№ 2093
гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505663 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на В. А. С. и К. И. П. срещу Решение №
20010679/04.02.2022 г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III
ГО, 83-ти състав.
Във въззивната си жалба ищецът по главната и ответник по насрещната претенция в
първоинстанционното производство В. А. С. развива оплаквания за неправилност и
необоснованост на съдебното решение, което твърди да е постановено в противоречие със
събраната по делото доказателствена маса. Отправено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията с правно
основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК да бъде уважена и да бъдат изменени
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката по
отношение на детето И. К. П., определени с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. №
63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между
страните споразумение по чл.127, ал.1 СК като бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето И. и бъде определено местоживеенето му при
нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения и същият да бъде осъден да
заплаща на малолетното си дете издръжка.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по главната претенция и ищец по насрещна
искова молба в първоинстанционното производство К. И. П. е подал отговор, с който
оспорва подадената от В. А. С. въззивна жалба по подробно изложени съображения.
П. е депозирал въззивна жалба срещу Решение № 20010679/04.02.2022 г. по гр. дело
№ 61962/2019 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав. В жалбата са
развити оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
първоинстанционния акт. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с
чл.127, ал.2 СК да бъде уважена и да бъдат изменени родителските права, местоживеенето,
режима на лични отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., определени с
Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с
което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК като му бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. и бъде
определено местоживеенето му при него, а на майката да бъде определен режим на лични
отношения и същата да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете издръжка.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С. е депозирала отговор на подадената от К. И. П.
въззивна жалба, с който последната се оспорва по подробно изложени съображения.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните
по делото, приема за установено следното:
С Решение № 51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО,
84-ти състав е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, с
което родителските права по отношение на И. К. П., роден на 15.08.2011 г., са предоставени
за съвместно упражняване на родителите му В. А. С. и К. И. П. и е определено
местоживеенето му всяка четна седмица от всяка календарна година от 09:00 часа в
понеделник до 18:00 часа в неделя при майката и всяка нечетна седмица от всяка календарна
година от 09:00 часа в понеделник до 18:00 часа в неделя при бащата. Със съдебното
решение е определен режим на лични отношения между детето И. и неговата майка В. А. С.
първата половина от лятната ваканция на всяка четна година и втората половина от нея на
всяка нечетна година; пролетната ваканция на всяка четна година и Коледната ваканция на
всяка нечетна година; Коледните празници на всяка четна календарна година и
новогодишните празници на всяка нечетна календарна година и е пределен режим на лични
отношения на детето И. с неговия баща К. И. П. втората половина от лятната ваканция на
всяка четна година и първата половина от нея на всяка нечетна година; пролетната ваканция
на всяка нечетна година и Коледната ваканция на всяка четна година; Коледните празници
на всяка нечетна календарна година и новогодишните празници на всяка четна календарна
година. В решението е предвидено детето да присъства на личните празници на всеки от
родителите му, а именните си и рождени дни на подрастващото да празнува заедно с
2
двамата родители, издръжката на детето да се поеме от родителя, при когото детето се
намира през съответния период и страните да поделят поравно разходите за извънкласните
занимания на И..
С Решение № 20010679/04.02.2022 г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав са отхвърлени предявените от В. А. С. и от К.
И. П. искове с правно основание чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК за изменение на
постигнатото между страните споразумение, утвърдено с Решение № 51522/26.02.2019 г. по
гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав.
Според чл.59, ал.9 във вр. с чл.127, ал.2 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на един от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно
може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да
определи нови.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа
за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.
Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което
същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху
ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с
промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК са всички промени
в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките,
които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират
върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства могат да са от
естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да
подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител. Изменението
по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата,
поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява
при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.
Не е спорно между страните и от изготвените за нуждите на въззивното производство
социални доклади на АСП, Д „СП“ – Възраждане и АСП, Д „СП“ – Красно село се
установява, че режимът по постигнатото между страните и утвърдено с Решение №
51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав
споразумение не се изпълнява. Въз основа на социален доклад вх. № 10421/06.02.2023 г. се
установява, че режимът е спазван от двамата родители до месец септември 2019 г., след
което основни грижи за детето се полагат от неговата майка, при която то живее, бащата се
вижда със сина си два пъти в месеца от събота до неделя с преспИ.е, а всяка трета седмица
от месеца от събота до неделя детето се вижда със своите баба и дядо по бащина линия
съгласно постановено съдебно решение.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
3
въззиваема страна В. А. С. посочва, че режимът на споделено родителство се изпълнявал в
периода месец февруари 2019 г. - месец септември 2019 г., но за това кратко време
настъпило изменение при детето, което споделяло, че бащата и родителите му използват по
отношение на нея епитети с негативна конотация. Режимът се оказал неудачен, тъй като
детето постоянно трябвало да се мести, нарушавал се установеният в дома й режим за
детето. Посочва, че от месец февруари 2022 г. до месец март 2022 г. отново привели режима
в изпълнение, но детето не се чувствало добре, появила се мигрена и родителите се разбрали
И. да бъде с майка си през делничните дни, а първите три седмици от месеца в събота и
неделя и две седмици през лятната ваканция детето да изкарва с баща си. Твърди този
режим да се спазва понастоящем и да е най – подходящ за детето. Въззивникът и въззиваема
страна С. счита, че е родителят, комуто трябва да се възложи упражняването на
родителските права по отношение на детето И., тъй като го подпомага в подготовката за
училище, води го на допълнителни уроци по математика, програмиране и плуване, работи
от дома си и организира времето си в зависимост от ангажиментите на малолетния.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК въззивникът и въззиваема страна К. И.
П. сочи, че подходящо за детето е спазване на установения режим на споделено
родителство, а при невъзможност за запазването му желае той да упражнява родителските
права по отношение на сина на страните. Твърди, че понастоящем майката взема еднолични
решения по отношение на образованието и извънкласните занимания на детето. Споделя
опасения, че въззивникът и въззиваема страна С. отчуждава детето, което започвало да се
държи неуважително към него, не се вслушвало в това, което той му казвал и не го търсело
в периода, през който било при майка си. П. посочва, че работи на нормирано работно време
при петдневна работна седмица, живее с партньор, с която И. се познава и разбира добре и
може да разчита на нейната и на родителите си помощ при отглеждане на малолетния.
Пред въззивния съд детето И. изразява желание да живее с майка си, тъй като му
помага в подготовката за училище, успокоява го, когато е тъжен, в дома й разполага със
собствена стая, харесва партньора й и се разбира с неговите деца. Подрастващият споделя,
че желае през почивните дни от седмицата да е с баща си, една събота и неделя от месеца да
прекарва с майка си, а ваканциите да споделя поравно с всеки от родителите си. И. заявява
потребност да прекарва време само с баща си и разказва за обидно отношение от страна на
партньора на бащата и за конфликт със сина на същата. Посочва, че в дома на баща му
отделената за него стая все още не е ремонтирана.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл. 59, ал. 2 вр.чл.127, ал.2 СК и
изразените от въззиваемия и въззивник П. опасения за отчуждение на детето, въззивният съд
е допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза (СПЕ). От приетата като
обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се установява, че и
двамата родители притежават добър родителски капацитет и годност да отглеждат и
възпитават сина си, разполагат с добре функциониращи методи за осигуряване на
материалната страна на базовите потребности на детето от грижа, сигурност и контрол,
4
макар двамата да имат различен стил на отношение към подрастващото – бащата е
симбиотичен родител, а майката е коопериращ родител. Детето има изградена емоционална
връзка с всеки от родителите му, които показват идентична свързаност с малолетния и
еднакво откликват на нуждите му в ситуация на емоционален дискомфорт за детето, не се
наблюдават белези на родителско отчуждение. Между страните е установен тежък
конфликт, който е причина всеки от тях единствено на думи да допуска участието на другия
в живота на И.. При детето е констатиран страх, повишена тревожност и несигурност, което
до голяма степен се дължи на въвличането му в нарушените родителски взаимоотношения и
изпитвания конфликт на лоялност към двамата родители, които за него са базови.
Експертизата не може да даде категоричен отговор за влиянието на режима на споделено
родителство върху детето, поради липсва на категорични данни за предходен период, през
който режимът е прилаган. Направен е извод, че разписаният режим може да се отрази
негативно върху подрастващия с оглед натовареността му и възрастта, в която навлиза.
Отглеждането му при честа смяна на възрастните и мястото, където се грижат за
подрастващия може да доведе до разстройство на привързаността при него. Вещото лице е
заключило, че всяка рязка промяна в живота на детето представлява криза и рефлектира
върху емоционалното му и психическо развитие и е предложило режим на лични отношения
на неотглеждащия родител с детето И. при съобразяване изцяло на споделеното от
малолетния при изслушването му за нуждите на експертизата.
Въз основа на изготвения от АСП, Д „СП“ – Възраждане социален доклад вх. №
62165/30.09.2022 г. се установява, че детето се отглежда от майката при добри хигиенни и
битови условия в дома на съжителя й, където малолетният разполага с обособена стая. И. е
ученик в пети клас в столичното СУЧЕМ „И. Вазов“, където е добре интегриран.
Подрастващият общува с роднините си по майчина и бащина линия. Въз основа на
социалното проучване е направен извод, че между майката и детето има изградена стабилна
емоционална връзка и С. е в състояние да осигури на сина си подходящ за възрастта и пола
му режим на отглеждане и възпитание и да задоволи потребностите му. Пред социалните
служители майката е споделила, че при опит на родителите отново да приложат режима на
споделено родителство детето започнало да се оплаква от главоболие. В депозирания от
АСП, Д „СП“ – Възраждане социален доклад е отразено споделено от детето пред социалния
работник желание да живее с майка си и да се вижда с баща си през почивните дни, когато
не е ангажиран с уроци.
В социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село вх.№ 62153/30.09.2022 г. са
отразени изявленията на въззиваемия и въззивник П., че от месец септември 2019 г.
контактите му с детето са предимно по телефон, в периода от 2020 г. до месец февруари
2022 г. двамата не са се виждали, а понастоящем той се съобразява с желанията на детето
срещите помежду им да се осъществяват единствено в неработните дни от седмицата.
Бащата разполага със собствено жилище, в което се поддържат в добри хигиенни и битови
условия и е обособена самостоятелна стая за детето. Направени са изводи, че П. е в
състояние да задоволи базовите потребности на сина си и е в интерес на детето родителите
5
му да постигнат споразумение, което да предоставя възможност на бащата да осъществява
контакт продължителен период от време с детето.
Доказва се в производството, че и двамата родители разполагат с необходимия
капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полагат адекватни на
нуждите на детето грижи. Въпреки отсъствието на промяна в родителската годност на
бащата или във възможността му да упражнява родителски права, по делото се установява
изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл.51, ал.4 СК, чл.59, ал.9 СК и т. V от ППВС
№ 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., при наличие на които интересът на детето изисква
ревизия на установените с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 84-ти състав мерки с определяне на местоживеенето на детето И. при неговата
майка, която да упражнява родителските права.
Определените с цитираното решение мерки са отчели желанието на страните за
съвместно упражняване на родителските права и постигнатото помежду им споразумение,
което е прието, че защитава интереса на малолетния. В настоящото производство се
установява настъпила промяна в желанието на майката за съвместно упражняване на
родителските права, провокирана от убеждението й, че този режим не се отразява
благоприятно на детето. Тази промяна води до отпадане на постигнатото съгласие, респ. на
приоритета на споразумението между родителите пред възможността за еднолично
упражняване на родителски права. Констатирано е в производството наличието на тежък
родителски конфликт, който препятства възможността за изпълнение на мерките по
одобреното между страните споразумение, изискващо добро родителско сътрудничество.
Безспорно е в производството, че страните са променили определените със съдебното
решение по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав мерки за
упражняване на родителските права по отношение на детето И. и същите реално са
прилагани в сравнително кратък период от общо девет месеца. Изменението на определения
с решението по съгласие на двамата родители режим несъмнено е свързано с издаване на
представената пред първоинстанционния съд заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1
ЗЗДН № 228962/30.09.2019 г. по гр.д. № 54941/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти
състав, с която на въззиваемия и въззивник П. е наложена забрана да приближава детето И.,
жилището, което обитава и местата за социален отдих на подрастващия на разстояние по –
малко от сто метра. Не е спорно и се установява от представените пред СРС писмени
доказателства, че депозираната от въззивника и въззиваема страна С., в лично качество и
като процесуален субституент на детето И., в цитираното производство молба за защита от
домашно насилие срещу въззиваемия и въззивник П. е оставена без уважение, но в периода
на действие на заповедта за незабавна защита контактът между бащата и детето е ограничен.
В последната насока са показанията на свидетелите Г. А. С. и Г. Й.а А.. Съдът отчита
обстоятелството, че отпадане на действието на въведените със заповедта за незабавна
защита ограничения за бащата и понастоящем не е довело до възстановяване на въведените
мерки за лични отношения, а е установен нов режим, които родителите спазват при отчитане
на желанията на детето, което недвусмислено сочи на липса на ефикасност на съдебно
6
установените мерки на лични отношения с детето.
След прекъсване за около две години, възобновяването на режима през 2022 г.
майката сочи да е предизвикало при детето главоболие. В подкрепа на тези изявления е
представената по делото епикриза изх. № 280/16.03.2022 г. на МБАЛНП „Свети Наум“, от
която се установява, че при И. е констатирано тензионно главоболие, развиващо се на фона
на стресогенни ситуации. Въпреки отсъствието на категорични доказателства, че
главоболието на детето се дължи на изпълнение на съдебно установения режим за краткия
период от месец, а не на действията на двамата родители по въвличането му в нарушените
взаимоотношения помежду им и произтичащия от това конфликт на лоялност при
подрастващия, то съдът приема, че въвеждане на режим с ясни граници и устойчивост в
ежедневието на детето при съобразяване с желанието му по отношение на неговото
местоживеенето и установената по делото потребност на същото от близост до майката
несъмнено би благоприятствало настъпване на успокоение у детето, при което експертизата
е констатирана повишена тревожност и несигурност и би способствало за намаляване на
стресогенните ситуации, които съпътстват развитието на главоболието при подрастващия.
Установената по делото неефикасност на въведените с решението по гр.д. №
63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав мерки относно упражняването на
родителските права по отношение на детето И., повишената тревожност на същото,
желанията му и установената въз основа на приетата от въззивния съд експертиза
възможност разписаните с горецитирания съдебен акт мерки да се отразят негативно на
подрастващия с оглед възрастта и натовареността му налагат изменение на тези мерки, с
което да се осигури благополучието на детето.
Организацията на родителските функции следва да се съобрази със създадената и
търсена от само дете обстановка, с оглед най-добра защита интересите на последното, което
предполага предоставянето им на майката, доколкото упражняването на родителските права
следва да бъде възложено на един от родителите при липса на споразумение помежду им и е
целесъобразно това да бъде този родител, при когото е определено местоживеенето на
детето. Съдът отчита обстоятелството, че в периода на установяване на детето в дома на
майката, въпреки наложените ограничения по силата на издадена заповед за незабавна
защита не е допуснато родителско отчуждение, както и споделеното от детето за
взаимоотношенията му със съжителката на бащата и нейното дете. Това разрешение държи
сметка за констатираната от експертиза криза в живота на детето, която би причинила всяка
промяна, за която то не е подготвено, а същественото изменение на изпълнявания
понастоящем режим би представлявал такава рязка промяна, която е от естеството да се
отрази негативно на емоционалното и психическо състояние на детето като засили
тревожността при него. Наред с това следва да бъде посочено, че с предоставянето
родителските права на майката, при изравнения родителски капацитет и годност на двамата
родители, идентичните им желания за отглеждане на детето и привързаността му към
двамата, еднаквата способност да откликват на нуждите на детето и полаганите до момента
и от двамата грижи за малолетния, в най-голяма степен ще бъдат защитени интересите на
7
И., доколкото семейната среда при последната в по- голяма степен допринася за сигурността
и спокойствието на детето.
Съдът следва да определи мерки относно личните отношения между детето и
родителя, който няма да упражнява родителските права. При определяне на конкретния
режим на личните отношения на детето с бащата, съдът взе предвид родителския капацитет
и отдаденост на въззиваемия, привързаността помежду им с детето, намерението на бащата
да се грижи за И. и фактическите полаганите от него грижи, както и необходимостта детето
да поддържа по – чест контакт със своя баща, с оглед възможността да чувства неговата
подкрепа, обич, грижа и авторитет, поради което в интерес на детето е установяване на
режим на лични контакти съобразно диспозитива на решението, които при промяна на
обстоятелствата също може да бъде изменен. При определяне на режима на лични
отношения на бащата с детето съдът отчита установения с представеното пред
първоинстанционния съд влязло в законна сила на 25.11.2020 г. Решение №
20261199/25.11.2020 г., постановено по гр.д. № 63315/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 158-
ми състав, с което в производство по чл.128 СК е утвърдено постигнато между М. И. П.а,
баба по бащина линия на детето И., И. К.ов П., дядо по бащина линия на малолетния, и
двамата му родители споразумение, с което е определен режим на лични отношения на
прародителите с детето И. след изтичане на тримесечния период от влизане в сила на
решението, а именно всяка трета седмица от месеца за времето от 10:00 часа в събота до
17:00 часа в неделя с преспИ.е.
С оглед възрастта на детето и изразената от него нужда да бъде подпомагано от
майка си при подготовка за училище режимът не следва да включва приспИ.е на И. в дома
на бащата в дните от понеделник до четвъртък, тъй като преместването на детето от дома на
единия родител в дома на другия през учебен ден през седмицата не е в интерес на неговото
спокойствие, на възможността за подготовка и възстановяваща почивка. Същото би довело
до нарушения в дневния режим на подрастващия и е от естество да породи у него
допълнителна тревожност и несигурност. В интерес на малолетния е определяне на такъв
режим на лични отношения, който да бъде съобразен в най-голяма степен с посещаване на
училище и с учебните и извънкласни занимания, които ще имат най-голямо значение в
ежедневието на детето по време на учебната година. Режимът на лични отношения с бащата
не трябва да пречи на училищните и извънучилищни занимания на детето, а да го
подпомага. Режимът отчита необходимостта майката същото да разполага с време, което да
прекарва с детето през неприсъствените дни от седмицата и изрично изразената от нея
готовност да се ползва от една събота и неделя месечно, които да прекарва с детето.
Режимът държи сметка за изразеното от въззиваемия и въззивник П. пред социалните
служители понастоящем да съобразява желанието на сина си.
Съдът не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето,
тъй като в учебни дни това следва да е учебното заведение, а за неучебни дни на страните не
следва да се налагат ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и до
дома на майката, тъй като подобно би създало сериозно неудобство.
8
Спазване на посочения режим ще осигури възможност на бащата да участва
пълноценно в живота на сина си, в организиране на ангажиментите му, да получава актуална
информация за развитието на И. от неговите преподаватели и така ефективно да подпомага
прогреса на малолетния. Същият ще минимизира непосредствените контакти между
страните и по този начин ще намали възможностите за възникване на конфликтни ситуации,
които да рефлектират негативно върху подрастващия. С оглед да се избегне въвличането на
детето в конфликта между родителите същите следва да положат максимални усилия, за да
изгладят и преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен
би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е
необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си.
В настоящото производство съдът следва да определи и дължимата на детето
издръжка, която му се следва и от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родител е нужно да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. По тази причина
въззиваемият следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето в сравнение
с тази, дължима от въззивника и въззиваема страна С., която ще упражнява родителските
права и при която преимуществено ще живее детето. При определяне размера на дължимата
месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето, които не се установява да
надхвърлят обичайните за неговата възраст, с възможностите на бащата и доходите на
майката.
Въз основа на представените пред въззивния съд удостоверения от 14.02.2022 г. и от
01.09.2022 г., издадени от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД се установява, че
средномесечния брутен доход на въззивника и въззиваема страна С. в периода месец
февруари 2021 г. - месец август 2022 г. е в размер на 2 873,45 лева.
От удостоверение от 07.10.2022 г., издадено от „С.Х.“ ЕАД се установява, че в
периода месец септември 2021 г. - месец август 2022 г. средномесечният доход на
въззиваемия и въззивник П. възлиза на 944,13 лева.
С оглед възрастта и установените нужди на детето И. съдът приема, че месечните
разходи за неговата издръжка възлизат на 450 лева, поради което и дължимата от бащата
издръжка следва да се определи в размера от 250 лева месечно, считано от влизане в сила на
решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на причина за изменение на
размера или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане (чл.146, ал.1, изр.2 СК).
Поради отсъствието на съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
определените с решението по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав
родителски права и мерките относно тяхното упражняване по отношение на детето И. да
9
бъдат изменени.
Пред въззивния съд страните не са претендирали присъждане на разноски.
Въззиваемият и въззивник П. е претендирал разноски пред първоинстанционния съд (виж
насрещна искова молба), но с оглед характера на спора и изхода от делото такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20010679/04.02.2022 г. по гр. дело № 61962/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 83-ти състав в частта, с която е отхвърлен искът с правно
основание чл.59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 СК, предявен от В. А. С., ЕГН **********, срещу К.
И. П., ЕГН **********, за изменение на родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения и издръжката по отношение на детето И. К. П., ЕГН **********,
определени с Решение №51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО,
84-ти състав, с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1
СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.59, ал.9 вр. с чл.127, ал.2 СК, определените с Решение
№51522/26.02.2019 г. по гр.д. № 63926/2018 г. по описа на СРС, ГО, 84-ти състав, с което е
утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.127, ал.1 СК, родителски права,
лични отношения и издръжка по отношение на детето И. К. П., ЕГН **********, в следния
смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И. К.
П., ЕГН **********, на майката В. А. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. К. П., ЕГН **********, при неговата майка
В. А. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. И. П., ЕГН **********, с
детето И. К. П., ЕГН **********, през който бащата К. И. П. има право да вижда и взима
детето И. К. П., както следва:
- всеки първи и втори петък, събота и неделя на месеца от 18:00 часа в петък (а ако
детето е на училище – след края на учебните занятия) до 18:00 часа в неделя; този режим не
важи (не се прилага) за времето от 10:00 часа до 19:30 часа на 10.07 /рождения ден на
майката/ на всяка година, за времето от 10:00 часа до 19:30 часа на 17.09 /именния ден на
майката/ на всяка година и тридесет дни през лятото, когато майката е в платен годишен
отпуск;
- един месец през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, като последната се задължава до 30 април на съответната година да уведомява
писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи
това в посочения срок, бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето,
10
като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година;
-рождения ден на детето /15.08/ всяка нечетна година от 10.00 часа на 15.08 до 19:30
часа на 15.08, а ако този ден детето посещава учебни и/или извънучебна дейност след
приключване на съответните занятия за три часа;
- именния ден на детето /07.01/ всяка четна година от 10.00 часа на 07.01 до 19:30
часа на 07.01, а ако този ден детето посещава учебни и/или извънучебна дейност след
приключване на съответните занятия за три часа;
- през нечетните години на следните официални празници: Гергьовден и Деня на
Съединението за периода от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния празник; по време на
пролетната ваканция, с време и продължителност определена от Министерство на
образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от
ваканцията до 18.00 часа на последния ден, както и за част от Коледната ваканция,
включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на
28-ми декември;
- през четните години по време на следните официални празници: Великден (от
Разпети Петък до Светлия Понеделник, които в съответната година са определени за
празнуването му), Първи май, Деня на независимостта, за периода от 10.00 часа до 18.00
часа на съответния празник, с изключение на Великденските празници, когато да взема
детето в 10.00 часа на Разпети Петък и го връща в 18.00 часа на Светлия Понеделник, с
преспИ.е, както и за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишните празници, за
времето от 10.00 часа на 29 декември до 18.00 часа на последният ден от Коледната
ваканция.
- всяка година на рождения ден на бащата /10.12/ от 10.00 часа на 10.12 до 19:30 часа
на 10.12, а ако този ден детето посещава учебни и/или извънучебна дейност след
приключване на съответните занятия за три часа;
- всяка година на именния ден на бащата /21.05/ от 10.00 часа на 21.05 до 19:30 часа
на 21.05, а ако този ден детето посещава учебни и/или извънучебна дейност след
приключване на съответните занятия за три часа.
ОСЪЖДА К. И. П., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете И. К. П.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител В. А. С., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на влизане в сила на
решението в частта за местоживеенето на детето до настъпване на законни причини,
изменящи размера или прекратяващи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12