№ 3152
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110131911 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [фирма]
срещу Т. ЕМ. Т. и ИВ. М. Б. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
15040/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Т. ЕМ. Т. и ИВ. М. Б. за разделно заплащане
/по ½ част от всеки от тях/ на следните суми: 2880,75 лв. – главница, представляваща
стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и 351,52 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 05.03.2021 г. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжниците, на
ищеца са дадени указания, че може да предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Иска се съдът да признае за установено
вземането на ищеца по отношение на ответниците, както следва: от ответника ИВ. М.
Б. сумата от 1440,38 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и сумата от 175,76 лв. - обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2021 г., и от
1
ответника Т. ЕМ. Т. сумата от 1440,38 лв. – главница, представляваща стойността за
доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и сумата от 175,76 лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018
г. до 05.03.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на съсобственици
на процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на ищцовото дружество по
смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани
фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава
върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД, което дружество след края на отчетния
период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки
за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили отговори и от двамата
ответници, които са с идентично съдържание. Предявените искове се оспорват по
основание и размер, прави се възражение за изтекла погасителна давност за част от
претендираните суми. Поддържа се становище, че представените към исковата молба
разпечатки на съобщения към фактури, не представляват официален или частен
документ, който да послужи за удостоверяване на вписаните в тях обстоятелства.
Твърди се още, че по делото не са представени доказателства, че през исковия период
ищцовото дружество е доставило ТЕ в имота, съответно, че главната искова претенция
не е конкретизирана – не става ясно за каква конкретно топлинна енергия става на
2
въпрос – за подгряване на топла вода, за отопление ли за отдадена от сградна
инсталация. Излагат се доводи, че за уважаване на исковите претенции не е достатъчно
единствено установяване на облигационно правоотношение между страните, а и
извършването на доставка по договора, ползването на топлинна енергия от
ответниците, както и размера на задълженията им за процесния исков период. В тази
насока ответниците оспорват наличието на договорни отношения с ищцовото
дружество, както и доставката на топлопреносен флуид за процесния имот. Позовават
се на недължимост на процесните суми и съгласно Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. и Директива за енергийната
ефективност. По отношение на акцесорните искови претенции се поддържа становище
за противоречие с установения по общите условия размер, съответно връчване на
покана за плащане, обуславяща изискуемостта на вземането. По изложените в
отговорите доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и
присъждане на направените по производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 15040/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Т. ЕМ. Т. и
длъжникът ИВ. М. Б. да заплатят разделно /по ½ част/ на заявителя от сумите, както
следва: 2880,75 лв. – главница, представляваща стойността за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и от сумата от 351,52 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2021
г., както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 11.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 15040/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили
възражения от длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му
едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 163, том V, рег.№ 7163, дело № 863/2005 г. по описа на М.Н.
нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че на 13.12.2005 г.
ответниците са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. В
нотариалния акт не е посочено какви са правата на купувачите в съсобствеността,
поради което приложима е презумпцията на чл.30 ЗС, че частите на съсобствениците се
считат равни до доказване на противно. Видно още от данните по делото е, че имотът е
закупен с отпуснат банков кредит, обезпечен с вписана законна ипотека върху имота в
3
полза на банката.
По делото е приложено писмо от 22.08.2013 г. от ищцовото дружество до
ответника Б., с което го уведомяват, че на основание чл.61, ал.4 от ОУ на дружеството,
считано от м.07.2013 г. името му е вписано като титуляр на партида с аб.№ 265867.
По делото е приложен констативен протокол № 2213/28.12.2007 г., съставен в
присъствието на представител и ищеца и представител на ЕС, в която се намира и
процесния имот, от който се установява, че в сградата не съществува техническа
възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, поради
еднотръбна инсталация на отопление.
По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот,
без данни за съставител.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
Към писмения отговор от ответника Б.а, по делото е приложен фискален бон от
03.08.2021 г. за платена сума от общо 1616,14 лева, посочени като главница и
мораторна лихва.
В изпълнение разпоредбата на чл.190 ГПК от ищцовото дружество са
представени становище от директор на ТР „Земляне“, 4 бр. протоколи за подмяна на
топломер и 4 бр. свидетелства за проверка на СИ.
По делото са приложени писма от 2019 г. и 2020 г. от ищеца до живущите в
процесната жилищна сграда, с които последните са уведомени, че поради намаляване
ползването на топлинна енергия в сградата, топлинния товар на отоплителните тела е
намален с повече от 50 %. Предходното обуславя абонатите да заявят изрично желание
да останат потребители на доставяната от топлофикационното дружество услуга.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на проверки в ищцовото дружество е посочило, че отоплението на общите
части в сградата на процесния адрес е изключено на 21.03.2002 г. Отоплителната
инсталация на бл.10 на процесния адрес е еднотръбна и е непригодна за прилагане на
дялово разпределение на ТЕ чрез ИРРО, за което по делото е представен и протокол от
12.12.2007 г. Разпределянето на ТЕ в сградата се извършва от [ФИРМА], като за БГВ е
по отчет на водомери за топла вода, а за отопление ТЕ се разпределя по отопляема
кубатера на имотите. За процесния недвижим имот е разпределяна БГВ по отчета на
два водомера, за сградна инсталация – по пълен отопляем обем от 186 куб.м., а за
отопление на имота – по коригирана кубатура – 76 куб.м. Вещото лице е констатирало,
че формулярите с отчетени показания на двата водомера в ап.100, са подписани от
клиент. Документите, касаещи отчитане и разпределяне на ТЕ, както и съобщенията
към фактури, са на името на ответника И.Б.. Вещото лице е констатирало още, че от
ответниците не са представени рекламации/възражения във връзка с разпределяната в
4
имота ТЕ и последвалите изравнителни сметки. Съгласно заключението топломерът,
монтиран в АС на жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент, е
преминавал метрологични проверки през две години, като от ежемесечните му отчети
са приспадани технологичните разходи на АС. Според заключението на вещото лице
разпределянето на ТЕ през процесния период за ап.100 е в съответствие с
нормативната уредба.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството ва
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че за покриване на начислените
суми за процесния период е постъпила сума в общ размер на 1616,14 лева, които са
разпределени в счетоводството на ищеца за главница, лихва, съдебни разноски и
законна лихва. В отговора на задача № 2 вещото лице е посочило, че през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са издавани кредитни известия към фактурите за
прогнозно начислена топлинна енергия на обща стойност 1348,22 лева, след което
същите са сторнирани и издадени общи фактури, както следва: обща фактура за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. на обща стойност 1283,92 лева и разлика за
възстановяване от 64,31 лева; обща фактура за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
на обща стойност 1278,88 лева и разлика за възстановяване в размер на 200,42 лева и
обща фактура за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. на обща стойност 1366,54
лева, с разлика за доплащане 155,83 лева. С оглед предходното вещото лице е
посочило, че общият размер на неплатените суми за процесния период възлиза на
2880,75 лева, а обезщетението за забава върху главницата – 351,52 лева. В
констативно-съобразителната част на експертизата, в отговор на въпрос № 3, вещото
лице е описало в табличен вид издаваните фактури през исковия период и тяхната
стойност.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
В конкретния случай ответниците не оспорват обстоятелството, че са
собственици на процесния недвижим имот. Предходното се установява и от
представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот. Както бе
5
посочено и по-горе, в нотариалния акт не е посочено при какви права ответниците
придобиват правото на собственост, поради което важи презумпцията, че са
съсобственици при равни права. Тази презумпция не е оборена в хода на процеса.
Основните възражения на ответниците се свеждат до оспорване качеството им
на клиенти на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, както и относно
използването и отчитането на доставяната до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителите – настоящи ответници са се възползвали от тази
възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството. Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост
върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда -
етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме наличие на валидно
облигационно правоотношение.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че през процесния период
между ответниците и ищцовото дружество е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо
сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата
на това правоотношение през исковия период ответниците са била потребители на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството
дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение единствено
относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление,
за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно
съществуването на облигационното правоотношение.
По гореизложените съображения, следва да се приеме, че между страните по
6
делото през исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия /в този смисъл е решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства –
констативен протокол № 2213/28.12.2007 г. се установява, че в сградата, в която се
намира и процесния апартамент, не съществува техническа възможност за прилагане
на дялово разпределение на топлинна енергия. Предходното е констатирано и от
вещото лице при изготвяне на съдебно-техническата експертиза, която при преценката
по реда на чл.202 ГПК съдът приема, че следва да кредитира. Вещото лице, при
извършените проверки е констатирало и отразило, че сумите за потребена ТЕ в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба. Въпреки оспорване на заключението от един от ответниците, съдът дава вяра
на същото, тъй като вещото лице изготвя заключението си на база на своите знания и
опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на
предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл решение №
356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това
изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху предположения.
Неоснователни съдът намира изложените в писмените отговори от ответниците
твърдения за нарушение на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 5 април 2006 г. Това е така, тъй като Директива 2006/32/ЕО е отменена, като
освен това същата няма пряко действие след като е транспонирана в българското право
в срока, указан в нея. Това е станало чрез Закона за енергетиката. Според § 1а от ДР на
ЗЕ този закон въвежда изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.), Директива 2005/89/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно мерки за гарантиране
сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните
инвестиции, Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли
2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна
7
на Директива 2003/54/ЕО (ОВ, L 211/55 от 14 август 2009 г.) и Директива
2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите
правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ,
L 211/94 от 14 август 2009 г.).
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответниците, следва да бъде разгледано
наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 17.03.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
17.03.2018 г. Ето защо и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което вещото лице е
описало издаваните през процесния период фактури, съдът приема, че погасени по
давност са всички вземания по прогнозни фактури за ТЕ, издадени през периода от
31.05.2017 г. до 31.03.2018 г., на обща стойност 1265,93 лева. Следва да се има
предвид, че независимо от обстоятелството, че ответникът е издал обща фактура през
м.юли 2018 г., обхващаща периода 01.05.2017 г. – 30.004.2018 г., в която са включени
издадените прогнозни фактури през процесния период, то от нейното издаване на
започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта на вземанията на
ищеца настъпва с изтичане на 30 дни след срока, за който се отнасят.
С оглед предходното, при съобразяване на посоченото в констативно-
съобразителната част на заключението на съдебно-счетоводната експертиза при
отговор на задача № 2 /начислени суми по общи фактури, суми за възстановяване и
прихващания от всяка от тях/, съдът приема, че претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия следва да бъде уважена до размера от 1929,06 лева /по
964,53 лева срещу всеки от двамата ответници/ и за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2020 г. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 17.03.2021 г. до окончателното изплащане. В
останалата част до пълния предявен размер от 2880,75 лева /по 1440,38 лева срещу
всеки от двамата ответници/ исковата претенция за главница за ТЕ следва да бъде
отхвърлена като погасена по давност.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
8
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
извършеното от ответника Б.а плащане, като правопогасителен факт, настъпил след
предявяване на исковете, който е от значение за спорното право. С оглед данните за
заплащане на сумата от 1616,14 лева на 03.08.2021 г., предявения срещу нея иск за
главница следва да бъде изцяло отхвърлен. Обстоятелството, че този ответник е внесъл
сума, чиито размер е по-висок от установения в настоящото производство, не е
предмет на настоящия спор.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия съдът взе предвид, че с клаузата на чл.31, ал.1 от
Общи условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във
в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г., купувачите са длъжни да заплащат дължими суми
по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Настоящият съдебен състав приема, че
тази клауза е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 предл. 1 от Закона за защита на
потребителите, като неравноправна – противоречаща на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителите
/купувачи/. Обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с
притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър
или смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и
задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение
спрямо търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да
направи значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения,
които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си
по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо съдът
приема, че тази претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни /в този
смисъл решение № 6346 от 12.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 4680/2016 г., решение №
6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 3029/2017 г., решение № 6548 от 27.09.2017
г. на СГС по в. гр. д. № 14452/2016 г./. Нещо повече, дори да се приеме, че тези клаузи
са действителни, то по делото не са представени никакви доказателства, кога са били
публикувани тези месечни сметки в сайта на дружеството, за да се определи кога
длъжникът е изпаднал в забава, което се явява също основание за отхвърлянето на
исковете за лихви за забава, касаещи този период, като неоснователни.
По разноските:
9
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. От данните по делото се
установява, че ищцовото дружество е направило разноски в общ размер на 724,64 лева
/164,64 лева - доплатена държавна такса, 280,00 лева - депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 280,00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза/. На основание
чл.78, ал.8 ГПК на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение.
Следва да се има предвид, че съгласно чл.78, ал.8 ГПК, след изменението – ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г., размерът на юрисконултското възнаграждение се определя от съда и не
може да надхвърля максималния размер, определено по реда на чл. 37 ЗЗП, респ.
Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), към която препраща чл.37 ЗПП.
Съгласно чл.25, ал.1 НЗПП възнаграждението е в размер от 100 до 300 лв., като в чл.37,
ал.1 и чл.38, ал.1 от ЗЗП е предвидено, че заплащането на правната помощ следва да е
съобразено с вида, количеството и качеството на извършената дейност. При така
определения нормативно диапазон на размера на юрисконсултското възнаграждение,
настоящият съд приема, че на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева. Това е така, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, като същото е приключило в едно открито
съдебно заседание. С оглед предходното и съразмерно на уважената част от исковете
на ищецът се дължат разноски в размер на 492,16 лева, или по 246,08 лева от всеки от
ответниците. В случая плащането на претендираните от ищеца против ответника Б.а
суми е настъпило в хода на процеса, поради което същата дължи направените от ищеца
разноски по повод предявените срещу нея искове.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете. Доколкото по делото няма данни за направени от
същите разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Издадената заповед включва разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 114,65 лева, като съразмерна на уважената част от
исковете на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от 68,42 лева /по
34,21 лева от всеки от ответниците/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото обаче липсват доказателства
за реално направени разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ предявени от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС] срещу ИВ. М. Б., ЕГН **********, с адрес:
[АДРЕС], че ответникът дължи на ищеца сумата от 964,53 лева, представляваща ½
част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, [АДРЕС],
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за топлинна
енергия за сумата над 964,53 лева до пълния предявен размер от 1440,38 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., както и предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 175,76 лева, представляваща ½ част от обезщетение за
забава върху главница, за периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] срещу Т. ЕМ. Т., ЕГН **********, с адрес: [АДРЕС] искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1440,38 лева, представляваща ½ част от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, [АДРЕС], ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
175,76 лева, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава върху главница, за
периода от 15.09.2018 г. до 05.03.2018 г.
ОСЪЖДА ИВ. М. Б., ЕГН ********** и Т. ЕМ. Т., ЕГН ********** да заплатят
на [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС] на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от по 246,08 лева от всеки от тях, представляваща
направените разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете и сумата от по 34,21 лева от всеки от тях, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 15040/2021г. по описа на СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11