РЕШЕНИЕ

№ 431

гр.Бургас, 22.03.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 22 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. Х., в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2441 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.6 от Наредба за престой и паркиране на превозни средства управлявани или превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас (Наредбата).

 Жалбоподател е Н.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адв. М.Г. ***.

Ответник по жалбата е директорът на Общинско предприятие (ОП) „Транспорт“ при Община Бургас. Същият взема участие в производството лично и чрез пълномощник – юрисконсулт С.Д..

Предмет на оспорване е заповед № 13/02.11.2020г. на директора на Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас, с която на жалбоподателката е отказано да се предостави право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел място до сградата по настоящия ѝ адрес – гр. Бургас, ул. „Ивайло“ № 45.

В жалбата се правят оплаквания, че оспорената заповед не съдържа фактически основания за издаването ѝ, като конкретно се посочва, че не е ясно кое точно заболяване на жалбоподателката не отговаря на критериите заложени в Наредбата, както и на кои точно критерии не отговаря. Изложени са съображения за допуснато съществено нарушение на процесуалните правило, изразяващо се в неизпълнение на задължението на комисията да предостави възможност на заявителката да участва в проведеното заседание. Прави се оплакване и за неправилно приложение на материалния закон, като се излагат съображения за наличие на предпоставките за предоставяне на исканото право. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед и преписката да бъде върната на органа със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява. Изпраща представител, който поддържа жалбата. Изразява становище, че от доказателствата по делото се установява наличието на изискуемите критерии по Наредбата за предоставяне на исканото право. Иска присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва жалбата, като изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно се прави и възражение на ответната страна да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК (доколкото придружителното писмо, с което заповедта е изпратена до заявителката е с дата 09.11.2020 г., а жалбата е подадена на 20.11.2020 г., т.е. преди изтичане на 14-дневния срок от най-ранната възможна дата за уведомяване - датата на писмото), от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Със заявление вх. № 0101-13/29.10.2020 г. Н.С.Г. е поискала от директора на ОП „Транспорт“ да ѝ бъде определено място, предназначено за безплатно и денонощно паркиране на ППС, обслужващо лице с трайни увреждания до сградата по постоянен адрес. В същото е посочила, че има болест на Бехтерев, което води до затруднения в предвижването ѝ. За удостоверяване на заболяването е представила експертно решение № 1984 от зас. № 115 от 23.06.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ- Бургас, с което ѝ е определена степен на увреждане от 95% без чужда помощ, при описано общо заболяване: болест на Бехтерев гръбначно-периферна форма IV ро ст., високостепенен гибус с тежка кифоза и силно смутена биомеханика на целия гръбначен стълб; хипертонично сърце с диастолна дисфункция и остеопороза с Тскор /-3/. Към заявлението Г. е  представила и копие от карта за паркиране за хора с увреждания – пожизнена, копие от лична карта, копие от регистрационен талон на автомобил.

Така подаденото заявление е разгледано на 29.10.2020 г. от комисия за разглеждане на подадени заявления за преференциално паркиране по постоянен адрес на правоимащите и вземане на решение за предоставяне на правото на безплатно и денонощно паркиране, както и за определяне на правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Община Бургас, назначена със заповед № 2784/16.10.2020 г. на директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас. В изготвения протокол № 1 от проведеното заседание са посочени одобрените заявления и тези, по които е постановен отказ за обособяване на персонално паркомясто за безплатно паркиране на превозващото ги ППС, като по отношение заявлението на Г. е постановен отказ.

Въз основа на подаденото заявление от Г. и взетото решение на комисията е издадена оспорената заповед № 13/02.11.2020 г. на директора на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, с която е отказано на жалбоподателката да се предостави право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел място. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че комисията е взела решение за отказ за издаване на исканото разрешение, тъй като заболяването на Г., описано в експертното решение, не отговаря на критериите, предвидени в Наредбата. Посочено е, че при представяне на документите по чл. 6, т. 5 от Наредбата и при съответствие с критериите, посочени в чл. 6, т. 1-4 от Наредбата, се предоставя, а по аргумент за противното се отказва предоставяне на право за безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел място. В заповедта като основание за нейното издаване е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Наредбата. Видно от представеното по делото придружително писмо с изх. № 0101-19/1/09.11.2020 г. заповедта е изпратена на жалбоподателката, но липсват данни за датата на нейното връчване.

В хода на съдебното производството е прието изготвено от вещото лице д-р А.Г. заключение по съдебномедицинска експертиза. След запознаване с материалите по делото и извършване преглед на жалбоподателката, вещото лице е дало заключение, че същата е със силно ограничени движения в гръбначния стълб, раменни и тазобедрени стави. При направените тестове са установени значителни отклонения от предвидените норми, подробно описани в табличен вид в експертизата. Въз основа на извършения преглед е установена намалена до липсваща подвижност в някои отдели на гръбначния стълб, липсващата подвижност на ребрата и ограничена подвижност на тазобедрени и раменни стави, както и придружаващи заболявания на сърцето. В заключение, вещото лице е посочило, че състоянието на жалбоподателката не позволява продължително стоене в изправено положение, както и придвижването на по далечни разстояния без необходимостта от помощни средства. В съдебно заседание посочва, че Г. ползва помощно средство за придвижване – бастун, същата не може да се заеме изправено положение, тъй като е с изразена гърбица, върви сама. Посочено е още, че всяко едно движение би ѝ създало все по-големи болки и страдания при изминаване на разстояние, по-дълго от няколко метра.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно нормата на чл.6 т.6 от Наредбата, предоставянето, съответно отказа, за предоставяне на безплатно и денонощно паркиране се осъществява със заповед на кмета на община Бургас или оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № 2783/16.10.2020г. кметът на община Бургас е оправомощил директора на ОП „Транспорт“ при общината да издава заповеди по чл.6 т.6 от Наредбата. В случая заповедта е издадена именно от директора на ОП „Транспорт“ при община Бургас, следователно същата е издадена от компетентен орган и не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но същата не съдържа в пълен обем фактическите основания за постановяване на отказ за предоставяне на исканото от Г. право – нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, като направените в тази връзка оплаквания на жалбоподателката се явяват основателни. При издаване на заповедта административният орган се е позовал на чл.6 т.1 от Наредбата, съгласно която право на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел място на ППС, превозващо лица с трайни увреждания, до сградата по постоянен адрес на правоимащите, има лице, което притежава карта за паркиране по чл.99а от Закона за движение по пътищата и което в следствие на увреждане не може да се предвижва без използване на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, не е в състояние да заема изправено положение на тялото без използване на посочените медицински изделия и има трайно оформен функционален дефицит на стоежа, предвижването или издръжливостта.

Така цитирания приложим към процесния случай текст на Наредбата въвежда предпоставките за възникване на правото за безплатно и денонощно паркиране на сигнализирано за тази цел място в гр.Бургас. Частта от предпоставките, които се отнасят до здравословното състояние на търсещото право лице, е неясно формулирана. Уредени са 5 основни предпоставки – лицето което в следствие на увреждане да не може да се предвижва без използване на (1) инвалидна количка, (2) ортопедични апарати, (3) външни протези, (4) не е в състояние да заема изправено положение на тялото без използване на посочените медицински изделия и (5) има трайно оформен функционален дефицит на стоежа, предвижването или издръжливостта. Първите четири предпоставки са отделени помежду си със запетаи, а последната със съюза „и“, което при формално тълкуване на текста предполага възникване на правото на безплатно паркиране при кумулативно наличие на всички тях. Подобно тълкуване обаче противоречи на логиката, тъй като липсва разумно основание да се изисква увреденото лице да ползва едновременно инвалидна количка, ортопедични апарати и външни протези, за да възникне правото му на безплатно паркиране. Неяснотата на нормативния текст налага тълкуване съобразно правилата на гл.V от Закона за нормативните актове. В случая тълкуването следва да е в съответствие с чл.46 ал.1 от ЗНА, при съобразяване с целта на нормативния акт. Съдът счита, че целта на разглежданата разпоредба на чл.6 т.1 от Наредбата е видна от текста, посочен като последна предпоставка за възникване правото на безплатно паркиране – лицето да има трайно оформен функционален дефицит на стоежа, предвижването или издръжливостта. Именно този дефицит е причината, поради която нормотвореца е дал уредба на правото на безплатно паркиране. Затова съдът приема, че петата предпоставка във всички случаи следва да е налице, а наред с нея следва да е налице и поне една от останалите предпоставки, които по същество са различни проявления или последици на изискуемия функционален дефицит.

Горното тълкуване на приложимата материална разпоредба определя предмета на доказване, съответно и кръга от обстоятелства, които следва органа да обсъди в мотивите на акта си.

В случая административният орган, в това число и комисията, има задължение да обсъди всички заболявания на лицето имащи отношение към функционалния дефицит на стоежа, придвижването или издръжливостта, както и да установи дали същото ползва посочените в разпоредбата на чл.6 т.1 от Наредбата помощни средства, и въз основа на събраните данни да обоснове извод дали заявителят отговаря на критериите посочени в цитираната разпоредба за предоставяне право на безплатно паркиране. В случая, в административния акт липсват мотиви, обосноваващи извод, че жалбоподателката не отговаря на условията визирани в разпоредбата на чл.6 т.1 от Наредбата. В заповедта не са ясно описани заболяванията на жалбоподателката, не е формулиран извод относно наличието или липсата на траен функционален дефицит, произтичащ от установените заболявания и на практика не са посочени основанията въз основа на които органът е приел, че заявителката не отговаря на критериите посочени в чл.6 т.1 от Наредбата, съответно на кои точно критерии не отговаря. В административния акт единствено е посочено като мотив, че комисията е отказала предоставяне на исканото право, тъй като заболяването, описано в експертното решение не отговаря на критериите, описани в Наредбата. Такива изводи не са посочени в представения по делото протокол № 1 от проведеното заседание на назначената комисия от 29.10.2020г. В същия въобще липсват каквито и да било разисквания и мотиви във връзка с взетите решения, в това число и относно постановения отказ за предоставяне право на Г. на безплатно и денонощно паркиране върху специално определено и сигнализирано за тази цел място, до сградата по постоянния ѝ адрес. Затова позоваването в заповедта на изготвения протокол и взетите решения от комисията не могат да се приемат за надлежно изготвени мотиви на самата заповед, съобразно критериите, изяснени в тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС (приложимо съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС).

Липсата на мотиви в административния акт води до неяснота относно основанията за постановяване на отказа, респективно ограничава възможността за осъществяване в пълен обем правото на защита на адресата на акта, както и ограничава възможността за контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство, който гарантира, че съответния акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка и след събиране и разискване на всички относими доказателства. Неизлагането на мотиви по същество представлява липса на фактическите основания за издаване на административния акт, респективно възпрепятства възможността да се прецени дали актът е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка. Ето защо липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146 т.2 и т.3 от АПК.

Основателно е и възражението на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила изразило се в това, че тя не е била уведомена и не и е била осигурена възможност да вземе участие в проведеното заседание на комисията. В чл.6 т.10 б.Б от Наредбата е предвидено, че комисията задължително призовава правоимащото лице, а в случаите на необходимост, заедно с неговия родител, настойник или попечител, да присъстват на нейните заседания, с цел даване на пояснения за изясняване на случая. От цитираната разпоредба става ясно, че участието или най-малко осигуряване на възможността за участие чрез призоваване (уведомяване за провеждане на заседанието) на заявителя е задължително при провеждане на заседанието, на което се разглежда подаденото от него заявление. Това задължение от една страна обезпечава възможността на лицето да се запознае пряко и непосредствено с доводите на комисията и евентуално да даде допълнителни пояснения, а от друга страна представлява способ за изясняване на релевантни за случая факти и обстоятелства чрез придобиване от страна на членовете на комисията на лично впечатление относно състоянието на заявителя. В настоящия случай, от данните по делото не се установява Г. да е била призована (уведомена) за провеждане на заседанието на комисията или да е участвала в същото. Като не е осигурена възможност на жалбоподателката да участва в проведеното заседание и дори не е уведомена същата, че такова ще се проведе, е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила изразяващо се в неизпълнение на вмененото в чл.6 т.10 б.Б от Наредбата задължение на органа, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт на основание чл.146 т.3 от АПК.

Във връзка с приложението на материалните разпоредби, извършено с оспорената заповед, съдът констатира, че също е допуснато нарушение, явяващо се основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК. Установи се, че жалбоподателката отговаря на посочените в чл.6 т.1 от Наредбата критерии за предоставяне на право на безплатно и денонощно паркиране. Към заявлението си Г. е представила издадена по реда на чл. 99а от Закона за движение по пътищата карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране. Картата е с пожизнен срок на действие. От друга страна, видно от експертното решение на ТЕЛК на жалбоподателката е определена степен на увреждане от 95% без чужда помощ, при описано общо заболяване: болест на Бехтерев гръбначно-периферна форма IV ро ст., високостепенен гибус с тежка кифоза и силно смутена биомеханика на целия гръбначен стълб; хипертонично сърце с диастолна дисфункция и остеопороза с Тскор /-3/. Така поставената водеща диагноза и степента на увреждане водят до извод за наличие на значително заболяване на опорно-двигателния апарат, доколкото степента на увреждане за болестта на Бехтерев се определя на основание Раздел XXIII „Заболявания на опорно-двигателния апарат“ към част IX „Вътрешни болести“ от наредба за медицинската експертиза). Съобразно даденото заключение по съдебномедицинската експертиза и разясненията дадени от вещото лице в съдебно заседание, Г. има изразена гърбица, която не позволява изправен стоеж, същата трудно се придвижва, като придвижването на дълги разстояния ѝ причинява значителни болки и страдания. Така даденото описание на вещото лице води до извод, че заболяването на жалбоподателката предполага, че същата не е в състояние да заеме изправено положение (независимо дали със или без посочените в чл. 6, т. 1 от Наредбата помощни средства), а установената от вещото лице намалена до липсваща подвижност на някои отдели от гръбначния стълб, на ребрата и ограничената подвижност на тазобедрени и раменни стави, в комбинация с определената най-висока степен на увреждане при това пожизнена и обстоятелството, че заболяването не отшумява от 2004 г. (когато е диагностицирано за първи път, съобразно данните посочени в експертното решение) водят до извод за наличие на трайно оформен функционален дефицит (липса или недостиг на функционални възможности) при стоежа и придвижването на лицето. Следователно Г. отговаря на посочените в чл.6 т.1 от Наредбата медицински критерии - има трайно оформен функционален дефицит на стоежа, предвижването или издръжливостта и не е в състояние да заема изправено положение на тялото, независимо дали използва посочените в текста на разпоредбата медицински изделия.

В случая се касае за лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, съгласно която разпоредба „Хора с трайни увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто. С разпоредбата на чл. 6 от Наредбата се дават преференции на тази категория лица с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването и за които паркирането като елемент на придвижването е от жизнено важно значение. В този смисъл, административният орган е имал задължение да извърши конкретна преценка на състоянието на жалбоподателката и да отнесе същата към степента на необходимост от осигуряване на безплатно и денонощно паркиране, каквото не е извършено. Налице е основание за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

С оглед на изложеното, съдът намира жалбата на  Н.С.Г. против заповед № 13/02.11.2020г. на директора на Общинско предприятие „Транспорт“ при община Бургас за основателна, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена на основание чл.172 ал.2 от АПК.

Доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане на заявлението на жалбоподателката и произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски, в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 800 лева, от които 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 300 лева – заплатен депозит за извършване на експертиза. Следва да се отбележи, че претендирания за заплащане адвокатски хонорар в размер на 500 лева, представлява минимално предвиденото възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, заповед № 13/02.11.2020г. на директора на Общинско предприятие „Транспорт“ при община Бургас.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

 ОСЪЖДА Общинско предприятие „Транспорт“ при община Бургас да заплати на Н.С.Г., ЕГН:********** сумата 800 лева , представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :