№ 67
гр. Раднево, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100198 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.1 ЗЗД, чл. 92 и
чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД
срещу Т. А. Д., в която ищцовото дружество твърди, че с ответника имали
сключен договор за електронни съобщителни услуги с уникален №*********
от 03.07.2017 г. със системен партиден номер №М5724347. Към
горепосочения договор на 03.07.2017 г. било подписано и приложение №1 за
пакет услуги интернет и телевизия с план Мтел Стандартен 50 за срок от 24
месеца. Твърди, че в периода 09.11.2020 г. – 08.02.2021 г. дружеството е
изпълнило задълженията си по сключения договор, но ответникът не е
заплатил задълженията си в сроковете, уговорени в договора и Общите
условия на „А1 България“ ЕАД, поради което на 12.02.2021 г. договор
№********* от 03.07.2017 г. е прекратен поради неплащане, продължило
повече от 124 дни съгласно ОУ и е начислена неустойка за невърнато
оборудване в размер на 300 лв. Твърди, че за събирането на вземането срещу
ответника била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 25/2024 г. по
описа на РС- Раднево, срещу която последният подал възражение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 415 ГПК предявява иск за
1
установяване съществуването на вземане в общ размер на 383,25 лв. по
договор №********* от 03.07.2017 г. със системен партиден номер
№М5724347 от които: 83,25 лева, представляващи цената на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода
09.11.2020 г. - 08.02.2021г., за които били издадени фактури -
№*********/14.12.2020г.;№*********/13.01.2021г.;№*********/12.02.2021 г.
и 300 лева - общ размер на неустойка за невърнато оборудване по ценова
листа. Претендира и мораторна лихва върху цялото вземане в размер на
106,27 лв. за периода 04.01.2021 г. до 08.12.2023 г., както и законната лихва
върху сборната сума от 383,25 лв. от датата на образуване ч. гр. д. №25/2024
г. на РС – Раднево до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът твърди, че не е ползвал предоставените
услуги.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 07.05.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
238/07.05.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът
е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже
наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, че
ответникът не изпълнява задълженията си по договора, както и размера на
дължимите суми.
От приложените по делото заверени копия на договор № ********* от
03.07.2017 година и приложение № 1 от същата дата към него се установява,
че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, с
който на ответника е предоставено ползването на услугата Интернет
(101000779920) и телевизия(201000779919) с план Мтел стандартен 50 "Мтел
Нет 50 Mbps+ Мтел ТВ СТАНДАРТЕН)" ЗА СРОК ОТ 24 МЕСЕЦА, с
месечна абонаментна такса 20.39 лева
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
2
Предявените искове за установяване вземанията на ищцовото дружество
към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени в срока,
предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед
за изпълнение срещу която е подадено възражение и има за предмет
посочените в заповедта за изпълнение вземания.
По искът за заплащане на абонаментни такси, ползвани електронни
съобщителни услуги настоящият съдебен състав приема следното:
От събраните по делото доказателства се установява наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по делото по
сключен между тях договор № ********* от 03.07.2017 година и приложение
№ 1, системен партиден № М 5724347, по които ответникът има качеството
абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР
на ЗЕС. Видно от приложените договори и приложения, операторът е
предоставил на абоната посочените услуги по тарифен план, посочен в тях и
описан по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с
цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени
в съответния тарифен план. Изрично в самият договор е посочено, че
"Абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ". Видно
от самите приложения към договора, операторът е предоставил на ответника
услугата Интернет (101000779920) и телевизия(201000779919) с план Мтел
стандартен 50 "Мтел Нет 50 Mbps+ Мтел ТВ СТАНДАРТЕН)" ЗА СРОК ОТ
24 МЕСЕЦА, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на
последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни
услуги - чл. 23 ОУ. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до
договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното
задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по
тарифните планове, както и цената на допълнително използваните услуги,
които не са включени в тях. В този смисъл, независимо дали ответникът
реално е използвал предоставените му услуги по сключения договор, той
дължи на оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са
уговорени и които са посочени по-горе за използване на предоставените му
услуги. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е
доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на
посочените в тях суми, дължими за целия срок на договора, поради което за
посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни такси по
3
договора за електронни съобщителни услуги сумата в размер на 83.25 лева.
По отношение на иска за присъждане на неустойка за невърнато
оборудване следва да се посочи следното:
В настоящото исково производство ищецът претендира установяване на
дължима сума за неустойка за невърнато оборудване в размер на 300,00 лв.
по фактура №**********/12.02.2021 г.; №**********/12.02.2021 г. и
№**********/12.02.2021 г.
На първо място от представените по делото доказателства не се
установява оборудването да е било предоставено на абоната - не е представен
приемо-предавателен протокол за оборудването съгласно т. 5.3. вр. т. 5.9. от
Приложение № 1 към договор № ********* от 03.07.2017 г. т.е. не е доказано,
че на ответника е предоставено процесното устройство. От друга страна в
цитираните от ищеца клаузи на договора и приложенията не е въведено
подобно задължение за неустойка. Сочи се единствено, че абонатът се
задължава да върне оборудването в пълна изправност, което му е
предоставено за ползване. Дори да се приеме, че ищецът има уговорена
клауза за неустойка за невърнато устройство, тази клауза предвижда
заплащане на обезщетение в размер на стойността на оборудването, а не
неустойка. В тази връзка по делото не е представен действащ ценоразпис на
оператора, което води до извод, че претенцията освен по основание е
недоказана и по размер. Ето защо, ответникът не дължи заплащане
напретендираната от ищеца неустойка за невърнато оборудване в размер на
300лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 21.5 от ОУ към процесния договор абонатът следва да
заплати задължението си в 15-дневен срок от издаване на фактура. В
конкретния случай първата фактура е издадена на 14.12.2020 г. и
следователно е с падеж на 03.01.2021 г. или считано от 04.01.2021 г.
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на задължението по нея. При
доказана основателност на вземането за обезщетение за забава по следните
фактури №*********; №*********; №*********, съдът сам изчисли неговия
размер чрез електронен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК на сумата
от 27.04 лв., за периода от 04.01.2021 г. до 07.01.2024 г. Ето защо и съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес акцесорният иск следва да бъде
4
уважен до този размер.
С оглед гореизложеното в настоящото решение относно
неоснователността на претенцията за неустойка за невърнато оборудване,
неоснователен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва върху това
вземане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от
исковете, сторени в исковото и заповедното производство /т.12 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, които възлизат в общ размер от 170,00 лв. /общи
разноски от 50 лв. - платени държавна такса за заповедното производство в
размер на 25,00 лв. и исковото производство в размер на 25 лв., определени от
съда юрисконсултски възнаграждения за заповедното производство в размер
на 50 лв. съгласно чл. 26 НЗПП и за исковото производство в размер на 70 лв.
съгласно чл. 25 НЗПП/. Ответникът не е представил доказателства за
направени разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес:
с. **** дължи на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, с ЕИК ****, сумата от 83.25 лева /осемдесет и три лева
и 25 ст./, представляваща неплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги по договор №********* от 03.07.2017 г. със системен
партиден номер №М5724347 за периода 09.11.2020 г. - 08.02.2021г., за които
били издадени фактури - №*********/14.12.2020г.;№*********/13.01.2021г.;
№*********/12.02.2021 г. и сумата от 27.04 лв. /двадесет и седем лева и 04
ст./ - мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за
плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на
депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ със седалище и адрес на
управление: гр. ****, с ЕИК **** установителен иск с правно основание чл.
5
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. ****, че
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 300.00 лв., представляваща
неустойка за невърнато оборудване по фактури №**********/12.02.2021 г.;
№**********/12.02.2021 г. и №**********/12.02.2021 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България“ със седалище и адрес на
управление: гр. ****, с ЕИК **** установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес с. ****, за разликата над
27.04 лв. до пълния претендиран размер - 106,27 лв., представляващ
мораторна лихва от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане
по всеки отделен документ / фактури №**********/12.02.2021 г.;
№**********/12.02.2021 г. и №**********/12.02.2021 г. / до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. **** че дължи на "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с ЕИК ****,
общо сумата в размер на 170 лв., представляваща разноски по заповедното
производство и разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6