Решение по дело №324/2019 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 26.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Габриела Лазарова

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 324…... по описа

за 2019 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от  „Ю.Б.“ АД, с която оспорва решение № 514 881 от 24.10.2018 год., постановено по гр.дело № 43 233/16 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице закриване на част от предприятието, а е налице само реорганизация на дейността. В тази връзка твърди, че съдът не е анализирал събраните по делото доказателства, от които се установява, че е налице обособеност на закритото звено от предприятието.  При преценка на доказателствата съдът се е позовал само на понятието влогонабиране и кредитиране, които са с високо ниво на абстрактност, а в отделните клонове тази дейност не е абстрактна. Твърди, че дори да се приеме този извод на съда, то следва да се приеме, че е налице дублиране на дейности. Твърди, че решението е вътрешно противоречиво, като развива доводи, свързани с изводите за необходимост от подбор, приемайки, че е налице съкращение в щата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, като претендира и разноски.

              Ответникът по жалбата П.И.К. оспорва същата, като твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, чее явен опита на ответника привидно да спази разпоредбата на чл.123 от КТ, с формалното отделяне на звенож наречено „ „Алфа банка- клон Б.“. Твърди, че извода на съда, че не следва да е налице формално премахване на едно звено, а преустановяване на дейността напълно е правилен и законосъобразен.  Твърди, че в тази връзка ответникът не е доказал, че закрития офис е е бил обособено звено. В тази връзка прави статистически изчисления по отношение на персонала на закрития клон на чуждестранен търговец и основанията за прекратяване на договорите с тях.  Оспорва доводите за противоречивост на решението, както и твърди, че представеното определение препраща към практика на съдилищата, която напълно е споделена от районния съд. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното.

              Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 514 881 от 24.10.2018 год., постановено по гр.дело № 43 233/16 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав, че съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ уволнението на П.И.К., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1-во КТ, със заповед № 1998 от 11.05.2016 г., на директора на „Човешки ресурси“ Е.Г.и началник отдел „Кадри“ Ц.П., упълномощени с пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. № 6 215 от 02.08.2012 г., от председателя на УС и главен изпълнителен директор и прокуриста на „Ю.Б.“ АД; осъдил е  „Ю.Б.“ АД да заплати на П.И.К., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9 442.75 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 9 442.75 лв. до пълния предявен размер от 11 331.30 лв. като погасен чрез прихващане; осъдил е „Ю.Б.“ АД да заплати на П.И.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 554.66 лв., представляваща разноски за производството; осъдил е П.И.К. да заплати на „Ю.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 16.67 лв., представляваща разноски за производството; осъдил е „Ю.Б.“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 457.71 лв., представляваща държавна такса за производството и сумата от 150 лв., представляваща депозит за съдебно-счетоводна експертиза и е допуснал, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, е която в полза на ищеца П.И.К. е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

            Не се спори между страните, а с доклада по делото, като безспорни и неподлежащи на доказване между страните, е прието, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при „А.Б.- клон Б.“ ,въз основа на трудов договор от 03.06.2013 г. на длъжността „ръководител, офис, банка“ в офис на банката в гр. Х., че предприятието на „А.Б.- клон Б.“ е прехвърлено на „Ю.Б.“ АД с договор от 29.02.2016 г. и съгласно подписаното допълнително споразумение № 851/07.03.2016 г. по чл. 123, ал. 1, т. 4 КТ ответникът се явява работодател на ищеца при запазване на трудовото правоотношение, че с решение на УС на „Ю.Б.“ АД от 28.03.2016 г. е взето решение за закриване на част от предприятието на ответника - 49 офиса на банката, сред които и офисът в гр. Х., в който е работил ищецът, както и че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед № 1 998 от 11.05.2016 г., считано от 07.06.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - закриване на част от предприятието, при неспазен от работодателя срок на даденото предизвестие, получено от ищеца на 11.05.2016 г.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 1 998 от 11.05.2016 г. е подписана от служители на ответника - директор „Човешки ресурси“ Е.Г.и началник отдел „Кадри“ Ц.П., за които е представено изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. № 6 215 от 02.08.2012 г., съгласно което същите са упълномощени от председателя на УС и главен изпълнителен директор и прокуриста на банката да подписват заедно предложения/предизвестия за прекратяване на трудови договори и заповеди за прекратяване на трудови договори със служителите от Централното управление и финансовите центрове на банката.

            Не се спори, а се установява и от представеното решение на Управителния съвет на „Ю.Б.“ АД, обективирано в протокол от 22.02.2016 г. и решение на Надзорния съвет, обективирано в протокол от 29.02.2016 г., че след прехвърлянето на търговското предприятие на „А.Б.- клон Б.“, ответникът е одобрил нова организационна структура на банката, съдържаща ново звено „Алфа клон“ на пряко подчинение на главния изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Ю.Б.“ АД. В изпълнение на това решение съгласно представеното длъжностно щатно разписание на ответника в структурата на „Ю.Б.“ АД към 01.03.2016 г. в гр. Х.е имало офис „Х.“, който е бил част от структурната единица „А.Б.- клон Б.“, създадена в структурата на „Ю.Б.“ АД и офиси „Х.- ФЦ 241“ и „Х.- ФЦ 247“, част от финансов център на „Ю.Б.“ АД, съществувал преди прехвърлянето на търговското предприятие на „А.Б.- клон Б.. От представените длъжностни щатни разписания на двата офиса в гр. Х.и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че в офис „Х.“ е имало към 01.03.2016 г. 5 щатни бройки, от които са били заети 4 щатни бройки, както следва: 1 щатна бройка за длъжността „ръководител офис, банка“, заета от ищеца П.И.К., 1 щатна бройка за длъжността „специалист банка - офис супервайзор“, заета от Д.Р.В., 1 щатна бройка за длъжността „специалист продажби“, заета от К.П.Н.и 1 щатна бройка за длъжността „банков служител, касиер“, заета от М.М.Л.. В офис „Х.- ФЦ 241“ е имало 10 щатни бройки, а в офис „Х.- С.С.- ФЦ 247“ - 9 щатни бройки, във всеки от които е имало по една щатна бройка на длъжността „управител“.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решението на Управителния съвет на „Ю.Б.“ АД, обективирано в протокол от 28.03.2016 г., е прието закриването на 49 локации (офиса) на банката (всички от структурното звено „А.Б.- клон Б.“, обособено с решението от 29.02.2016 г., сред които и офис „Дупница), прието ново длъжностно щатно разписание, действащо към 02.06.2016 г., съгласно което в гр. Х.е премахнат офис „Х.“, в който е работил ищеца, с всички щатни бройки и са останали офис „Х.- С.С.- ФЦ 247“ с 9 щатни бройки и офис „Х.- ФЦ 241“ с 11 щатни бройки - открита е още една щатна бройка за длъжността „специалист обслужване на клиенти“.

            От представената длъжността характеристика на длъжността „ръководител офис, банка“, заемана от ищеца преди уволнението, се установява, че ищецът е имал основни трудови функции, свързани с общ контрол върху равнението на счетоводните записвания, счетоводно обслужване на всички операции, осчетоводяване на операции по сметки, отчитани като други активи и пасиви, вземане на сторнировъчни операции, коригиране на некоректни операции, подписване на всички договори за открити сметки и срочни депозити, осъществяване на контрол върху пълното комплектоване на клиентските досиета, оторизиране на операции, които надвишават компетенциите на банковите служители-касиери, извършване на регулярни проверки и подписване на документи на всички банкови служители, извършване на регулярни и внезапни проверки на главната каса, организиране на системите за сигурност и охрана, осъществване на контрол за пълното и точно изготвяне на изискващите се справки и отчети и за водене на всички изискуеми регистри. От длъжностната характеристика на служител, заемащ длъжността „управител на клон“, която фигурира в наименованието на длъжностите на служителите офис „Х.- ФЦ 241“ и офис „Х.- С.С.- ФЦ 247“, се установява, че този служител има трудови функции, свързани с контрол и отговорност за цялостното представяне на клона и прилежащите му офиси, отговорност за постигане на продажбените цели на банкиране на дребно и на всякакви други цели, поставени от ръководството на банката, както и за провеждане на политиката на банката, разрешаване на проблеми, възникнали при обслужване на клиенти, организиране и осигуряване гладкото протичане на дейността в клона, предоставяне на методологична помощ на всички служители в тяхната дейност в клона и прилежащите му офиси, възлагане на служителите изпълнението на специфични дейности, представляване на банката пред външни организации, отговорност за доброто състояние на клона, контрол върху кредитните документи, подписване на договори в рамките на предоставените му правомощия, организиране на внезапни проверки на оперативните каси и главната каса, както и на всички дейности в клона и прилежащите му офиси, упражняване на контрол върху качественото обслужване на клиентите и върху плащанията, свързани с оперативните разходи на клона, контролира съблюдаването на вътрешните правила и процедури и националното законодателство в дейността на клона.

            От заключението на съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, се установява след извършена съпоставка между операционната и счетоводна система, предлаганите продукти и услуги на офис „Х.“ в структурното звено „А.Б.- клон Б.“ при ответника и офис „Х.- ФЦ 241“ и офис „Х.- С.С.- ФЦ 247“ от финансовите центрове на ответника, че и в двата офиса са предлагани банкови услуги и продукти, извършвана е дейност, свързана с банково обслужване на клиенти и въвеждане на данни в операционни системи. Вещото лице твърди, че са налице различия, които не касаят характера на извършваната дейност, а параметрите на предлаганите банкови продукти и услуги, органът, одобряващ кредити, използваните софтуерни продукти.

От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225 от КТ.

               С  атакуваното решение № 514 881 от 24.10.2018 год., постановено по гр.дело № 43 233/16 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав, съдът е признал за незаконно и е отменил на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ уволнението на П.И.К., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1-во КТ, със заповед № 1998 от 11.05.2016 г., на директора на „Човешки ресурси“ Е.Г.и началник отдел „Кадри“ Ц.П., упълномощени с пълномощно с нотариална заверка на подписите с per. № 6 215 от 02.08.2012 г., от председателя на УС и главен изпълнителен директор и прокуриста на „Ю.Б.“ АД; осъдил е  „Ю.Б.“ АД да заплати на П.И.К., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9 442.75 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 07.06.2016 г. до 07.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 9 442.75 лв. до пълния предявен размер от 11 331.30 лв. като погасен чрез прихващане; осъдил е „Ю.Б.“ АД да заплати на П.И.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 554.66 лв., представляваща разноски за производството; осъдил е П.И.К. да заплати на „Ю.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 16.67 лв., представляваща разноски за производството; осъдил е „Ю.Б.“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетната сметка на Софийски районен съд сумата от 457.71 лв., представляваща държавна такса за производството и сумата от 150 лв., представляваща депозит за съдебно-счетоводна експертиза и е допуснал, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, е която в полза на ищеца П.И.К. е присъдено обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица и в предвидените от закона срокове, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

           Релевираните във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдения за неправилност на изводите на съда по отношение на наличието на закриване на част от предприятието, както и са наведени твърдения за противоречие на мотивите.

           Прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ може да се извърши при преустановяване на дейността на обособено звено от предприятието (цех, лаборатория, отдел, служба или управление и пр.), т. е. отпадане необходимостта от осъществяване на съответната дейност, което налага освобождаването от работа работниците и служителите, заети в осъществяване закриваната част от дейността. Закриването на част от предприятието трябва да се различава от случаите на вътрешно организационно преустройство на предприятието. При него дейността на съответното поделение или звено продължава да съществува, но се разпределя между други звена или се слива с някои съществуващи звена. В тези случаи не е налице закриване на част от предприятието, защото дейността продължава да се осъществява, макар и под други организационни форми. А това значи, че работниците и служителите, които досега са я осъществявали, следва да продължат да бъдат използвани в новите организационни форми.

    Константната съдебна практика, обективина в решения на ВКС приема, че установеното в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение-закриване на част от предприятието е налице, в случаите когато не се преустановява извършваната от цялото предприятие дейност, а само тази извършвана от едно негово обособено звено. Преустановяването на дейността на обособеното звено означава, че за в бъдеще осъществяваната от него до този момент дейност няма да бъде извършвана. Затова в този случай с преустановяването на дейността отпада и необходимостта от ангажираната с извършването й работна сила, което налага и освобождаването на заетите с осъществяването на същата работници. Самото преустановяване на дейността на обособеното звено трябва да е окончателно и същата не трябва да продължава да се извършва от други структури на предприятието. Затова не е налице закриване на част от предприятието, а само вътрешна реорганизация, в случаите, когато макар и обособеното звено да се закрива като структура, не се преустановява за в бъдеще извършваната от него дейност, а тя продължава да се изпълнява от друго обособено звено или се разпределя между няколко такива звена. В този случаи извършването на дейността на закритата част от предприятието не е преустановено, а продължава да се осъществява под друга организационна форма, поради което и не е отпаднала нуждата от ангажираната за осъществяването й работна сила. Поради това в случаите, когато се закриват един или няколко финансови центъра към определена банка като заедно с това се дейностите преминават към други, съществуващи центрове, следва да се приеме, че не е налице закриване на част от предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 от КТ.

Ето защо съдът следва да извърши преценка на самостоятелността и обособеността на закрития финансов център. Извършвайки същата ще трябва да се съобрази дали съответния финансов център притежава характеристиките на самостоятелно обособено звено от предприятието или не. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено звено е организационно-управленската. Закритото звено, следва да е обособена и относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието и да притежава относително самостоятелно ръководство в управленската структура на предприятието. Освен тази основна характеристика следва да се прецени и това дали същата се съчетава и с някой от останалите критерии за такава обособеност, а именно териториалния (по отношение на населеното място, регион, област на извършване на дейността), финансово-икономическия (по отношение на наличие на собствени приходи или на самостоятелна разходна сметка) и функционалния (по отношение на осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието).

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на такава обособеност, както и липсата на преустановяване на извършваната дейност. Видно от доказателствата по делото ответникът е продължил да осъществява досновната за всяка банка дейност в другите два офиса на ответника в гр. Х.(офис „Х.- ФЦ 241“ и офис „Х.- С.С.- ФЦ 247“). Тази дейност се извършва с по-малък брой служители, и след закриване на офис „Х.“, формално отделен в отделно звено в структурата на ответника. В тази връзка съдът правилно е кредитирал заключението на експертизата, от което се установява че  и в двата офиса са предлагани банкови услуги и продукти, извършвана е дейност, свързана с банково обслужване на клиенти и въвеждане на данни в операционни системи, а установените различия, нямат отношение към характера на извършваната дейност, а единствено касаят параметрите на предлаганите банкови продукти и услуги, одобряващият кредитите орган и използваните софтуерни продукти. При сравнение на длъжностните характеристики на длъжността, заемана от ищеца преди уволнението „ръководител офис, банка“, съществувала в премахнатия офис „Х.“, и длъжността, заемана от служител на длъжността „управител на клон“, в запазения офиси „Х.- ФЦ 241“ и „Х.- С.С.- ФЦ 247“, които макар и с различни наименования, имат сходни трудови функции за осъществяване на една и съща по характера си дейност. Ето защо следва да се приеме, че в случая не се касае за закриване на част от предприятието на ответника, а за вътрешно­организационно преустройство, при което дейността на обособеното звено на офис „Х.“ е преминала изцяло и е продължила да се осъществява от другите звена на ответника в същото населено място офис „Х.- ФЦ 241“ и офис „Х.- С.С.- ФЦ 247“, макар и с по-малък брой служители.

    По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че се дължат разноски на въззиваемата страна, ищец в първоинстанционното производство. Ето защо въззивникът - ответник следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 960 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат.

    Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

                       

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 514 881 от 24.10.2018 год., постановено по гр.дело № 43 233/16 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.И.К., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** сумата от 960 (деветстотин и шестдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                      2.