ и списъка на застрахованите 19
лица, в който фигурира и ищеца. Ответникът е приел да застрахова по така
приложения списък 19-те работници съгласно Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите по риска „трудова
злополука“,покривайки подробно посочените рискове са: смърт в резултат на
трудова злополука, трайна загуба на работоспособност и временна
неработоспособност.Съгласно клаузата „Покрити рискове и застрахователни
обезщетения“(т.2 от застрахователния договор) за ответното дружество е
възникнало задължение да заплати на пострадалото лице застрахован при
трудова злополука процент от застрахователна сума в размер на 7 годишни
брутни заплати, равен на процента на загубена работоспособност, определен
от ТЕЛК. Тази уредба се съдържа и в чл.9,ал.3 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите по риска „трудова злополука“.
Видно от представената декларация за трудова злополука е, че на
23.03.20г в срока на застраховката е настъпила трудова злополука в ответното
производствено хале за плоска обработка на мраморни плочи, участък-
полиране, находящо се в с.С*, обл.Благоевградска. В резултат на злополуката
ищецът е получил увреждания „Конквасация на ляво ходило и пръсти,
открита рана на пръстите, травматична ампутация на върха на 5-ти пръст,
3
открита рана по проксималните фаланги на 2-ри и 5-ти пръст, секреция по
екстензурите на 2-ри и 3-ти пръст” и е бил приет в УМБАЛ „Света Анна” АД-
София за оперативно лечение.В резултат на получените физически
увреждания ищецът е бил нетрудоспособен за периода от 23.03.20г - 18.09.20г
и е ползвал отпуск по болест, което се доказва с представените по делото
медицински документи, а именно епикризи и болнични листове(вж.л.21-31 от
делото).
С ЕР от 19.04.21год. на ТЕЛК към МБАЛ „Югозападна болница“ ООД-
гр. Сандански му е определил 30% трайно намалена работоспособност за срок
от 2 години. С ЕР от 18.08.21г специализиран състав на НЕЛК- София
потвърждава оценката на работоспособност - 30% и изменя срока на
инвалидност на 3 години, считано до 01.04.24г. С влязло в сила на 28.04.20г
Разпореждане/07.04.2020 год. на ТП на НОИ Благоевград, декларираната от
работодателя „***” ООД злополука е приета за трудова злополука по чл.55,
ал.1 КСО.
За настъпилото застрахователно събитие е уведомен застрахователя,
който е отказал да изплати на ищеца застрахователно обезщетение,
позовавайки се на чл.12, ал.2, т.7 от ОУ по застраховка злополука и на
Наредба №7/23.09.99г за минималните изисквания за ЗБУТ на работните
места и при използване на работното оборудване, считайки, че настъпилото
застрахователно събитие съставлява изключен риск(вж. представеното
становище по Застрахователна претенция №00/126792).
От инженерно - техническа експертиза се установява, че трудовата
злополука на 23.03.20г е настъпила непредвидено, неумишлено, вследствие
натрупване на случайни, обективни събития и непредвидимостта им в
реално време. Вещото лице пояснява в с.з., че операцията на работа на
машината с пулта, описана като ръчна, може да се определи като
полуръчна, поради факта, че ръчно не може да се сменява посоката на
движение на колоната с полиращите глави.Заявява още, че именно този
режим на работа на машината е причина за настъпилата злополука, тъй като в
инструкциите за експлоатация и настройки този ръчен режим въобще не е
описан подробно, както и цикъла му на движение, поради което вещото лице
го определя като „полуавтоматичен някакъв“.
Събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпит
4
на двамата свидетели С.Ч. и Й.П., присъствали на мястото на злополуката,
потвърждават описания по-горе механизъм на настъпване на злополуката.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, тъй като отговарят на всички
процесуални изисквания.
Основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 459
КЗ вр.с чл.448 от КЗ е обусловена от възникване на правото на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца в качеството му на ползващо
се от застраховката лице поради настъпили увреждания вследствие на
трудова злополука. В тежест на ищеца е да установи наличието на сключен
договор за застраховка „злополука“, в срока и в обема на застрахователно
покритие по който да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска.
Не се спори относно наличието на трудовото правоотношение между
страните с неговите съществени елементи.Безспорно е също възникването на
застрахователно правоотношение по силата на сключена застраховка
"Злополука" със застрахователна полица №01/048329Т със срок на действие
12.05.19г-11.05.20г, предвиждаща плащане на застрахователна сума при
настъпване на покрит риск - трайна загуба или временна загуба на
работоспособност вследствие на трудова злополука.
Установява се от съставения от ТП на НОИ протокол и факта на
настъпването на 23.03.20г на трудовата злополука, при която ищецът е
претърпял увреждания, довели до трайна загуба на работоспособност, за
доказване на което са представени експертни решения по делото.
Фактът, че настъпилата злополука е призната за трудова с Разпореждане
№Ц5104-3/07.04.20г на ТП на НОИ – Благоевград, изключва приложението на
чл.55, ал.3 от КСО и умишленото (преднамерено) увреждане на здравето на
ищеца от самия него.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е изключението на
покрит риск съобразно разпоредбата на чл.12, ал.2, т.7 от ОУ по застраховка
Злополука, на което застрахователят се позовава и отказва плащането на
застрахователната сума. Съгласно сключения застрахователен договор при
трайна загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука се
5
изплаща процент от застрахователна сума в размер на 7-годишни брутни
заплати, равен на процента на загубената работоспособност, определен от
ТЕЛК, като ОУ по застраховка "Злополука" са приети за неразделна част от
този договор.Според чл.12, ал.2, т.7 от ОУ застрахователят не покрива
застрахователни събития и техните последствия, когато са пряк или косвен
резултат от събития, настъпили вследствие на излагане на опасност,
преднамерено действие или непредпазливост от страна на застрахования,
независимо дали под формата на самонадеяност или небрежност, както и
когато застрахованото лице с действията си е нарушило действащ законов
или подзаконов нормативен акт. Възражението на ответника за проявена от
ищеца груба небрежност като основание за изключване отговорността на
застрахователната компания на основание чл.12, ал.2, т.7 от ОУ, съответно за
наличие на съпричиняване на увреждането от страна на Б. М., е бланкетно и
неоснователно. То не почива на конкретни факти и доказателства, въпреки
коректно разпределената доказателствена тежест.В случая липсват
убедителни данни за допуснато от работника нарушение на правилата за
безопасност на труда, както и че при извършените от него действия отсъства
елементарно старание и внимание, пренебрегнати са основни технологични
норми и правила за безопасност.
При трудова злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, допускайки груба
небрежност.Тя не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука
има съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно
старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за
работа и безопасност, отговорността на работодателя трябва да се намали в
съответната степен, съответно и дължимото от застрахователя задължение за
изплащане на договорената застрахователна сума. Степента се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед
на всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и
критериите за намаляване на обезщетението, дължимо от работодателя, респ.
застрахователната сума, дължима от застрахователя.Грубата небрежност на
пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при
6
определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на
увредения. Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за
настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в
обезщетяването й.
Правната теория и съдебната практика са еднозначни, че груба
небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят
вредоносните последици, но самонадеяно е разчитал да ги предотврати.
Следователно, пострадалият трябва да е знаел, че с конкретните си действия
може да причини или да допринесе за настъпването на определен вредоносен
резултат, но се е надявал да го предотврати.Съгласно константната съдебна
практика, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да
е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е този принос да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на конкретни, определени
действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв
начин върху действията на причинителя на вредата (вж. Решение №45 от
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 59 от 10.06.2011
г. по т. д. № 286/2010 г., І Т. О., ВКС). В настоящия случай липсват каквито и
да било данни в тази насока. Ето защо настоящият съдебен състав намира
твърденията на ответника за съпричиняване на злополуката от страна на
пострадалия за неоснователни и недоказани.
Въз основа на гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
доказан в своето основание.
При съобразяване на волята на страните, сключили процесния
застрахователен договор, изразена в клаузата „Покрити рискове и
застрахователни обезщетения”, т. 2 от него, се налага извода, че в тежест на
ответното застрахователно дружество е възникнало задължение да заплати на
пострадалото лице – застрахован при трудова злополука процент от
застрахователна сума в размер на седем годишни брутни заплати, равен на
процента на загубена работоспособност, определен от ТЕЛК (ЗМК). Общият
й размер при работна заплата в размер на 1 030лв е равен на 86 520лв. При
определена съгласно Експертно решение на ТЕЛК трайно намалена
работоспособност за ищеца от 30%, дължимата от застрахователя
7
застрахователна сума се определя в размер на 25 956 лева. Следователно
главният иск за сумата от 25 956 лева се явява доказан и по размер.
Доказаността на главното вземане е с правна релевантност за
основателността и на предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава върху търсената главница, считано от датата на изтичане на 15-дневния
срок за доброволно изпълнение по чл.108, ал.1 от КЗ – 07.08.20г, до
окончателното плащане на сумата.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане,
придружено със списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане на
дължимата държавна такса и адвокатско възнаграждение, ответникът следва
да бъде осъден да репарира на ищеца сторените от него разноски по делото,
възлизащи общо на 3 638,24лв, от които:1 038,24лв, представляващи внесена
държавна такса, 400лв платени за вещо лице и 2 200лв, адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД “***“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
в гр.София, ул.“**, да заплати на Б. М. М., с.*, общ.С*, обл.Благоевградска
сумата от 25 956лв, представляваща застрахователно обезщетение по сключен
договор за застраховка по застрахователна полица №01/048329Т от 10.05.19г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.20г – датата, на
която е изтекъл срока по чл.108, ал.1 от КЗ, до окончателното й плащане, на
основание чл.448 ал.7, във вр. с чл.441 от Кодекса на застраховането и чл.86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите, както и сумата 3 638,24лв
представляваща сторени разноски по делото пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9