№ 18505
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20231110122090 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „А.“ АД срещу С. О., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че има качеството
застраховател по сключен договор за имуществената застраховка „Каско“ с уговорена
клауза „П“ – пълно К аско, обективиран в застрахователна полица № **********, с период
на застрахователно покритие 29.06.2018 г. – 28.06.2019 г. и предмет – товарен автомобил
„БМВ X6” с рег. № .... Твърди, че на 14.08.2018 г., в гр. С., на ул. „С. С.“, в отсечката от бул.
„О. П.“ до долна станция на кабинков лифт „С.“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, вследствие на което са нанесени вреди по застрахованото имущество.
Застрахователното събитие било свързано с попадането на товарния автомобил в неравност
по пътното платно, представляваща необезопасена и сигнализирана с пътен знак дупка,
поради което при преминаването през посочената неравност били нанесени щети по предна
лява джанта и лепящи тежести на автомобила. В тази връзка, след получено уведомление за
настъпилото събитие от водача на автомобила, при застрахователя била образувана
преписка по щета № 10318030107638, като след оглед извършен от експерти на дружеството
бил определен начин за поправяне на вредите по автомобила чрез извършване на ремонтни
дейности в официален сервиз на марката за сметка на застрахователя, тъй като към
14.08.2018 г. увреденото имущество било в експлоатация в срок от осем месеца. Твърди, че е
заплатил дължимото застрахователно обезщетение за отстраняване на нанесените
материални щети в размер на 1838,47 лева, както и наличието на извършени ликвидационни
разходи на стойност 10,00 лева. Сочи, че с изплащането на обезщетението се е суброгирал в
1
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Предвид обстоятелството, че
ПТП е настъпило на пътен участък, представляващ общинска собственост, на основание чл.
30, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 2, т. 2 ЗП, сочи че С. О. е задължена да организира изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Твърди, че наличието на несигнализирана
и необезопасена неравност на пътното платно представлява неизпълнение на възложената
работа на трети лица от страна на ответника, поради което са налице основания за
ангажиране на обезпечителна – гаранционната му отговорност за настъпилите вреди. В тази
връзка, ищецът изпратил регресна покана до С. О. с искане за възстановяване на стойността
на заплатеното застрахователно обезщетение, получена от ответника на 14.01.2019 г.
Навежда доводи, че ответникът е в забава, считано от 22.01.2019 г., поради което били
налице основания за претендиране на мораторно обезщетение за периода 27.04.2020 г. –
27.04.2023 г.
Ето защо моли съда да осъди ответника за заплащането на 1848,47 лева, представляващи
заплатеното застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски на стойност
10,00 лева, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 14.08.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Претендира изплащането на мораторно обезщетение в размер на 571,25 лева, дължимо за
периода от 27.04.2020 г. до 27.04.2023 г., както и сторените в производството разноски. В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение. Оспорва изложения от ищеца механизъм на ПТП, като счита че липсват
данни относно наличието на необезопасено препятствие по пътното платно, скоростта на
движението на автомобила, както и частта от денонощието, в която е реализирано ПТП.
Отбелязва липсата на протокол за ПТП. Оспорва причинно – следствената връзка между
процесното събитие и щетите по автомобила. Релевира възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
навежда доводи относно наличието на съпричиняване. Моли съда да отхвърли предявените
искове, евентуално да намали размера на претендираното обезщетение доколкото намира
същото за прекомерно високо. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като безспорни в отношенията между страните следва да бъдат отделени обстоятелството,
че процесният пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа, стопанисвана
от С. О., както и изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ищеца за
отстраняване на щетите по процесния товарен автомобил.
I. По отношение на иска с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ: Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя по повод неизпълнението
на възложената от него работа на трети лица, при или по повод на която са възникнали
вреди. За възникването на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
2
установят следните факти: 1/ наличието на валидно застрахователно правоотношение с
предмет процесното имущество; 2/ наличието на покрит риск по сключената застраховка,
настъпил в срока на застрахователното покрие; 3/ наличието на противоправно поведение от
страна на изпълнителите на възложената работа от възложителя – С. О. във връзка с
поддръжката, сигнализирането и отстраняването на препятствия по общинските пътища; 4/
настъпилите вреди, последица от противоправното поведение от страна на изпълнителите на
възложената работа, както и стойността на ремонтно – възстановителните дейности
необходими за отстраняване на щетите по автомобила; 5/ причинно – следствената връзка
между процесното събитие и нанесените увреждания по автомобила;
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на
ответника е да докаже наличието на поведение на водача на застрахованото МПС, което да е
допринесло за настъпване на вредите.
Спорни между страните са обстоятелствата свързани с наличието на валидно
застрахователно правоотношение, механизмът на настъпилото застрахователно събитие,
дали то е настъпило в причинна връзка с противоправното поведение на служител на
ответника, както и какъв е размерът на действително претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Каско”
между ищеца и собственика на процесното МПС се установява от представената по делото
комбинирана застрахователна полица № ********** от 28.06.2018 г. за застраховки „Каско
и злополуки“, със срок на покритие 29.06.2018 г. – 28.06.2019 г. Застрахователният договор
е формален, като писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ като
условие за неговата действителност Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ, Общите условия по
застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора. В случая, въз основа на
представената застрахователна полица, съдът приема, че към датата на процесното ПТП
ищецът е имал качеството застраховател по застраховка "Каско", с предмет – товарен
автомобил „БМВ X6” с рег. № ...., сключена при клауза „П“ - пълно каско.
За неоснователно съдът намира възражението на ответника по чл. 348, ал. 1 КЗ относно
валидността на договора за застраховка поради липсата на подпис и данни за писменото
приемане на Общите условия към договора от страна на застрахованото лице. Договорът за
застраховка е абсолютна търговска сделка, като по отношение на него намират приложение
правилата на чл. 293 ТЗ относно изискванията за форма. Неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до
нищожност по аргумент на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В настоящия случай е налице подпис на
страната на застрахованото лице по договора, което в качеството му на лизингодател е
застраховал процесното имущество. Съгласно чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ, определените отнапред
общи условия от страна на търговеца, стават задължителни за другата страна, когато тя е
търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. В тази връзка,
съдът приема, че към момента на реализиране на процесното ПТП застрахователят е
осигурявал застрахователно покритие по отношение на застрахованото имущество, като
съгласно чл. 13 от раздел III от Общите условия към договора е налице покрит риск от
3
страна на застрахователя.
За установяване на механизма на настъпилото ПТП по делото са приети като писмени
доказателства представените от ищеца документи по образуваната ликвидационна преписка,
събрани са гласни доказателства чрез разпит на водача на увредения товарен автомобил,
като е допусната до изслушване и съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/. В
представените по делото писмено уведомление за настъпила щета и декларация от
15.08.2018 г. е посочено че, при управлението на автомобила, на 14.08.2018 г., по бул. „О.
П.“ с посока към ресторант „Л.“, при разминаване с друг автомобил, водачът е попаднал в
голяма дупка на пътното платно, като е отбелязал че улицата е била в много лошо
състояние. Писменото изявление на водача представлява частен свидетелстващ документ,
чиято доказателствена стойност се преценява във връзка с останалия събран по делото
доказателствен материал. В случая писмените изявления на водача са възпроизведени и
посредством събраните гласни доказателства в съдебно заседание от 20.10.2023 г. чрез
показанията на свидетеля Б. Б. Н. - Е., в качеството й на водач на процесния автомобил. В
дадените пред съда показания свидетелката потвърждава, че е пътувала с автомобила към
един от ресторантите до лифтовете, като не е могла да се размине с друга кола, поради което
е попаднала в дупка на пътя и е ударила предната лява джанта на автомобила. Свидетелката
е посочила, че дупката не е била обезопасена, нито са били налице сигнални елементи
относно наличието на неравност по пътя. Твърди, че процесното събитие е настъпило между
18:00 – 19:00 часа, а скоростта с която се е движела била около 40 – 50 км./ч., както и че за
посоченото събитие в уведомила застрахователя. Във връзка с образуваната пред
дружеството – ищец преписка по щета № 10318030107638 е съставен опис на уврежданията
по застрахованото имущество, като в представения документ е посочено, че увредените
детайли по автомобила – „пр. л. диск колело, алу., тежести лепящи“ изискват подмяна. По
делото е приета съдебна автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните. След
запознаване с материалите по делото, вещото лице е посочило, че процесното събитие е
настъпило при движението на автомобила по ул. „арх. Н. Л.“ (197-ма), с посока от ул. „Б.
Ш.“ към ресторант „Л.“, където при разминаване с друго превозно средство, автомобилът е
попаднал в дупка на пътното платно, като в резултат на произшествието били нанесени
щети по предна лява джанта на автомобила. В експертизата е застъпено заключението, че
съобразно описания механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразеното в уведомлението, изготвено от водача, следва че щетите по товарния автомобил
се намират в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 14.08.2020 г. ПТП. В
съдебно заседание на 20.10.2023 г. вещото лице е посочило, че видът и характерът на щетите
по автомобила съответстват на твърденията за попадане в дупка. В съдържанието на САТЕ
е посочено, че необходимите ремонтни операции за отстраняване на щетите по автомобила
са свързани с подмяна на джанта лята – предна лява и тежести лепящи. На база писмените
доказателства, показанията на свидетеля и приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена, настоящият съдебен
състав счита че механизмът на ПТП е реализиран по начина, посочен от ищеца, както и че
настъпилите увреждания по автомобила са в резултат на несигнализирана и необезопасена
4
неравност на пътното платно, представляваща дупка. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото може да бъде направен обоснован извод, че причината за
реализиране на ПТП е обективна и не би могла да бъде предотвратена от водача на
автомобила.
Неоснователно е възражението на ответника относно липсата на съставен протокол за
ПТП. В чл. 125, т. 1-8 ЗДвП са регламентирани случаите, в които службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи /МВР/ посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие. Процесният случай не попада сред регламентираните
хипотези на задължително посещение на мястото на ПТП от органите на МВР. В настоящия
случай е налице ПТП с един участник, при което автомобилът може да продължи
движението си на собствен ход, поради което по аргумент на противното в чл. 125, т. 8
ЗДвП, не е задължително за ПТП да бъде съставен протокол. В допълнение към посоченото,
следва да бъде взето предвид, че когато пътнотранспортното произшествие не е реализирано
в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради
което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение
на делинквента, по аргумент на Решение № 71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г. по описа
на ВКС, II г.о. Съгласно разпоредбата на чл. 31 Закона за пътищата (ЗП), изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Лицата,
които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най - кратък срок, като в
рамките на населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед
установената фактическа обстановка несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на бездействие от
страна на лицата, натоварени от ответника с поддържането на общинските пътища.
Посочените обстоятелства обуславят ангажирането на обективната му безвиновна
отговорност за причинените материални щети по автомобила. Следва да бъде взето предвид,
че по делото не беше проведено успешно насрещно доказване от страна на ответника във
връзка с надлежното изпълнение от страна на натоварените с поддръжката на пътя лица,
като липсват доказателства, които да установяват изправност на пътното платно към датата
на процесното събитие или наличието на обезопасени и обозначени ремонтни дейности по
пътя.
Съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение с правно основание по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват конкретни твърдения и доказателства, от които да бъде
установено поведение, с което водачът на автомобила да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски срещу ответника по повод неизпълнението на
5
възложената от него работа на трети лица, поради което са възникнали вреди.Безспорно в
отношенията между страните е обстоятелството, че застрахователят е изплатил обезщетение
за отстраняването на щетите по автомобила в размер на 1838,47 лева, както и че са
начислени ликвидационни разходи на стойност 10,00 лева. Размерът на претендираното
регресно вземане следва да се определи съобразно действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Според чл. 400 КЗ, при вреди на
застраховано имущество обезщетението не може да надвишава действителната им стойност.
Съгласно Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Според посоченото в Решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/2009г., I т.о.: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност.
Ищецът е посочил, че ремонтът на автомобила е бил извършен по възлагане от
застрахователя в официален сервиз на марката „БМВ“ – „М К. С.“ ООД, доколкото същият е
бил в експлоатация в срок от осем месеца. В съдържанието на САТЕ вещото лице е
пояснило, че процесният автомобил е бил в експлоатация в период от един месец и
дванадесет дни, считано от дата на първоначалната му регистрация – 02.07.2018 г. Като
писмено доказателство по делото е приета приложената от ищеца фактура, издадена от „М
К. С.“ ООД за извършените ремонтни дейности на стойност 1838,47 лева с ДДС. В
заключението си, вещото лице е посочило, че стойността, необходима за възстановяване на
щетите по процесния товарен автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП
е в размер на 1838,47 лева, /важими за официален сервиз на марката/, а стойността на
уврежданията на база средни пазарни цени възлиза на 1812,07 лева. По повод размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява, че при имуществените застраховки, стойността
на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва - в случай, че
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил ремонтиран
в официален сервиз на марката, следва че дължимата застрахователна сума е тази, по която е
бил ремонтиран в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от него
фактури. При липса на посочените две условия, т.е. ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или ремонтирането му не е било извършено в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена с оглед възстановителната стойност на имуществото. В тази насока е
формирана трайна съдебна практика. В настоящия случай по делото не спорно, а и от
заключението от САТЕ се установява, че към датата на застрахователното събитие
процесният автомобил е бил в експлоатация 1 месец и 12 дни, считано от датата на
първоначалната регистрация -02.07.2018г., не е спорно и че същият е бил в гаранционен
срок, т.е. автомобилът не е пуснат в експлоатация повече от три години преди датата на
6
застрахователното събитие и неговото ремонтиране и същият е ремонтиран в официален
сервиз на марката BMW за българия - "М К. С." ООД, като сумата, за която е ремонтиран е
отразена в издадената от сервиза фактура.
В случая ремонтът на застрахования при ищеца лек автомобил е извършен в официалния
сервиз на BMW.
. За да е налице необходимост от извършването на ремонт в специализиран оторизиран
сервиз, следва увреждането на автомобила да е извършено в рамките на гаранционния срок,
с оглед запазване действието на гаранцията. През този период съществува задължение за
влагане при ремонта само на оригинални части, които да са от завода, производител на
автомобила. (решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, ТК, І ТО; решение
№ 153/22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. № 896/2010 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д.
№ 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. постановено по реда на чл. 290 ГПК; определение №
207/30.03.2011 г. по т. д. № 741/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, определение № 146/25.11.2008 г.
по т. д. № 472/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл. 288 ГПК).
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
/настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата
по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.
В случая се установи, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
застрахованият при ищеца лек автомобил е е бил в експлоатация 1 месец и 12 дни, считано
от датата на първоначалната регистрация. С оглед на това същитя е бил в гаранционен срок
и ремонтът следва да се осъществи в официален сервиз за марката В тази връзка, съгласно
неоспореното от страните заключение по изготвената САТЕ, съдът приема че стойността
необходима за възстановяване на щетите по увредения лек автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1838.47 лева., като в размера на
регресното вземане следва да се включи и стойността на ликвидационните разноски за
претендирания размер от 10 лв., доколкото вещото лице уточнява, че размера на същите
варира от сумата от 15лв. до сумата от 25лв. Предвид изложеното предявеният иск е
основателен за сумата от целия претендиран размер от 1848.4 лв..
7
Съгласно разпоредбата на чл. 410 дължими наред с обезщетението са и обичайните
разноски, направени по неговото определяне, като в настоящия случай претенцията на
ищеца е в размер на 10,00 лева.
II. По отношение на иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД:
Основателността на предявения иск за изплащане на мораторно обезщетение е обусловена
от уважаването на претенцията за главното вземане. На изследване подлежи моментът,
считано от който ответникът е изпаднал в забава за плащане на изискуемото регресно
вземане в полза на ищеца. Застрахователят претендира осъждането на ответника за
заплащане на лихва за забава, начислена върху стойността на главницата за периода от
27.04.2020 г. до 27.04.2023 г., в размер на 571,25 лева.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. Ищецът е приложил по делото регресна покана
с изх. № А – 277/11.01.2019 г,. изпратена до С. О. и входирана в деловодството при
ответника под № СОА19-ТД26-683/14.01.2019 г., като посоченото обстоятелство не се
оспорва от ответника. Претенцията на ищеца относно дължимото мораторно обезщетение се
явява основателна за целия размер.
III. По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски
съразмерно с уважената част от предявените искове, по аргумент на чл. 78, ал. 1 ГПК. В
съдебно заседание на 20.10.2023 г. ищецът е конкретизирал по вид и размер направените в
хода на производството разноски. Обективирал е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът определя същото в размер на 200 лева. При съобразяване на
представените по делото писмени доказателства за извършените разходи се налага изводът,
че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски на обща стойност от 655.94 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О. с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33,, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ..., сумата от 1822,07 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено по застрахователна полица № **********/28.06.2018 г.
застрахователно обезщетение от ищеца за настъпили вреди, в размер на 1848.4 лв., в
резултат на реализирано на 14.08.2018 г. застрахователно събитие, ведно със законната
лихва за забава от датата на исковата молба – 27.04.2023 г. до окончателното погасяване на
дълга, к, , на основание чл. 86 ЗЗД, да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ..., сумата от 571.25
8
лева, представляваща мораторно обезщетение, дължимо за периода от 27.04.2020 г. до
27.04.2023 г., начислено върху стойността на главницата по регресното вземане за
заплатеното от ищеца по застрахователна полица № **********/28.06.2018 г.
застрахователно обезщетение във връзка с реализирано на 14.08.2018 г. застрахователно
събитие.
ОСЪЖДА С. О. с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, , да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ...,
направените в производството разноски на стойност 655.94 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9