Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                           № 168/19.04.2022г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на осемнадесети април , през две хиляди двадесет и втора  година в състав :

                                                                                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№101/2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП /ДВ,бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./,във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

          Делото е образувано по жалба от Д.А.И.,***  против Заповед за ПАМ №22-0996-000033/31.01.2022г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за  не повече от 18месеца.

 В жалбата си иска отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон.В съдебно заседание,чрез адв.Ц*** , жалбоподателя моли за отмяна на заповедта,като незаконосъобразна ,по подробно изложени съображения .

 Ответникът по жалбата – Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР- Монтана,не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмото ,с което е изпратена административната преписка ,вх.№524/10.03.2022г. моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди оспорената заповед,като правилна и законосъобразна.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 17.02.2022г./ л.6/,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния орган  до съда на 28.02.2022г./,т.е. в срок,което я прави  допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.Приети са доказателствата по административната преписка и е разпитан като свидетел по искане на жалбоподателя ,св. Р*** Г*** Р*** ,от чийто показания се установява ,че жалбоподателя е тестван за употреба на алкохол и наркотици и първата проба била отрицателна/невалидна ,но впоследствие отказал да се тества с полеви тест и отказал и кръвно изследване ,поради което му писали АУАН и заповед за ПАМ.Съдът не кредитира показанията на св., като меродавни ,т.к. същият се явява приятел на жалбоподателя и е пристрастен.

 По искане на процесуалния представител на жалбоподателя адв.Ц*** е изслушан и жалбоподателя по реда на чл.176 ,ал.1 ГПК във вр. с чл.144 АПК,от чийто обяснения става ясно ,че при проверката същият е тестван с полеви тест ,който показал отрицателен резултат по негови думи ,а при покана да направи втори тест той отказал ,като отказал и кръвно изследване.

Доводите на съда в посока на отхвърляне на жалбата  са следните:

           От данните по делото се установява,че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA№569364/30.01.2022г.за това,че на 30.01.2022г. в 3,50ч. в с Вирове ,ул.“Г.Д*** “,обл.Монтана управлява срещу №42 л.а.“Ауди“ А4 ,с рег.№М3997ВТ,като при проверката отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство DRUGCHECK 3000,издаден му е и талон за медицинско изследване №090940,което отказал ,същият е с разширени зеници и неадекватен ,с което е нарушил чл.174,ал.3,т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадена оспорената в настоящето производство  Заповед за ПАМ№22-0996-000033/ 31.01.2022г. от началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за  не повече от 18месеца.Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

           При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от компетентен орган-Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,подписана от зам.-министъра Ф*** Г*** „за министъра на вътрешните работи“ Р*** Б*** и издадена въз основа на последната, заповед на директора на  ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.. Приложена е по делото и приета като доказателство и заповед№8121з-1496/06.12.2016г. за заместване ,издадена от Министъра на вътрешните работи ,което води до логичния извод ,че  настоящата заповед за ПАМ  е издадена от компетентен орган,при наличие на правомощие за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-до решаване на въпроса за отговорността ,но за не повече от 18месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. 

             Съгласно чл. 171, т.1,б.“б“ от ЗДвП/ДВ,бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

             В конкретния случай водачът управлява МПС ,като  е отказал да даде проба с полеви тест DRUGCHECK 3000 ,както и с медицинско изследване  за изследване за употреба на наркотични вещества в кръвта , за което му е издаден талон№090940 ,отказан от него,след което му е съставен АУАН.При тази законова регламентация, необходимите материално-правни предпоставки за налагане на мярката, е 1.установено по надлежен ред управление на МПС от нарушителя ,което не се оспорва от страните и 2.отказ на нарушителя да даде проба с техническо средство,тест или кръвно изследване.Същите обвързват административния орган при наличие на тези предпоставки да издаде заповед за ПАМ.Съставеният акт за нарушение  се ползва с материална  доказателствена сила до доказване на противното,и при липса на доказателства ,представени от жалбоподателя,които да оборят фактическите констатации по така съставения акт ,по разбиране на съда,налице са  всички предпоставки за налагане на ПАМ по ЗДвП.В тежест на жалбоподателя е било да обори фактическите обстоятелства по акта за нарушение,което той не е направил.В хода на производството не бяха  оспорени фактическите констатации в  АУАН№ GA№569364/30.01.2022г.  по отношение на съдържащата се в него информация ,че нарушителя е управлявал автомобила в деня на съставяне на акта ,и е отказал проба с техническо средство,тест или кръвно изследване за употреба на наркотични вещества.Без значение е ,че видно от обясненията и свидетелските показания на разпитания свидетел нарушителя е тестван веднъж ,но пробата била невалидна или отрицателна и се е наложило да му бъде направен повторен тест.Не е повторен теста ,като нарушителя е отказал не само повторен тест ,но и кръвно изследване ,за което му е издаден талон ,при което  налице е фактическият състав на нарушението.  След  като от така съставения АУАН,контролните органи са констатирали фактите ,пораждащи за жалбоподателя необходимостта от налагане на ПАМ,и при положение ,че АУАН се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 от ГПК ,която с представените писмени и гласни доказателства от жалбоподателя не бе оборена ,правилно е наложена ПАМ на лицето за това нарушение. Неоснователни са възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ не е мотивирана и обоснована,че жалбоподателя не е отказал проба ,че не е изяснена фактическата обстановка и др. ,доколкото същите са в разрез с представените доказателства.По разбиране на съда ,заповедта съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване и е постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон . По разбиране на настоящия състав, извършеното нарушение е безспорно доказано ,същото е с висока степен на обществена опасност,доколкото засяга безопасността на отделните участници в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве ,при което правилно и в унисон с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка на нарушителя с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.Установено е от доказателствата по делото  ,че автомобилът е управляван от жалбоподателя ,който е тестван за алкохол и наркотици веднъж и е отказал втора проба ,и при наличие на основните материално-правни предпоставки , органът действа в условия на обвързана компетентност и е длъжен да наложи съответната мярка.Посочена е и конкретната хипотеза ,като фактическо основание-управление на МПС от жалбоподателя и  отказ да бъде изследван  с полеви тест или кръвно изследване,при което възраженията в жалбата са неоснователни.Съдът не споделя възражението на адв.Ц*** ,че техническото средство ,с което е тестван жалбоподателя има памет,и може да се изиска информация от органа за резултата от първото тестване.Видно от писмо, вх.№843/15.04.2022г. на началник на група“ОДПКПД“ касае се не за техническо средство, а за полеви тест ,който няма памет ,а и в случая нарушението със състои в това ,че водачът е отказал повторно тестване и кръвно изследване. Наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с материалния закон ,но и с целта на приложимия закон - осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК./в т.см. Р. по а.д.№6881/2018г.на ВАС;Р. по а.д.№6882/2018г. на ВАС; Р. по адм.д.№8650/2015г. по описа на ВАС;Р. по а.д.№10779/2014г.на ВАС /.

 Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,като постановена от компетентен орган ,при спазване на изискуемата форма на акта, и в съответствие с административно-производствените правила и материалния закон и с целта на закона се явява правилна и законосъобразна и следва да се потвърди,съответно жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ,ал.2 ,предл..5 от АПК ,АС-Монтана ,ІІІ състав

                                  

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ  оспорването по жалбата на Д.А.И. ***  против Заповед за ПАМ №22-0996-000033/31.01.2022г. на началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач-до решаване на въпроса за отговорността ,но за  не повече от 18месеца.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.172,ал.5 ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните  на основание чл.138 ,ал.3 от  АПК по реда на чл.137 от АПК.

                                                           

                                                              

 

 

                                                           АДМ. СЪДИЯ: