РЕШЕНИЕ
№ 2363
гр. Пловдив, 30.11.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ- ХХVIII състав, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар Румяна Агаларева, като разгледа
докладваното от председателя административно дело №1987/2021г по опис на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.13, ал.6 от ЗСП, вр. чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.98, ал. 2 АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Т.С.Л. ЕГН********** *** срещу Заповед
№ ЗСП/Д-РВ/11228/03.06.2021г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-00668/08.07.2021г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане- Пловдив.
В
жалбата са изложени твърдения за процесуална незаконосъобразност на акта, като се сочи, че липсват
нови фактически обстоятелства, обуславящи изменение на вече отпуснатата целева социална
помощ. Наведени са доводи, че обстоятелствата, свързани с това дали малолетното дете е било обучавано в
електронна среда или не, не са били законосъобразно изяснени от органите по
социално осигуряване. Прилагат се писмени доказателства в тази връзка. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. По същество в писмена защита излага
становище за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Не се претендират разноски.
Ответникът – Директор Дирекция "Социално подпомагане" -Пловдив, редовно
призован се представлява от процесуалния представител юрк. С., която оспорва жалбата. По същество на спора взима становище за законосъобразност на заповедта, като сочи,
че законосъобразно са спазени условията и
реда за отпускане на целеви помощи.
Съдът,
след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със
заявление-декларация до Дирекция "Социално подпомагане"-Пловдив, вх. № ЗСП/Д-РВ/11228/14.12.2020г. от Т.С.Л. към който е приложен е опис за подадени
документи, е поискано
отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б ППЗСП. Със Заповед №ЗСП/Д-РВ/11228/23.12.2020г. на Директор дирекция „Социално
подпомагане“-Пловдив след изготвен социален доклад е отпусната целева социална
помощ по чл.16б от ППЗСП в размер на 762.50 лева във връзка с извънредната
епидемична обстановка в страната и въведени противоепидемични мерки в училището
на малолетното и дете С.В.Л., ученик 6 клас в ОУ „Райна княгиня“-Пловдив, свързани със синхронно
обучение от разстояние в електронна среда, без да посещават учебното заведение.
С последващи заповеди тя е била изменяна по отношение на размера на отпусканата
социална помощ, като с процесната Заповед
№ ЗСП/Д-РВ/11228/03.06.2021г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив е била определен размер от 162.50 лева, считано от
01.05.2021година. В мотивите на същата е посочено, че социалната помощ се
предоставя в размер на 25 на сто от размера на минималната работна заплата за
страната на осн. чл.16б ал.9 вр. ал.3 т.2 от ППЗСП, защото е установено, че
ученикът С.Л.е обучаван от разстояние в електронна среда, без да посещават
учебното заведение за срок по- малък от 5 работни дни- за времето от 05.05.2021г. до 07.02.2021г.
вкл.. Към заповедта не са приложени доказателства, удостоверяващи тези приети
от социалния орган обстоятелства. Заповедта е оспорена пред Директора на РДСП-Пловдив с жалба вх. № 1604-94Т-00-2564/21.06.2021г.. По подадената
жалба срещу оспорената заповед Директора на РДСП- Пловдив се е
произнесъл с Решение № 16-РД06-0066/08.07.2021г., с
което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изложени са мотиви, че основание за получаване на отпусната социална
помощ е децата да са в обективна невъзможност да посещават училище поради въведени
ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната, а не
поради желание на родителя за дистанционното им обучение, какъвто бил
настоящият случай. Горестоящият административен орган посочил, че според него не са налице обективните
предпоставки жалбоподателят да получи социална помощ в размер на минималната
работна заплата за страната във връзка с обявена епидемична обстановка. Решението е връчено на 14.07.2021г., като недоволен от
него жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство. В хода на
неговото провеждане приложил писмени доказателства, касаещи служебна бележка
изх.№РД-25-579/08.02.2021г., издадена от директор на ОУ „Райна Княгиня“, че е
възможно да се предостави електронно дистанционно обучение на децата в 6 клас до
края на учебната година, както и медицинска документация /епикризи/ за
влошеното и здравословно състояние, в подкрепа на твърдението си, че
провежданото дистанционно обучение на сина и е свързано с необходимостта от
изолация във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната.
При така
установената фактическа обстановка, подкрепена от
събраните в производството писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът
прие следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, адресат на акта и в предвидения от закона срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
По
силата на задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът е
длъжен да извърши цялостна проверка на акта на всички основания, посочени в чл.
146 АПК, както и да се произнесе по неговата валидност, дори да няма направено
искане за това. Предмет на делото е Заповед № ЗСП/Д-РВ/11228/03.06.2021г. на Директор Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, с която по отношение на Т.С.Л. е изменен при предпоставките на чл.16б ал.9 вр. ал.3 т.2 ППЗСП размера на отпуснатата и социална помощ по чл. 16б ППЗСП, считано от 01.05.2021г.. Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му правомощия
с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП. Обжалваният
административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване
на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неговото
съдържание. Посочено е както правното основание, така и релевантното
обстоятелство за постановеното изменение на отпусната месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Липсват толкова големи, съществени нарушения на
административно производствените правила, които да обуславят нейната нищожност.
По отношение
дължимата проверка на процедурата по издаване на обжалваната заповед и за
съответствието и с материалноправните разпоредби съдът счита, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените
правила и е незаконосъобразна, поради следните съображения:
В настоящият случай фактическите
обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че е налице
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 16б ал.9 вр. ал.3 т.2 от ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ в размер на 25 на сто, не са налице в оспорената заповед и за същите не са приложени никакви
доказателства. В производството по
издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи разпоредбата на чл.35 АПК, която определя, че индивидуалният административен акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. В случаят липсват каквито и да е фактически констатации
относно твърдените обстоятелства, че
детето на жалбоподателят е било обучавано от разстояние в електронна среда, без
да посещават учебното заведение за срок по- малък от 5 работни дни- за времето от 05.05.2021г. до 07.02.2021г.
вкл.. Същите са преповторени и в потвърждаващото заповедта решение на директора
на РДСП-Пловдив, без да има каквито и да е доказателства за тях по преписката. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив,
респективно директорът на РД СП, в качеството си на административен орган
разполага с различни способи за събиране на доказателства и установяване на
факти и обстоятелства, които счита за неизяснени и които по аргумент от чл. 34 и чл. 35 АПК биха препятствали
законосъобразното упражняване на неговите властнически правомощия. Той не е
ограничен в тази насока и в рамките на неговата оперативна самостоятелност е да
прецени кой точно допустим от закона и подходящ метод за доказване на
съответния факт ще избере. Ако избраният от него начин не е годен да докаже
твърдения факт, то в хипотеза на евентуалното оспорване на обективиращия волята
му акт, предвид разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на
процеса, твърдените от него факти ще останат недоказани, с произтичащите от
това правни последици. С други думи и в контекста на
повдигнатия правен спор, ако органът не съумее да установи истинността на
твърденията си, че ученикът е бил обучаван дистанционно само в периода 05.05.21г-07.05.2021г.,
с които именно е обосновал правните си изводи, било то поради негодност на доказателственото
средство, било поради оборването му от насрещната страна в производството,
съдът ще трябва да приеме съответните факти за неосъществили се по начина, по
който органът твърди, че са се случили. А доколкото именно те са повлияли
крайното му заключение да измени размера на отпусната социална помощ, каго го
определи по реда на чл.16б ал.9, вр. ал.3 т.2 ППЗСП, то следва да се отмени и атакуваната
заповед на Директор дирекция Социално подпомагане-Пловдив волеизявление.
Подобна хипотеза се
следва и поради неустановеност на фактическите констатации, съдържащи се в
постановения акт. Има съществена разлика между
тези две основания за отмяна. Първото би било налице, ако вменените в акта
твърдения не бяха подкрепени с доказателства и несъбирането на такива е
препятствало решаването на спора от съдебната инстанция, а второто – както вече
беше посочено, ако за установяването на фактите са събрани доказателства, но от
тях не следва извод за осъществяването им така, както се твърди. В случаят за установяване на твърдението, че са налице основания за
приложението на разпоредбата на чл.16б ал.9 ППЗСП, органът се е позовал на обстоятелства, за
които липсват доказателства, като същевременно не е пристъпил към събиране на други доказателства за
установяване на този вече ясен за него факт, за да може да се направи извод за осъществяването
им така, както се твърди. По тази причина, развилото се по този начин административно
производство страда от порока, визиран в чл. 146, т. 3 АПК, обуславящ отмяната на атакуваната заповед, постановена
в резултат от неговото провеждане. С оглед обстоятелството, че естеството на случая не
позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена
на административния орган за ново произнасяне, съобразено мотивите в решението
по прилагането на закона относно приетото
по отношение на изискванията на чл. 16б,
ал.9, вр. ал.3 т.2 от ППЗСП. При това ново произнасяне
същият следва да прецени и изясни и спорните обстоятелства, свързани с
приложените от жалбоподателят служебни бележки, издадени от директора на ОУ
„Райна Княгиня“-Пловдив.
При този
изход на спора разноскиа се дължат на жалбоподателя, който не е направил искане за тяхното
присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл.13 ал.6 от ЗСП Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.С.Л. ***, Заповед № ЗСП/Д-РВ/11228/03.06.2021г., издадена от Директор на
Дирекция "Социално подпомагане" Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД-06-00668/08.07.2021г. на Директор Регионална дирекция за социално подпомагане- Пловдив
ВРЪЩА
преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив за ново произнасяне в 14-дневен срок съобразно мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: