Решение по дело №805/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 525
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20192100500805
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер IV - 525                                                                                  град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,

В закрито заседание в следния състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА 

                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                          ТАНЯ ЕВТИМОВА

Секретар

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА

въззивно гражданско дело  номер 805 по описа за 2019 година

 

Производството по делото е по реда на чл.435 и сл ГПК.

Постъпила е жалба вх.№16516/15.05.2019г. вх. регистър ЧСИ Т.Маджарова от Д.Н.Р. - длъжник по делото, против действията на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Таня Маджарова, с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), извършени по изп.д.№1473/2014г., съставляващи постановление от 08.05.2019г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по делото. В жалбата са изложени съображения, основани на съдебна практика и тълкуванията на закона, направени в ТР №2/15г. за настъпила перемпция – по изпълнителното дело не са били извършени изпълнителни действия в продължение на две години; изложена е хронология на извършените по делото действия.

По жалбата са представени писмени възражения от взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ – ЕАД – гр.София. Изложени са съображения, основани на съдебна практика тълкуванията на закона, направени в ТР №2/15г. обосноваващи тезата, че не е настъпила перемпция – по изпълнителното дело са са били извършени изпълнителни действия, чиято хронология е посочена.

Във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК са изложени мотиви от Частен съдебен изпълнител Т.Маджарова, също основани на съдебна практика тълкуванията на закона, направени в ТР №2/15г. С излагане на хронологията на извършените по делото действия, е обосноват отказът на ЧСИ дза прекрати делото.

 

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, по допустимостта на жалбата, с оглед процесуалното качество на жалбоподателя в изпълнителното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова, с район на действие района на Бургаски окръжен съд, е образувано изп.д. №1473/14г., по искане на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ – ЕАД, по представен изп.лист от 29.05.14г. по гр.д.№1204/14г. на БРС, с който Д.Н.Р. е осъден да заплати на кредитора посочените в изпълнителния лист суми. С молбата за образуване на изпълнителното дело, на ЧСИ е възложено извършването на всички действия по чл.18 ЗЧСИ; не е посочен конкретен изпълнителен способ.

На 16.12.2014г., ЧСИ Маджарова е изпратила запорно съобщение но работодателя на длъжника – „Ди Ти Ес Груп“ – ООД – гр.София. Получен е отговор, че лицето е служител, с месечно брутно трудово възнаграждение, в размер на 290 лева, нетно 220  лева.

Извършена е справка и са установени леки автомобили, собственост на длъжника към 30.11.2014г. На 02.02.2015г. е изпратено запорно съобщение до ОДП – Пътна полиция Бургас и до длъжника, за налагане на запор върху лек автомобил „Фолксваген“, рег.№А9443КР.

Извършено е проучване за притежавани от длъжника банкови сметки в банките в България. На 22.05.2015г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ – АД; на 15.06.15г. от банката е получен отговор, че запорът е наложен, но по сметката няма налични средства.

Към 16.10.2015г. е установено право на собственост на длъжника върху поземлен имот; изискан е препис от акта за собственост и на 30.10.2015г. е вписана възбрана върху имота – 750/3000 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.6.1255 в м.“Край село“ гр.Бургас.

На 28.10.2015г. е изпратено съобщение до работодател на длъжника „Фиш Експрес Бургас“, за което няма данни да е било връчено.   

На 27.01.2016г., взискателят е депозирал искане за извършване на опис на движими вещи на длъжника.

На 07.03.17г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ – ЕАД за конституирането му като взискател по делото и за извършване на опис на движими вещи. Приложен е договор за цесия от 10.01.2017г.

На 24.11.17г. от това дружество е поискано да се извърши справка за банкови сметки на длъжника. Нова такава молба е подадена на 15.02.2019г. 

На 25.04.19г., длъжникът е депозирал искане да бъде прекратено производството по делото, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години. По искането е постановено настоящото постановление.

Съдебният изпълнител е насрочил опис на 05.06.19г.

 

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по изпълнителното и настоящото дела доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че жалбата е основателна; действията на съдебния изпълнител са неправилни и незаконосъобразни.

Аргументите на страните и на съдебният изпълнител са основани на изводите, направени в т.10 на ТР №2/15г. по ТД №2/13г. на ОСГТКВКС. Текстът гласи следното: „Съгласно чл.116, б.“в“ ЗДД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др“.

В настоящия случай същински изпълнителни действия, извършени по делото са:

- налагане на първия запор върху трудовото възнаграждение – 16.12.14г.; вторият не е бил успешно наложен, поради това, че на работодателя не е връчено запорно съобщение и не е постъпил отговор;

- налагане на запор върху МПС – 02.02.15г.;

-налагане на запор по сметка – 15.06.15г.;

- налагане на възбрана – 30.10.2015г. Това е последното изпълнително действие от категорията, посочени в т.10 от ТР №2/15г. Обстоятелството, че по делото са постъпвали бланкетни молби за проучване на имуществото на длъжника и за извършване на опис на движими (непосочени) вещи, не е довело до прекъсване на давността в горепосочения смисъл; тези молби не са годни да прекъснат давността, доколкото не са били последвани от същински изпълнителни действия - опис и публична продан на имущество. Налагането на запорите само по себе си прекъсва давността, но същото не е било последвано от други изпълнителни действия – опис на автомобил, постъпване на пари, удържани при запора. Поради това от налагането на всеки запор или възбрана е започнала нова давност – последното действие „възбрана“ е извършено на 30.10.15г., но не са последвали други изпълнителни действия – опис и публична продан. Поради това към  31.10.2017г., по силата на закона е настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Поради изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Жалбата е основателна.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи 600 лева – адвокатско възнаграждение и 25.00 лева – държавна такса.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ действията на Частен съдебен изпълнител Таня Маджарова, с район на действие района на Бургаски окръжен съд (БОС), извършени по изп.д.№1473/2014г., съставляващи постановление от 08.05.2019г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство по делото.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на ЧСИ Маджарова за констатиране настъпилото по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК – прекратяване на производството по изп.д.№1473 по описа за 2015г.

 

ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънт Бг“ – ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бел.“Панчо Владигеров“, №21 – Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ  на Д.Н.Р. ЕГН ********** ***,

 

Настоящото решение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                      2.