МОТИВИ към присъда №30/25.04.2014г. по нохд №174/2014г. на Плевенски окръжен съд.

Срещу подсъдимия А.А.С., роден на ***г***  българин , български гражданин,  женен ,  работещ , със средно образование , неосъждан с ЕГН-********** е повдигнато обвинение затова, че на ****.2013г. около 13.00ч. на Първокласен път І-3 км41+490 , в близост до с.********* общ.Левски при управление на л.а. „*** „ модел „***” с ДК№ *** , негова собственост , нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДв.П както следва:         чл.5  ал.І Всеки участник в движението по пътищата :С поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението , не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.6 Участниците в движението :1.Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица , упълномощени да регулират и контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировка, чл.20, ал.І Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства , които управляват,ал.ІІ.Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността , със състоянието на пътя и на превозносот средство , с превозвания товар , с характера и интензивността на движението , с конкретните условия за видимост , за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат , когато възникне опасност за движението,чл.21 ал.ІІ Когато стойността на скоростта която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.І , това се сигнализира с пътен знак В26 със задължителното указание на него „Забранено е движението със скорост , по –висока от означената” , в случая 50 км/ч. , и по непредпазливост причинил смъртта на Е.С.Ю. от с.Г.в. обл.Р. , ЕГН-********** , след което направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата -престъпление по чл.343 А ал.І буква „Б” във вр. с чл.343 ал.І буква „В” , вр. с чл.342 ал.І  от НК.

Подсъдимият  заявява, че разбира обвинението, признава вината си и фактическите обстоятелства в обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тези обстоятелства.

Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на глава „двадесети седма” от НПК, чл. 371,т.2 от НПК, на съкратеното съдебно следствие.

В съдебно заседание Представителят на Окръжна прокуратура гр.Плевен заявява, че поддържа така повдигнатото обвинение, че са налице признаците на престъпния състав и моли подсъдимия да бъде признат за виновен, като предлага да му се наложи наказание към минимума при условията на чл.55, ал.1,т., б.“б“ от НК , както и да се наложи наказание по чл.343г от НК , като се съобрази че подсъдимият работи на длъжност „шофьор“.

Защитника на подсъдимия не прави възражения по фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт и не оспорва годността на доказателствата, събрани на досъдебното производство. Излага подробни съображения относно размера на наказанието, лишаване от свобода, като изтъква наличието многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства - доброто процесуално поведение, липсата на грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, искреното разкаяние за извършеното,обстоятелството, че дълги години се е грижил за пострадалата, както моли наказанието лишаване от право да управлява МПС да се определи при отчитане на същите обстоятелства и да е към минимума.

Плевенският окръжен съд като взе предвид повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, доводите на страните и доказателствата, събрани на досъдебното производство, установи следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Пострадалата Е.Ю. от години боледувала от диабет,  била в тежко здравословно състояние и периодично пътувала до гр.Плевен, за да се явява пред ТЕЛК. На ****.2013г. пострадалата следвало се яви на поредния преглед . За да отиде на прегледа брат и свид.И.Ю. закупил билети за автобус  от гр.Р. до гр.Плевен. Подсъдимият А.С. познавал Ю. и бил близък с тях. Предвид здравословното състояние на Ю., С. многократно им оказвал помощ, включително и като ги кара с личния си автомобил до гр.Плевен за необходимите прегледи. На 01.10.2013г. Ю. се почувствала зле и подсъдимият решил и този път да я закара заедно с брат и до гр.Плевен.

На ****.2013г. тримата – подсъдимия С., пострадалата Е.Ю. и брат и И.Ю. тръгнали с автомобила на С. – „*** ***“ с ДК № Р **** АМ  за гр.Плевен. Наложило се по пътя да спират няколко пъти, тъй като на  Ю. и прилошавало. Тя пътувала на задната седалка на автомобила, легнала, а брат и на предната седалка до водача. В гр.Плевен тримата пристигнали около 11,00 часа и веднага след прегледа – около 12.00 часа си тръгнали обратно към гр.Р.. С. управлявал автомобила, свид.Ю. седял отпред до него, а Ю. отново пътувала на задната седалка, легнала, като по пътя се оплаквала че се чувства зле, че пътуването за нея било много тежко и искала да се прибере колкото може по –бързо. Притеснен от състоянието на Ю., С. се движел с висока скорост. В пътния участък до с.*********, по първокласен път 1-3 км41+490 автомобила се движел в южната, дясна лента по посока гр.Р.  със скорост около 120-130 км/ч. На пътното платно нямало други превозни средства, имало добра видимост, автомобила бил технически изправен.  След разклона на селото , пътното платно било с наклон  - изкачване 4%  в посока гр.Р., като по него имало неравности и пропадане на  платното за движение с дълбочина 7-8 см. Поради тази причина  в дясно от пътя, на банкета преди този участък били поставени пътни знаци В26 – ограничаващ скоростта на движение на автомобилите извън населеното място на 70 км/ч , след него втори такъв –В26 – „забранено движението със скорост по-висока от 50 км/ч“ и пътен знак  – А12 – „Неравности по пътното платно“, с допълнителна табела Т1- 500 м. Движейки се горепосочената скорост, автомобила, управляван от С. навлязъл в обозначения пътен участък – с неравности и пропадания на пътното платно. В следствие на високата скорост и пропаданията, автомобилът загубил устойчивостта си, станал неуправляем, отклонил се в ляво по посоката си на движение и навлязъл в лявата лента на движение. С.  не успял да го овладее и последвало неконтролируемо движение на автомобила през лявата лента на движение , излизане от нея , навлизане на банкета в ляво от лявото платно със странично приплъзване на колелата , движение по ската при което последвали удари в крайпътните храсти. Движението на автомобила продължило, като същия навлязъл в канал край пътя и след движение в него и през уловител перпендикулярно на канала излязъл на разширение  след него в ляво от пътното платно с предницата в посока гр.Плевен. При движението на автомобила в канала последвали множество удари в различни части на автомобила, в резултат на което, той претърпял деформации с разрушаване на връзки между отделните части в областта на двигателното отделение, купето, осветителните и сигналните елементи. Ударите довели инерционни сили върху тялото на возещата се на задната седалка , без обезопасителен колан  Е.Ю., в резултат на което същата получила травми по цялото тяло. След като автомобила спрял движението си, подсъдимия С. и свид. Ю. слезли от автомобила. С. отворил задната врата, видял, че Ю. е в безсъзнание, вдигнал я и помолил брат и  - свид.Ю. да я държи. След това извадил вода и напръскал Ю. , за да се съвземе. Ю. и направил изкуствено дишане. Ю. дошла в съзнание, но била в много лошо състояние. С. се обадил на тел.112, съобщил за ПТП и помолил незабавно да бъде изпратена линейка, тъй като има пострадал човек. До пристигането на линейката той държал главата на пострадалата, която дишала трудно .При пристигане на екипа на бърза помощ С.  помогнал да качат пострадалата на носилката и в линейката. Тя била откарана в най-близката болница в гр.Левски, придружена от брат и , а С. останал на местопроизшествието да пристигането на полицейските органи. Въпреки оказаната и  медицинска помощ в 14,50 часа на ****.2013г. Ю. починала.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства: самопризнанията на подсъдимия  А.С. , направени пред настоящия състав на съда и на досъдебното производство; показанията на свидетеля  И.Ю.  които са дадени в досъдебното производство и са присъединени към доказателствата по делото по реда на чл.373 ал.2 и ал.3 вр. с чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства по делото присъединени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с изготвени към него скица и фотоалбум, протокол за оглед на труп и фотоалбум към него, заключение по съдебно-медицинска експертиза на труп № 144/13г., талон и резултат от хим.изследване съдържание на алкохол на пострадалата Ю., заключение по съдебна автотехническа експертиза, удостоверение за наследници на Е.Ю., препис-извлечение от акт за смърт на Е.Ю., фиш за спешна медицинска помощ, рентгенови снимки, електрокардиограма, резултати от лабораторни изследвания, справка за съдимост на името на подсъдимия, справка от КАТ-Р. за нарушител от региона, удостоверение за техническа изправност на автомобила на подсъдимия, копие от застрахователна полица, фактура за извършени разходи за погребение издадена на името на М.П. .

От заключението по назначената по делото съдебно- медицинска експертиза /л.30- 35/ се установява, че  в резултат на удари на пострадалата, която се е возела на задната седалка на автомобила, върху вътрешните прилежащи части на купето и абнормно движение в шийната част на гръбначния стълб, при рязката промяна на скоростта и посоката на автомобила и инерционнота движение на тялото Ю. е получила съчетана механична травма – глава / охлузвания,  кръвонасядания, разкъсно-контузна рана, кръвоизлив между меките мозъчни обвивки/субарахноидална хеморагия/, сътресение и контузия на мозъка  /, шия /изкълчване с притискане на гръбначния мозък/, гръден кош /кръвонасядане,  счупване на кости8гръдната кост, 1-7 десни ребра и 1 ляво ребро/ , крайници /кръвонасядания, счупване на дясна бедрена кост в областтана шийката/, усложнения – мозъчен и белодробен оток. От заключението се установява, че горепосочените травматични увреждания са получени на фона та тежка , болестно увредено общо здравословно състояние на пострадалата Ю. – диабет първи тип, с тежка форма на увреждане на очите, бъбреците, нервната система, генерализирана атеросклероза, хронична исхимична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и хроничен венозен застой.

 Причина за настъпилата смърт е острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от усложненията на съчетаната механична травма – черепно-мозъчна и шййна, независимо от предшестващото травмата здравословно състояние.

От приложения по делото на л.37 талон за химическо изследване на съдържание на алкохол се установява, че в кръвта на пострадалата Ю. не е установено наличие на алкохол.

От заключението по назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза /л.43- 53/ се установява, че  л.а. „*** ***” е бил изправен, скоростта му на движение към момента на възникване на ПТП е била 120-130 км./ч. и водачът му е имал техническа възможност да възприеме пътните знаци  за посоката си на движение и на значително разстояние преди мястото на произшествието е имал техническа възможност да извърши движение с по-малка скорост, , а при конкретните пътни знаци допълнително да намали скоростта и да премине през съответния пътен участък без да настъпва загуба на управление и устойчивост на автомобила, а при евентуално появило се отклоняване да предотврати същото с подходящи действия с кормилното управление и да осъществи движение в границите на лентата за движение. 

Съгласно същото заключение от техническа гледна точка причина за произшествието е нарушаване устойчивостта и посоката на движение  на автомобила в следствие на високата скорост на движение – 120 -130 км/ч. Според мнението на експерта, на значително разстояние преди мястото на произшествието водача е имал техническа възможност да извърши движение с по-малка скорост, което е било необходимо за осъществяване на безопасно движение особено при преминаване през неравност. Водача на автомобила сам е избрал скоростта на движение  и е поддържал тази скорост на движение , без намесата и влиянието на други обективни фактори и е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като извърши действия, които да създадат възможност за движение на автомобила, които позволяват спиране при необходимост и предотвратяване на произшествие .

 Настъпилата смърт на Ю. е в пряка причинна връзка със станалото ПТП, а същото е следствие от неизпълнение от страна на водача на лекия автомобил С. на правилата за движение по пътищата: чл.21 ал.ІІ Когато стойността на скоростта която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.І , това се сигнализира с пътен знак В26 със задължителното указание на него „Забранено е движението със скорост , по –висока от означената” , в случая 50 км/ч.

От обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля И.Ю. се установява, че след произшествието С.  е отишъл при пострадалата,  видял че е в безсъзнание и я вдигнал, помолил Ю. да я държи , а той  я напръскал с вода  , за да се съвземе., след което  С. се обадил на тел.112, съобщил за ПТП и помолил незабавно да бъде изпратена линейка и до пристигането на линейката той държал главата на пострадалата, която дишала трудно, а след това помогнал да натоварят пострадалата в линейката. От същите се установява още и че подсъдимият  видимо е бил много разстроен и притеснен. В тази връзка съдът намери, че с оглед конкретните обстоятелства С. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, както и че нито е имало нито е могло да се предприеме каквото и да е друго лично действие от страна на подсъдимия, за да се окаже и друга помощ на пострадалата.   

ОТ ПРАВНА СТРАНА: С оглед изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът приема, че с деянието си подсъдимата А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.„Б” във вр. чл. 343, ал.1, б.”В” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на ****.2013г. около 13.00ч. на Първокласен път І-3 км41+490 , в близост до с.********* общ.Левски при управление на л.а. „*** „ модел „***” с ДК№ *** , негова собственост , нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДв.П както следва:      чл.21 ал.ІІ Когато стойността на скоростта която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.І , това се сигнализира с пътен знак В26 със задължителното указание на него „Забранено е движението със скорост , по –висока от означената” , в случая 50 км/ч. , и по непредпазливост причинил смъртта на Е.С.Ю. от с.Г.в. обл.Р. , ЕГН-********** , след което направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.

От обективна страна по делото безспорно е установено, че подсъдимият С. е нарушил посоченото правило за движение по пътищата, от което е последвало ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на П.Х.П..

         От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината непредпазливост. Като водач на МПС подсъдимата С. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на обществено опасните последици на своето деяние, които са пряко следствие на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата. Несъмнено е, че С. не е предвиждал  настъпването им, а още по-малко ги е целял, но независимо от това е бил длъжен и е могъл с оглед конкретната пътна обстановка да ги предвиди.

      При правната преценка да деянието съдът намери , че подсъдимия е нарушил единствено разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДП, която го задължава да  не превишава скорост по висока от 50 км/ч. Няма спор , че на ****.2013г. около 13,00 часа се е движил с превишена скорост – 120-130 км/ч., при добра видимост, липса на пътя на други превозни средства. Според АТЕ автомобила е бил технически изправен и изгубването на контрол над него в процеса на управлението му, нарушаването на устойчивостта и посоката на движение се дължи само на високата скорост на движение. Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимия не е нарушил и вменените му общи нарушения по чл. 5, ал.1 и ал.2, чл.6,ал.1 и чл.20,ал.1 от ЗДП.  Тези нарушения не са в причинна връзка с настъпилия резултат и по отношение на тях съдът го призна за невиновен и го оправда по това обвинение.

       ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО :

       При решаване на въпроса относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл. 373,ал.2, във вр. с чл. 58а от НК, тъй като съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371,т.2 от НК.

Спрямо А.С. съдът съобрази, че за престъплението по. 343а, ал.1, б.„Б” във вр. чл. 343, ал.1, б.”В” във вр. с чл. 342, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване до четири години. Смекчаващи отговорността обстоятелства са доброто процесуално поведение, направените самопризнания и критично отношение към извършеното, семейното и социалното й положение. От доказателствата по делото се установи, че същият е добронамерен и позитивен човек, че много години се е   грижил за пострадалата и семейството и. Съдът намери, че в разглеждания случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това доказателствата по делото не позволят правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Също така не се установяват и значителни отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят и налагането на наказание в пределите към максималния предвиден в закона размер. Ето защо съдът счита, че наказанието на подс.С. за това престъпление следва да бъде определено по правилата на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават, а именно девет месеца лишаване от свобода. Това наказание следва на осн. чл.58а ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което на подсъдимия  С. следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Предвид чистото съдебно минало на подс.С., както и обстоятелството, че престъплението е непредпазливо, съдът счита, че в случая са налице предпоставките за приложението на института на условното осъждане. Ето защо на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода от осем месеца с изпитателен срок от три години.

Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК в случая е кумулативно предвидено и наказанието лишаване от право да управлява МПС. При преценка на изброените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства - високата обществена опасност на деянието , както и предвид обстоятелството че подсъдимият работи на длъжност шофьор, съдът счита, че неговият размер следва да бъде определен в пределите на минималния предвиден в закона, а именно шест месеца.

Съдът приема, че тези по вид и размер наказания ще въздействат поправително-възпиращо и превъзпитателно, както по отношение на подсъдимия С., така и спрямо другите членове на обществото и ще способстват за постигане целите по чл.36 от НК.

       Предвид изхода на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен разноските по делото в размер на 570 лева.

С оглед всичко гореизложено съдът постанови присъдата си.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: