№ 1233
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500979 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Сдружение „Бургаски морски
клуб“ ЕИК176043037 със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,ул.“Възраждане“№15 ,представлявано от управителя Петър
Красимиров Морчев,подадена чрез процесуалния представител адв. Маргарит
Иванов, срещу Решение №698 от 14.04.2022г.,постановено по гр.д.
№6562/2022г.по описа на БРС,с което съдът е приел за установено по
предявен от М. Д. М. с ЕГН-********** против Сдружение „Бургаски морски
клуб“ ЕИК-********* с правно основание чл.124 ал.4 ГПК, че протокол-
решение на общо събрание на Сдружение „Бургаски морски клуб“ ЕИК-
********* от 28.05.2020г.е неистински/неавтентичен/документ,тъй като
подписът след протоколчик в документа не принадлежи на М. Д. М. с ЕГН-
**********.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като
неправилно,необосновано и несправедливо,противоречащо на
материалноправни и процесуалноправни норми. Посочва се,че съдът е
направил необосновани,едностранчиви и формални изводи ,като не е взел
предвид обстоятелството,че ищцата на първо място няма правен интерес от
установяване неистинността на оспорения протокол-решение на ОС на
сдружението.На следващо място съдът не е съобразил,че не може да се
установява авторството и автентичността на подпис 1 на едно лице на базата
на изследване на копие от документ.Счита за неправилно и заключението на
1
съда,че щом от доказателствата по делото е било установено,че ищцата М. на
датата на събранието е била извън България,то това автоматично означава,че
подписът в протокола от това събрание не е неин. На следващо място прави
довод,че в разрез със закона и съдебната практика е застъпеното от БРС
становище в решаващите мотиви относно правния интерес на ищцата от
предявяване на иска с правно основание чл.124 ал.4 ГПК.Правен интерес не е
бил обоснован в исковата молба,защото не е заявено,че ищцата възнамерява
да предявява последващи искове ,обусловени от решението по настоящия
спор.Съдът недопустимо и неравнопоставено е иззел функциите на
ищцата,като е обосновал вместо нея правният и интерес,както и е очертал в
мотивите пътя на последващите и действия.Претендираната неистинност на
протокола не води автоматично до незаконосъобразност на приетите от това
ОС решения или до отмяната им.Въззивното сдружение посочва,че в
отговора на исковата молба е посочило,че ищцата няма самостоятелен и
отделен правен интерес от предявяване на иск по чл.124 ал.4 ГПК,тъй като
сроковете за евентуални последващи претенции са изтекли и освен това
взетите на ОС решения по никакъв начин не я касаят персонално и не засягат
членствените и права. Моли въззивният съд да има предвид безспорният
факт,че експертното заключение,че подписът в оспорения протокол не е на
ищцата,почива на базата на изследване на фотокопие,а не на оригинала на
документа. Тезата,че неистинността на един документ може да бъде
установена чрез изследване на незаверено фотокопие въззивникът намира за
неправилна и незаконосъобразна,а посоченото от първата инстанция
Определение №421 от 18.03.2011г.на ВКС счита,че е изолирана съдебна
практика и не представлява наложила се константна и трайна съдебна
практика по идентични казуси.Намира,че няма логика ,след като
представянето на оригинал на документа се изисква ,когато се твърди,че
подписът е на едно лице, да не се изисква оригинал в случаите,когато се
твърди обратното,защото и в двата случая се изследва автентичността на
подпис.Позовава се на съдебна практика на ВКС по въпроса,че ако
заключение на СГЕ е изследвало единствено копие на документ/подпис то
експертизата почива на предположения и не представлява категорична
констатация за авторството на оспорения документ. Като допълнителен
аргумент се позовава на методиката на извършване на графически
експертизи,обективирана в „Ръководство за извършване на съдебно
почеркови експертизи с идентификационна цел“,издадено през 2013г.от
ЦЕКИИ към МВР,в което се сочи,че експертизата извършва сравнителен
анализ на оригинала на почерковия обект,защото само той съдържа всички
признаци ,които трябва да бъдат анализирани.Изследването на фотокопия
/ксероксни/ води до редица ограничения,коита в крайна сметка водят до
необоснованост и несигурност на заключението.Аргументът на БРС,че
подписът не е на ищцата М.,защото в деня на провеждане на ОС тя е била
извън страната,въззивното сдружение намира за неправилен,тъй като при
съвременните технологии не е пречка лицето да е било извън страната и да е
участвало в ОС със средствата на видеоконференцията;напълно възможно е
също протоколът да е изпратен в електронен вид/като файл/на отсъстващите
2
от страната членове и допълнително подписан от тях върху
файла/снимката/.Това не е изолирана практика от началото на функциониране
на електронния ТР и по тази причина също сканираните копия не могат като
цяло да бъдат достоверен източник/изходен материал/ за съдебно почерково
изследване. Не на последно място се сочи,че въззивното сдружение не е
създавало пречки за провеждане на пълно и главно доказване на
автентичността на оспорения подпис.Моли съдът да има предвид,че още
преди получаването на книжата по делото,управителят на сдружението е
сезирал правоохранителните органи,че въззиваемата М. е взела неправомерно
от офиса на дружеството „ПМ Спорт“ООД гр.Бургас папка с документите на
сдружението.В сведението се сочи,че има записи на тези действия от
охранителните камери в офиса на дружеството .Това,че от Прокуратурата е
постъпило удостоверение,че оригиналът на процесния протокол не е наличен
в прокурорската/полицейската преписка не е достатъчно основание да се
заключи,че издирването му е невъзможно.Освен това,създаването на такова
фактическо положение е много удобно за въззиваемата,която
вероятно,съхранявайки неправомерно в себе си оригинала на
протокола,внушава на съда впечатлението,че въззивното сдружение
умишлено укрива документа обект на изследване и за това самото експертно
заключение следва да бъде прието в ущърб на въззивника. Отправеното до
въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БРС и отхвърляне
на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата М. Д. М. е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба,чрез пълномощника си адв. Райнова,в който е оспорила въззивната
жалба като неоснователна и е изразила становище,че решението на БРС е
правилно,законосъобразно и обосновано. По отношение на правния интерес
на ищцата е посочено,че същият се обуславя от обстоятелството,че
установяване неистинността или истинността на документа има значение за
други правоотношения на страните и с оглед засегнатите от възникналия
правен спор членствени права на ищцата.Позовава се на съдебна практика на
ВКС относно наличието на правен интерес.Намира за несъстоятелни
твърденията на въззивника,че ищцата никъде в исковата си молба не е
обосновала правния си интерес,а още в исковата молба са били развити
подробни съображения в тази насока,доразвити в първото по делото съдебно
заседание. На следващо място въззиваемата счита,че е ирелевантно дали
вещото лице е работило върху копия или оригинали на документите-
сравнителен материал,тъй като копията са ясни и възпроизвеждат според
експерта точно подписа,за идентификацията на който са от значение в случая
само щрихите.Принципно е възможно за липсващия документ да се правят
изводи и въз основа на изследване на фотокопия,а този извод е от
изключителната компетентност на експертите графолози,които могат с оглед
притежаваните от тях специални знания да преценят дали съответните
фотокопия са годен обект за сравнително изследване,дали са налице данни за
манипулация-заличаване,забелване,прекопирване на фрагменти от
оригиналния текст,дали могат да бъдат установени достатъчно частни
3
признаци при изписването на отделните букви и др.В разглеждания случай
заключението на СГЕ е било еднопосочно и последователно в посока,че
подписът не е положен от ищцата и че имената не са изписани от
нея.Предвид изложеното,въззиваемата счита,че следва да бъде възприето
даденото заключение на СГЕ,като същото следва да се разглежда и възприема
в съвкупност с целия доказателствен материал по делото,в това число и
свидетелските показания.Извод за неавтентичността на оспорените
документи следва да се направи и на основание чл.161 ГПК вр.чл.190
ГПК,тъй като по направено от ищцата искане с определение съдът е задължил
ответника да представи оригиналите на оспорените документи,предупреден е
и за последиците по чл.161 ГПК,но въпреки това оригиналите не са
представени от ответника. По отношение на прокурорската проверка се
сочи,че е получена информация за постановен отказ да се образува ДП за
кражба на оригинални документи и по-специално,оспореният протокол от
28.05.2020г.Позовава се на съдебна практика на ВКС относно
неприложимостта на правилото на чл.193 ал.3 ГПК в случаите,когато
страната не може да представи оригинала на оспорения документ по
извинителни за нея причини по смисъла на чл.165 ал.1 ГПК.Наличието на
обективни пречки за провеждането на пълно и главно доказване на
оспорената автентичност на представения заверен препис от документ
,подкрепя извода относно доказателствената тежест ,възложена с чл.165 ал.1
ГПК върху ползващата се от него страна при положение,че оригиналът му
липсва по причини,които законът признава за извинителни. В конкретния
случай,ответникът,въпреки възложената му доказателствена тежест,не е успял
да проведе пълно доказване по отношение истинността на процесното копие
от протокол-решение на ОС на сдружението от 28.05.2020г.Моли решението
на БРС да бъде потвърдено,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивното сдружение,редовно уведомено,се
представлява от адв. Маргарит Иванов,който поддържа въззивната жалба и
моли за уважаването и.Не сочи нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата М.,редовно уведомена не се явява и не
се представлява.С допълнително становище от 15.08.2022г.въззиваемата
М.,чрез пълномощника си адв. Райнова оспорва въззивната жалба и моли
решението на БРС да бъде потвърдено.Представя нови писмени
доказателства- удостоверение с изх.№4888/2022г.и Приложение №2-писмо по
преписка №15180/2021г.на Районна прокуратура гр.Бургас,които са приети от
въззивния съд при условията на чл.266 ал.2 т.2 ГПК като нововъзникнали
след постановяване на първоинстанционното съдебно решение.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита районният съд е дал правна квалификация на иска
по чл.124 ал.4 ГПК. БРС е изложил в мотивите на решението си подробна
правна аргументация по отношение допустимостта на този иск,като се е
позовал и на ТР №5 от 14.11.2012г.по т.д.№5/2012г.на ОСГТК на ВКС,като
правилно е приел,че ищцата не извежда правния си интерес от предявяване
4
на настоящия иск с възможността да се позове на решението в друго висящо
исково производство,в което е представен оспореният документ.
Възраженията на въззивното сдружение за липсата на правен интерес на
ищцата М. от предявяването на иска с правно основание чл.124 ал.4 ГПК
въззивната инстанция намира за неоснователни,като изцяло споделя
становището на БРС. Неоснователни са и доводите в жалбата,че районният
съд недопустимо е обосновал правния интерес на ищцата,незаявен от нея в
исковата молба. Правилно районният съд е приел,че правният интерес на
ищцата се обосновава с твърденията и в исковата молба,че въз основа на
протокола от проведено събрание на ответното сдружение,чиято истинност тя
оспорва, са извършени промени в обстоятелства, вписани в Търговския
регистър/регистъра на ЮЛНЦ/- промяна на Устава и избор на нов управител.
Действително,в исковата молба не е заявено твърдение,че ищцата
възнамерява да предяви иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ,но твърдението и за
осъществено вписване в Търговския регистър/регистъра на ЮЛНЦ/ на
горепосочените обстоятелства,извършено въз основа на оспорения в
настоящото производство протокол са напълно достатъчни,за да бъде
извършена преценка от съда на правния интерес от предявяване на
установителния иск по чл.124 ал.4 ГПК.
По съществото на спора и основателността на въззивната жалба БОС
намери следното:
С предявения установителен иск с правно основание чл.124 ал.4 ГПК
ищцата М. М. е поискала от съда да бъде прието за установено по отношение
на ответното Сдружение,че протокол-решение на общо събрание на
Сдружение „Бургаски морски клуб“ ЕИК-********* от 28.05.2020г.е
неистински/неавтентичен/документ, тъй като подписът след протоколчик в
документа не принадлежи на М. Д. М. с ЕГН-**********. Ищцата е
твърдяла,че при извършена справка в Регистъра на ЮЛНЦ е установила,че са
отразени промени в подлежащи на вписване обстоятелства-промяна на Устава
и смяна на управителя на сдружението,извършени на основание представен в
Агенцията по вписванията протокол от Общо събрание на сдружението от
28.05.2020г. Протоколът от 28.05.2020г. е публикуван в Регистъра и от
съдържанието му ищцата установила,че в него е отразено,че тя е присъствала
на общото събрание и е положила подпис върху протокола като протоколчик.
В исковата молба ищцата е заявила,че не е присъствала на събранието на
посочената дата 28.05.2020г.,не е изготвяла протокола и не е полагала
подписа си. Изложила е твърдения,че на посочената дата 28.05.2020г.и
обективно не е било възможно да изготви и подпише протокола,тъй като е
била извън страната и е пребивавала в Испания-Фуентовентура.
Ответното сдружение е оспорило предявения иск,като е заявено
твърдение,че не са ангажирани доказателства за обективната невъзможност
на ищцата да присъства на проведеното Общо събрание,като са представени
копия от списък на присъствалите членове на Сдружението ,също подписан
от ищцата,разписка и покана за свикване на общо събрание. Ответникът е
заявил,че оригиналите на документите- протокол,списък,разписка и покана не
може да представи ,тъй като същите са били съхранявани в папка с документи
5
на „ПМ Спорт“ООД ,която ищцата отнела от управителя на сдружението без
негово знание и до момента,въпреки отправените и нотариални покани и
заведена преписка във Второ РУ на МВР гр.Бургас,не ги е върнала.
Ищцата е навела насрещни твърдения,че не разполага с оригиналите на
оспорения протокол,както и на останалите представени от ответното
сдружение документи,а те би следвало да се съхраняват в архива на
сдружението. По отношение на папка с документи на „ПМ Спорт“ ООД е
представила приемо-предавателен протокол от 21.07.2021г./преди
предявяването на иска/,съгласно който М. М. е предала на П.М.
папка/розова/с документи и фактури,свързани с дружеството „ПМ
Спорт“ООД.
Тъй като и двете страни в процеса не са представили оригинал на
оспорения протокол, изследването на автентичността на подписа на М. М. е
извършено от вещото лице по назначената графологична експертиза по
представените по делото от ищцата копия от трите документа,сверени и
отпечатани от електронната страница на Търговския регистър/Регистъра на
ЮЛНЦ/. От заключението на вещото лице по приетата по делото СГЕ се
установява,че подписът срещу „протоколчик“ в оспорения протокол от Общо
събрание на сдружението от 28.05.2020г.не е положен от М. М.,както и че
подписът в списъка на присъстващите на Общото събрание не е положен от
М. М.,а ръкописният текст срещу №6 в същия списък не е изпълнен от М. М..
Възраженията на ответното сдружение срещу СГЕ са били в насока,че то е
основано само на копия от документи,не са изследвани оригиналите,поради
което почива на предположения и не следва да бъде прието и ценено от съда.
Допълнителни задачи към вещото лице не са били поставяни.
БРС е уважил предявения иск,като е приел,че преценката на
доказателствата в тяхната съвкупност обосновава извод,че ищцата М. Д. М.
не е подписала процесния протокол от общо събрание на ответното
сдружение от 28.05.2020г. Съдът е ценил експертното заключение на СГЕ в
съвкупност с представените от ищцата писмени доказателства,че към
28.05.2020г.е била извън страната и е било обективно невъзможно
присъствието и на общото събрание на сдружението в град
Бургас.Неоснователни са доводите на въззивника,че при съвременните
технологии и комуникации няма пречка лицето да е било в чужбина и да
участва в общото събрание със средствата на видеоконференцията,както и
протоколът да е изпратен в електронен вид /като файл/ на отсъстващите от
страната членове и допълнително подписан от тях върху файла. Такива
твърдения ответното сдружение не е заявило в отговора на исковата
молба,нито е представило доказателства в тази насока,каквито биха били
например осъществена кореспонденция по имейл адреси.Отделно,участието
на членове на сдружението чрез видеоконференция би следвало да е отразено
в протокола,а такива данни от съдържанието му не могат да бъдат извлечени.
Въззивната инстанция споделя изцяло изложените от БРС
мотиви,довели до крайния му извод за основателността на предявения иск и
препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Районният съд се е съобразил
6
изцяло със становището,обективирано в цитираната от въззивника съдебна
практика по чл.290 ГПК на ВКС- решение № 148/18.11.2016г.по гр.д.
№1995/2016г.на второ г.о.на ВКС,решение №5108/11.07.2017г.по гр.д.
№2610/2012г.на първо г.о.на ВКС и др. По отношение изразеното в мотивите
на обжалваното решение несъгласие на съдебния състав на БРС с изразеното
в решение №91 от 01.04.2015г.по гр.д.№5960/2014г.на четвърто г.о.на ВКС
становище,че съдебнографологичната експертиза е единственото
доказателствено средство,с което може да се докаже оспорването на
автентичността на документа,въззивният съд не го споделя. С това решение
ВКС е дал отговор на правния въпрос : „При направено оспорване на
автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го
оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за
изследване от специализирана съдебно-графологична експертиза, следва ли
същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно
да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от
друг документ?“ . Съждението,с което БРС е изразил несъгласие е част от
правната аргументация на отговора на поставения правен въпрос и не следва
да се разглежда извън контекста на цялото изложение,което е в смисъл,че при
оспорване автентичността на частен документ, чийто оригинал е загубен или
унищожен, доказателствената тежест да установи съдържащите с в него
благоприятни факти се носи от страната, която се е лишила от него. Това
становище на практика е било съобразено от БРС при разпределението на
доказателствената тежест,при допускането на поискани от страните
доказателства,както и в мотивите на решението,в които съдът,освен
заключението на СГЕ е обсъдил и останалите ангажирани от ищцата М.
доказателства, подкрепящи твърденията и,че обективно е било невъзможно
да участва в Общото събрание и да подпише оспорения протокол от
28.05.2020г.в качеството си на протоколчик.
В отговор на основното оплакване във въззивната жалба,че СГЕ е
извършена на копия от изследваните документи,поради което заключението
почива на предположения и не представлява категорична констатация за
авторството на оспорения документ, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи,че представените по делото копия от процесните
документи,предмет на изследване от СГЕ са свалени, сверени и отпечатани
от електронната страница на Регистъра на ЮЛНЦ, в който регистър те са
били обявени. Съгласно чл.2 ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ за всяко ЮЛНЦ се води
дело в електронна форма,в което се прилагат
заявленията,документите,удостоверяващи вписаните обстоятелства,обявените
актове и други документи. Нормата на чл.22 от ЗТРРЮЛНЦ регламентира,че
вписването и заличаването на обстоятелства се извършват чрез
последователно въвеждане на информация за съответното обстоятелство в
регистъра,а обявяването се извършва чрез пренасяне на съдържанието на
представения акт в регистъра във формат,подлежащ на автоматизирана
обработка. С Наредба №1 от 14.02.2007г.за водене,съхраняване и достъп до
търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
са уредени подробно редът и правилата за водене,съхраняване и достъп до ТР
7
и Регистъра на ЮЛНЦ. В чл.61 на тази Наредба са изброени подлежащите на
обявяване актове,които заявителят следва да представи със заявлението си за
обявяването им,между които са решения за промени в подлежащи на
вписване обстоятелства за ЮЛНЦ ,покана за свикване на общо събрание на
ЮЛНЦ. В чл.62 от същата Наредба е посочено,че към заявлението се
прилагат подлежащите на обявяване актове в оригинал,нотариално заверен
препис или заверен от заявителя препис. Обявяването се извършва чрез
пренасяне на съдържанието на подлежащия на обявяване акт в регистъра във
формат,подлежащ на автоматизирана обработка./чл.22 ал.3 ЗТРРЮЛНЦ/.
При съобразяване на действащата нормативна уредба относно обявяването
на актове в регистъра на ЮЛНЦ се налага извод,че оспореният от ищцата
протокол от общо събрание на ответното сдружение от 28.05.2020г. е
акт,подлежащ на обявяване в регистъра на ЮЛНЦ.Видно от представените
свалени от интернет сайта на АВ копия от процесния
протокол,покана,разписка и списък на присъстващите лица, а и върху
електронните им образи в Регистъра на ЮЛНЦ,публично достъпни,върху тях
няма нотариална заверка,нито заверка на заявителя за вярност с
оригинала,следователно те са били представени от заявителя в оригинал.
Съдържанието им е било пренесено от длъжностно лице от АВ съобразно
чл.22 от ЗТРРЮЛНЦ, идентично с представения от заявителя
оригинал,поради което те представляват електронни образи на представените
оригинали. При това положение за съда няма съмнение,че представените по
делото свалени от Регистъра на ЮЛНЦ копия на хартиен носител, са
идентични с оригинала. Ответникът не е оспорил идентичността на
представените по делото копия с оригиналите или с електронните им образи в
Регистъра на ЮЛНЦ и дори също е представил такива копия. При липсата на
такова оспорване районният съд не е имал и основание да възлага задача на
вещото лице да извършва допълнителни справки и проверка в регистъра на
ЮЛНЦ.При отчитане и на факта,че представеното от ищцата копие от
процесния протокол е свалено,сверено и отпечатано от Регистъра на ЮЛНЦ,
заключението на СГЕ следва да бъде ценено от съда като констатация за
авторството на подписа с по-голяма категоричност.
Водим от горните мотиви,БОС намери въззивната жалба за
неоснователна,а обжалваното решение за правилно,законосъобразно и
обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №698 от 14.04.2022г.,постановено по гр.д.
№6562/2022г.по описа на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок,считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9