Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.10.2019
година
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На тридесети септември Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ :МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№207 по описа на съда за 2018год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Търговско дело № 207/2018г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по искова молба с вх. № 10773/21.12.2018г., подадена от В.Р.Б., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. Р.М.-САК, против ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д. Предявен е иск за сумата в размер на 26 000 лв.
ИЩЕЦЪТ-В.Р.Б. твърди в исковата си молба, че на 08.02.2018г., около 10:40 часа, в гр. Д., водачът на л.а. марка и модел „Мерцедес Е 350“, с рег. № Х 2233 ВХ- Р.К.К., нарушавайки правилата за движение по пътищата, бил отнел предимството на дяснозавиващия л.а. марка и модел „БМВ 318и“, с рег. № Х 1408 ВМ, управляван от ищеца Б.. За произшествието бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от процесната дата. В резултат на настъпилото ПТП бил пострадал ищецът Б., който потърсил помощ в „МБАЛ – Хасково“ АД. В лечебното заведение било констатирано, че Б. бил получил контузия на главата с оток, кръвонасядане на челото, сътресение на мозъка, загуба на съзнанието, световъртеж. След проведени изследвания, диагностични и терапевтични процедури Б. бил освободен от лечебното заведение.
В резултат на инцидента, ищецът бил получил внезапни и неочаквани физически и психически увреждания, изразяващи се в множество болки и страдания. От полученото мозъчно сътресение изпитвал и към момента на подаване на исковата молба силно главоболие, замаяност, гадене, световъртеж, чувствал още загуба на координация и трудно запазвал равновесие.
След процесното ПТП били настъпили промени и в емоционалното състояние на ищеца, като често изпитвал приливи на безпокойство и страх, бил раздразнителен, избягвал комуникация с близки приятели, a шумът и светлината предизвиквали раздразнение у него. Изпитвал страх и неувереност от моторни превозни средства.
Към момента на подаване на исковата молба ищецът все още търпял болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП, като възстановяването му продължавало.
Видно било, че управляваният от водача Р.К. лек автомобил имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното дружество. С молба от 02.03.2018г. ищецът бил отправил до застрахователя-ответник искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. С писмо от 04.04.2018г. застрахователят бил отказал изплащането на обезщетение.
Ищецът претендира от съда да осъди ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати сумата в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на процесното ПТП от
08.02.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието,
до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
С допълнителната искова молба, депозирана от страна на ищеца, се поддържа основателността на предявения иск. Твърди се още, че двустранният констативен протокол бил един от трите предвидени в чл. 2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009г. способи за документиране факта и последиците от настъпило ПТП. Същият бил приложим, когато между участниците в събитието има съгласие относно обстоятелствата при осъществяването му. Протоколът по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, съставен при условията на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се ползвал със същата доказателствена и обвързваща застрахователя стойност, както и този, съставен от служител на МВР, като се цитира и съдебна практика. На следващо място, съгласно чл. 125, т.7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещавали задължително мястото на ПТП, когато между участниците в него имали разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
ОТВЕТНИКЪТ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от ГПК, чрез упълномощения юрк. Д. Тодорова, е депозирал отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението, че ищецът бил пострадал при процесното ПТП, тъй като за това събитие не бил съставен констативен протокол за ПТП, в който да е удостоверено, че ищецът е пострадал от пътен инцидент на твърдяната дата. Липсвали доказателства, че местопроизшествието е посетено от службите за контрол на МВР, съобразно чл. 125, т.1 и чл. 125а от ЗДвП, поради което оспорва и причинно-следствената връзка между твърдените ПТП и травматични увреждания. Оспорва се и механизмът на произшествието, както и причините за настъпването му. Релевира се и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, тъй като същият не бил с обезопасителен колан по време на произшествието.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК, допълнителен писмен отговор от ответника не е постъпил.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено,че на 08.02.2018г. около 10,40 часа в гр.Димитровград е станало ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“,модел „Е 350“,с рег.№ Х 2233 ВХ,управлявано от Р.К.К. и лек автобомил марка „БМВ“,модел „318и“, с рег.№ Х 14 08 ВМ,управляван от ищеца В.Р.Б.,като последния в резултат от инцидента пострадал.За пътния инцидент бил съставен Двустранен Констативен протокол за ПТП от 08.02.108г.,подписан от двамата водачи на описаните леки автомобили.Местопроизшествието не било посетено от служители на КАТ,не бил издаден акт за административно нарушение на виновния водач,не било образувано досъдебно производство.
Безспорно по делото е,че също,че към датата на станалото ПТП- 08.02.2018г. лекият автомобил марка „Мерцедес“,модел „Е 350“,с рег.№ Х 2233 ВХ,управлявано от Р.К.К. е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,сключена със застрахователна компания „Лев инс“АД-гр.София по застрахователна полиза №BG /22/117003236627,с валидност от 16.12.2017г. до 15.12.2018г.
По делото са представени медицински
документи,от които се установява здравословното състояние на ищеца след ПТП-Епикриза от „МБАЛ Хасково“ АД,отделение неврохирургия и
съдебномедицинско удостоверение №52/2018г.
От заключението на назначената авто-техническа експертиза,изготвена от вещото лице С.К.П., се установява механизма на процесното ПТП;мястото на неговото осъществяване;местоположението на ищеца и пр.
От материалите по делото вещото лице не е установило данни за конкретната пътна обстановка,но след извършен технически оглед на местопроизшествието на 22.05.2019г. същото е определено като такова в гр.Димитровград,на ул.“Казинцбарцика“ на входа на паркинга на магазин „Юск“ и е отразено в приложения към заключението албум.След анализ на данните от огледа и на резултатите от изследването,съобразно обясненията на ищеца и показанията на свидетеля Р.К./другия участник с ПТП/ вещото лице прави извод,че на 08.02.2018г. ,около 10,40 часа в гр.Димитровград ,по ул.“Казинцбарцика“ в посока „изток“/от кръстовището с ул.“Ромен Ролан“ към кръстовището с ул.“Цар Борис 1“,се е движил лек автомобил марка „БМВ“,управляван от ищеца В.Б. ,със скорост около 40 км/ч.Движението е извършвано през деня,при нормална видимост,по прав,хоризонтален,асфалтов участък от платно за двупосочно движение с широчина 10,90 м.В участъка непосредствено пред входа на паркинга на магазин „Юск“ лек автомобил марка „Мерцедес“,управляван от свидетеля Р.К.,излизащ в посока „запад“ от паркинг граничащ с платното за движение на ул.“Казинцбарцика“ е извършвал маневра „завой на ляво“ към входа на паркинга към магазин Юск,с дълбоко навлизане върху платното за движение на ул.“Казинцбарцика“,в момент когато по него,в дясната му част ,се е движил лекия автомобил ,управляван от ищеца.При така създалата се ситуация и параметри на движение на автомобилите е възникнал удар/контакт/ между тях.Ударът е настъпил в място с параметри на първоначалния контакт:около 10,70м. след ОР-по дължина и на около 0,80 м. северно/в ляво/ от БЛ/десния край на платното за движение/-по широчина.Ударът между двата автомобила по характер е бил кос,страничен,при контакт на предна челна част на купето на лекия автомобил мерцедес,със странична лява част на купето на лекия автомобил БМВ.В следствие на предприетата маневра „завой надясно“ от страна на водача на лекия автомобил БМВ,за избягване на удара с насрещно движения се лек автомобил мерцедес автомобилът се е отклонил надясно,преминал е през бордюра на югоизточния ъгъл на входа на паркинга на магазин „Юск „и се е ударил челно в метален стълб за улично осветление с три осветителни тела,намиращ се на около 15,50 м. след ОР-по дължина и на около 6,20м южно/в дясно/ от БЛ/десния край на платното за движение/-по широчина.При конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил БМВ и ищец в настоящето производство е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременно екстремно спиране.Разстоянието,на което се е намирал преди мястото на удара,в момента на фактическото отклонение наляво на лекия автомобил мерцедес към входа на паркинга на магазин „Юск“ е по-малко от размера на опасната му зона на спиране.В момента на тръгване от изходна позиция,водачът на л.а. мерцедес е имал техническа възможност да види движения се по ул.“Казинцбарцика“ в посока изток/към кръстовището с ул.“Цар Борис1“,лек автомобил марка БМВ и да предотврати произшествието,като изчака преминаването му и не създаде предпоставки за възникването му.В следствие на поредица от удари,при произшествието са били нанесени материални щети на лекия автомобил БМВ и телесни увреждания на водача на този лек автомобил.Вещото лице сочи,че лекия автомобил БМВ е оборудван с 5 броя обезопасителни/предпазни/ колани,но не може да отговори на въпросите по отношение на експлоатационните характеристики на предпазните колани на посочения автомобил,тъй като това е извън неговата компетентност.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,изготвена от вещото лице д-р Х.Д.Е., въз основа на приложената по делото медицинска документация се установява,че в резултат на станалото на 08.02.2018г. ПТП на ищецът В.Р.Б. са били причинени следните увреждания,а именно:контузия на главата;оток и кръвонасядане на челото; сътресение на мозъка,без пълна загуба на съзнанието.Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма,по начина,времето и обстоятелствата,описани в предварителните сведения.Уврежданията според експерта са в пряка причинна връзка с ПТП.Главата се е ударила в предмет намиращ се пред пострадалия,възможно волана или ветроупорното стъкло.В болницата в гр.Хасково е било проведено консервативно лечение с медикаменти прилагани венозно и през устата-манитол, рингер и аналгин.Лечението е продължило в рамките на престоя в болницата-около две денонощия.Причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.Претърпените болки и страдания са в рамките на не повече от 20 дни.Вещото лице сочи също,че към настоящият момент са налице прояви на посттравматична церебрастения,която се явява късно усложнение на закритата мозъчна травма.Това усложнение се проявява месеци след травмата и се характеризира с оплаквания от пристъпи на виене на свят,гадене,лесна умора,главоболие.Налице са характерни промени в ЕЕГ запис на мозъчната активност.Въпреки,че церебрастенията не е самостоятелна болестна единица,а комплекс от симптоми,то наличието й причинява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.В случая може със сигурност да се твърди,че церебрастенията е в причинна връзка с ПТП,като прогноза за продължителността на оплакванията не може да се посочи.В устния си доклад вещото лице сочи ,че с оглед на приложената по делото медицинска документация и показанията на разпитаните свидетели може да се посочи,че сътресението,което е причинено на ищеца от ПТП е било с леко зашеметяване.
От показанията на свидетелката Р.З.М.-майка на ищеца и свидетелката В. В. З. се установяват непосредствени факти и обстоятелства свързани с периода след получаването на уврежданията от ищеца , начина на неговото лечение и възстановителния период.Свидетелите сочат,че след ПТП ищецът бил със сътресение на мозъка,като престоял в болницата няколко дни и в последствие бил изписан за домашно лечение.Възстановявал се около 20 дни,поради което се налагало полагането на непосредствени грижи за него в този период от време.Изпитвал болки,поради което се налагало да употребява обезболяващи средства .Самата катастрофа се отразила негативно върху психическото му състояние - станал нервен,виело му се свят,имал кошмари и преживявал станалото .
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. чл.432 ал.1 КЗ.
Ищецът претендира осъждане на застрахователя,с когото причинителят на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на настъпване на застрахователното събитие.Искът е предявен от активно легитимирано лице-пострадал от ПТП,което твърди,че в резултат на станалото ПТП са му били причинени неимуществени вреди.Отправена е и писмена застрахователна претенция вх.№2908/02.03.2018г. към ответното застрахователно дружество,по която е заведена щета №0000-1000-03-18-7181/02.03.2018г.С писмо изх.№5758/04.04.2018г. ответното застрахователно дружество е уведомило ищеца,че няма основание да се ангажира отговорността на дружеството за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,доколкото не е доказана причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните с представените медицински документи телесни увреждания.
Предявеният иск е допустим,а разгледан по същество е и основателен.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”,съгласно чл.429 ал.1 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,пряк и непосредствен резултат от увреждането,а също така и на лихви за забава,когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.В разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно обезщетение,породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,между прекия причинител на вредата и застрахователя.Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.Самият институт на непозволеното увреждане е сложен фактически състав,елементи на който са деяние/действие или бездействие/,вредата, противоправността на деянието,причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.В настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
В тази връзка съдът счита,че от представените от ищеца писмени доказателства и от заключенията на назначената по делото авто-техническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза се установява,че причина за ПТП ,станало на 08.02.2018г. в гр.Димитровград,при което ищецът е получил телесни увреждания се дължи на виновното поведение на водача на лекия автомобил марка „Мердецес“ Р.К.К.. Установяват се фактическите твърдения ,изложени в исковата молба,които изцяло се подкрепят и доразвиват в заключението на авто-техническата експертиза,което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Установено е,че при конкретната пътна обстановка , водачът на лек автомобил БМВ-ищец в настоящето производство е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременно екстремно спиране.Разстоянието,на което се е намирал преди мястото на удара,в момента на фактическото отклонение наляво на лекия автомобил мерцедес към входа на паркинга на магазин „Юск“,е по-малко от размера на опасната му зона на спиране.В момента на тръгване от изходна позиция,водачът на л.а. мерцедес е имал техническа възможност да види движения се по ул.“Казинцбарцика“ в посока изток/към кръстовището с ул.“Цар Борис1“,лек автомобил марка БМВ и да предотврати произшествието,като изчака преминаването му и не създаде предпоставки за възникването му.В следствие на поредица от удари,при произшествието са били нанесени материални щети на лекия автомобил БМВ и телесни увреждания на водача на този лек автомобил-ищец в настоящето производство.Ето защо и следва да се приеме,че е осъществено противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, причинил травматични увреждания на ищеца. Уврежданията причинени на ищеца и изразяващи се в контузия на главата;оток и кръвонасядане на челото; сътресение на мозъка,без пълна загуба на съзнанието са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК като представляват леки телесни повреди ,които са съпътствани от продължителни болки и страдания, поради което следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл.51 ал.1 вр. чл.52 от ЗЗД.
Така посочените неимуществени вреди са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза , от показанията на разпитаните по делото свидетели.Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани предвид обстоятелството,че същите имат преки и непосредствени възприятия по отношение на здравословното състояние на ищеца непосредствено след претърпените травми в резултат на станалото ПТП,както и по време на възстановителния му период.От друга страна тези показания не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и следва да се кредитират наравно с тях.
По делото е установено и наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента с ответното застрахователно дружество ,валидна до 15.12.2018г.,съгласно което искът с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно ,материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Изложените по-горе факти и обстоятелства водят до извода на съда,че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за носене на деликтна отговорност от прекия причинител –водачът на лекия автомобил „Мердецес“,модел „Е 350“,с рег.№*********-Р.К.К., за понесените от ищеца неимуществени вреди.Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални ценности.В случая от събраните доказателства е доказано,че неимуществената сфера на ищеца е била засегната,като същият е претърпял и не само физически болки.Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма,поради което следва да се приеме,че в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.Не без значение в случая са и констатираните от вещото лице в съдебно-медицинската експертиза прояви на посттравматична церебрастения,която се явява късно усложнение на закритата мозъчна травма. Въпреки,че церебрастенията не е самостоятелна болестна единица,а комплекс от симптоми,то наличието й причинява разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК,а в случая може със сигурност да се твърди,че церебрастенията е в причинна връзка с ПТП.
Тъй като съдът приема за установено по несъмнен начин съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпването на ПТП между ответника Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“”АД-гр.София в качеството на застраховател и лекия автомобил автомобил „Мердецес“,модел „Е 350“,с рег.№Х 22 33 ВХ, участвал в произшествието на 08.02.2018г.,породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,тази валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника-застраховател по чл.429 вр. чл.432 ал.1 от КЗ, поради което същият следва да обезщети вредите,претърпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът приема,че предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 08.02.2018г. ПТП е основателен за сумата от 15 000лв.Съобразявайки се с характера и тежестта на получените от ищеца травми,интензитетът на понесените във връзка с тях болки и страдания,неудобства,особеностите и периода на лечение ,съдът счита,че ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 15 000лв.При определянето на този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- увреждания довели причиняването на разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК ,които увреждания са били съпътствани от болки и страдания по време на оздравителния процес ,общия възстановителен период.Следва да се отчете и факта, че към настоящият момент относно ищецът липсват данни за влошено здравословно състояние и остатъци от травмите.За определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план,като се има предвид обстоятелството ,че при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план,които негативни последици са установени от доказателствата по делото,преценени в тяхната съвкупност .Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства,релевантни за размера му и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.Отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането,т.е. застрахователят дължи на увредения това,което последният би имал право да получи като обезщетение от деликвента.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приложи принципа на чл.52 от ЗЗД-принцип на справедливо обезщетяване на вредите.Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-медицинската и авто-техническата експертиза,които съдът възприема като компетентни и безпристрастно дадени/неоспорени от страните/,съдът констатира и определи претърпените от ищеца вреди,като отчете настъпилите последици за него,както във физически,така и в психически и емоционален план,отчитайки неговата възраст ,както и болките и страданията,които е претърпял вследствие на причинените увреждания,възстановителния период.Съдът счита,че ищецът е търпял изключително интезивни болки и страдания непосредствено след станалото ПТП. Не бе значение е и невъзможността да се обслужва самостоятелно,нуждата от чужда помощ,емоционалния стрес,коренна промяна в начина на живот,невъзможността да се труди за определен период от време- около 20 дни,както и факта,че не би могъл да извършва определени дейности.Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания при определянето на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази и конкретните икономически условия към правнорелевантния момент-08.02.2018г.,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане,които са значително по-високи от търсеното от ищеца обезщетение.
По отношение на направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване съдът намира същото за неоснователно и недоказано,тъй като от събраните по делото доказателства,преценени в тяхната съвкупност не се установяват твърдените нарушения от страна на ищеца-неизползване на обезопасителен колан. Напротив ,от заключението на назначената авто-техническа експертиза ,неоспорена от страните по делото и от представените писмени документи,преценени в тяхната съвкупност,се установява наличието на противоправно ,виновно деяние от страна на водача на лекия автомобил,причинил телесни увреждания на ищеца,които увреждания се намират в причинно следствена връзка с това противоправно поведение.
По отношение на претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.498 ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КДЗ,откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение.Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към застрахователя.Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда,че срокът за окончателното произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване.Именно във връзка с горните предвиждания е и разпоредбата на чл.497 от КЗ,която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение. По аргумент на тази разпоредба застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението,ако не го е определил или изплатил в срок.Тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя в настоящият случай е изтекъл на 03.06.2018г./молбата за изплащане на застрахователно обезщетение е от 02.03.2018г./,поради което законната лихва следва да се определи от крайния срок,в която застрахователят дължи окончателно произнасяне по застрахователната претенция на ищеца-тримесечен от подаването на молбата за присъждане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът счита,че по отношение на лихвата за забава приложение следва да намери чл.497 ал.1 т.2 от КЗ.
Предвид изложеното съдът счита,че предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ следва да се уважи частично,като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,настъпили в резултат на застрахователно събитие- ПТП от 08.02.2018г. в гр.Димитровград , ведно с лихвата за забава върху тези обезщетения, считано от 03.06.2018г. /деня следващ датата,на която е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне по заведената щета,съгл. чл.496 ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.Иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 15 000лв. до пълния предявен размер от 26 000лв.,като неоснователен и недоказан ще следва да се отхвърли.ще следва да се отхвърли и иска за законна лихва за периода от 08.02.2018г. до 2.06.2018г.
Съдът като взе предвид
обстоятелството,че предявенят иск с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ е уважен за сумата от 15 000лв и факта,че ищецът е освободен
от задължението за внасяне на ДТ по сметка на ОС-Хасково счете,че ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметката на ОС-Хасково ДТ в размер на 600лв.,както и направените разноски за
вещи лица,представляващи платени възнаграждения от бюджетната сметка на
ОС-Хасково в размер на 200лв.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адв.Р.И.М. следва да се определи възнаграждение по чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част на исковите претенции в размер 735лв.,която сума ответното дружество ще следва да бъде осъдено да й заплати.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Лозенец“,бул.“Черни
връх“ №51Д да заплати на В.Р.Б., ЕГН **********
***,на основание чл.432 ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. ,в резултат на застрахователно събитие- ПТП,настъпило
на 08.02.2018г. в гр.Димитровград ,по сключена
в ЗК“Лев Инс““АД-гр.София
застраховка„Гражданска отговорност“-полица №BG/22/117003236627 валидна до 15.12.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 03.06.2018г. до окончателното й изплащане,като иска в останалата част до
пълния предявен размер от 26 000лв. и иска за законната лихва за периода от
08.02.2018г. до 02.06.2016г. -ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователни и недоказани .
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н „Лозенец“,бул.“Черни връх“ №51Д да заплати по сметката на Окръжен съд-Хасково сумата в размер на общо 800лв.,от които ДТ в размер на 600лв. и възнаграждения на вещи лица,платени от бюджетната сметка на ОС-Хасково в размер на 200лв.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,р-н „Лозенец“,бул.“Черни връх“ №51Д да
заплати на адвокат Р. И.М., ЕГН ********** от САК, основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразно уважената част на исковите претенции
възнаграждение в размер на 735лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: