Определение по дело №614/2017 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 232
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 24 юли 2018 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20173320100614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 232

 

гр.Кубрат, 28.06.2018г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кубратският  районен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                 Председател: Албена Великова

 

При участието на секретаря .............. и прокурора .............. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 614 по описа на КРС за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс  във връзка с  чл.27а от Закона за правната помощ (ЗПП).

Постъпило е решение № РЗ-58-2907/20.02.2018г. на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ гр.София, от което е видно, че на адв.Пламен Георгиев Христозов от АК гр.Разград, назначен на осн. чл.94 от ГПК, във вр. с чл.22 и чл.23, ал.3 ГПК особен представител на ответницата И.П.Б.  е изплатен адвокатски хонорар в размер на 300.00 лева. С писмо Председателят на НБПП гр. София депозира искане за присъждане разноските по посоченото в решението дело за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано по иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК предявен от Б.И.Б. с ЕГН ********** *** срещу И.П.Б. ЕГН ********** ***.

По депозирано искане от ответницата И.П.Б. да й бъде предоставена правна помощ – процесуално представителство и защита, на основание чл.94 от ГПК, във вр. с чл.21, т. 3, чл.22, т.2 и чл.23, ал.3 ЗПП с определение от 01.12.2017г. на Районен съд гр.Кубрат по гр.д.№ 614/2017г. е предоставена правна помощ на ответницата, а с определение от 08.12.2017г. и е назначен процесуален представител адв.Пламен Христозов от АК гр.Разград с оглед процесуално представителство и защита.

Производство по делото е приключило с Решение № 15/22.01.2018г., с което исковата молба е уважена изцяло.

След приключване на делото с влизане в сила на решението, от страна на НБПП гр.София е направено искане за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ в размер на 300 .00 лева.

С Решението на НБПП-София на назначения особен представител е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 300.00 лв. за предоставената правна помощ на ответницата И.П.Б..

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Съгласно чл.23, ал.2 във вр. с чл.21 от Закона за правната помощ /ЗПП/, правната помощ във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите, когато страна по едно гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Нормата не посочва изрично, че правната помощ във вида на процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 от ЗПП, където е посочено, че тя се финансира от държавата, както и от чл.94 от ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Изключение от това принципно положение е предвидено с нормата на чл.27а от ЗПП, съгласно който възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Уредените в нормата на чл.78, ал.7, изр.1 и 2 от ГПК две хипотези не са такива случаи. В първата от тях – изр.1 от цитирания текст, ако лицето на което е предоставена правна помощ спечели делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноски за адвокатско възнаграждение за служебния защитник. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Съгласно втората хипотеза – на изр.2 от текста на чл.78, ал.7 от ГПК в случаите на осъдително решение, лицето получило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно изхода на спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото, а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало от възнаграждение за служебен защитник. Следователно чл.78, ал.7, изр.2 от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл.27а от ЗПП, за разлика от чл.97, ал.2 от ГПК – случаят на лишаване от правна помощ и чл.96, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.27 от ЗПП – хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена.

Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от нормата на чл.24 от ЗПП, който урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки, че може да са налице предпоставките, очертани в чл.22 и чл.23 от ЗПП. Една от хипотезите е, когато претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай законът обвързва правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По никакъв начин ЗПП не обвързва с изхода на делото възстановяването на средствата от лицето, на което тя вече е предоставена, нито разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК го прави.

Средствата, които държавата отделя за осигуряване на правна помощ, не са разноски по смисъла на чл.78 от ГПК.

С оглед изложеното следва да се приеме, че в хипотезата на чл.78, ал.7, изр.2, лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата, при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ, съгласно разпоредбите на чл.94 ГПК и чл.2 и чл.22 от ЗПП.

Изложените по-горе доводи съдът възприема от задължителната съдебна практика, формирана с Определение № 99 от 14.04.2016г. на ВКС по ч.гр.д.№ 730/2016г., І г.о., Определение № 136/27.06.2016г. по дело № 2039/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., Определение № 244/18.06.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 258/2012г., ІІ г.о.

 

Мотивиран така Кубратският районен съд,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на сумата от 300.00 /триста/ лева -  разноски за предоставена правна помощ на И.П.Б., ЕГН ********** ***, изразяваща се в  процесуално представителство и защита от адвокат Пламен Георгиев Христозов от АК-Разград по гр. д. № 614/2017г. по описа на Районен съд гр.Кубрат, определено с решение № РЗ-58-2907 от 20.02.2018г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя – НБПП, пред Окръжен съд гр.Разград.

 

                                       Председател:/П/