№ 3598
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100506763 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20036140, обективирано в протокол от открито заседание,
проведено на 15.04.2021г. по гр.д. № 1716/2021г. по описа на Софийски
районен съд 62 състав ответникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул.
„******* е осъден да заплати на „Б. III“ ООД ЕИК *******, с адрес ул.
******* сумата от 5580 лв., представляващи обезщетение за ползването на
съоръжение за присъединяване включващо абонатна станция и толопровод
към жилищна сграда, находяща се на ул. ******* кв. Лозенец, за периода
06.03.2017г. – 23.06.2020г. ведно със законната лихва считано от 12.01.2021г.
до датата на изплащането.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1
от ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят навежда
оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния
съд изводи и за нарушение на материалния закон. Поддържа, че с
уважаването на предявения иск е нарушен основен принцип в правото, че
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Този извод е формиран при заявени твърдения, че ищцовото дружество не е
депозирало необходимите документи за извършване на процедура по
изкупуване в по-кратки срокове, поради което в момента претендира сума,
която по размер би била далеч по-малка, ако ищецът бе представил тези
документи. Нещо повече, към настоящия момент „Б. III“ ООД не е подал
заявление за изкупуване на процесните съоръжения, както и всички
1
необходими документи, като по този начин е възпрепятствал изкупуването на
топлинния обект. Поддържа, че ответното дружество не е отказало
необосновано изкупуването на процесните енергийни обекти. Счита, че по
този начин ищецът се възползва от неправомерното си поведение, за да
постави насрещната страна в невъзможност за сключи окончателен договор.
Във въззивната жалба се поддържат доводи, че ищцовото дружество не е
собственик на процесните енергийни съоръжения и не може да се разпорежда
с тях. Освен това, съгласно § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, в случай, че сделката по
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по § 4, ал. 4,
енергийното предприятие в срок от три месеца след покана от страна на
собствениците по, ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика, определена от
комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението. По делото не
било доказано да е отправяно такова искане от страна на собствениците на
процесните енергийни обекти към „Т.С.“ ЕАД. Посочената разпоредба на § 4,
ал. 4а от ПЗР на ЗЕ била приложима към процесния случай, тъй като е влязла
в сила на 08.05.2018 г., т.е. преди началото на исковия период. В жалбата се
акцентира на обстоятелството, че не е налице необоснован отказ от страна на
ответното дружество да изкупи присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция на процесната жилищна сграда.
Предвид изложеното счита, че не е възникнало задължение за плащане на
цена за ползването. Навежда съображения, че такова задължение не възниква
на основание сключения предварителен договор за присъединяване, нито
след изграждане и въвеждане в експлоатация на изградените съоръжения или
с изтичане на законовия срок, в който топлопреносното предприятие следва
да изкупи същите. Необходимо е да е налице необоснован отказ за
изкупуване на съоръженията, за да възникне такова вземане за цена за
ползване по аргумент от нормата на § 4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
Насрещната страна "Б. III" ООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно,
като постановено в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест в производство и съобразно ангажираните от ищеца
доказателства. Поддържа, че ответното дружество не е доказало релевираните
от него правоизключващи възражения. Счита, че фактическият състав на
предявената претенция е установен и са налице предпоставките на нормата на
чл. 137 от ЗЕ за присъжданане на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
2
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2 от
ЗЕ за сумата 18 059, 59 лева, представляваща цена за ползване на изградените
от ищеца съоръжения за периода от 01.06.2018 г. до 23.06.2020г.
Уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е обусловено от доказването на
размера както на обогатяването, така и на обедняването, тъй като се дължи
по-малката сума между тях. Необходимо е още да се установи връзка между
обедняването и обогатяването, която да поизтича от един и или няколко общи
факти.
Нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ предвижда, че при присъединяване на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са за негова сметка. Алинея втора на същия
член визира възможността за изграждане на съоръженията от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията,
изградени от клиента. Собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в
договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ / чл. 137, ал. 3 ЗЕ/. С
разпоредбите на § 4 ПЗР на Закона за енергетиката е предвидено
задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия на
енергийни обекти и съоръжения, които към момента на влизане в сила на
закона са собственост на трети лица. Нормите свързват
вещнопрехвърлителното действие в полза на енергийните предприятия с
възмезден договор за продажбата им, като визират срока за изкупуване,
определянето на цената при липса на съгласие на страните, задълженията за
продажба, съответно изкупуване и последиците от неизпълнението му.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ определя възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод,
съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са
изградени от клиентите на предприятието. Тази норма санкционира
неоснователното разместване на имуществени блага, до което се стига в
хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за
сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова
собственост, е изграден за сметка на битов клиент и все още не е в
патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуването на съоръженията /чл. 137, ал. 3 от ЗЕ/, топлопреносното
предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена
за ползването им. Това е предвидено и в чл. 17, ал. 4, т. 11 от Наредба №
16334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, която понастоящем е отменена,
но е била приложима към отношенията между страните. Предпоставка за
възникване на задължението е съоръженията да са изградени след
съгласуване с топлопреносното предприятие.
Поради изложените аргументи за основателността на исковата
претенция ищецът следва да докаже следните обстоятелства: 1/ че е изградил
топлопреносното съоръжение и е негов собственик; 2/ че същото се ползва от
ответното дружество и по този начин то се обогатява; 3/ обедняване в
3
правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния
период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на
насрещната страна. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже наличието на правно основание за разместването на
благата.
В процесния случай не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото, че процесните енергийни съоръжения са били изградени от ищеца и
за негова сметка, което е направено след предварително съгласуване с
ответното дружество и съобразно сключения между страните предварителен
договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за
битови нужди от 15.12.2004 г. Съоръженията са собственост на ищеца до
изкупуването им от ответника, както изрично е посочено и в договора. По
делото са представени строителни книжа, установяващи изпълнението на
поетото по договора задължение на ищеца по изграждането на
присъединителен топлопровод и абонатната станция за собствена сметка.
Следователно е възникнало основанието, в съответствие с чл. 138, ал. 1
ЗЕ вр. с чл. 17, ал. 3 от Наредбата, да бъде сключен писмен договор за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Този договор, съобразно чл. 17,
ал. 4 от Наредбата, трябва да обективира и цената, по която ще бъдат
закупени от топлопреносното предприятие съоръженията. Няма спор между
страните, че такъв договор между собственика на съоръженията и
топлопреносното предприятие не е сключен.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира
същото като пълно и обосновано. От заключението се установява, че по
отношение на процесната инсталация са изпълнени всички технически
изисквания относно въвеждането им в експлоатация по смисъла на ЗУТ, като
абонатната станция е била въведена в експлоатация на м.12.2005 г. Посочено
е още, че процесната инсталация била изградена за сметка на ищеца, но се
ползва от ответника. Стойността на цената за ползване на процесните ДМА,
определена помесечно в рамките на процесния период от 06.03.2017 г. до
23.06.2020 г., е 5 580 лева с ДДС.
Първият спорен въпрос е дали ищецът е собственик на процесните
съоръжения.
Настоящият състав намира за неоснователни доводите на въззивника, че
не е установено ищецът да е собственик на съоръжението. Собствеността на
същото се установява от сключения между страните договор, документите за
изграждане на съоръжението - разрешението за строеж, разрешението за
ползването на сградата. Последните установяват, че ищецът е клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 137 от ЗЕ, че той е изградил
съоръжението за собствена сметка по съглашение с топлопреносното
предприятие, поради което и съдът приема за установено, че ищецът е
собственик на съоръжението.
Следващият спорен въпрос е дали е налице неправомерно поведение
отстрана на ищеца по окомплектоването на необходимите документи за
осъществяване на процедура по изкупуване от „Т.С.“ ЕАД.
4
Съдът намира недоказано възражението на ответника, че причина да не
се сключи договор за прехвърляне собствеността върху съоръженията е
ненадлежното окомплектоване на необходимите документи от ищеца. На
първо място следва да се посочи, че това възражение е неконкретизирано.
Освен това по делото няма данни ответникът да е изисквал от ищеца
представяне на допълнителни документи. Приетите писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза установяват
осъществяването на енергийния обект след съгласуване с ответника и в
изпълнение на сключения през 2004г. договор. Изграждането е извършено
при наличие на необходимите строителни книжа. За строежа е издадено
разрешение за ползване след направени в присъствието на представител на
ответника 72 часови проби. Всички тези документи несъмнено са били
представени на ответника предвид установеното по делото, че процесното
съоръжение е въведено в експлоатация, открити са партиди на името на
етажните собственици в сградата и ответникът доставя в нея топлинна
енергия през исковия период, като ползва изградените и все още собствени на
ищцовото дружество съоръжения, реализирайки търговска печалба, но без да
заплаща цена, наем или обезщетение за ползването им. Твърдяното
неправомерно поведение от страна на ищеца не се доказва, напротив - по
делото се установи, че той е изпълнил точно задълженията си по сключения
между страните предварителен договор. Освен това, както вече беше
посочено, по делото е безспорно установено, че изграждането на процесната
инсталация отговаря на изискванията и проектните книжа, каквато
констатация се съдържа и в неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза. Това опровергава поддържаното от жалбоподателя
становище, че ищецът не е изпълнил задълженията си да представи
необходими документи по повод окончателното уреждане на отношенията
между страните посредством договор за покупко-продажба на съоръжението.
При тези съображения и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции въззивната жалба следва да се остави без уважение, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има въззиваемия,
който е представил доказателства за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Съобразно своевременно направеното
възражение за прекомерност отстрана на въззивника, на „Б. III“ ООД следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 529
лв.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20036140, обективирано в протокол от
открито заседание, проведено на 15.04.2021г. по гр.д. № 1716/2021г. по описа
на Софийски районен съд 62 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „******* да заплати на
5
„Б. III“ ООД ЕИК *******, с адрес ул. ******* сумата от 529 лв. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, представляващи сторени разноски във въззивното
производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6