Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260330
гр. С., 26.05.2021
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3998/2020 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 124 ал.1, вр. чл.
422, вр. чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК, с цена на иска 922,95 лева.
В
исковата молба се твърди, че между В.Д.А. и „Теленор България” ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
Договор
за мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Telenor от 17.09.2015 г. Съгласно договора на клиента е предоставен номер
********** пренесен в мрежата на Telenor и мобилно устройство APPLE iPhone 6
16GB Gold.
Допълнително
споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
30.06.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********
влиза в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС, а на клиента
е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S9 Purple. Предоставянето
на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 1186.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
на основание чл. 3. ал. 1 от Договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 51.59
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към
периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от В.А. мобилен
номер и устройство на лизинг се прилагат следните условия:
За
номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 17.09.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от
30.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги;
За
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple - условията, договорени в Договор
за лизинг от 30.06.2018 г.
Твърди
се, че ответникът не е изпълнявал точно задълженията си към доставчика на
услуги, като поради наличие на забавено задължение в общ размер на 280.81 лв.,
договорът за мобилни услуги е прекратен.
Поради
това, че ответникът е погасил посочените задължения след изтичането на
предоставения срок за доброволно изпълнение, от страна на ищеца е издадена
фактура № **********/18.01.2019 г., която включва задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 365.92 лв. в
съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за предоставеното мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9
Purple в общ размер на 928.62 лв., равняващ се на осемнадесет неначислени
лизингови вноски, като последната вноска се дължи на основание чл. 1 ал.3 от
Договора за лизинг под формата на неустойка за преминаването на собствеността
върху устройството.
Сочи
се, че условията за възникването на задължението за неустойка и определянето на
размера й са уредени в р. IV т. 3 от Допълнително споразумение № ********* от
30.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно (преди 30.06.2020 г.) прекратяване на договора за предоставяне
на мобилни услуги, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договорите до края на първоначално предвидения срок
на действието им, като така определената неустойка не може да надвишава сумата
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните) и част от
стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой).
Сочи
се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за
мобилни услуги.
Общата
сума, начислена във фактурата е 1294.54 лв., като след приспадане на надвнесено
плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 281.59 лв. и
извършено от потребителя преди подаването на настоящата искова молба доброволно
плащане в размер на 90.00 лв., претендираната сума по фактурата е 922.95 лв.
Сочи
се, че изискуемостта на вземанията на по процесната фактура е настъпила
петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия на ответника
насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на ищцовото
дружество е депозирано заявление по чл. 410 от ПIK до Районен съд - С., въз
основа на което е образувано частно гражданско дело № 3066/2020 г. и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено
наличието на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 3066/2020 г. по
описа на Районен съд – С. против
ответника В. Дннева А., както следва:
-
922.95 лв. (деветстотин двадесет и два лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща
общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № **********/18.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В
молба – становище от 12.03.2021 г. ищцовото дружество уточнява, че размерът на
неустойката е редуциран до размера на сумата 365.92 лева.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното
производство.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника чрез адв. Ю.П. ***, в който се счита, че искът е
допустим и основателен само по отношение неплащане на паричното задължение
помесечно в срок. Твърди се, че изложените обстоятелства са основателни
единствено относно помесечното заплащане на определената месечна вноска, като
се излагат възражения в тази насока.
Сочи
се, че настоящият договор е сключен след изтичане на предходния договор на
ответника с „Теленор“, като с настоящия договор същата е закупила на нейно име
за дъщеря си апарат „Samsung Galaxy S9 Purple“, като последната е поела
задължението си да го изплаща, тъй като живее и работи в Германия. ответницата
е научила за неплатени вноски от колекторска фирма, която започнала да я
притеснява по телефона, като й било съобщено, че същата е изкупила задължението
и по този повод ответницата отива в офис на „Теленор”, за да провери как стоят
нещата, тъй като договорът е на нейно име. Служителката и заявила, че има
неплатени вноски и следва еднократно да заплати сума от 500.00 лв., а после да
внася по малко до изплащане на задължението, така се били разбрали през м.
ноември
Още
същият месец били внесени 500.00 лв., последвани от още 4 бр. вноски - всичко
внесени на ръка общо 630.00 лева. На следващото внасяне, служителката не й приела
вноската, като я уведомила, че или трябва да заплати сума от 922.95 лв.
наведнъж, или я дават под съд, като и представили лист с извлечение от сметката
й.
Твърди
се, че до ответницата няма писмено известие от „Теленор”, че по почин на
доставчика е прекратено взаимоотношението м/у ответницата и мобилния оператор, това тя научила от
приложената фактура в настоящата искова молба.
Сочи
се, че сумата от 281.59 лв. било надвнесено плащане от предходни отчетни
периоди, без да било пояснено за кои периоди се отнася, което означавало, че
има направени вноски преди ответницата да се споразумее със служител от
„Теленор” да заплати еднократно сумата от 500.00 лв. и в последствие по колкото
може до изплащане на задължението. Служителката не била уточнила определена
сума. Твърди се, че от м. ноември
Посочва се, че договорът
на ответницата с „Теленор” обхваща период от 30.06.2018 г. до 30.06.2020 г. и
се счита, че в този период задължението към оператора е изплатено.
Прекратяването на договора след като са приемани последващи вноски се сочи за
незаконосъобразно, както и факта, че след прекратяването му, представената
фактура сочи дата от 18.01.2019 г., т.е. шест месеца след сключване на
договора. Прекратяването едностранно от доставчика без писмено лично
уведомление до ответника се сочи, че също е незаконосъобразно, както и
начислените неустойки и др. произтичащи от едностранното прекратяване на
договора начисления.
Предвид
изложеното се моли съда исковата молба да не бъде уважена.
Претендират
се разноските по делото.
Ищцовото
дружество, редовно призовано не се
представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му представител, в която
сочи, че няма възражения по приемането на заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза. Счита, че обстоятелствата по делото свързани с
правоотношенията между страните и вземанията на ищеца, които са относими към
разглеждания правен спор, следва да се приемат за надлежно изяснени с оглед
събраните доказателства. По същество моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено наличието на вземането на ищцовото дружество по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3066/2020 г. по описа на
РС С. против длъжника. Претендира разноските по делото, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноските по
делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Между
ответника В.Д.А. и „Теленор България” ЕАД (с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор
за мобилни услуги № ********* и Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на
Telenor от 17.09.2015 г. Съгласно договора на клиента е предоставен номер
********** пренесен в мрежата на Telenor и мобилно устройство APPLE iPhone 6
16GB Gold.
Допълнително
споразумение № ********* към Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
30.06.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********
влиза в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна
такса в размер на 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС, а на клиента
е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S9 Purple. Предоставянето
на устройството е уговорено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 1186.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й
на основание чл. 3. ал. 1 от Договора за лизинг, лизингополучателят се
задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 51.59
лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на което е видно, че процесната фактура № ********** от 18.01.2019
г. е осчетоводена при ищеца, като размерът на неизплатеното задължение на
ответника към ищеца по посочената фактура към датата на подаване на Заявлението
по чл. 410 от ГПК – 17.09.2020 г. е в размер на 922,95 лв. Общата сума
начислена във фактурата е 1294, 54 лв. като след приспадане на надвнесено
плащане на задължението от предходен отчетен период в размер на 281,59 лв. и
извършено от потребителя преди подаването на настоящата искова молба доброволно
плащане в размер на 90 лв., претендираната сума по фактурата е 922.95 лв.
Размерът
на задълженията, които са начислени на потребителя във фактурите са общо в
размер на 281,59 лв.: фактура № **********/18.10.2018 г. - 145,72 лв.; фактура №
**********/18.11.2018 г. - 93,36 лв.; фактура № **********/18.12.2018 г. - 41,73
лв.
Задълженията
по фактурите са осчетоводени при ищеца и с вноската, която е внесла ответницата
на 18.11.2020 г. сумата от 500,00 лв., се е стигнало до погасяването им?
На
30.06.2018 г. погасява 187,40 лв., на 28.09.2018 г. погасява 295,62 лв. и към 30.09.2018
г. потребителят няма текущи непогасени парични задължения спрямо оператора.
Дължимата
неустойка за прекратяване на мобилен номер ********** предвид датата на
двустранно спиране на номера с начислен в съответствие с приложимите условия на
Допълнителното споразумение от 30.06.2018 г. към договор за мобилни услуги е в
размер на 365.92 лв.
За
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple - условията са договорени в чл. 5
от Договор за лизинг от 30.06.2018 г. За ползването й на основание чл. 3 ал. 1
от Договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и
три месечни вноски в размер на 51,59 лв. С предсрочно изискуемия остатък от
лизингови вноски от предоставеното мобилно устройство в общ размера на 922,95
лв. равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски, като последната вноска
се дължи на основание чл.1 ал. 3 под формата на неустойка за преминаването на
собствеността върху устройството.
През
С
подписването на споразумението, срокът за ползване на услугите първоначално
предоставен от оператора на потребителя с Договор за мобилни услуги, се
продължава до 30.06.2020 г. В наличната документация на „Теленор България”, има
два документа за това, че е надлежно уведомен ответника при спазване на 3-те
срокове. Приложено е последна покана за доброволно плащане и удостоверение от
„Тип - Топ Куриер" АД, че на 28.12.2018 г. е доставено предупредително
писмо на адрес гр. С., ул. „Мишо Тодоров” № 1 А.
Сумата 281,59 лв. е
стойността, която представлява надвнесено плащане на задължение от предходен
отчетен период. Размерът на задълженията, които са намислени на потребителя във
фактурите са общо в размер на 281,59 лв.: фактура № **********/18.10.2018 г. - 145,72
лв.; фактура № **********/18.11.2018 г. - 93,36 лв.; фактура № **********/18.12.2018
г. - 41,73 лв. Задължението по фактурите са осчетоводени при ищеца и с
вноската, която е внесла ответницата на 18.11.2019 г., сумата от 500 лв., се е
стигнало до погасяването им.
Съгласно
погасителния план от Договора за лизинг за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple, лизингополучателят
се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на по 51,59 лв.
с вкл. ДДС. С предсрочно изискуемия остатък от лизингови вноски от
предоставеното мобилно устройство в общ размер на 922,95 лв. равняващ се на
осемнадесет неначислени лизингови вноски, като последната вноска се дължи на
основание чл. 1 ал. 3 под формата на неустойка за преминаването на
собствеността върху устройството.
От
18.11
Фактура
№ **********/18.01.2019 г. е приложена към документите на Теленор. Няма
документ удостоверяваш, че е представена на ответника.
Обшият
размер на внесените в лева задължения от ответника за времето от сключването на
договора за лизинг до края на договорния период /от 18.06.2018 г. да 18.06.2020
г./, е 1135,42 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
По предявеният установителен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че
дължи сумата 365.92 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В общите условия на ищцовото дружество в т.19б са предвидени
случаите, в които операторът би могъл да прекрати едностранно индивидуален
договор, срочен или безсрочен, като б.”в” сочи, че това може да стане и когато потребителя не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор или ОУ.
В хода на процеса обаче не бе проведено доказване за
налично предсрочно прекратяване на договора, сключен с ответника, кога и от
кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора
е уведомила другата страна. Това задължение за уведомяване изхожда и от чл.12,
ал.1 от ОУ на договор за лизинг на ищцовото дружество, като прекратяването на
договор поради неплащане от страна на потребителя, респ. обявяването за предсрочни
на всички лизингови вноски следва да е облечено и в писмена форма – писмено
уведомление. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е
елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката -
оставащите до края на договора абонаментни такси, установяването факта на
получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска.
На 18.12.2018 г. е съставена от ищеца последна покана за
доброволно плащане
От ищцовото дружество е представено и прието като
доказателство удостоверение изх. № 039/12.02.21 г. , издадено от Тип- Топ
Куриер АД в което удостоверяват, че предупредително писмо с номер EAN 13 ********** на клиент В.А. е предадено за доставка на
20.12.2017 г. и е доставено на адреса на 29.12.2017 г.
В молбата становище
се твърди, че за момент на прекратяване на договора се счита датата на
спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа, която в случая е 10.12.2018
г., т.е няма как уведомлението за предсрочно прекратяване на договора да е
връчен една година преди изявлението за прекратяване.
В случая по делото не се доказа операторът да е отправил
или връчил на абоната писмено предизвестие, уведомление или покана, с което да
му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата
молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е
станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след
съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към
момента на начисляването им не е имало основание за това. Договорът е прекратен
преди изправната по него страна да е упражнила правото си да го обяви за такъв.
По
изложените съображения съдът намира, че кредитора не се е възползвал от правото
си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същия.
На следващо място, но не и по значение, клаузата за
неустойка при предсрочно прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана
като неравноправна, съобразно чл. 143, т.5 от ЗЗП.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на І
т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в това
решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор.
В
процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 ДП ЗЗ ЗЗП а според чл. 143 от ЗЗП"неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните:
клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително изготвена от
търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху съдържанието й;
същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност.
В този смисъл претенцията на ищцовото дружество за
заплащане на неустойка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предявеният установителен иск за дължимост на незаплатени
лизингови вноскио , съдът намира за основателен.
В процеса се установи категорично сключване на договор за
лизинг, съответно предоставен на ответника мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9
Purple, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни
вноски в размер на по 51,59 лв. с вкл. ДДС. Макар и да не се установи тяхната
предсрочна изискуемост, както твърди ищеца, поради предсрочно прекратяване на
договора за лизинг, то тези вноски към момента са падежирали и дължими,
доколкото ответникът не установи да ги е заплатил. Последната вноска е следвало
да бъде заплатена на 31.05.2020 г.
Тъй като е претендсирана от ищеца сумата 922.95 лева по фактура **********/18.01.2019
г. и след като се установи начислената сума за неустойка в размер на 365.92
лева, съдът след а да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи на ищеца незаплатени лизингови вноски в размер на 557.03 лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата
следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 25 лева д.т. ,
адв. възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, което съдът
определя в размер на 217.27 лева , 48.33 лева за вещо лице, както и разноски в
исковото производство в размер на 25 лева д.т., 217.27 лева адв. възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото
дружество дължи на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 31.67 лева възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в
размер на 218.06 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на В.Д.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ю.П. ***, със съдебен адрес:***, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА В.Д.А.
с ЕГН
********** ***, чрез адв. Ю.П. ***,
със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к.
„Младост
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: